В търсене на съкровища - Средна гора, Стара планина и между тях - част 1

Долмен "Плочата" край село Златосел

Това пътуване нямаше как да се получи по-добро като за финал на международната изолация и то малко преди да отпътувам за Исландия (най-сетне това лято ще скитам зад граница и ще осъществя една голяма мечта - ледената земя!) Затова реших да побързам да го напиша, докато още ми е прясно. През 12-те дни, описани в предстоящите публикации, осъществих една голяяяяма мечта (полет с парапланер, еййй невъобразим кеф!!!) и обиколих невероятни места, които силно ме впечатлиха и очароваха. Някои от тях повтарям, на други се озовавам за първи път, но всичките ги обединява една голяма истина - много ми харесаха! Особено скалните светилища, пътеките през горите, приказните водопади, китните селца със стари къщи, величествените върхове, потайните параклиси и манастири, интересните музеи.... Просто няма нещо, което да не застъпих в това пътуване. А полетът беше черешката на тортата, върха на сладоледа :) Пък не беше и само един полет, бяха два - един с парапланер и един с балон :) Почнах да си осъществявам големите мечти, които не са свързани с пътувания, сега ми остана най-голямата - скок с парашут. Само парите ме спират, но ако човек дебне разни намаления и спести някой лев, може да си го позволи, парапланерът например беше малко под 80 лв, а балонът - 26 лв за човек при ваучер за двама. Парашутът обаче си е цифра, а най-лошото е, че аз като пробвам нещо такова и ми хареса - край! Започвам постоянно да мечтая за него даже още повече от преди. Сега например ужасно ми се иска да се науча да летя с парапланер, за да мога постоянно да го правя, обаче курсът е по 100 лв на ден. По-рано от пътуванията не ми оставаше много време за други хобита, но последните две години все такива работи ми се въртят в главата, свързани с летенето или с високите скорости на пистовия мотор, за който си мечтаех още преди да започна да пътувам. Но нито мотор някога ще си купя, нито разни екипировки за нещо, защото не желая да бъда консуматор и защото никак не е добре човек да има искания и да трупа вещи.

Всъщност това пътуване без малко да се осъществи с колело и без малко да бъде солово, но предисторията е, че другарчето (онова, с което пътувах в Южна Америка) изяви голямо желание да дойде, а в последните месеци единственото му занимание беше да гледа и чете в Интернет как да си поправи съединителя на колата. Беше зажадняло да отиде някъде и след като и аз допринесох за успешното поправяне на съединителя, другарчето ми даде колата си за това пътуване да я тествам дали ще работи добре. Любопитното е, че неговата кола е паметник, също както тази на нашите (която общо взето само аз карам и с която направих няколко пътувания последните две години, описани на блога). Тоест вади се от гаража изключително рядко и се ползва само за определена цел, обикновено пренасяне на багаж. Неговата кола например се вади не повече от 5-10 пъти в годината. А е Хонда Сивик и аз ужасно много обичам да я карам, много повече от Сеата на нашите, защото тия 120 коня направо излитат :) И напълно неочаквано ми се удаде тази възможност - да направя пътуването с Хондата, а другарчето да подремва на задната седалка, докато пред очите му се редят забележителности и красоти.  

Истината е, че щеше да е огромна грешка да направя именно това пътуване с колело. Голяма част от местата бяха достъпни само по пътеки, по които няма как да се мине на колела и щях да се чудя какво да го правя. Още вкъщи си набелязах места, които много исках да видя и възнамерявах да повторя ред други. Дестинацията беше Средна гора, всичко около нея и между нея и Стара планина. Бензинът доста ме удари по джоба, защото цената беше хвръкнала на 3,15 лв, а навъртях над 1500 км. Колата е много икономична и гореше под 5 на 100, което е супер, но все пак изтекоха едни пари, които нямаше да изтекат ако бях с колело. Но пък нямаше да мина никой от многото пешеходни маршрути (и липси на маршрути, тоест през драките в безпътие) до откъснати от света, безумно красиви и интересни места. А пътуването в Исландия нямам нищо против да го изгладувам, то и без това там е безумно скъпо, та и без похарчените за бензин пари пак няма да е много различно.

Абе, с три думи - пътуването беше разкошно! Времето беше супер, навсякъде ми провървя с всичко и идеално се подредиха нещата, а за късмет и другарчето почти не ме ядосваше и се съобразяваше безропотно. Успях наистина да си почина от безбройните априлски ремонти и градинарство, които захванах в къщи - поне 15 дини под една мишница. Е, като се върнах всичко ме удари с гръм и трясък, но беше очаквано. Остава супер малко време до Исландия, а се нагърбих с прекалено много неща и няма как иначе да е. После ще си почивам в скиталчество някъде из далечния север... 

Та сега за Средна гора, Стара планина и какви чудеса открих из тях... свят да ти се завие. Природата в България е давала, давала... най-хубавото от себе си. А траките или някаква друга цивилизация преди тях са направили тук-там по някое шашаво светилище, над което да се чудим и маем що е то. Но да започна отначало...

