25.10.2022
Докато другарчето готвеше манджа за закуска, аз поразгледах района около колата. Имаше готина къщичка за наблюдение на животни, хранилки за сърни и гора. Хубаво място за спане, никой не се появи сутринта и успяхме да закусим горе в къщичката. Не видяхме сърни, но беше приятно да ядеш на високо. Първият ни ден в Чехия започна с каране до град Kadaň. Имахме съмнения дали ни трябва винетка за Чехия или не, дори спряхме да един Shell да питаме, но жената не ни разбра. Поровихме в нета и се оказа, че само за магистралите трябва, а не за пътищата, по които ние щяхме да минем. Вече спокойни се отправихме към францисканския манастир в западната част на града. Там оставихме колата и видяхме манастира отвън. За посещение вътре се плащаше, беше обърнат на музей. Дори и само отвън сградата е изключително впечатляваща.
Тръгнахме пеш към центъра, който имаше страхотна стара част и силно се впечатлихме от първия ни чешки град. Чехия винаги ми е харесвала, Прага например ми е един от любимите големи градове, заедно с Единбург, а чешката провинция е спокойна и очарователна. Има страшно много замъци, стари къщи, църкви и т.н. съкровища, както и природа за обикаляне. И този път въобще не ме разочарова тази страна. Атмосферата тук нямаше нищо общо с Германия и много повече ми хареса. Добре се разходихме и полюбувахме на старите сгради, събрах и една торба брошури от туристическия инфоцентър. Върнахме се до колата и другарчето рече да си бръсне брадата. На всеки няколко дни почваха тия мъки. Успя да избръсне половината и остави другата половина за по-късно да не губим време. Така, с половин брада, седя половин ден. По-късно обръсна и другата половина, обаче пак за да не се губи от моето време за разглеждане, остана частта под носа, която заприлича на мустак и беше дообръсната привечер, преди да стигнем до града, в който имахме уговорена среща с негов приятел. Абе, филм... доста се посмях.
Карах към двореца Polaky, който се оказа доста занемарен и затворен за реставрация. Имаше нужда от сериозен ремонт, не беше добре поддържан. Но все пак имаше индикации, че се работи по него. Следващият дворец по трасето беше Krásný Dvůr, чийто паркинг беше платен и паркирахме по-далеч. Върнах се пеш и успях да го разгледам отвън. Построен е през 18-ти век, но и по-рано е имал предшественик на това място. Посещението вътре беше с билет, но имаше огромен парк за разходка, достъпен безплатно.
Следващата дестинация беше замъка Krakovec, към който карах по тесни, завоести пътища. Бавно се пътуваше и не беше лесно достъпен, но си заслужаваше. Замъкът е руина от 13-ти век и беше в процес на реставрация. Имаше работници, когато посетихме. Плаща се билет 50 крони и имаше касиерка въпреки ремонтите. Ние така или иначе нямахме никакви чешки крони, разгледахме го отвън и си поприказвахме с работниците. Те всичките имаха вид на клошари и пияници. Един особено екзалтиран ни заговори и като почна да ни разказва на лош английски за замъка, спиране нямаше. Касиерката го слушаше и се пукаше от смях. Научихме, че тук са снимали някакъв известен чешки филм като по обясненията на английски на този образ, заглавието трябва да е нещо като "Принцеса Нощница". Също така имало и дух, който обитавал замъка.
Замък туризмът в Германия и Чехия замести "кирка" туризма в Дания. За моя огромна радост тук имаше много замъци, наистина много. И аз ужасно исках да ги посетя всичките. Нямам по-любимо място за посещение от замъците. Това ми е най-предпочитаното от всичко и ако трябва да избирам каакво да видя, винаги ще избера замък. Следващият такъв беше Křivoklát - интересно име. Доста време лъкатушехме по планинските тесни пътчета, докато стигнем. Музейната част на замъка тъкмо я затваряха като пристигнахме, но дворът и екстериорът бяха достъпни. Огромен и много красив замък от 12-ти век, отлично поддържан и предполагам вътре има доста за гледане. След него карах до последния за деня замък Karlštejn от 14-ти век. Стигнахме малко преди тъмно, оставихме колата на километър преди замъка и тръгнахме пеш към него. Успяхме да го видим все пак по светло, изключително впечатляващ е и много ме развълнува. Разбира се, съжалявах мислено, че не мога да посетя и вътрешността на всички тези замъци, но и много се радвах, че изобщо мога да съм тук на тези места. Днес видях толкова красиви замъци, за които дори не знаех преди това пътуване. Колкото и да чете и да се интересува човек, няма как да знае всяко село, всеки замък, всеки манастир... освен ако не тръгне по пътя сам да ги търси и намира.
