Ком-Емине или една красива старопланинска разходчица :)

В тази публикация: малко общи приказки, ден 0, ден 1 и ден 2 от прехода

по пътя за хижа Ком

Следващите пътеписи ще се различават от всичко, написано в блога досега - те ще бъдат за една българска хубост - Стара планина. Този път няма да има екзотични пейзажи и хора, а нашенски гори, планини и селца. Това е което погълна времето и вниманието ми през последния месец, така че реших да си го опиша тук и да разнообразя досега чуждестранния си блог с нещо българско :) Известно ми е, че има мнооого българи, които изобщо не познават България, така че ще се радвам ако някой научи за нови места в Стара планина от този пътепис.



Всъщност идеята да се разходя по Ком-Емине ме връхлетя изключително внезапно, но моментално измести мислите ми за Португалия за това лято. Възнамерявах да отида да походя по тяхното Ел Камино и точно в тази посока на мисли се сетих, че още преди години исках да правя Ком-Емине, а все отлагах, поради други изкушения. Казах си - сега му е времето, тази внезапна мисъл не е случайна и трябва да се вслушам в нея. Така реших да отложа Португалия и Каминото и да налетя на нашенската прелест. Първо родното, после чуждото все пак :)
Подготовката ми за този нелек маршрут (за който не знае - това е пешеходен преход близо 700 км по цялата дължина на Стара планина от връх Ком до морето) се изчерпваше до повърхностно разглеждане на две карти на Стара планина, които включват едва част от маршрута и събиране на една раница багаж. Физическата ми подготовка пък се ограничи изцяло до гимнастика с лъжицата върху бабините мазни манджи :) Трупнах колкото можах повечко мазнинки и калории, за да има какво да се гори по пътя, гледах да се угоя така, че ако милата изгладняла баба ми Меца ме засече горе на пустата поляна, да има с какво да се охрани за зимата. :) Освен това ходенето пеш беше "тъмна Индия" за мен откакто се върнах от Африка, защото е всеизвестен факт, че не слизам от колелото, дори до магазина на 50 мeтра разстояние ходя с него. Така че ако трябваше да правя Ком-Емине с колело, щях да съм в перфектна форма при всекидневното каране, но исках да го правя пеш. Тук е мястото да отбележа, че този преход както и всички други преходи в планината според мен имат смисъл единствено ако се правят от сам човек (лично мнение), но от друга страна, за да тръгнете сами трябва: да сте в пълен мир със себе си, да се познавате отлично, да сте наясно със слабите си места, да имате много високо мнение за способностите си и изключителна самоувереност, да сте напълно готови да вземате сами всички решения, никога да не разчитате на помощ от някого при каквито и да са обстоятелства, да обожавате тишината и компанията на собствената си личност и липсата на друга такава. Ако правите Ком-Емине сами и отговаряте на тези условия, не виждам абсолютно нищо, което би могло да ви попречи. Останалите - по-добре ходете по двойки, тройки и т.н. Това е сериозно, не правете прехода сами ако не познавате и обичате (или поне търпите) себе си!

Не мога да кажа какво кара другите хора да правят този преход, но мен ме накараха три неща. Първо - повече от всичко на света исках ДА ВЪРВЯ! Второ - да се наслаждавам на красотата на Стара планина и трето - дългогодишната ми мечта да срещна дива мечка в планината можеше да се осъществи. За нещастие обаче не стана така и ми се иска да озаглавя цялото това Ком-Емине просто като преход "Няма-Мечка"!!! За жалост вече вярвам, че мечката е измислено митично животно за нашите географски ширини и ще трябва да търся другаде, може би в Аляска, там уж имало много. Толкова дни, толкова надежди... и нищо.

Ето малко статистика:
- времетраене - 23 дни (3 от които почивни)
- нощувки - 20 на палатка, 3 у дома по време на прекъсването в средата на прехода
- бюджет - всичко общо 9 лв (4 лв хляб и сирене в Лакатник, 2 лв леща с хляб на хижа Мазалат, 2 лв за хляб, сирене и домати на хижа Чумерна, 1 лв фанта вечерта последния ден в кръчмата на Емона)
- километри - около 700 (+/-)
- загуби и поражения: 13 кг загубено телесно тегло за 20 дни ходене (това сега как се качва обратно...), един сериозно скъсан панталон и едни леко скъсани сандали
- консумирана вода всеки ден до 13:00 - 4 литра, до 21:00 - умопомрачителните 7 литра!