 

14.05.2022

Маршрут: Хасково - Белозем - Гранит - Братя Даскалови - Православ - Мраморното езеро - Брезово - Зелениково - Турия - хижа Каваклийка

В 5:30 сутринта бяхме на пътя за Първомай с цел да сме в Белозем в 8:30. Причината беше  очароватена - полет с балон :) Всичко започна от компютъра на майка ми, където съвсем случайно попаднах на ваучери за балон и парапланер, които ми се сториха на добра цена, даже много добра. Този за балон обаче беше за двама човека и дори се чудех с кого ще го използвам, отначало ми се въртеше идея да закарам майка ми, но после другарчето се появи на хоризонта. Тъй като пристигнахме рано в Белозем, имахме време да обиколим центъра и най-вече да се насладим на огромната, величествена катедрала  „Св. Франциск Асизски“, която силно изпъква на фона на останалите скромни сгради из населеното място. Надникнах зад портите, имаше меса и няколко човека се молеха, така че не влязох вътре, радвах й се само отвън. Като дойде време за издигането с балон, отидохме до уреченото място извън селото, където тъкмо надуваха огромното летателно чудо. Жалко беше, че всъщност нямаше да летим с него както на мен ми се искаше, а щяхме само да се издигнем, но за 26 лв на калпак толкова. Балонът беше вързан с въжета и нямаше как да отлети, някак до последно се надявах да се скъсат въжетата и да стане приключение, но уви. Хубавото беше, че реално ни издигнаха и спуснаха два пъти, първият път не успя да набере височина, но вторият се получи и така прекарахме повече време в балона. Всъщност цялото преживяване е приятно, интересно и ако нямаше други хора съвсем щях да се изкефя, но няма никаква тръпка, просто за релакс е. Качваш се в кошницата, стоиш си вътре и гледаш панорамата. С парапланера определено ми хареса мнооого повече, но и балонът си заслужаваше, беше ми голям мерак. Другия път искам само аз да съм вътре и да обикалям света за 80 дни :) 

След емоцията с балона се отправихме към село Гранит да отдадем почит на гранитския дъб - най-старото дърво в България, само на 1677 г. Още щом зърнах този ент, си загубих ума по него. Само като си представих, че това дърво е било живо по мое време, когато светът беше друг и е живо сега, когато животът няма нищо общо с тогавашния... Толкова много е видяло, толкова отдавна забравени и сякаш несъществували хора са седели под сянката му... А то още е тук, още живее, още трупа и съхранява. С огромен респект и обич обиколих гиганта и никак не ми се тръгваше от тук. Наблизо имаше музей на мотиката, отидохме да надникнем и там, но стопанинът го нямаше. Помещава се в частен двор и ако погледнете над оградата, голяма част от експонатите се виждат. Това е може би единственият в страната музей на мотиката, искаше ми се да го посетя, понеже този инструмент заема изключително важно място в живота ми.

Следващата спирка в моя план беше могилата край село Братя Даскалови. Оставихме колата в селото и поехме нагоре по черен път, после право през поляни до Момина могила, която се виждаше отдалеч, някой я е закичил с българското знаме. Произхожда от началото на трети век пр. Хр. и е силно впечатляваща. Най-хубавото е, че е отворена свободно за посетители, има метална врата, но тя не се заключва. Преди години са правени археологически разкопки и са открити доста интересни находки, сред които парчета от човешки скелети, златна диадема, бронзов венец и др. Открити са и останки от тракийско селище около могилата. Освен интересната гробница, мястото предлага и чудесни гледки, много е живописно. Всичко беше зелено, пролетно, разцъфнало... нямам по-любим сезон от пролетта и по-любимо време за пътуване!

Какво по-добро продължение на деня от баня в прохладните води на Мраморното езеро! Ето това вече беше черешката на тортата за този ден, езерото се намира навътре по черен път след като се подмине село Православ. Оставихме колата на шосето и отидохме пеш, върви се близо километър. Първо обходихме и наснимахме езерото отгоре (феноменално местенце, не сте виждали такова нещо!), а после слязохме до бреговете му и го преплувахме цялото от край до край. Беше пълно с рибки, а водата имаше цвят като новозеландските езера. Всъщност историята на това място не е обичайна. Езерото се е формирало естествено в изкопа на изоставена мраморна кариера. Дълбочината му е стигнала почти 20 метра, водата е много бистра и доколкото разбрах се ползва от водолази за тренировки. В средата на май температурата на водата ми се видя много топла, но аз не съм критерий с моите зимни морета и къпане по рилските езера. Този път обаче преценката ми се припокриваше с тази на другарчето, което също твърдеше, че водата е топла. С къпане или без, мястото е уникално и силно се учудих, че нямаше нито един друг посетител. Нямам търпение пак да отида там за освежаващо плуване с рибките. Чак се чудя как толкова години ми е убягвало от полезрението това езеро, а си мислех, че познавам България много добре.

Денят продължи с любимо място - село Турия. По пътя се насладих на кичестия габър - уникално красиво дърво. Намира се на 7 км преди селото, отдясно на шосето, има отбивка. Дървото е невероятно, те всъщност са няколко, но първоизточникът е направо уау! Последния път го видях през зимата, когато беше чисто голо и снимката на табелата нямаше нищо общо с реалността, но този път му се насладих в пълната му зелена премяна, даже прясно зелена. Над 700 годишно е, което е необичайно за този вид дървета, обикновено доживяващи около 300-350 години.

В селото направихме разходка по улиците, за втори път се порадвах на родната къща на Чудомир, чието работно време пак не улучих, а после излязохме от селото и се отправихме по горска пътека към светилище Пиростията. На шосето имаше сложена табела и поехме по приятна пътека, изкачваща се през гората и добре маркирана. Върви се около километър и половина и се стига до едно от многото по български земи магически, потайни, мистериозни тракийски (или на някаква още по-стара цивилизация) светилища. Е, наистина прилича на пиростия (който не знае това е трикрака метална скара, която се слага в огнището и на нея се готви), но отвъд това название се крие много повече. Камъните са вълнуващи, въпросително подредени и твърде мълчаливи и потайни, за да изкопчиш от тях някаква информация за произхода им. А как ми се иска да си говоря с камъните... те знаят толкова много! Твърди се, че водата в каменното коритце върху най-горния камък никога не пресъхва и има лечебни сили.

