До Исландия и назад - част 2 - Унгария и Словакия

 

Величественият замък Спиш

Унгария никога не ми е била в списъка с любими страни, не би влязла дори в първата 50-тица, но както и почти всяка друга страна в света, има много какво да се види из нея. А защо не ми е особено любима - ами защото няма планини. Освен това ми се струва като доста полицейска държава, подобна на Хърватия и Италия. Само в Унгария от целия свят ми написаха глоба за стопиране на магистралата до Сегед - уникално! Макар да е идеално равна, което я прави перфектна вело държава, я определих като доста негостоприемна за вело пътешественици по време на преминаването ми през нея на път за Норвегия с колелото. Местните никак не изглеждат като запалени колоездачи въпреки благоприятните особености на релефа, всъщност в една планинска Норвегия имаше къде повече вело любители. Този път щях да видя малка част от Унгария с кола, нямаше как да й отделя повече време и определено предпочитах да посетя повече места в Словакия, така че трябваше да се задоволя само с няколко замъка.

Словакия пък винаги ми е била много интересна и привлекателна. Татрите са само една от причините за това, другият важен магнит са замъците. Страната има стотици замъци, крепости, руини, дворци. Като добавим и дървените стари църкви, картинката става все по-пълна и красива. Още преди да влезем в Словакия, вече ми беше тъжно, че нямаше да има време да се обиколят всички замъци, да се обходят сериозно Татрите... Вместо това щях да бързам и да видя съвсем малко от тази вълнуваща страна.

 

 11.07.2022

Маршрут: Boldogkovaralja - Regec - Gonc - Fuzer - Abaujvar - Skaros - Zdana - Nisna Mysla - Rakos - Slanec - Kosice - Trebejov - Kysak - Velka Lodina - Mala Lodina

 Преди съмване край поляната мина кола и се събудихме. Утрото беше приятно, дъждът беше спрял и имахме чудесна гледка към замъка и района. Поехме към следващия замък Regec, до който се стига по черен път за последните 2 км. Спрях колата в началото на този път, хапнахме кайсии за закуска и оставих другарчето да си почива. Тръгнах по черния път нагоре към замъка и тези 2 км, които нормално не биха ми отнели никакво усилие и почти никакво време, ми се видяха като 20 заради проклетия вирус, който продължаваше да ме измъчва. Въобще не ми беше минало напълно, още много време трябваше да се мъча, за да отшумят всички симптоми. Въпреки бавното ходене нагоре, стигнах доста преди замъкът да отвори в 9:00 и изчаках на панорамна площадка с чудесна гледка. За щастие билетът можеше да се плаща с карта и се разделих с 1200 форинта (6 лв). Страхотен замък от 13-14 век с разкошни гледки, богата експозиция, внушителни руини. На един от етажите се влиза само с уредник и една любезна жена ме покани вътре заедно с двама местни туристи. Не говореше английски, затова във всяка стая ми посочваше изчерпателния надпис на английски, за да се информирам обстойно. 

Обратно до колата намерих другарчето да зарежда една от изтощените ми батерии за фотоапарата със специално зарядно право от акумулатора. Два часа вече се беше зареждала. Зачудих се дали ще запалим, но нямаше проблем. Карах към следващия замък Fuzer по много приятни малки пътчета между китни села. Този замък беше по-популярен и имаше много посетители. Като стигнахме паркинга му, се оказа платен, така че приложихме хитрост - вместо да се върнем обратно с колата и да ходя по баира до намиращия се високо паркинг, слязох от колата, а другарчето седна зад волана и я подкара надолу. Така избегнахме и плащане, и ходене, което за мен беше много важно, защото никак не ми се отразяваше добре на болестта. Лошият чичко, който събираше пари за паркинга, се зачуди какво правим като обърнахме и не влязохме нататък, започна нещо да ни вика и жестикулира, но като разбра, че колата ще слиза надолу, ни остави намира.