Денят си отиде, а с него и слънцето, та настана студ. Намерихме контакти с ток и позаредихме някои устройства, докато чакахме приятеля на другарчето да пише къде ще се срещаме. Той пътуваше от Бърно към Германия и щеше да остане да нощува в град Beroun, който беше съвсем близо до нас. Даде ни адрес на някакъв хотел там и тръгнахме в тъмното по тесни сокаци. След половин час стигнахме и го изчакахме да пристигне, все пак идваше отдалеч. Оказа се, че от невнимание е резервирал нощувка в този хотел за юни другата година, вместо за тази нощ, а самият хотел беше затворен в момента. Та се наложи да си намери друг, което стана доста бързо. Иначе щяхме да го приютим в палатката, а аз щях да спя отвън на чувал, че много щяхме да станем за двуместна палатка. Времето до полунощ отлетя в раздумка и разходки по улиците на града. Той утре рано сутрин щеше да кара към Германия по работа, а ние бяхме недоспали от снощи, така че като мина полунощ си казахме чао и се отправихме към една гора преди град Dobříš. Тя беше единствената, която видяхме на Google satelite, всичко друго беше ниви. Оказа се обаче пълна само с частни пътчета с бариери. За късмет на един от тях бариерата беше вдигната и влязохме навътре. Докато карах бавно по черния път, видяхме сърни и един заек. Голяма радост беше.
 |
| Манастира |
 |
| Из стария център на Kadaň |
 |
| 54 метрова кула от 15-ти век |
 |
| Поглед към града откъм река Охрже |
 |
| Замък Krakovec |
 |
| Замъка Křivoklát |
 |
| Замъка Karlštejn |
 |
| Пражката порта - Pražská brána |
26.10.2022
Успяхме да спим само пет часа, рано сутринта мина кола по пътчето и станахме веднага да съберем лагера. Намерих няколко сърнели близо до палатката, най-сетне гъби! И тъкмо като седнахме в колата, готови да тръгваме, дойде някакъв чичка с пикап и почна да ни гони, защото това бил частен път. Появи се точно навреме, тръгнахме си веднага към град Dobříš. Паркирахме на Лидл, влязохме за малко храна, след което поехме към замъка на разходка. Тук контейнерите на супермаркетите са заградени като в Германия и не става за dumpster diving. Също така намалените продукти рязко намаляха като количество, да не говорим за веган стоките, които в Германия поне бяха разнообразни. Поне имаше чешми тук и там, а тоалетните бяха най-често платени, но не бяха скъпи като в Германия.
Замъкът беше много красив и имаше чудни градини, които обаче бяха затворени. Все пак ги видяхме отвън. Самата сграда е построена през 18-ти век, след като оригиналният замък е бил опожарен. Вътре може да се посети с билет в работно време. След замъка поехме към центъра, където другарчето дойде само за да напълни вода от някоя чешма, ако видим такава. Малкото, които имаше, бяха спрени за зимата и не се сдобихме с вода. Върнахме се до колата с празни ръце след разходката.
Следващата спирка беше интересна руина от огромна вятърна мелница. Намираше се близо до село Příčovy и представляваше основа на холандска вятърна мелница от 17-ти век. Стените на руината са високи 10 метра и дебели 1,2 метра. Можем само да гадаем как е продължавала нагоре. Доста време се задържах около стените, много се впечатлих от това местенце. Продължихме към село Sedlec-Prčice, където се разходихме из центъра, порадвах се на красивата църква, но вода и тук не намерихме. Нататък по пътя се очаровах от замъка Borotín, който беше внушителна руина от 14-ти век. Беше безплатен и дори имаше езеро до него. И тук доста време се задържах, а дните неумолимо изтичаха. Последва град Tabor, където остатъкът от деня направо отлетя. Голям град с много за гледане винаги води до това. Първо посетихме водопада, който беше доста пълноводен и се намира в града. После тръгнахме из центъра, където най-после напълнихме вода за пиене и готвене от тоалетните на един музей. Другарчето веднага си тръгна към колата, а аз откарах цял следобед в разходки. Имаше уникални фасади на къщи из старата част, целите изрисувани с различни сцени и персонажи. Имаше и готин замък в южния край на стария град.