Даже и другарчето се изкефи на Пиростията и този път не употреби заучената си фраза: "камъни като камъни, какво да им гледам... като съм видял един, все едно всичките съм ги видял". Покрай пЛандемията и лишаването от автостоп и то не беше пътувало никъде отдавна, та в това пътуване идваше на близо половината обекти вместо да дреме в колата, явно беше зажадняло за разнообразие. И макар да нямаше и частица от моето отношение към камъните и подобни места, Пиростията го грабна толкова, че после дойде и до Правите камъни, Слънчевата врата, долмен Плочата, Люляковото светилще и т.н., ама за това по-нататък...

Привечер отидохме да видим хижа Каваклийка и района. Много ми харесва тази част на Средна гора... всичко около Турия, Свежен, Розовец... прохода, планината, гората, светилищата... Уникално красиво и диво е! Съвсем за кратко огледахме хижата само отвън, някакви хора празнуваха нещо. Бързичко се изнизахме, тръгнахме обратно по шосето и намерихме страхотно място за спане - малко черно пътче, което очевидно не се използваше, колата можеше да влезе 50 метра навътре по него и да бъде напълно скрита от шосето, а до нея имаше чудна полянка с прясна тревица за палатката. Просто нямаше как да е по-хубаво, а по шосето нямаше съвсем никакъв трафик, до сутринта не мина нито една кола. Вечерта ме приспиваха песните на птичките, залезът беше страхотен и спах наистина добре на това място.

Катедралата в Белозем

 

Хайде на балона :)

Вече в кошницата

Поглед отгоре

Гранитския дъб

Къща край дъба

Музеят на мотиката

Село Братя Даскалови

Гробницата край селото

Вътре в гробницата

Мраморното езеро отгоре

Пълно е с рибки

Отвесна мраморна стена

Църквата в Брезово

Хубаво е из розовата долина... и мирише страхотно!

Кичестия габър край село Турия

Короната му е величествена

Табелата на шосето, упътваща към Пиростията

Не мога да разбера защо светилищата се цапат с парици

Гледка от Пиростията

Пиростията

В село Турия

Къщата на Чудомир на заден план

Вътре в къщата на Чудомир, погледнато през прозореца

Къщата отвън

15.05.2022

Маршрут: хижа Каваклийка - Розовец - Дрангово - Златосел - язовир Дондуково

Утрото започна с тракийското скално светилище Кутела, което се намира по пътя за връх Братан, на около 15 минути пеша след отбивката от главното шосе, разположено е до самия път за Братан, в гората вляво. Връх Братан ми беше познат от един предишен преход от село Свежен през планината, та почти до Павел Баня, така че този път реших да го пропусна. Светилището обаче беше ново за мен и изключително много ме впечатли. Визуално прилича на огромна чаша за кафе или чай с отчупена дръжка. За какво са го ползвали тия траки тоз каменен съд, само можем да гадаем. Предполага се, че е жертвен камък, а съвсем наблизо има и долмен. Интересно местенце, което задава много въпроси без отговори. Този огромен, идеално издялан камък - същински казан, в който цял човек спокойно може да се свари, съвсем ме смая и очарова. Ако беше пълен с вода, щеше да е идеалната горска вана.

Следваща спирка, а както се оказа и почти последна за деня - село Розовец. Ето тука вече ако сте любители на скални чудесии, ще се отсвирите окончателно :) То не са Правите камъни, Кораба, Слънчевата порта... а колко още има ненаречени, неоткрити, неописани и непопулярни... Тук има мегдан за седмици, ако не и месеци обиколки за такива като мене, които искат да пипнат всеки шашав камък в гората. Учудващо за мен другарчето прояви интерес да се включи в опознавателната ми първа експедиция в този район, вместо да седи в центъра на селото на интернет. Първо тръгнахме към Правите камъни. Има маркирана пътека, започва от центъра на селото и се върви близо два часа ако се спираш да снимаш всяка гледка, особено около язовира и ако черешата на една голяма поляна преди горската пътека със стръмното изкачване, е отрупана с черешки, макар и не съвсем узрели. 

Във въздуха около Правите камъни и всички други светилища от този род танцуват всякакви теории и хипотези. Дали са изсечени от хора, за какво са ги ползвали, траките ли са били творците на тези главозамайващи и интригуващи камъни, или са продукт на още по-стара цивилизация, а защо не и на извънземни... Как например траките са изправили Правите камъни и са ги сложили върху изсечена равна скална площадка?! 