От паркинга до замъка имаше още изкачване пеш по пътека. На входа ме таксуваха 2800 форинта (14 лв) за билет и това е със студентска карта, тоест с отстъпка. Заваля силен дъжд тъкмо като продължих към вътрешността на замъка и за късмет спря малко по-късно. Доста богата експозиция притежаваше този замък, много помещения, гледки, а имаше и супер интересно филмче в една от залите. Замъкът е от 13-ти век, има богата история, много пъти е сменял собствениците си и дори е бил запален в един момент, за да не бъде използван за укритие от бунтовници. Интересна особеност на замъка е, че е построен на връх с вулканичен произход, намира се на 552 метра над морското равнище. 

Лесно утрепах няколко часа. Въобще не съм от бързите, когато се отнася до разглеждането на такива места. Слязох обратно до селото, където ме чакаха другарчето и колата. Разгледах наоколо, имаше красива стара къща, служеща за музей, както и интересна църква, която имах късмет да посетя и вътре. Тъкмо като я снимах отвън, се появи уредникът и предложи да ми отвори да хвърля едно око и вътре. Разказа ми интересни неща за църквата и района, беше много приятелски настроен. 

Поехме към Словакия и дори не разбрахме кога сме влезли в страната. По тези малки пътчета нямаше нищо, което да индикира навлизането в чужда територия. Край Slanec се изсипа голям дъжд, но за щастие спря, когато се отправих нагоре по 20 минутна пътека до руините на замъка от 13-ти век. Те са със свободен достъп, мястото е много приятно и със страхотна гледка, а руините очароват и предизвикват въпроси. Другарчето пропусна и тази разходка, то се чувстваше все по-възстановено от Ковид19, а аз - все по-зле, с по-влошаваща се кашлица. Постоянна умора, слабост и кашлица - тези симптоми не искаха да си ходят. А и аз не исках да ги отразя като съществуващи и просто ги пренебрегвах както винаги, търчах от замък на замък, от село на село без изобщо да се замислям. 

Чак късния следобед стигнахме Кошице най-после. Доста се озорих да намеря паркомясто, което да не се плаща, но се скатахме в междублоково пространство, където е платено до 18:00, а вече беше по-късно. Другарчето за първи път реши да се разходи днес и дойде на обиколка из центъра на града. Главната беше много приятна и уличките край нея бяха богати на красива архитектура и интересни забележителности. Кошице е втори по големина град в страната, съществува още от 13 век. Има много какво да се види, но поради късното ни пристигане, всички интересни места бяха затворени и ги видяхме само отвън. И тук като във всеки голям град освен красивите сгради и богатата история, ги има и дразнителите - луди, цигани, просяци и крадци. Докато гледахме фонтаните край катедралата един ни се лепна да проси, а по-късно в една главна уличка някакъв побъркан си говореше сам на много висок тон и го избиваше яко на агресия. 

Тръгнахме си от града по тъмно и се започна среднощната одисея по намиране на място за спане. С кола не е като на стоп, когато можеш да слезеш в нищото, да се скриеш в първата гора и никой да не знае, че си там. С кола, още повече ниска, си вързан постоянно за пътя и няма къде да я скриеш. Допълнителен стрес си причинихме, защото нямахме винетка откакто бяхме влезли в страната, а аз никак не се замислях, че може да не се изисква за всички пътища, а само за някои, както е в други съседни страни. И като се филмирах... никъде нямаше бензиностанция, че да купим винетка, защото карах по разни забутани пътища, а на всичко отгоре една патрулка се появи и кара зад нас сума време. Реших, че вероятно са записали номера и са проверили, че нямаме винетка, та другарчето се зае с нелеката задача да купим винетката онлайн през неговия "умен" телефон. Много често забелязвах патрулки из Словакия, а тази толкова време се задържа зад нас, защото аз карам и бавно през нощта по тези малки шосета, та непременно реших, че ще ни глобяват. Спряхме на пътя край едни къщи, другарчето успя да купи винетка малко преди полунощ и продължихме с търсенето на място за спане. След няколко неуспешни опита се набутахме в един черен път едва в началото му, но достатъчно навътре, че да не се виждаме от главния. Оказа се груба грешка - този път водеше до гара и съвсем недалеч от главите ни минаваше жп линия, та до сутринта подскачахме полузаспали при всяко преминаване на огромната и шумна машина. Влакът минаваше по висок мост над язовир, така че звукът ни връхлиташе отгоре и винаги ни събуждаше с отскок. Сутринта по светло открихме гарата и видяхме язовира. Много обичам да преоткривам местата за спане, на които пристигам по тъмно, когато съмне. Всеки път е изненада.