Багаж (първоначалния, който значително намалих веднага щом се прибрах вкъщи):

- раница Ташев 60+10
- палатка Ферино Немези 1
- чувал Hannah
- шалте
- обувки Каримор
- сандали Каримор
- Mp3-player Sansa 6 GB
- челник PETZL Tikka
- фотоапарат Канон 350Д с втори обектив 75-300 мм
- 5 карти памет за апарата
- чанта за апарата
- фотоапарат Кодак за снимане на клипчета
- телефон Сименс А70
- слънчеви очила Каримор
- леко тънко яке
- 2 панталона
- чорапи 2 чифта
- тениски 2 броя
- зарядни
- кибрит
- шампоан (4 пликчета)
- паста за зъби (3 пликчета)
- компас
- въже с карабинер
- дъждобран найлонов
- тоалетна хартия
- 2 карти на Стара планина
- тетрадка, химикал
- прах за пране
- четка за коса
- пари - 30 лв
- документи
- 1 кг бадеми
- 4 литра вода

А това е багажът (от 9-тия ден нататък) след разтоварването на всичко излишно:

- раница Ташев 60+10
- палатка Ферино Немези 1
- чувал Hannah
- шалте
- обувки Каримор
- сандали Каримор
- Mp3-player Sansa 6 GB
- челник PETZL Tikka
- фотоапарат Канон 350Д
- телефон Сименс А70
- слънчеви очила Каримор
- леко тънко яке
- 1 панталон
- чорапи 1 чифт
- тениски 2 броя
- кибрит
- шампоан (1 пликче)
- паста за зъби (1 пликче)
- дъждобран найлонов
- тоалетна хартия
- 2 карти на Стара планина
- пари - 30 лв
- документи
- 4 литра вода


Като за начало искам да споделя две мои рецепти - една за кошмарен и друга за приятен Ком-Емине :) Всеки сам да си избере подходящата за него.

Ще почна с кошмарния...
Вземете възможно най-голямата раница (поне 80-100 литрова) и я натъпчете до пръсване. Започнете с дрехите - поне два панталона и 4-5 тениски да има да сменяте, че много ще се потите, а ако ви мързи да перете, ще трябва да имате повече за смяна. Панталоните да са дебели и тежки, да не се излъжете да вземете такива от лек материал :) Долни гащи поне 10 чифта ако не ви се перат, или по-добре 20, за да си сменяте гащите всеки ден по време на прехода. Чорапи също минимум 20, за да не миришат крачетата. Вземете една хубава тежка фотографска раница освен другата, задължително огледално рефлексен масивен фотоапарат, даже ако имате някой стар Зенит грабнете него заедно с цифровия си и натъпчете една торба ленти за снимане. Втори тежък обектив с голям зуум е задължителен! Просто ще е грехота да пропуснете да снимате някое от рядко срещаните високопланински пилци, тъй като ще имате толкова много свободно време за снимане докато ходите по 35 км на ден като кон с капаци. Съберете в една торба от дебел найлон всякакви хигиенни продукти: по възможност пълно шише шампоан и чисто нова паста за зъби от големите, масивна четка за коса да не ходите случайно рошави, че ще уплашите някое старопланинско овчарско куче или пастир, и поне 4 рола тоалетна хартия от най-дебелата да е винаги чисто дупИто. Якето да бъде дебело като за сибирски студове, нищо че е август месец, в планината трябва да сте подготвени за всичко (така учат дебелите книги). Вземете си и една торба зарядни за телефона, за апарата, за мр3-плейъра, челника... За всяко да има различно зарядно. Храната трябва да бъде много и разнообразна, да не останете гладни за обяд случайно. Буркани лютеница и туршия ще седят чудесно на дъното на раницата и ще дрънчат предупредително като вървите, така ще разгонвате евентуалните гладни за туристи мечки по планинските пътеки. Консервите също са желателни - поне 10 с боб, нахут, спагети. А и не забравяйте бурканче мед за рушвет ако срещнете все пак Меца въпреки предупредителните дрънчащи буркани. Добавете и едно газово котлонче плюс тенджера с вместимост 2 литра и ако вече сте съвсем зависими от цивилизацията, закачете си отзад на раницата един сгъваем стол да си седите вечер и да се любувате на звездите. Що се отнася до палатката - гледайте да е поне триместна ако ходите сами, за да имате простор и комфорт в планинската си "къщичка", нищо че ще тежи поне 3-4 кг.
В заключение - раницата трябва да тежи минимум 25 кг. Горна граница няма :)