Доста време се задържахме до камъните, от там и гледката беше невероятна. На слизане срещнахме групичка граждани с чисти дрешки, спретнати и нагласени. Попитаха ни колко още остава и се извиниха с обувките си, затова им било трудно. Напуши ме смях, аз дори не притежавам обувки, навсякъде ходя със сандали и оправданието, че си с неподходящи обувки винаги ме е развеселявало. Гражданите продължиха да пъхтят нагоре по баира, а ние се отправихме към Кораба - друго чудновато скално образувание. Там на другарчето му дойде музата, онази най-силната муза, дето всички хора я притежават - мързела. Заяви, че до следващото светилище Слънчевата врата е много близо по права линия, нямало километър. Зяпаше си в картите на телефона и се навиваше как в никакъв случай не бива да се връщаме до селото и да хващаме дългата пътека от там, а трябва да сечем право през гората. Обясних му, че няма шанс да стигнем през толкова пресечена местност или ако стигнем, ще е утре по някое време, но твърдоглавото другарче ни приемаше, ни предаваше. Човек без опит в гората и под властта на моментен мързел, винаги взема лоши решения. Категорично отказа да се връща по пътеката и тръгна право през обраслата гора, а аз понеже знаех какво ще стане и как ще се загуби, тръгнах подир него да не стане някоя беля.

Следващите два часа и петнадесет минути изминахме близо 100 метра в едната посока и още толкова в другата. Нулев шанс за достигане на Слънчевата врата, стана точно това, което очаквах да стане. Издрахме се хубавичко, стигнахме до непроходимо, гъсто обрасло дере, а на връщане се лутахме маса време, докато стигнем до Кораба и все не успявахме да го нацелим. Плюсът от цялата тая работа беше, че видяхме камъни, които нямаше да видим иначе. Скрити из гората, разхвърляни навсякъде, във всякакви форми и размери... само камъни да искаш в този район, а аз искам и то много.

Върнахме се до селото и от там хванахме маршрута по черен път за Слънчевата врата. Преди залез бяхме там, около 3,5 км са от селото и мястото бе идеално за завършек на деня. Преди мегалита вдясно от пътя се отбива и пътека за лобното място на Добри войвода. Самата Слънчева врата е много интересно местенце, особено ако си там в подходящия момент, когато слънчев лъч минава през вратата и огрява изсечен върху една скала слънчев диск. Аз се надявах да видим това по залез, но слънцето беше скрито от упорити облаци, които така и не се отместиха. Смята се, че това място е свързано с култа на траките към слънцето, а вратата е символ на връзката между двата свята - на живите и мъртвите. 

Обратно в село Розовец вече се стъмняваше, така че реших да тръгваме към следващата цел и да търсим място за спане някъде по пътя. 28 км ни деляха от пътеката за долмен Плочата край язовир Дондуково, карах много бавно заради активните вечер животни, които можеха да изскочат на пътя, а и заради лошия път. През деня се влача заради гущерите и змиите, вечер заради таралежите и лисиците. На два пъти спирахме край пътя да оглеждаме места за спане, но все не ми харесваха, бяха или до шосето, или в някоя крива нива. В крайна сметка продължих да карам към началото на пътеката и там се установихме идеално, имаше място за колата и палатката. През нощта нито една кола не мина по пътя, който водеше само до язовира и нататък ставаше черен, много лош път, стигащ до село Свежен (ако искаш да убиеш колата си). 

Утро край Кутела

Кутела много ми прилича на чаша за чай или кафе със счупени дръжки

Долмен до Кутела

В село Розовец

Табелка за маршрута

Гледки по трасето към Правите камъни

Планината е осеяна с мегалити, кой знае колко неоткрити има

"Портата" по пътеката към Правите камъни

Първи поглед към Правите камъни

Гледка от правите камъни

Правите камъни

Село Розовец

По пътеката към Кораба - стърчащата скала вдясно в гората

Из скална група Кораба

Според табелата тук е възникнала  българската археология

Указания към лобното място на Добри Войвода

Гледка от лобното място

Скалата очевидно се използва за надгробен камък

Скалите на Слънчевата врата

Слънчевата врата

Слънчев диск, издялан в скалата

Диви кактуси

В село Розовец

В началото на пътеката за долмен Плочата

16.05.2022

Маршрут: язовир Дондуково - Дрангово - Брезово - Бабек - Свежен

Рано сутринта, веднага щом се развидели, поехме по пътеката към долмен Плочата. Гората беше изключително приятна и направо магическа на места, походихме близо час и се озовахме пред огромния мегалит. Височината му е 2,2 метра и остава пълна загадка как траките са вдигнали гигантската плоча, за да я поставят върху двете каменни опори. Предполага се, че и този обект е свързан с култа към слънцето, но всичко си остава в сферата на догадките. Мястото обаче е фантастично и не е случайно избрано, гледките са главозамайващи. Преди да се стигне до долмена има и друго интересно кътче, наречено Велков гроб. Един от четниците на Хаджи Димитър (който умрял от раните си на връх Кадрафил, има пешеходен преход от върха до Бузлуджа) е умрял именно тук, казвал се е Велко Кръстев и гробът му се намира съвсем близо до пътеката за долмена. Някъде наоколо според информационните табели би трябвало да има и останки от манастир (на около километър), но нямаше никакви индикации как се стига до тях и дали изобщо може да се стигне. 

След Плочата се върнахме в колата и се отправихме по обиколния път към село Свежен. След село Бабек се намира Люляковото светилище - още едно умопомрачително красиво и интересно място на около километър от главния път, има маркиран маршрут. Култовите камъни са разпръснати и наречени с какви ли не имена: Стелата, Малък казан, Голям казан, Долен казан, Трона, Балансирания камък, Поставения камък... Обходих ги всичките, а другарчето се отказа към края и се върна до колата да готви и да се къпе. След като отдадох почит на всичките камъни, до които водеха различни, често преплитащи се пътечки, се отправих към връх Градище с останки от крепост. Има обозначена пътека за него, минава се първо край "Трона" и после пътеката е леко по-обрасла и трудна за следене, но все пак е маркирана и няма губене. На върха има огромна люлякова гора, както и в подножието му, също и около камъните на Люляковото светилище, та да не се чудите откъде произхожда името му. Люляците на върха бяха красиво нацъфтели и ми пълнеха очите с допълнителна доза красота. А около светилището вече бяха в крайна фаза на цъфтежа.

