|
Аневското кале
|
20.05.2022
Маршрут: Бъта - Баня - Бъта - Левски - Цар Асен - Росен - Овчеполци - Стрелча - Скумсале
Мисия "крепост Красен" започна още преди изгрев. Тръгнахме по черния път към моста, пресякохме по него река Луда Яна и продължихме успоредно на реката от другата страна. После нацелихме правилната пътека според описанието в Интернет и се изкачихме до останките от крепостта. Уникално красиво място с доста руини, оказа се значително по-голяма, отколкото очаквах. Гледките са феноменални, село Бъта дреме в ниското, а навсякъде се ширят розови насаждения и гори. Наблизо се вижда и голям кръст на съседен връх, до който имало пътека откъм Панагюрище, а също така имало и пътека до крепостта откъм кръста. Доста време се застояхме край руините като ги обикаляхме отвсякъде. Малко по-ниско от върха, в гората има голям резервоар за вода, доста запазен. По пътеката най-напред се стига именно до него като се изкачвате към крепостта. Красен има дълга и богата история, още през пети-шести век тук е кипял живот. През Средновековието става важен административен център, многократно е унищожавана и възстановявана до окончателното й унищожение от османските нашествия в края на XIV век. Находки, намерени при разкопките на крепостта, се съхраняват в историческия музей в Панагюрище.
Обратно в колата се отправихме към село Бъта, през което минахме сравнително транзитно и продължихме за село Баня. Целта ми беше да видя още една крепост, за която не знаех преди ден, а научих от снощното проучване как се стига до крепост Красен. Оказа се, че в района има още една старина - Банско кале. Самото село Баня се оказа неочаквано интересно - църквите бяха очарователни, а имаше и римска гробница наблизо, която по-късно посетих. Първо обаче оставихме колата в центъра и поехме към крепостта. Пътеката за нея започва от най-северозападния край на селото, от църквата "Света Троица", сгушена в гората. За около 15 минути по стръмна, маркирана пътека, се изкачвате до върха, където са останките от калето, датирано от четвърти век. Като площ това, което е оцеляло до днес, е в пъти по-малко от руините на крепост Красен, но абсолютно си заслужава разходката, има останки от крепостни стени, кули и информационно табло с историята на крепостта. Гледките към село Баня и околността също са прекрасни. Съвсем наблизо, ако се продължи по пътеката на билото, се излиза на малка полянка с пейки и древно оброчище. Там също гледките си ги бива. Може да се слезе обратно до селото по пътека, започваща от оброчището и събираща се с другата.
На входа на селото, идвайки откъм Бъта, има информационна табела за римска гробница. До нея се стига пеша, на около стотина метра от пътя е, но всичко беше толкова обрасло и нямаше никаква пътека, така че със зор я намерих. Първо тръгнах в грешна посока по черен път, но после забелязах стърчащата бяла табела в далечината, тя издаде местонахождението на гробницата. Основата на саркофага още си стоеше там, капакът е прибран и спасен от иманярски набези. Смята се, че вътре са погребани мъж и жена, изобразени върху капака, но останки от жената липсват. Гробницата вероятно е била ограбвана преди да стигне до археолозите.
Следващата одисея беше достигането на рудника Цар Асен. Хванах пътя за село Левски, отбих се за село Цар Асен и шосето беше сравнително прилично. Като наближихме рудника обаче, пътната настилка се влоши драстично. Дотолкова, че спящото на задната седалка другарче се събуди и беше видимо недоволно, че колата се кара по такива пътища. Аз също, само че нямах идея, че този път до такава степен ще е разбит. Карах изключително бавно, само на първа и успях да мина кошмарния участък. Като се стигне вече по-близо до селото, пътят се оправя. Но не препоръчвам в никакъв случай минаване от тук, за да се отиде до рудника. По-добре да се обикаля двайсетина километра отгоре, през село Росен, откъдето продължихме. Там пътят е добре.
Рудникът надмина и най-безумните ми представи. Първо преди да стигнем до него, отляво се появи някакво езерце с многоцветни склонове и водопади, леещи водите си право в него. Мога само да гадая колко токсично е това място, сигурно цялата Менделеева таблица се открива тук. Склоновете край водопадите пък бяха изровени странно, да се чудиш цялото това място повече красиво ли е, или повече тъжно и ужасяващо. За разлика от Мраморното езеро, в огромното езеро на рудника Цар Асен никак не е добре да се плува, а май е и забранено. Тук се е добивал мед и разни други руди, така че можете да си представите колко е токсична водата.