 

Гледка край Boldogkovaralja

Замъка

Селото

Замъкът Regec в далечината, с колата бяхме до тук

По пътя към замъка

Замъка Regec

Във всяко помещение имаше по нещо интересно...

Гледка от замъка към селото

Връщам се към колата

Замъкът Fuzer

Информационна табела

Нагоре по пътеката, паркингът се вижда в ниското

Дъждът пристига

Из замъка...

Гледка към селото, колата е някъде там

Църквата, която по-късно посетих

Вътре в замъка има и църква

Входната порта към замъка

Чао, Fuzer!

Къща-музей в селото

В църквата

 

Вече в Словакия - гледка от руините на замъка Slanec

 

Руините

В Кошице

Катедралата

Поточе минава през главната :)

Нощувка край гара и язовир

12.07.2022

Маршрут: Mala Lodina - Kysak - Licartovce - Presov - Lubotice - Velky Saris - Sabinov - Pecovska Nova ves - Lipany - Kamenica - Plavec - Stara Lubovina - Jarabina - Litmanova

След тази шумна нощ се отправихме към Прешов - трети по големина град в Словакия. Денят беше много дъждовен и посетих първия замък в покрайнините на града, докато валеше порой. Замъкът беше по-скоро тип дворец и изобщо не беше поддържан, нито отворен, нито достъпен по какъвто и да е начин. Казваше се Lubotice и изглеждаше като изоставен, рушеше се. Самият град е доста исторически, има много красива архитектура и атмосфера. Трудно намерихме къде да паркираме, набутахме се между някакви блокове и другарчето остана в колата, докато аз се разхождах. След града се отправихме към недалечния замък Saris. Походих 3 км по черен път през гората, за да стигна до него. Билетът е 2 евро (със студентска карта, истинска или не) и в кулата с гледки се влиза само с гид на определен час. Общо взето изчаква да се съберат няколко човека и идва с ключа да отвори. Докато развежда из кулата, разказва много интересни истории, шеги и факти за мястото. Замъкът е страхотен и предлага разкошни гледки. Руините са доста и отива поне час-два в разглеждане. Гидът за кулата не говореше английски, но посещението ми се съвпадна с това на словашко-канадско семейство. Жената беше от Словакия и превеждаше за мъжа и дъщеря си. Кулата е доста непревземаема с 4 метра дебели стени и 30 метра височина. Гидът разказа легенди за принцеса Елизабет, краля и лошия рицар. Смята се, че принцесата е погребана тук заедно с мъжа си, след като полудяла поради загубата му. 

Ходенето към замъка е само по нагорнище, а връщането е само надолу. Може да се мине по пряка пътека през гората, която спестява доста време в сравнение с пътя. На връщане минах по нея и слязох до колата само за 10 минути с подтичване. Замъците наоколо нямаха край, а дните се топяха като сладолед на горещ ламаринен покрив. Отбихме се до Sarisske Michalany - по-скоро малък дворец, отколкото замък. Намира се в село, видях го само отвън, не разбрах дали е отворен за посетители. Стори ми се като да се помещава някаква институция вътре. Разгледах набързо центъра на красивото градче Sabinov, после още по-набързо видях замъка Ringov в Pecovska Nova Ves, разположен между къщите на хората и оставен на произвола да се руши. 