Тръгнахме към замъка Choustník като преди него се отбихме до друг замък Kozí hrádek, който се намира близо до Tabor. Той беше платен и затворен, видяхме го отвън и продължихме към Choustník. Последните 500 метра до замъка походих пеш през гората, той също беше затворен и му се порадвах отвън. Иначе е очарователен средновековен замък руина насред гора и е много живописен. Обиколих го от всички страни и се опитах да прескоча оградата край входа, но беше много добре заварден и не успях. Почти се стъмни, докато стигна до колата. За днес явно това беше. На паркинга другарчето беше намерило ток от някакво затворено заведение и седнало да зарежда устройства. Беше сготвило варен нахут за вечеря, след което седнах на волана и карах около час до гора близо до австрийската граница. Отбихме в черен път, водещ към забележителност Висок камък (Vysoký Kámen) и спахме на тихо и спокойно до пътя. Въобще не ми се тръгваше от Чехия, тези два дни по замъци отлетяха като миг и никак не ми беше достатъчно, въпреки че от други пътувания поопознах немалко места в страната. Никога не ми стигаше времето тук.
 |
| Красиво утро |
 |
| Замък Borotín |
27.10.2022
Утрото беше вълшебно с красив изгрев и ниски мъгли за допълнителна мистичност. Разходихме се до Висок камък, който се оказа прекрасно място на 738 метра надморска височина. Върху камъка имаше паметник, а в самата скала - изсичания от стари времена. Това е и най-високото място в района, което обяснява името му. Следващата ни спирка отново бяха камъни, които не бяха далеч и след кратко каране и лутане пеш ги намерихме. Ďáblova prdel, в превод Дяволския задник, е наистина уникална скала с перфектна форма на дупе. На всичко отгоре "най-добрата черта" на всеки човек тук е още по-добра, защото е не на кого да е, а на самия Дявол. Освен тази скала, в района има още много други невероятни каменни природни творения. Имаше страхотни информативни табели и тръгнах на лов из гората в търсене на още и още от причудливите скали. След дълга разходка се върнах в колата и продължихме към замъка Český Rudolec. Внушителен и интересен замък, но силно занемарен, направо изоставен. Надявам се някой ден да го стегнат, защото се руши и е застрашен да се срине ако остане така.
Последната спирка преди Австрия беше граничния град Slavonice. Другарчето остана в колата, а аз се пуснах на разходка из градчето, което се оказа много приятно и чаровно. Отново имаше доста изрисувани фасади на къщи, които приковаваха вниманието ми за дълго. Беше ми много интересно да разглеждам изображенията. Имаше и крепостни стени, прекрасен площад, калдъръмени улички... Много ме беше яд, че трябва да продължаваме към Австрия. Върнах се до колата и минахме границата.
Първата спирка в новата-стара за мен страна беше замъка Dobersberg малко след границата. Беше пуст откъм хора, имаше безплатна тоалетна в двора му. Видяхме го отвън и продължихме към замъка Raabs an der Thaya като по пътя не успях да се сдържа да спра до друг замък Karlstein an der Thaya. Беше внушителен и атрактивен, но изглежда беше частен и нямаше достъп отникъде. Загубих време да го обикалям пеш и от всички страни се натъквах на табели за частни пътища. После в Raabs an der Thaya се разходихме добре, видяхме красивата църква до замъка, която беше отворена. Самият замък беше затворен и му се насладихме отвън, минахме и през центъра на градчето. Имаше инфоцентър и туристически брошури, та още напълних и без това преливащата от багажи кола.
Нататък карах до руините Eibenstein, които бяха тотално диви и дори нямаше пътека до тях, трябваше да си проправя път през храсталаци и гора. Беше страхотно приключение, но ми отне немалко време, каквото и без това нямах. Продължихме към замъка Kollmitz, който също беше руини, но много по-мащабни и поддържани, та се плащаше билет 2 евро. Прежалих ги и влязох. Абсолютно си заслужаваше, дори и само гледките да имаше. А останките от замъка са силно впечатляващи и интригуващи сами по себе си.
Следващият замък беше Greillenstein, но преди да стигнем до него, се отбихме до руините Grub и там замръкнахме. Качих се до тях право през гората без пътека и хубавичко се нажулих на коприва в едно дере. На връщане слязох по нормалния, макар и по-дълъг път. Стъмни се и затърсихме на лаптопа място за спане. На гугъл сателит се виждаше гора край руините Schauenstein, но като стигнахме там, се оказа недостъпна, имаше бариера. Върнахме се на главния път и пробвахме разни черни пътчета встрани, но доста от тях не ставаха и след немалко празни опити намерихме подходящо място. Беше мини горичка между ниви. В Австрия трябваше яко да се крием, че спим на палатка, защото беше доста нелегално и глобите не бяха малки. Липсваше ми спокойната чешка атмосфера вече, макар и само два дни да бяхме прекарали там. Австрия ме хващаше за гърлото така, както Германия. Едно особено притеснение, че не съм си на мястото и че нещо ще сгафя ме обземаше в тоя тип държави и всичко почваше да ми нагарча. Но пък на замъците и готините сгради не можех да се нарадвам, все пак затова пътувах тук. Доста замъци "улових" последните дни, голяма слабост са ми. Всеки е уникален, запомнящ се и ми дава частица от себе си.
 |
| Висок камък |
 |
| Камък "Дяволския задник" |
 |
| Замък Český Rudolec |
 |
| Главния площад |
 |
| Поглед от едната кула |
Бюджет за Чехия (2 дни):
- 242 крони (18,75 лв) - храна
- 1130 крони (87,57 лв) - бензин
 |
| Маршрутът през Чехия |
8 коментара:
Изчетох на един дъх последните публикации. Благодаря ти и аз, че снимаш и разказваш толкова хубаво!