Беше жега и като се върнах до колата, с голямо желание се изкъпах след литрите пот, които оставих по камъни и пътеки. Следващата спирка беше недалеч от тук, само че отбивката беше отляво на шосето, не отдясно както за светилището. Тук тръпката беше "Яйцето на змеицата". Атрактивно и примамващо име! Освен въпросното яйце се оказа, че има и два бонуса - Слънчева врата и Ритуална маса. И тук мястото е топ като за да се стигне до него, се върви по стар римски път, който сам по себе си е атракция на фона на съвременните "магистрали" и техния срок на годност. Много ми се искаше въпросното яйце да се излюпи и от него да излезе малък змей, но нямах този късмет. Май трябва отново да дойда тук и да доведа някоя змеица да го измъти. Е, като нямаше малки змейчета, поне имаше храна - някой беше оставил банан, две кивита, портокал и ябълка на ритуалната маса. Бананът беше почернял яко, така че не особено ритуално взехме плодовете и ги изядохме на мига. Адски се дразня от разхищаването на храна, пък било то и на ритуални маси :)

Целия останал ден се разхождах из безкрайно любимото ми село Свежен, докато другарчето дремеше в колата, паркирана в центъра. За Свежен просто не зная какво да кажа, то трябва да се види, да се усети. Много живописно, старо, атмосферно и вдъхновяващо село. А както беше и пролет... За съжаление двата музейни обекта не бяха отворени по това време (руините от църквата Св. Георги и къщата на полковник Серафимов). Но пък уличките със стари къщи сякаш не свършваха, селото е голямо и има толкова много за обикаляне. Припомних си доста места, открих нови. Денят неусетно отлетя и стана време за сън. От местни научих за манастир на около 4-5 км пеша от селото, реших да го посетя на сутринта, така че трябваше да спим наоколо. Преди входа на селото започваше черния път, водещ към манастира, но колата не можеше да се кара по такива пътища, така че нощувахме на отбивка до самото шосе и за щастие никой не мина цялата нощ, пълно спокойствие. Само песента на чакалите ми помагаше да заспя още по-спокойно. Щом има животни, значи всичко е на ред с това място. Наблизо има и язовир, но и до него нямаше как да се стигне с кола, за която черните пътища са табу.

Жител на пътеката към долмен Плочата

Велков гроб

Долмен Плочата

Гледка от долмена

Язовир Дондуково

Брезово

В село Бабек

Гледка от Люляковото светилище, долу е пътя Бабек - Свежен

Люляковото светилще

Гората е пълна с указателни табелки

Връх и крепост Градище

Гледка от върха

Римски път, водещ към Яйцето на змеицата

Слънчева врата

Ритуална маса

Яйцето на змеицата

В село Свежен...

Църквата

Интересни хрумки за реставрация

Готино предупреждение :)

Часовниковата кула

Къща - музей на полковник Серафимов

Останки от църквата Св. Георги

 

17.05.2022

Маршрут: Свежен - Мраченик - Домлян - Ведраре - Сопот - Анево - Кърнаре - Беклемето - Христо Даново - Клисура 

Докато другарчето спеше в палатката, аз отидох до манастира "Рождество на Пресвета Богородица", порадвах му се и се върнах. Много ми хареса как е възстановен параклиса, свеженци са горди с реставрацията му и доколкото разбрах е доста посещаван от местните въпреки отдалечеността му от селото. Намира се в гъсти и чудни гори, мястото е прелестно и разходката до там е много приятна. Черният път започва вляво преди входа на село Свежен откъм село Бабек, но имало и пътеки от селото, по които също може да се излезе в посока манастира. Откъдето и да мине човек все е красиво.

Днес беше важен ден и трябваше да се бърза, имах уговорка за полет с парапланер в 11:00. Трябваше да бъда в Кърнаре точно тогава, а това беше трудно изпълнимо като се има предвид, че спирам във всяко село по пътя и между селата, и извън главния път... Не успях да се насиля да пропусна нито село Мраченик, нито Домлян, още по-малко пък живописния язовир Домлян. Остатъка от пътя до Кърнаре го минахме транзит, но само защото на по-късен етап от пътуването щяхме да се върнем тук за детайлно обхождане. А сега беше време за летене! Направо не мога да си спомня откога мечтая да летя... имам чувство, че откакто съществувам. Дали с парапланер, бейс джъмп костюм, балон, дирижабъл, парашут, съвсем малко самолетче... просто да летя! Но най-много от всички варианти ме теглят бейс джъмпа и парапланера. Искам да усещам как летя, да няма никаква преграда между мен и околната среда. Отдавна се канех на парапланера, но всеки спестен лев винаги отиваше за пътуванията и все не оставаше нищо отгоре. После пък парите изтичаха по материалите за ремонти, откакто заживях в къщичка, оставена на произвола близо 40 години и започнах да я възстановявам. Тази пролет най-сетне реших, че ще си доставя това удоволствие. Добре знаех, че много ще ми хареса, но не можех да си представя, че чак толкова много ще ми хареса. Полетът беше страхотен, качихме се с колата и с инструктора до поляна малко под Беклемето, откъдето се излита, а другарчето пое обратно надолу с колата, за да ни посрещне в нивата, където щяхме да кацаме. Следващите петнадесетина минути бяха пълен кеф, времето беше супер и излетяхме като на шега. Очите ми се пълнеха с разкошни гледки към зеленината на Балкана под краката ми, китните селца в ниското, арката на Беклемето на заден план... Нямаше как да е по-прекрасно, освен ако крилото беше мое и летях самостоятелно. 