Нататък по пътя карах към Plavec и вдясно видях на баир да се извсява замъка Kamenica, но нямахме време за всички замъци и се изяждах от яд, че ще го пропуснем. Спряхме до чешма край пътя да напълним туби с вода. От чешмата тръгваше пътека, водеща към скали наблизо, наречени "Спящия монах", но и за тях нямаше време, пуках се вече по шевовете от яд. Исках да видя всеки квадратен метър, а подминавахме красоти след красоти, само за да стигнем навреме за датата на ферибота ми. Яростното бързане днес беше заради прекрасния замък на Stara Lubovna, който затваря в 18:00. И все пак не устоях на изкушението да спра до този в Plavec и да го разгледам бързичко. Със свободен достъп е, руините са внушителни и гледките към селото си ги бива. Замъкът е от 13-ти век и понастоящем има опити за реставрация, но сякаш няма изгледи да е готов скоро. Това е най-хубавото, защото все още може да се види в суров вид и е по-автентичен. 

С мръсна газ продължихме към Stara Lubovna, карах по-бързо от обичайните 50-60 км/ч, за да хвана замъка отворен. Имах уникален късмет - пристигнахме точно 4 минути преди да затворят портата! Пускат посетители до 18:00, а персоналът си тръгва в 19:00, така че имах точно един час да го разгледам. Огромен, супер интересен и запазен замък с богата експозиция и  информация... Страхотни гледки и руини, тунели и кули. Очарова ме, абсолютно си заслужаваха 6-те евро за билет (студентски). Всъщност само благодарение на другарчето успях да вляза навреме в замъка, защото ако не бяхме навлезли с колата почти до замъка, а бяхме паркирали на паркинга, със сигурност нямаше да стигна навреме, понеже имаше няколкостотин метра ходене. Другарчето обаче се съгласи да закара колата обратно до паркинга и ме чакаше там, и така аз слязох почти до входа на замъка. Там не беше позволено да се паркира и без втори шофьор нямаше как да оставя колата. 

Близо до замъка има и военен музей, както и етнографски във вид на селище със стари къщи на открито, но бяха затворени по това време и само отвън ги видях. Като стана 19:00 си тръгнах от замъка, бях последният посетител и след мен заключиха. Поехме в посока Jarabina и след доза чудене и търсене на място за спане, стигнахме до Litmanova. След това село се изкачихме нагоре в планината и стигнахме до края на пътя, където бе разположен важен църковен комплекс за поклонници. Тук минава Камино де Сантяго и ни се стори подходящо да преспим малко по-надолу по пътя, на отбивка до гората. Много студена нощ, но спокойна.

Тръгваме си от нощувката край гарата

Мостът над язовира и минаващ влак

Замъка Lubotice

В Прешов

Центърът на Прешов е много красив

На входа на замъка Saris

Замъка Saris

Гледка от замъка

Водохранилище

Гледка от най-високата кула

Замък Sarisske Michalany

В Sabinov

Почерпка за настроение

Замък Ringov- много занемарен

И това ако е врата на замък...

Замък Plavec

Гледка от замъка към селото

Замък Stara Lubovna

Вътре из замъка...

Гледки от кулата

Етнографския комплекс

Градчето Stará Ľubovňa, поглед от замъка

Тоалетната е в пъти по-хубава и модерна от моята вкъщи :)

Военния музей

В Stará Ľubovňa

Край пътя близо до поклонническия комплекс над Litmanova

 

13.07.2022

Маршрут: Litmanova - Jarabina - Podolinec - Spisska Bela - Kezmarok - Vrbov - Spissky hrad - Zehra - Spisske podhradie - Spissky Hrhov

Обиколих поклонническия комплекс сутринта, вече имаше и други посетители. Не влязох в църквата, за да не притеснявам молещите се и само се разходих отвън. Продължихме към село Jarabina, където целта ми беше малко каньонче, сякаш непопулярно и непознато, та едва го намерих след лутане по един черен път. То се намира извън селото и за жалост част от пътеката през него е превзета от ужасяваща кариера, та мястото е позагубило чара си. Има инсталирано метално стълбище в едната му част, за да се слезе до реката, но е глуха пътека и нататък няма продължение заради кариерата. Преди най-вероятно се е стигало до селото. Поразходих се малко в по-отдалечената от човешката инвазия част и се върнах до колата. Дните летяха като облаци при ураганен вятър. Беше 13-ти, фериботът ми беше на 19-ти сутринта, а още бяхме едва в Словакия. 