Ето и рецептата ми за един по-приятен Ком-Емине...
Избирате си възможно най-малката раница, в която се побира само най-необходимото. Максимум 60 литра. Вземете си две тениски и перете едната всеки път като я смените с другата. Един панталон е достатъчен, трябва да преглътнете факта, че 20 дни ще ходите с него и няма да можете да го изперете. Чорапи 1 чифт - перете и съхнат веднага при августовското слънце. Долни гащи два чифта и съответно перете. Носете си малко пликче с прах за пране. Подчертавам - малко. Шампоан в онези пликчета за еднократна употреба, паста за зъби също. Никаква четка за коса, това е излишен багаж, всеки може да седи рошав двадесет дни. :) Яке тънко и леко, най-добре уиндстопър. При евентуален студ навличате двете тениски и якето. Обувки най-добре леки маратонки, важното е да са здрави. И задължително сандали, за да сменяте едните с другите при умора на краката и поява на пришки. Зарязвате всички хубави тежки фотоапарати вкъщи и си вземате една мъничка сапунерка, която прави снимки, на които поне може да се различи лицето ви от това на баба Меца :) По възможност вземате едно зарядно за всичко: телефон, апарат... Храната - сушени плодове и ядки. Палатката ако е едноместна и до 1.5 кг - перфектно. Чувалът - трисезонен, защото все пак нощем температурите падат. Ако общото тегло на раницата е до 15 кг макс, ще имате един приятен преход.



За късмет седмица-две преди заминаването се сдобих последователно с нова палатка, нови обувки и нови сандали :) Палатката дойде точно на време, защото нямаше да се налага да мъкна 3,5 килограмовата си жестоко изпокъсана и изпотрошена стара палатка, а сложих в раницата 1,5 килограмовата едноместна нова и здрава палатка на Ферино. Перфектния подарък! След нея добрата фея ме дари с обувки, тъй като от месеци щъках из Хасково с едни от старите си маратонки от около 2000-та година, които бяха прилично цъфнали на двата палеца и поне осигуряваха проветрение за крака. А накрая от небето паднаха и чисто нови сандали, които всъщност направиха прехода възможен, защото именно тях носех през 99% от времето. Реално направих Ком-Емине със сандали. Ако ги нямах, категорично щях да се откажа още първите дни. За жалост обувките ми докараха жестоки рани и болки, но за това по-натам.

Ден 0 - Хасково - Берковица - хижа Ком (старата)