Кацането беше изключително меко, след което пътуването продължи както преди - карах към следващото прекрасно място, което в случая беше Сувчарското пръскало. Дълго след полета не можех да си събера мислите от преживяното и непрекъснато ми се въртяха идеи как да се науча да летя самостоятелно. Безкрайно много ми се иска да изкарам курса и да летя при всяка възможност, но високите бюджетни изисквания ще са пречка. Само първите десет дни курс са хиляда лева, а нататък не ми се мисли, особено като задобрея и започна да зная какво правя. 

Другарчето се радваше на моите преживявания и ме разпитваше, така неусетно в разговори за летенето изминахме километрите до водопада. Около час ходене е от село Христо Даново (от там тръгва пътя). Върви се по стар и разбит асфалтов път, който се изкачва в полите на Стара планина и предлага страхотни гледки и природа. Последните метри до водопада са по горска пътека, която се отклонява вдясно от пътя, има табела. Висок е 55 метра и е изумително красив! За луд късмет някъде по трасето видяхме една прекрасна пепелянка, която дълго остана пред очите ни да й се радваме и ми позираше до последно пред обектива. Понечих да я хвана, но другарчето изрева и се отказах, а можех да му я пусна в гърба, за да се посмея :)

Обратно в Христо Даново установихме огромен брой цигани, живущи в селото, защото случайно минахме точно през циганската махала. Чавета пищяха, дънеше музика, а мазни цигански майки бутаха колички. Интересно, че мангустите са се населили здраво в подбалканските села, особено около Казанлък, Мъглиж и нататък към Сливен. Хубаво беше като бяха малцинство и бяха екзотика, сега и те като българите и турците страшно се наплодиха, за да пълнят клетата територия на страната, която трябва да се обитава от не повече от 10-20 000 човека общо. Но на никой не му пука нито за природата, нито за духовното развитие над примитивното. Те българите не спират да произвеждат нови и нови бъдещи роби, та какво остава за циганите.

Следваща спирка реших да е Клисура - едно разкошно градче с много история. Там ни посрещна паметника на Боримечката, извисяващ се над всичко и всички, пазещ града още от входа му. А преди да стигнем до паметника се отбих до местността Зли дол - важно място в историята на Априлското въстание. Последва дълга разходка по уличките на градчето, видях повечето забележителности, но музеят щеше да отвори утре и много исках да го посетя. Трябваше да се върнем в Клисура на сутринта, затова като се стъмни минахме няколко километра по шосето и намерихме подходящо място за спане в една малка отбивка с черен път.

В горския манастир на Свежен

На входа на село Свежен

В село Мраченик

Язовир Домлян

Макове и Стара планина :)

Църквата в Кърнаре

От тази поляна полетях и аз

Христо Даново от птичи поглед

Беклемето в далечината

Тук кацнахме

Нагоре по маршрута към Сувчарското пръскало

Една прелестна живинка

Водопад Сувчарско пръскало

Над водопада

Христо Даново

Боримечката на входа на Клисура

Клисура

Историческия музей

Павурджиевата къща

Църквата "Свети Николай"

Надничайки през процеп в портата само толкова видях

Много красиво жабе и кротко също

Козичките сами се прибират

Къщата - коткарник :) Имаше още две, но избягаха преди да снимам

18.05.2022

Маршрут: Клисура - Антон - Душанци - Пирдоп - Затица - Чавдар

Нямах търпение да посетя музея, църквите и къщите-музеи на Клисура. Тук има доста за разглеждане, градът е един от най-значимите в историята на Априлското въстание. Докато полското, тиквено и турско Хасково е спяло дълбок сън, градчетата като Копривщица, Клисура, Панагюрище, Брацигово и т.н. са се борили за ценности, идеали, свобода... Добре, че баба ми е от района на Брацигово, та бера една идея по-малко срам, че съм от безличното Хасково. Историческият музей в Клисура си заслужаваше чакането да отвори, много ми хареса експозицията, а освен него уредничката ми отвори да посетя и Павурджиевата къща. За жалост интересната църква Св. Николай и къщата на Ана Козинарова (която хвърлила децата си и себе си в кладенеца, за да не попаднат в ръцете на турците) бяха затворени към момента. 

По пътя към Антон се отбихме до малък параклис и до водопад Пеперудата, който е на самото шосе преди селото. А на юг тръгва разклона за село и язовир Душанци - задължителни за посещение места, които ме очароваха и изненадаха. Селото ще запомня с приятния център и читалище, гигантската секвоя от 1923 г, поддържаните кирпичени плевни. Обзалагам се, че в спомените на другарчето село Душанци ще остане само с бързия интернет, към който се закачи на площада и там си и остана, докато аз обикалях. По черен път след селото се стига до разкошен римски мост. От него пък тръгва пътека право нагоре, която не след дълго отвежда до параклис Св. Георги - изключително приятен и с живописна гледка. 

