Ком - Емине - част 3 - промяна на маршрута

 В тази публикация - ден 6, 7, 8, 9, 10 (последните три - почивни)

по билото на Стара планина, вдясно в ниското се вижда Златица

Ден 6 - хижа Чавдар - хижа Свищиплаз


 Тази сутрин направих абсолютен рекорд по късно тръгване - 10:00. Станах към 8:00, оправих палатката и багажа и седнах на верандата отново на приказки с Иво, който ме почерпи чай. Обсъдихме всякакви интересни за разглеждане места, пътувания, маршрути и така си минаха неусетно почти два часа. А германците бяха тръгнали още в 6:30. Много ми стана странно как на другата сутрин отново се засякохме на същото място. Вариантите са два - или те са много бавни, или аз вървя по-бързо, отколкото си мисля. Вече няколко дни се засичах с тях на всяка хижа и нещо вътрешно почнах да се дразня, че споделям маршрута с други хора, макар и да ги виждам само вечер. Не може така, мой си е, само мой!!! "My precious" - Ам-гъл (герой от "Властелинът на пръстените") е образ, който винаги ме е радвал в някои аспекти :))

Ком - Емине: част 2 (х. Тръстеная - х. Чавдар)

В тази публикация - ден 3, 4 и 5

Ден 3 - поляната след хижа Тръстеная - хижа Лескова

Чух алармата в 5:40, измъкнах телефона от чувала колкото да натисна "изключи" и пак захърках дълбоко. За първи път не можах да стана рано. Пълна излагация. И от този ден нататък почти никога не успях, при все това, че вкъщи всеки ден ставам в 5:40. Явно имах нужда от повече сън. Ходилата ми вече бяха придобили първите пришки и рани, сменянето на обувките и сандалите помагаше, но дори и малкото време, през което носех обувките, съсипваше ходилата ми и беше крайно време да спра да ги вадя от раницата и да си остана само на сандали. Освен болката в ходилата, не чувствах никаква болка или дискомфорт абсолютно никъде другаде.