Наричам го "ден 0", защото в този ден пътувах от Хасково до Берковица и после пеш до хижа Ком, откъдето всъщност започва самият маршрут.
Рано сутринта разходихме звяра (куче Робин) и се отправих с особено въодушевление към изхода на Хасково. Още първата кола ме закара до магистралата след Пловдив. Шофьорът ми пожела успех на прехода. Следващият стоп с камион ме отведе право до околовръстното на София, което трябваше да пропътувам до отбивката за Костинброд и съответно пътя за Берковица. Първоначалната ми идея бе да цепя от магистралата някъде към Панагюрище и Златица и от там да заобикалям към Берковица само за да избегна софийското околовръстно стопиране, което отнема повечко време, но шофьорът на камиона ме убеди, че много по-бързо ще стигна ако мина през София вместо през Златица. Реших да го послушам и не сбърках. От околовръстното ме взе човек, който пътуваше за Видин и с него стигнах до Монтана, минавайки по магистралата вместо през Петрохан. Най-хубавото обаче бе, че шофьорът беше от Йордания :) През цялото време си говорехме за вълшебната му страна, оказа се, че е роден близо до Джераш, където аз се размотавах по път за Африка. От много години живее в България, защото жена му е българка и говори перфектно езика ни, по нищо не можах да позная, че е чужденец, ако сам не ми беше казал. Никакъв акцент или грешки в думите. От Монтана до Берковица стопът бе светкавичен и още към 13:00 пристигнах в центъра на старопланинското градче. Любезен шофьор на такси ме насочи към пътя за хижа Ком. Пешеходният ми преход започна с първите 18 км нагоре по асфалта до хижата. Спирах се непрекъснато да ям малини, ходенето бе толкова приятно и малините тъй вкусни, че изобщо не бързах да пристигна. Видях и първото животно - страхотна костенурка :) Две момчета, минаващи по пътя с кола, отбиха да ме питат дали съм от "онези дето вървят до морето" :) Като им потвърдих бяха изненадани явно за пореден път и недоумяваха как може да се върви толкова километри и дни. Пожелаха ми успех и хубаво време. Пожеланията им, особено това за времето, се сбъднаха на сто процента!
Планът ми за деня бе да спя някъде по пътя преди хижата, но малко преди смрачаване, след като унижощавах малините от поредния крайпътен малинак и бях на последните 2-3 км преди хижата, мина хижарят с джипа си и ме взе без да стопирам. В колата беше и рускинята Елена, която явно също живееше в хижата и му помагаше в стопанисването. След като подминахме новата хижа Ком, асфалтът свърши и започна каменист път към старата хижа Ком. Пристигайки хижарят Иван ми предложи да си разпъна палатката до хижата и ме покани на чай вътре. Каза, че освен мен имало едно момче в хижата, което също се канело да прави Ком-Емине. Настаних се на една маса, Елена ми приготви чай и седнахме с хижаря на приказки. Той беше много учуден защо правя прехода без компания, обясних, че не съм стадно животно, а вълк единак. Стана въпрос за вълците и той разказа истории как го сгащили два вълка през зимата и как им избягал, докато те го зяпали като настоящето си меню. Момчето също се появи не след дълго, заговорихме се за маршрута. Представи се като Николай от София и сподели тревогите си дали парите ще му стигнат, бил заделил 500 лв за целия преход за нощувки, храна и т.н. Аз като го чух много се стъписах! Направо си глътнах граматиката като си представих, че имах точно 30 лв в джоба и възнамерявах да изхарча максимум 10 при евентуално изкушаване да си купя нещо за ядене. С 500 трябваше да направя Ком-Емине поне 50 пъти :) Не мога да си представя как хората успяват да похарчат толкова много пари, особено в планината. На мен и да ми плащат в хижа няма да спя, това да отидеш на тая прелестна природа и да се затвориш зад четири стени... не знам просто не го проумявам. Ники сподели също, че не се смята за голям планинар, няма силна психика и въобще не знае докъде ще стигне на прехода. Това също много ме изненада като мислене, аз дори за миг не изпитах съмнение, че ще направя прехода. Ето нещо, върху което да размишлявам като си легна по-късно в палатката. Вечерта до към 22:00 седяхме с него и хижаря Иван да си говорим за планини, за пътешествия, разказвах за Африка, дискутирахме и маршрута до връх Ком и хижа Петрохан за следващия ден. Легнах си в отлично настроение и пълна готовност за следващия ден, извървяните днес километри бяха страхотно начало и се чувствах отлично. Палатката я разпънах за първи път ако не броим пробното разпъване вкъщи. Оказа се супер удобна, другите едноместни обикновено са тесни и скосени, моята бе невероятно удобна за един човек и тъй като не съм от най-високите, можех дори да прибера раницата вътре вместо да я оставям в предверието. Много се радвах на новата си придобивка, от години мечтаех за толкова лека палатка.




Ден 1 - хижа Ком - вр. Ком - Петрохан - Червената локва

На сутринта станах в 6:00, събрах светкавично "сергията" и тръгнах по виещата се нагоре горска пътечка. Раницата ми тежеше и понеже постоянно се навеждах да ям боровинки от храстчетата, за първи път ми се прииска да не ми беше толкова тежко на гърба. Спирах да ям на всяка крачка, направих си чудесна закуска от боровинки. Не след дълго излязох на билото и Ники се появи зад мен, беше ме настигнал естествено, боровинките ме бавеха много. Трябваше да изям големи количества, за да се заситя евентуално. Разменихме няколко приказки с него и той си продължи към връх Ком, сподели че възнамерява да стигне до хижа Пробойница днес ако успее да се движи бързо. Горе на билото се появиха и дузина разкошни кончета, които любопитни дойдоха до мен щом ме видяха. Много им се радвах! Оставих си раницата в клека на едно местенце и реших да се кача до върха без нея. Така или иначе на връщане щях да мина по същия път и да си я взема. Много добро решение, за нула време качих Ком, насладих се на гледката от първия двехилядник, направих снимки и тръгнах обратно. На връщане срещнах двама германци и един младеж, който ги водеше. Той ми показа една щека и ме попита дали е моя, намерил я по-назад по пътеката. Казах, че не е и продължих към раницата си. Тъкмо стигнах до нея и Ники се зададе обратно по пътеката. Търсеше си загубената щека, беше разочарован, че се бави толкова и може би няма да успее да стигне Пробойница. Остана да чака другите да слязат от върха, за да си прибере щеката. Аз продължих по черния път, който води до Петрохан, спирах да пия вода от всяко поточе, ядох боровинки и малини до насита и се радвах на цветовете, ароматите и слънцето на лятната планина. Скоро Ники ме настигна и подмина отново. След час пък аз го настигнах и подминах и това бе последния път, когато го видях. Колкото и да се мотаех и спирах, темпото ми явно е било добро, защото ранния следобед се озовах на Петрохан, напълних вода от една прекрасна чешма и драснах нагоре по пътеката за Пробойница. След като излязох на билото темпото ми се увеличи и късния следобед подминах така наречената Червена локва и слязох от билото към гората. Точно преди нея реших да разпъна палатката, за да имам гледка от високо към прелестните старопланински гори. Долу на поляните преди гората искряха ярко розови цветя, а залезът беше черешката на тортата. Чувствах се като човек, спечелил от тотото :)
От сутринта до вечерта не спрях да сменям обувките и сандалите като установих категоричното превъзходство на сандалите. Все още нямах пришки и рани. От първия до последния ден на прехода не почувствах никаква болка нито в мускул, нито в коляно, нито другаде (освен проблемите с ходилата, които се появиха по-нататък)