По друг път след селото се стига до близкия язовир Душанци, който при хубаво време предлага фантастични гледки към Стара планина. Днес обаче не беше такъв случая, защото цял ден валеше. На мен това ни най-малко не ми пречеше, а макар да нямаше гледки към планината, язовирът предлагаше страхотни гледки към самия себе си и огледалните образи на бреговете. Направих една дългичка разходка покрай него и се върнах в селото да взема другарчето, за да продължаваме към Еленската базилика.

Моята история с Еленската базилика започва през една зимна нощ, когато в разгара на снежна виелица се опитвах да открия това архитектурно чудо в пълен мрак, докато вятърът яростно набиваше снежинки в очите ми. Не само не успях, но и едва се върнах по следите си обратно към пътя. Нищо не видях тогава от базиликата. Ето че сега щях да поправя грешката. Е, времето отново беше лошо - валеше дъжд и духаше, но нямаше нищо общо с онази зимна нощ. Базиликата "Свети Илия" е раннохристиянска от края на пети век. За съжаление е опустошена по време на турското робство, но дори това, което е останало от нея, заслужава много внимание. Намира се само на 3 км след село Антон, малко встрани от подбалканското шосе. Цялата местност е много красива и с интересна история, до базиликата тече река Еленска и районът се нарича Еленско, от там и името на храма. Силно ме впечатлиха руините от базиликата, дълго ги обикалях от всички страни, за да опозная по-добре мястото. Очите и душата ми дразнеше само грозния бетон, излят  явно в жалък опит за реставрация. На такива места по-скоро трябва да се изграждат навеси, за да се предпазят руините от сняг, дъжд, слънце... а не да се лее бетон по самите стени, става страшна грозотия.

Лошото време ни най-малко не промени нищо в намеренията ми за деня. Направихме една разходка из Пирдоп, после се отбихме в Златица и аз отидох до манастира над града, който се оказа напълно изоставен и потънал в забвение. Като цяло Златица ми се стори много западнал град, улиците бяха в ужасяващо състояние и доста преди манастира се отказах да продължавам с колата. Гнусните рудници и унищожението на българската земя от чужди фирми явно не допринасят за разцвета на миньорските градове. Парите сякаш са се излели само на едно място -  в село Чавдар, ама за него по-нататък. Дори имаше протест с автомобили по пътя между Пирдоп и Златица, вероятно заради безпътието, което цари навсякъде.   

Край Челопеч се натъкнахме на табела за някакъв парк Корминеш и отидохме да го видим, беше малко встрани от пътя. Кипяха някакви мащабни строежи и ремонти, имаше големи покрити конструкции и сцена, параклис, беседки и дори охрана. Предположих, че някаква мъничка част от парите от мините е била тръсната тук, за да се замажат очите на глупавите жители на региона. Най-много обаче са се отпуснали за село Чавдар, където отидохме след Челопеч. Примами ме пътеката за водопади Казаните, както и археологическия парк Тополница. Цялото село е "яко барнато", особено централната му част, където всичко е направено по европейски маниер - градинки, фонтани... Поразходихме се из селото, има и фолклорен център, който е като музей. Вече беше късно и всичко беше затворено, включително археологическия парк. Той се намира на 2-3 км след селото, там пак са се изсипвали пари, защото има направен голям комплекс със стени за катерене и други забавления, ресторанти и т.н. Нямаше никого по това време, а утре исках да посетя неолитните жилища на археологическия парк. По тъмно ни закарах до голяма поляна в края на асфалтовия път, водещ към черния път за водопадите и там пренощувахме, за да може да отидем до водопадите рано и да се върнем до музея по-късно като отвори. Нощта мина спокойно, макар недалеч да имаше някакви къщи. Абсурдът на деня беше, че до поляната имаше камери за видеонаблюдение, които видимо работеха. Да им пикая на европейските села и безумни модерни дивотии за контрол! Дъндитата ("Дънди прешъс металс") са превзели всичко и всичко искат да знаят и следят.

Отново на входа на Клисура

Вътре в църквата "Св. Богородица"

От горния етаж на музея

В Павурджиевата къща

Стар мост край града

Параклис встрани от пътя между Антон и Копривщица

Антонски водопад "Пеперудата"

Читалището в село Душанци

Плевните в Душанци се поддържат

Секвоя на площада в центъра

Прекрасен мост по пътя към параклис Св. Георги

Беседка до параклиса

Вътре в параклиса

Отвън

Язовир Душанци в дъждовен ден

Чудна брезова горичка по пътя към Еленската базилика

Еленската базилика

В Пирдоп

Пътни протести

Часовниковата кула в Златица

Златишкия водопад

Златишкия манастир, който изглежда доста изоставен

Гледка от параклис над водопада

Центъра на Златица

Ресторант в стара къща

До Челопеч

В парк Корминеш

В село Чавдар

Парк "Тополница"

Нощувка на поляна с видеонаблюдение :(

19.05.2022 

 Маршрут: Чавдар - Смолско - Петрич - Поибрене - Оборище - Панагюрище - Бъта

Утрото започна прекрасно - с разходка до водопади Казаните. Ходи се близо час по черен горски път, който завършва с пътека до самите водопади. Излиза се на мостче над единия водопад, а вляво преди моста се отклонява малка пътека, по която може да се слезе в ниското и да се види долния водопад (и да се изкъпе човек във вирчето му). От мостчето над горния водопад пък тръгва пътека край реката, която след около 200-300 метра отвежда до коларския път и огромна поляна с люлки, беседки, пейки... Районът е страхотен за разходки, пикник и игри на открито. 