Спрях за разходка из центъра на Podolinec, където един дядо ми отвори вратата към камбанария, след като ме хвана да се качвам в часовниковата кула на църквата. Това си беше чисто нарушение, вратичката към нея винаги е затворена, но просто като влязох в църквата беше отворена, защото той поддържа часовника и се беше качил горе. Аз веднага грабнах възможността да се покатеря по малкото стълбище, но той слизаше вече, засякохме се и не стигнах до горе. Вместо да ми се кара човекът разбра, че съм турист и понеже не можеше да ме пусне в тази кула, ме заведе в съседната с няколко огромни камбани, където ми отвори да погледна. Беше дружелюбен и макар да не говореше английски, се разбрахме с няколко думи на руски. 

Следващата спирка беше Spisska Bela за бърза разходка. Исках да посетя замъка Strazky, но се задоволих само с оглед отвън, както и разходка из парка му, защото за посещение вътре трябваше да чакам дълго - можеше да се влезе само с гид и въпросният беше зает с други посетители. Почаках малко и се отказах. Иначе вътре има основно картини, безспорно щеше да е интересно, но времето ме притискаше. Вместо този замък посетих замъка в Kezmarok, където също се влизаше с гид и други туристи. Билетът беше 3 евро и получих лист с информация на английски да чета по време на тура, тъй като гидът говореше само словашки заради другите посетители - все местни туристи. Много красив и интересен замък, а и градът е вълнуващ, с доста стари сгради и уникална дървена църква, която е в списъка на ЮНЕСКО дори. Успях да надникна бързичко в църквата само от входа и да открадна една снимка. Отказах се да влизам, защото снимането вътре е забранено, плаща се входен билет, а аз нямаше да устоя да щракам, понеже е много красива. До нея има и голяма евангелистка църква, която също може да се посети с билет. 

Поехме към "черешката на тортата" сред замъците на Словакия - Spissky hrad. Замъкът Спиш още от километри разстояние буквално спира дъха. Опасно е да минаваш край него шофирайки, защото така втренчено го зяпаш през цялото време, че като нищо да изкараш "каруцата" от пътя. Трудно се отлепят очите от тази красота и внушителност. Замъкът от 12-ти век е разположен високо над всичко наоколо, огромен е и вдъхва респект. За лош късмет обаче беше почти затворен за реставрации, цялата му вътрешна част бе забранена за посетители. Срещу билет 6 евро можеше да се разходиш само из част от него, така направих и аз. Много ме доядя, че не успях да видя вътрешността на замъка, сигурно е супер интересен. Макар и само във външната му част, пак си заслужаваше да се посети и обиколи обстойно. Какви ли не сцени от живота на хората, имали късмет да се родят няколко столетия по-рано, си представях по време на разходката по крепостните стени... Виждах коне, стрелба с лък, средновековни мъчения, смели рицари и глупави принцеси... Земята сякаш беше напоена с истории, трагедии, битки. 

Продължихме към недалечния дворец Hodkovce, който обаче беше вече заворен и не го посетих. Църквата в Zehra също бе затворена и я видях само отвън, а ми се искаше да надникна вътре, много е стара (13-ти век) и е в списъка на ЮНЕСКО. Архитектурата й е очарователна, а и стенописите вътре сигурно са интригуващи, но не успях да ги видя. Следващата спирка бяха не особено посещавани или известни скали, наречени Drevenik, които едва намерих с доста зор - трябваше да мина през електропастир на ферма с крави и сърни, да открия някаква пътека през драките на хълма и тя да се окаже правилна. Успях да се добера до въпросното място с цената на оскубана коса, която остана по бодливите храсталаци. Поразходих се бързо около скалите и из гората, и се върнах към колата, защото денят си заминаваше, а още колко места исках да видя... 

За съжаление катедралата в Spisske Podhradie, която също е в списъка за културно наследство, беше затворена по това време. Разходих се до разни малки параклисчета, пръснати по голяма поляна от другата страна на шосето пред църквата. Докато се върна до колата, се стъмни. Беше време за вечерните мъки по намиране на място за лагер. Тръгнахме по пътя за Levoca и за късмет намерихме отбивка с гора, която се оказа успоредно пътче, излизащо пак на главния - нещо като дълга отбивка в гората. Никой не мина и спахме добре до 5:15 - обичайния час, в който започваха новите приключения всеки ден. 

