До Исландия и назад - част 26 - Австрия, Унгария и транзит до вкъщи

Крепостта Kirchschlag

28.10.2022

Станахме рано и посетихме замъка Greillenstein в гъста мъгла. Едва се виждаше самия замък, разходихме се около него и из градините. Ренесансов е и може да се посети и вътре с гид. За жалост мъглата не се вдигна доста часове и това ме лиши от гледки по пътя нататък. След замъка се върнахме до снощните руини Schauenstein, където мислехме да спим, но пътчето беше с бариера. Качихме се пеш до замъка, беше безплатно достъпен и много интересен, а ако искаш да влезеш в кулата, трябва да вземеш ключа от кметството в село Krug срещу две евро такса. Гледката от руините би трябвало да е невероятна, но не видяхме нищо заради мъглата. 

Следващата изключително вълнуваща спирка беше абатството Altenburg. Тук още през 12-ти век е имало манастир. Настоящият е огромен и много интересен, успяхме да видим само невероятно красивата и пищна църква. За останалото се плащаше билет 12 евро. Дори и само заради църквата си струваше да се посети, човек не може с поглед да обхване и осмисли всички детайли в нея. На фона на семплите датски църкви тази беше зашеметяващо кичозна, но и много интересна. Карах до следващия замък Rosenberg, основан още през 12-ти век. За посещението му се плащаше билет 15 евро и реших да пропусна и тук. Видях го само отвън и надникнах през главния вход към двора. Поне имаше безплатна тоалетна до входа и напълнихме вода за пиене и готвене. 

До Исландия и назад - част 25 - Чехия: на лов за замъци

 

 25.10.2022

 Докато другарчето готвеше манджа за закуска, аз поразгледах района около колата. Имаше готина къщичка за наблюдение на животни, хранилки за сърни и гора. Хубаво място за спане, никой не се появи сутринта и успяхме да закусим горе в къщичката. Не видяхме сърни, но беше приятно да ядеш на високо. Първият ни ден в Чехия започна с каране до град Kadaň. Имахме съмнения дали ни трябва винетка за Чехия или не, дори спряхме да един Shell да питаме, но жената не ни разбра. Поровихме в нета и се оказа, че само за магистралите трябва, а не за пътищата, по които ние щяхме да минем. Вече спокойни се отправихме към францисканския манастир в западната част на града. Там оставихме колата и видяхме манастира отвън. За посещение вътре се плащаше, беше обърнат на музей. Дори и само отвън сградата е изключително впечатляваща. 

Тръгнахме пеш към центъра, който имаше страхотна стара част и силно се впечатлихме от първия ни чешки град. Чехия винаги ми е харесвала, Прага например ми е един от любимите големи градове, заедно с Единбург, а чешката провинция е спокойна и очарователна. Има страшно много замъци, стари къщи, църкви и т.н. съкровища, както и природа за обикаляне. И този път въобще не ме разочарова тази страна. Атмосферата тук нямаше нищо общо с Германия и много повече ми хареса. Добре се разходихме и полюбувахме на старите сгради, събрах и една торба брошури от туристическия инфоцентър. Върнахме се до колата и другарчето рече да си бръсне брадата. На всеки няколко дни почваха тия мъки. Успя да избръсне половината и остави другата половина за по-късно да не губим време. Така, с половин брада, седя половин ден. По-късно обръсна и другата половина, обаче пак за да не се губи от моето време за разглеждане, остана частта под носа, която заприлича на мустак и беше дообръсната привечер, преди да стигнем до града, в който имахме уговорена среща с негов приятел. Абе, филм... доста се посмях.

До Исландия и назад - част 24 - Германия - замъци и други красоти в Източна Германия

23.10.2022

Сутрешната ни програма днес не беше обичайното. Имахме сериозна задача - да източим старото масло от колата и да налеем ново. Ами, голямо мазало стана. Вдигнахме колата на крика, източихме чернилката в наличните бутилки, но те не стигнаха и се наложи да използваме празни буркани. Омазахме се до уши. Не успяхме обаче да сменим филтъра, така че си останахме само със смяна на маслото. След повече от час мъки и мръзнене на утринния октомврийски студ, най-сетне се заехме с нормалните занимания, а именно разглеждане на района. Първо се отбихме до една гара в гората, за да видим дали все пак няма да мине парния локомотив и да го снимам, но нямахме късмет - не мина, а и не знаехме разписанието. После се паркирахме в градчето Gernrode, където посетихме огромната и много красива църква St. Cyriakus. Построена е през 10-ти век и успяхме да я видим точно преди да почне службата. Разходихме се и по уличките из центъра, след което се запътихме към Stecklenburg. Около това село имаше три различни руини от замъци, пръснати из гората. Успях да отида до всичките и много приятно ме изненадаха. От руините на замъка Lauenburg от 12-ти век се откриваше и невероятна гледка. Беше неделя и имаше доста щъкащи местни туристи. Обикалях по руините повече от час, оглеждах се и за гъби в гората, но нищо не намерих. 

До Исландия и назад - част 23 - Германия - ядове, нерви и бутикови градчета в планините Харц

Замъка Wernigerode

 

19.10.2022

Вдигнахме лагера рано сутринта, последни приятни мигове в Дания преди да се гмурнем в пренаселената, безпорядъчна и объркана Германия. Възнамерявахме да влезем във Flensburg и да намерим безплатен паркинг преди да започне градския трафик. В Германия той винаги е ужасяващ през деня и колкото по-рано човек влезе в даден град и си намери паркомясто, толкова по-малко ще виси в задръствания с агресивни хора, бързащи за работа. Спряхме до един Lidl, на улицата пред него, но не можахме да установим дали това място е разрешено за паркиране или не. Другарчето слезе и се разходи наоколо като за късмет намери друга уличка зад Lidl, която беше безплатна и разрешена. Преместихме колата и я оставихме там, макар да бяхме притеснени дали ще я намерим цяла. Немската действителност нямаше много общо с датската. Край със скандинавското спокойствие, край с прекрасните заслони за спане, безопасните паркинги, където е почти сигурно, че ще си намериш колата цяла... Тук още тръгнахме на разходка и навсякъде около нас щъкаха "новите германци" - клошари безчет, негри, араби, турци... На всеки ъгъл се предлагаха дюнери, кебапи, наргилета... къде изобщо се намирахме?! Клошарите бяха особено много и доста се забелязваха в този ранен час. Появиха се и немалко стари коли по пътищата, всичко веднага започна да ни изглежда значително по-изпаднало от Дания. Имаше доста съмнителни типчета по улиците, макар и не толкова, колкото в по-големите немски градове. И все пак бяхме още до границата. А Flensburg иначе беше много красив град с видимо датско влияние в архитектурата и подредбата. Трети по големина град е в провинция Schleswig-Holstein, след Киел и Любек.