Като наближи време да отваря археологически парк Тополница, се отправихме обратно натам. Малко закъсняха с отварянето на музея, но дочаках. Имаше интересна експозиционна зала, както и немалко на брой реконструирани неолитни жилища. На това място са открити останки от такива жилища, датирани отпреди 7000 години. Обектът е отворен от 2012 г, но аз наскоро научих за него и доколкото разбрах може и да се нощува в някое от неолитните жилища, изглежда много приятно за спане вътре. 

Продължихме по пътя към язовир Смолско - следващата ми желана спирка. По трасето обаче спрях на още няколко неочаквани места, просто защото спирам на абсолютно всяко интересно местенце, край което минавам. Нищо не може да бъде подминато. Недалеч от Бенковски например имаше един параклис "Свети Дух", закътан в гората, който се виждаше загатващо от пътя. Другарчето остана в колата, а аз поех към него, само че не уцелих черния път. Този, който хванах, ме отведе в една нива ниско под параклиса. От тази позиция можех да видя само стърчащия кръст. Реших да щурмувам гъсто обраслия стръмен склон и да стигна до параклиса по права линия. След двайсетина минути яко дране и падане по склона, стигнах, а на връщане просто слязох по черния път, който се отбива от шосето и ме отведе на стотина метра от колата. 

По-нататък друг параклис привлече търсещия ми красоти поглед. Наричаше се "Свети Георги" и се намираше малко преди село Смолско, вляво от пътя, над красива чешма. Изключително приятно и поддържано местенце. Селото също много ми хареса, църквата беше затворена и я видях само отвън. До язовира стигнахме като продължихме по шосето след селото и вместо да хванем черния път вляво, който е основния, водещ към водния басейн, продължихме още малко напред и оставихме колата на малка отбивка, от която тръгваше друг черен път право нагоре. По този път разстоянието беше много малко и за нищо време се озовахме пред разкошния язовир и неговия приказен параклис. Доста време се задържахме там, обикаляхме го от всички страни. Цареше пълно спокойствие и някаква особена, направо вълшебна атмосфера. 

Време беше да се отправя към Панагюрище, но както другарчето рече и отсече - с това темпо и тези отбивки ще стигнем града след няколко дни. Май щеше да се окаже право, нямаше село, паметник, махала, църква... които да подмина. Първо се възхитих на приятното село Петрич, после се разходихме из махала Кайрака с красивия й параклис и гледки, не пропуснах красивата стара църква на село Поибрене, след нея се появи модерен параклис с гледки до село Оборище и чак в пет следобед се добрахме до Панагюрище. Имаше някакъв празник на площада, качих се до внушителния паметник със страхотна гледка. Не се ядосвах много, че музеите са затворени, защото миналата година успях да посетя къщата на Райна Княгиня, Дудековата къща и историческия музей. Не смогнах обаче да се уредя тогава за Лековата и Тутевата къщи. И сега не успях, така че пак ще се идва до Панагюрище. 

Привечер отидохме до местност Оборище - важно историческо място, обозначено с паметник в гората и достъпно по 1 км пътека. Тук се е провело събрание, на което се е дискутирало  Априлското въстание и именно тук се е решило то да се състои. Докато вървите по пътеката, може да четете мисли на български революционери, а в края й се стига до паметник с имената на личностите, взели това съдбовно за България решение. Като се върнах до колата, другарчето беше сготвило овесени ядки. Хапнахме набързо и газ към крепостта Красен. И тук стана още по-интересно... докато разбера как се стига до нея, то стана тъмно и денят приключи. Няма нито маркирана пътека, нито каквото и да е обозначение за крепостта откъм село Бъта, откъдето я щурмувах. Тръгнах по произволен черен път, който ми се стори най-подходящ, а крепостта се виждаше на връх в далечината.  Пътят ме изведе до частен имот с кошери, а другото му разклонение свърши в нива край река Луда Яна. За да се стигне до крепостта, трябва да се пресече реката. Понеже се стъмняваше, се върнах до колата и се зачудих как се стига до тая крепост. Другарчето потърси информация в интернет и се оказа, че има подробно описание на трасето. Поехме с колата по друг път, който се отклонява съвсем близо до отбивката за село Бъта от главното шосе. Навлязохме около километър навътре и се настанихме да спим до една нива, за да може на сутринта щурмът да продължи, но вече по светло. Маршрутът отвежда до мост, по който се минава от другата страна на реката и се продължава по черен път, преминаващ в пътека, водеща право нагоре към крепостта. Но за това - на следващия ден.

 

Водопади Казаните

Село Чавдар

В музея на археологически парк Тополница

Едно от неолитните жилища

Църквата в село Чавдар

Параклис Св. Георги малко преди селото

Гледка откъм параклиса

Параклис "Свети Дух" край Бенковски

Чешма край параклис Св. Георги до село Смолско

Параклис Св. Георги край Смолско

Село Смолско

Язовир Смолско с параклис Св. Петка

Открихте ли змията

Ѝнтересен паметник край село Петрич

В центъра на село Петрич

В махала Кайрака

Параклис Св. Св. Константин и Елена в Кайрака

Църквата в село Поибрене

Параклис Св. Богородица край Оборище

Дърворезбата е впечатляваща

В Панагюрище

Празник на площада

Национален мемориален комплекс "Априлци"

Църква „Свето Въведение Богородично"

Тълпи в центъра

Тутевата къща

Църквата Св. Георги

Паметник на Райна Княгиня

Читалището

Паметник в историческа местност Оборище

Целият маршрут на това пътуване