40 дни до Италия с мама и Биби - част 8: Италия - още красоти из регион Емилия-Романя

Феноменалните мозайки на Равена

 02.09.2023

Преместихме се на паркинг, близък до центъра на Имола, който беше безплатен до осем сутринта и се възползвахме да разгледаме града. Заехме се с обикаляне по уличките из централната част като първо видяхме прекрасния замък Rocca Sforzesca. Беше затворен толкова рано, но отвън беше внушителен и много ми хареса. Хората по улиците тъкмо се бяха раздвижили и щъкаха с пазарски кошници и колелета, явно оживено пазаруваха. Пазарите тъкмо отваряха и сергиите биваха обграждани от купувачи. Кафенетата вече бяха отворени, както винаги. В Италия сутрините все бяха приятни за мама, защото вместо да прави смотано разтворимо кафе на котлона, си купуваше капучино от кафенетата и много го харесваше. Покрай това и аз намазвах - за мен имаше горещ шоколад и всеки път хапвахме кроасани с крем от шам фъстък - любимата ни италианска закуска. След час разглеждане на стария град на Имола, времето за паркинга ни изтече и трябваше да си ходим. Успяхме добре да обиколим все пак. 

Поехме към Faenza - поредния красив италиански град. Открих безплатен паркинг между блокове, недалеч от центъра. Намери се едно място за нас, въпреки че беше малък. Насочихме се към катедралата, която беше смайваща и навсякъде около нея имаше голям пазар на открито за ръчно изработена италианска керамика. Уцелихме правилния момент да посетим града. То си беше като изложение, видяхме много красиви неща. Цените естествено бяха високи, но поне разгледахме. Обходихме централните улички и се върнахме към буса. Следващата спирка беше град Форли, който беше по-големичък. Паркирах на Лидл и мама реши да остане да си почива, беше се уморила от ходене из предните градове. Оставих я да чете "Разходката на баба Гейтуд" и тръгнах на бърза обиколка из центъра. Прехласнах се по замъка, катедралата и площада, както и по уличното изкуство по стените. Попаднах в един подземен паркинг, където всички стени бяха ошарени с графити. По някое време мама почна да звъни, както обикновено като я оставя сама. Тръгнах обратно, явно й беше скучно вече. Купихме си веган сладолед от Лидл и продължихме към Равена

40 дни до Италия с мама и Биби - част 7 - последен миг в Хърватия, миг в Словения и право в Италия

Единствената и неповторима Венеция

 

 Италия е една от малкото страни, които винаги са провокирали много смесени чувства у мен. От една страна безкрайно много харесвам всичките й археоложки, архитектурни и исторически дадености, супер вкусната храна и невероятните гледки, но от друга ми е непоносима по отношение на неизброимите видове полицаи, пренаселените градове и пътища, отвратителните магистрали, които връщат ужасни спомени в главата ми... Изобщо не мога да реша дали повече ми харесва или повече не. Всъщност ако сложа всичко на везната, ще стои равна. Самото пътуване през Италия го мразя и ми е неприятно, а местата, които посещавам и разглеждам, са ми безкрайно интересни и красиви. Всичките ми пътувания през Италия досега, които никак не са малко, са били само на автостоп и благодарение на това имах възможността да се сблъскам с отвратителната й страна. Гадните карабинери, които те гонят от бензиностанции по магистралите, пращайки те в полето през вратичка отзад без да ги интересува какво ще стане с теб. Грубияните италианци, които не просто не спират на автостоп (за това не им се сърдя), но и те гледат сякаш си пълен боклук и жестикулират с толкова негативизъм, все едно извършваш тежко криминално престъпление, стоейки на пътя. Ужасно пренаселените градове и пътища, където трафикът просто не секва, както и безбройните мигранти, основно негри, които сякаш дебнат да ти дръпнат нещо на всеки ъгъл в големите градове... От другата страна на везната са страшно вкусните вегетариански храни, които нямат равни. Например пицата, аранчините, сладоледа... Уникалните села, градчета с пребогата история и стари сгради, както и нереален брой археологически обекти, за каквито аз си умирам... За природата също съм със смесени чувства, защото има все още останали оазиси сред урбанизацията, но никак не са много. Италия, особено в северната си част, е сериозно индустриализирана страна и това ужасно много не ми харесва. 

Този път имах рядката и единствена възможност да видя как се пътува в Италия не на стоп, а с лична кола. Дали щеше да е по-различно... тепърва предстоеше да разбера.  

40 дни до Италия с мама и Биби - част 6 - Хърватия: красотите на полуостров Истрия

 

Амфитеатър Арена в Pula

 

 26.08.2023

 Утрото предложи прекрасни панорами по време на закуска. На гледката имаше инсталирана масичка, от която се възползвахме за целта. Тръгнахме доста късно, тъй като трябваше да наваксам със записките. Този път аз забавих нещата, но като се съберат няколко дни без писане, започвам да забравям и трябва бързо да си напиша, иначе все по-трудно ми става да се сещам кое след кое е било. При това интензивно обикаляне на моменти се получава чорба в главата. Първата ни спирка за днес беше град Senj. Паркирах до крепостта, която видяхме само отвън, не платихме билети за влизане вътре. Доколкото разбрах най-впечатляващото е гледката отгоре, но до самата крепост имаше същата гледка и нямаше смисъл да даваме 10 евро за вход. Крепостта е от 16-ти век, в момента вътре се помещава малко музейче. Висока е 18 метра и изглежда супер непревземаема. Стените са 2-3 метра дебели, внушителна е.