Прочетох назад, че нямаш желание повече за разкази в блога. Много жалко за такива като мен, на които си любимата пътешественичка.
Пожелавам ти да си здрава, семейството ти и другарчето също!
Присъединявам се към горното мнение и съжалявам, че повече няма да пътувам виртуално в различни крайща на земята. Желая ти много късмет във всичко, с което се заемаш!
Ехх, а аз не спирам да се чудя как изобщо има някой, който ми отваря и чете блога :) До ден днешен не мога да си го обясня. Не знам аз ли съм в грешка, или вие, хора, сте луди за връзване да се занимавате с писанията на зъл саможивец, изпълнен с омраза и мъка. Има толкова (фалшив) позитивизъм на тоя свят, който бличи от интернет пространството и не мога да си представя кой ще е толкова закъсал за моите грозни писания, в които нищо негативно не е спестено.
А желанието ми да не пиша за последните пътувания се дължи също и на това, че те не са като останалите, не са провокирани от желание аз да отида някъде или видя нещо, а от къса поредица фатални нещастия. И са свързани само с едничката цел да се покаже света на човек, който никога не е имал възможност да го види. Осъществих ги за този човек като последното хубаво нещо, което да направя на тоя свят. И те не са толкова приключенски и интересни като моите пътувания, няма как да са, защото не са на стоп или с колело. Но и със самолет не са, разбира се.
Не зная дали на някой му направи впечатление, ако е чел предните разкази от пътуването с колата между Дания и вкъщи, както и тези на отиване към Дания, и ги сравни с разказите от Исландия например, където пътувам на стоп и всеки ден е ново приключение... ами нямат много общо. Пътуванията с кола са винаги доста по-скучни, еднообразни и няма как да се случи нещо интересно, за което да се пише после, освен ако не е някаква беля с колата. Докато на стоп постоянно има екшън, срещаш всякакви странни хора и според мен разказите от тези пътувания са в пъти по-интересни за писане и четене от такива с кола или кораб, например.
Все още се двоумя дали преди да умра да напиша тук още някое от пътуванията, просто защото много обичам да пиша и самото писане и гледане на снимки ще ми липсва следващите дни или седмици. Но някак си не ми се иска да развалям блога с неговия стопаджийски и приключенски наклон, пишейки за скучни, тривиални пътувания с роднина. Макар че и в тях имаше немалко екшън, като се замисля. И драма, и нерви, и главоболия, и всякакви дивотии. Защото ако решиш да правиш нещо за човека, когото най-много мразиш и най-много обичаш едновременно, няма как да е спокойно и безаварийно.
Точно затова те харесваме, защото си пряма и смела. Любовта ти към животните и омразата към хората също не е чужда за мен поне.
Много ще се радвам някога да ти се допише много и да опишеш първите си пътувания.
Не само го отварям и чета, но редовно проверявам за следващия пътепис. С теб стъпих на места по целия свят, все едно аз пътувах. Винаги отварям картата и заедно пътешестваме на стоп :). Толкова много нови неща научих и "посетих", че не зная как да ти благодаря! Независимо с кого и как пътуваш, винаги е интересно. Много се надявам да не спреш да разказваш, жива и здрава да си!
Ако ми дойде "музата" може да напиша още някое минало пътуване тук, в зависимост от това колко още време ще избутам в агония. Бързах да го завърша това пътуване, защото някъде по-рано обещах и не исках да оставя блога недовършен. Само не ми пожелавайте живот и здраве, много моля. Няма нищо по-лошо от тези двете.
И аз също чета с удовоствие и проверявам за нови постоянно.Благодаря ти.
Харесвам да чета това, което пишеш! Не гледам толкова снимките, които качваш, колкото твоите писания. Радвам ти се, назависимо от негативизма, който мислиш, че струи от пътеписите ти. Умееш да пишеш, Тери, не се отказвай. Боравиш с думите умело и грамотно. Дано все пак някога да намериш спокойствие. Родителите са част от нас, но не са нас. Твоето другарче е щастливо с приятел като теб. :)) Разбира се, можеш и да изтриеш този коментар или да го редактираш. Благодаря, че ни допускаш в твоя свят!
Публикуване на коментар