Поклонническия комплекс край Litmanova

В каньончето на Jarabina

Църквата в Podolinec

Кулата с камбаните, където ме пусна часовникарят на църквата

Друга красива църква в Podolinec

Татрите - не остана време за тях в това пътуване

Замъка Strazky

Крепостна стена в Kezmarok

Замъка в Kezmarok

В двора на замъка

Вътре...

Гледки от замъка

По улиците на Kezmarok

Евангелистка църква, за която се плаща 5 евро билет

Уникално красивата дървена църква, където снимането е забранено, видях само толкова от нея

Дървената църква отвън

Някъде по пътя

Параклис "Светия кръст"

Извор съвсем близо до параклиса

Замък Спиш

Кранът яко загрозява, но въпреки това е вълшебен

Поглед към селото

Само тази част на замъка и крепостните стени бяха достъпни

По стената

Разновидности мъчения

Дворец Hodkovce

Църквата в Zehra

Скалите Drevenik

Катедралата "Св. Мартин"

Село Spisske Podhradie и замъка

Внимание! Зебра на пътя :)

Катедралата и замъка в един кадър

Нощувка на вътрешно пътче, успоредно на шосето

14.07.2022

Маршрут: Spissky Hrhov - Levoca - Vrbov - Kezmarok - Spisska Bela - Slovenska Ves - Relov - Niedzica - Krosnica - Kroscienko nad Dunajcem - Klodne - Talafusy - Lacko - Nowy Sacz - Grodek nad Dunajcem - Zakliczyn - Wojnicz - Radlow - Zabno - Zalipie

Отправихме се към Levoca и намерихме добро паркомясто близо до стария град. Другарчето реши да дойде с мен на разходка из града, стигна обаче само до площада с катедралата, защото там си хвана wifi на телефона и си остана на една пейка. Аз се потопих в богатствата на това градче, първото от които беше именно катедралата "Свети Джеймс". За кой ли път от ранното ми ставане излезе нещо добро - хванах месата в храма и благодарение на това успях да го видя безплатно, иначе се плаща вход за туристите. Цакнах схемата, бидейки турист сред молещи се, но пък не успях да направя снимки, беше неудачно в такъв момент. Месата бързо ми омръзна, така че продължих разходката из града. След час-два се върнах до пейката с wifi да прибера другарчето, което бе потънало дълбоко в дебрите на Интернета. Поехме към Mariánska Hora - поклонническо място с красива църква и уникална гледка към Левоча. Докато аз се радвах на панорамата и отворената за посетители църква, другарчето сготви нудъли на паркинга, който беше придружен от пейки с маси за пикник. Хапнахме вкусна закуска, нудълите бяха разнообразие от овесената каша, която често консумирахме. 

Крайно време беше да влизаме вече в Полша. Оставаха едва няколко дни до ферибота, а Германия и Дания кога щяхме да ги минаваме с това темпо... Влязохме в страната по път през красиви планини и спряхме край замъка Niedzica, който беше първата ми отбивка. Другарчето остана в колата, не намерихме безплатен паркинг около замъка и се отдалечихме на километър, та се мушнахме на кофти място и не беше лошо един от нас да остане в колата. Полша още от границата ме лъхна на свръхчовешка пренаселеност. Не само нямаше къде да паркираш дори да искаш да платиш, защото платените паркинги бяха препълнени, но и навсякъде щъкаха тълпи от хора, огромни семейства с по 3-4-5-6 подтичващи зад тлъстата си майка чавенца. А бащата обикновено бута количката с поредното новодошло... Още от първия ден в Полша сложих етикет на полякините: животни за разплод, обичащи да носят розово във всеки тоалет. Розовото ми е най-противния цвят и винаги ми избожда очите, а разплождането на индивида считам за най-егоистичното и жестоко деяние спрямо поредната нещастна душа, така че в Полша нямаше да ми е много кеф. Определено трябваше да се концентрирам върху красивите исторически места и да се опитам да игнорирам тълпите човеци, колкото и да не беше лесно, защото те бяха навсякъде. Толкова пренаселена, религиозна и пропагандираща разплода дори с крайпътни реклами страна мисля, че няма в Европа. 