Описание на маршрута:
От хижа Ком горска пътека води нагоре до билото, там от ляво ви се пада връх Малък Ком, вдясно е Среден Ком, а по-далечното дясно се вижда същинския връх Ком. Хващате пътеката вдясно и вървите до подножието на връх Ком, следва полегато изкачване на върха. След като се връщате назад по билото до разклоняването на пътеката за Ком и за Петрохан, продължавате по черния път, който първоначално води леко надолу и надясно, а после завива в посока Петрохан и върви леко надолу до край (да не се объркате да тръгнете нагоре по черния път за Малък Ком). Пътят е приятен и живописен, накрая влиза в гора и през нея достига до Петрохан. Има една кула за ориентация, която се вижда от билото - нея трябва да следвате, накрая излизате на асфалтов път и поемате надолу по асфалта до самия проход. До хижа Петрохан се върви по една пътечка в гората, не е далеч от голямата чешма на пътя. После отбивката за Пробойница започва с пътечка нагоре и ви извежда на билото, където се върви все направо часове наред. Накрая малко след Червената локва от билото се отклонява стръмна пътечка надолу и се слиза в гората, през която се върви още немалко до хижа Пробойница.

в Берковица

първа срещната животника :)

Добре заварили!

дърво, ядящо табели :)

сутрин, обед, вечер

по пътя към хижа Ком

първа нощувка в новата палатка

старата хижа Ком

вълшебен изгрев

маркировка за Ком-Емине

любопитните сладури :)

връх Ком в далечината

гледка от върха

паметника на Вазов на върха

връх Ком на заден план

прекрасната чешма преди хижа Петрохан

хижа Петрохан, която повече ми прилича на хотел

безкрайните старопланински гори

втора нощувка с фантастична гледка

и още по-фантастичен залез

 

Ден 2 - Червената локва - Пробойница - Лакатник - Тръстеная

Отново станах рано и поех надолу по пътечката към гората. Бе доста обрасла и от двете страни имаше големи малинаци с купища узрели плодове, които се превърнаха в закуската ми. През гората стръмна пътечка надолу извеждаше до черен път, който води до хижа Пробойница и върви все покрай прекрасната река Пробойница. Къпането в едно от вирчетата на тази река бе първия ми душ за прехода :) Страшно освежаващо! Малко по-нагоре от хижата видях за първи път сърни, притичаха плахо и бързо и не успях да ги снимам. Минах покрай хижата без да се отбивам изобщо, днес ме чакаха много километри, макар че изобщо нямах идея докъде искам да стигна. Нямах абсолютно никакви поставени цели по дни и часове, ходех си само за кеф и знаех, че до към 30 дни поне би трябвало да стигна до морето. Не исках да влизам в септември само поради една причина - влошаване на времето. Стара планина хич не ме радва като се раздуха, затрещи и пусне бялата пелена от мъгла, та нито мога да гледам, нито да снимам. Знам си я аз като най-лютата и капризна планина у нас! В село Губислав разнообразих менюто си със сини сливи и всякакви по цвят и степен на узрялост джанки. Дойде ми добре на стомаха, не може само малини и боровинки :) Хапнах и една шепа бадеми, та съвсем се заситих. От Губислав чак до село Лакатник всичко е асфалт, все надолу до гара Лакатник и после нагоре до селото. Доста се набиват крачетата от асфалта, но няма как, поне за сандали е перфектно и не се препъвам непрекъснато, както в гората по коренища и камъни. От селото до самата хижа Тръстеная е каменист горски път. Като пристигнах на хижата, заварих една тумба цигани берачи на малини в малиновите плантации наоколо. На вратата вилнееше циганка, която крещеше и очевидно беше много бясна. Цитирам дословно, записах си в тетрадката този култов израз от притеснение да не го забравя: "Шъ мъ щипи за бозките той айй майка ти да е#а мръсна!!" Около нея други се караха и викаха, не разбрах кой с кого има проблем и май по-добре. Малко позагубих дар слово при вида на този скандал, а възнамерявах да питам хижарите какво е положението с водата в следващия участък от прехода, за който не знаех абсорютно нищо. Хижарката все пак се появи, но не ми помогна с никаква информация. Напълних си вода от чешмата зад хижата и се надявах да има водоизточници по пътя нататък. Едва намерих откъде да се измъкна от района на хижата към вярната пътека, циганите ме упътиха и почерпиха с малини. След хижата излязох до голямо красиво езеро, а малко по-натам имаше някаква огромна ферма, където видях германците от предния ден, този път само двамата вече без водач. Те са мъж и жена от Мюнхен, скиори и планинари, решили да правят Ком-Емине след като разбрали, че има такъв маршрут в България и че за него имало отличен GPS трак, така че те се движат с GPS по маршрута. Това да ползваш джипиес по Ком-Емине и въобще в планината няма шанс да го проумея по какъвто и да е начин, но те все пак са чужденци, простено да им е :) Иначе ми се вижда върховна простотия откъдето и да го погледна. Въобще не очаквах да са пристигнали вече там, защото бяха далеч зад мен по маршрута. Отседнали в тази ферма вместо в хижа Тръстеная, дали им стая като на хотел, предния ден останали на Петрохан, а днес ме изпреварили, защото платили за кола да ги закара по целия асфалтов участък (не искали да ходят по асфалт). Споделиха, че имат 28 дни да направят Ком-Емине и после щяли да летят от Варна за Мюнхен. Казахме си чао и продължих нататък. Малко след фермата вече започна да се стъмнява и се установих на една чудесна поляна.
Дотук и двата дни нямах проблеми с основната ми слабост - водата. Винаги намирах къде да пълня и всеки ден удовлетворявах нуждата на организма си от 7 литра вода. Тревожех се  за следващите дни обаче. Жаждата е единственото нещо, което може да ме изкара напълно от баланс и мисъл, може да ме подлуди, умопомрачи и накара да правя какви ли не глупости от безсилие. Имам огромен проблем с липсата на вода и това все в някой момент ми изиграва много лош номер. Ако имам в раницата 4 литра вода, всичко е на ред, когато останат два, положението става тревожно, а един литър е критично! Връзката ми с водата е толкова силна, че когато не мога да пия, а искам, сякаш всичко вътре в мен изсъхва като риба на сухо (може би защото съм зодия Риби). Казват, че човек може да живее 3 дни без вода. Не знам това кой го е измислил, но със сигурност не важи за мен. Ако не успея да си набавя нужното количество вода, не само тялото, но и мозъкът ми отказва и блокира и изпадам в тежки ситуации. Толкова години пътувания, ходене по планини... никога не успях дори за миг да преодолея тази слабост. На няколко пъти за малко да си отида, в Камбоджа бях на ръба, ако имах пистолет тогава със сигурност щях да се гръмна, за да не страдам от жаждата...
Измъчваше ме мисълта дали ще има вода в следващия участък до хижа Лескова. Ако няма тези 4 литра ще ме спасят за половин ден, ами после?!?

Описание на маршрута:
До хижа Пробойница води черен горски път, който продължава в асфалтов такъв от село Губислав до гара Лакатник, след което отново асфалт води до село Лакатник. Там черен каменист път тръгва за хижа Тръстеная. От хижата по малка пътечка през малиновите плантации се тръгва нагоре към гората и веднага след нея се излиза на големи поляни, маркировката е стълбова. Вляво има красиво езеро, а до него в далечината се вижда голяма луксозна къща - това е фермата. Върви се в тази посока право към фермата, от нейния вход тръгва черен път нагоре, който е за към хижа Лескова.

преди хижа Пробойница

закуската ми

за късмет :)

Пробойница

в село Губислав

скалите при гара Лакатник

къщичката си е все там :)

фермата

трета нощувка

И за финал, поздрав с нещо любимо - https://www.youtube.com/watch?v=IPCsUHKZEh8

Следва продължение...