Около замъка имаше истински панаир - безчет сергии, разходки с лодки, всякакви храни за продан... Цялата тази гмеж беше източник на добра печалба за продавачите, цените бяха завишени както навсякъде по туристическите места и многолюдните семейства изглеждаха склонни към покупки. Мен лично ме интересуваше само замъка, така че се наредих на опашка на касата, платих в брой с 4,50 евро, защото нямах злоти, а билетът бе 17 злоти (студентски). Добре, че приеха еквивалента в евро. Замъкът беше много интересен и щях страшно да се насладя на обиколката ако не бяха тълпите. Дебнех да вляза в някое помещение, когато всички други излязат и да го разгледам преди новата порция човеци да дойде. Донякъде успявах. Извън замъка имаше хале с карети, чието посещение също бе включено в билета, както и стара дървена къща с етнографска изложба, за която обаче се плащаше отделен билет и не приемаха евро, само злоти. След замъка се разходих по язовирната стена да го видя и от разстояние, беше живописно. 

Върнах се до колата и се отправихме към замъка, който видях от другата страна на язовира. И там едва намерихме къде да паркираме безплатно. Другарчето си остана в колата, а аз посетих замъка Czorsztyn. Билетът тук беше 4 злоти и приемаха евро. Имаше по-малко народ, така че разходката бе по-приятна. Замъкът е от 14-ти век и също е на брега на язовира, с чудесна гледка. И двата замъка са със страхотно разположение, богати експозиции, внушителна архитектура и чудни гледки. 

От тук до село Zalipie нямаше време да спираме никъде. За жалост изпуснахме много интересни места, само и само да видя уникалното село с изрисувани в цветя къщи. Километрите бяха много, заредихме бензин за около 3 лв на литър - по-евтин от предните страни и спряхме само за веган сладолед. Стигнахме Zalipie привечер, а по целия път до там нямаше празно от къщи. Карах много бавно, защото населените места никога не свършваха. Все едно бях в европейската Индонезия или Ел Салвадор. Никъде в Европа не видях чак такова нещо, къщите бяха навсякъде и една след друга. Интересното бе, че не се виждаха изоставени, също не виждах и цигани. Явно самите поляци се плодят толкова много, че вече няма място за мангустите. 

Не успяхме да намерим никакво скрито място за спане по пътя. Принудихме се да паркираме до игрището на селото и да спим там. Късно вечерта две коли дойдоха, създадоха ни дискомфорта да се чудим какви са и какво правят тук по това време, но за щастие се махнаха и никой не ни обезпокои повече. През нощта обаче ни връхлетя страхотна буря с много вятър и дъжд. Голяма локва се оформи под палатката, другарчето се евакуира на шофьорската седалка в колата, а аз продължих да спя в локвата с подгизнали дрехи и спален чувал. Тежка нощ беше и после цял ден ми се приспиваше, докато карах.

Катедралата "Свети Джеймс" в Левоча

Левоча...

Катедралата

Крепостни стени около стария град

Църквата на Mariánska Hora

Гледка от Mariánska Hora към Левоча

Църквата вътре

Татрите...

Влизаме в Полша

Отсреща се вижда замъка Czorsztyn

Замъка Niedzica

В двора на замъка

Язовирната стена

Дървената къща с етнографска изложба, която видях само отвън

На язовирната стена

Замъка Niedzica

Замъка Czorsztyn

На игрището в Zalipie

 

Маршрутът от Унгария през Словакия

Маршрутът през Полша в първия полуден

 

Бюджет за Унгария и Словакия - 4 дни:

• 13 евро - винетка, Унгария
• 10 евро - билети за два замъка, Унгария
• 27,88 евро - бензин, Словакия
• 22,28 евро - храна, основно сладоледи
• 17 евро - билети за замъци, Словакия