Още не можех да осмисля видяното край рудника, докато карах към Стрелча. Там нямах търпение да посетя Жаба могила и да видя дали наистина има жаби там. Всъщност се казвала така, защото в близост до нея има блато с жабки. На входа ме посрещна цяло семейство, които щяха да бъдат уредниците на обекта за предстоящия сезон. Жената бе извикала сина си да окоси тревата и сподели, че вчера за първи път отворили обекта, досега е било затворено. Още дори не знаеше колко ще струва билета за посещение, затова нищо не ме таксува. Подробно ми разказа историята на мястото, имаше и доста информационни табели. Добре познатият на всички Георги Китов я е проучвал, датира от пети век и вероятно в нея е погребан тракийски цар. Открити са множество интересни находки, но за съжаление е била и ограбвана. Сред силно впечатляващите открития е релеф на каменен лъв, както и колесница със скелети на коне. В музея в Стрелча са изложени доста от интересните находки. Именно там отидох след гробницата. Паркирах до парка на миниатюрите (също много приятно за разходка място в центъра на Стрелча), другарчето остана на една пейка, а аз посветих следващите часове на музея, църквата и разходки по улиците.
Следващата спирка беше отвъд феноменална. С една дума - Скумсале! С повече думи за който не знае що е то - огромен скален комплекс от светилища, по-простичко казано: камъниииии! Ама много, много камъни! Големи, малки, изсечени, с дялани по тях чудесии, с безумни форми... Просто разкош! Това Скумсале откога исках да го посетя и най-сетне стигнах до него. А то се оказа необятно, просто и за една седмица нонстоп обикаляне, няма да се види всичко. Всъщност те са три обособени мегалитни комплекси - Качулата, Скумсале и Кулата. Само че аз не знаех за Качулата и за съжаление го пропуснахме, малко по-късно научих за него. Нищо, тъкмо още една причина да се върна в района, то не че и без Качулата не ми се връща многократно. За Скумсале има черен път, който всъщност е бял, защото настилката е беличък чакъл. Колата може да се спре на отбивка край шосето, има такава точно до мястото, където започват двата черни пътя. Левият води към Скумсале, десният - към Кулата.
Впуснах се в обхождане на едно от най-хубавите места, на които ми е стъпвал крака. Другарчето остана до колата да готви и да почива, а аз прекарах всичките часове до тъмно в разузнаване на огромните, разпръснати навсякъде камъни. Скумсале е феноменално, то е едно от най-големите светилища в България и така и не успях да видя всичко, колкото и да опитвах. Има толкова много скални формации - огромни и малки, които ми дадоха чудесна възможност да практикувам скално катерене до припадък. Издрапвах винаги до върха на мегалитите, от там виждах къде се намират следващите гиганти и право към тях. По пътя се отклонявах поне сто пъти, толкова се ошашках от този безкраен извор на вълшебни камъни, че накрая вече не знаех накъде да гледам, къде бях, къде отивах... Всичко беше адски интересно, вълнуващо и при всяко катерене по камъните тръпнех в очакване какво ще открия на върха. То не бяха улеи, изсичания, всякакви форми издълбани басейнчета... Самите форми на скалите бяха изумителни и моето изтрещяло въображение видя всякакви съществуващи и несъществуващи същества. :) Мога да обобщя в четири думи тези три-четири часа: побърках се от кеф! Изобщо не ми се тръгваше от Скумсале, дори не си представях да ходя някъде другаде. Тук имаше толкова много...
Нямаше никакви посетители освен мъж и жена с куче и кемпер, които се бяха разположили край едната поляна. На моменти се появяваха местни с джипове, които очевидно отиваха към краварниците, разположени наоколо. Не можех да се наситя на Скумсале, а тепърва предстоеше и светилище Кулата от другия край на шосето. Счита се, че по тези светилища е имало човешко присъствие още от четвърти век пр. Хр. Но кой кога и какво е правил тук, както и защо го е правил, какви са всичките тези изсичания, улеи, площадки... жертвеници ли са, селища ли са, култови съоръжения... никой нищо не може да докаже и всичко е в сферата на теориите. Има доста находки, които свидетелстват за богато човешко присъствие тук и хвърлят макар и малко светлина върху светилището. Поне се знае, че тук е имало антично селище.
Стана тъмно, докато пообиколя Скумсале, така че просто вкарахме колата по черно-белия път до първата поляна и там пренощувахме. На сутринта нямах търпение да се заема с другото светилище Кулата. А още дори не знаех, че имало трето... съвсем щях да откача. Преди лягане две пухкави и много мили овчарски кучета дойдоха до палатката и полежаха отпред, а после си заминаха.
|
Село Бъта
|
|
Околията е пълна с рози
|
|
Първи следи от крепостта - резервоар за вода
|
|
Крепост Красен...
|
|
Долу вдясно се виждат кошерите от първия ми неуспешен опит за щурм на крепостта
|
|
На сладки приказки, никой не бърза :)
|
|
Село Баня
|
|
Крепост Банско кале
|
|
Църква "Света Троица" в началото на пътеката за крепостта
|
|
Стара църква в село Баня
|
|
Останки от римска гробница
|
|
Информационна табела до пътя
|
|
Токсично езерце малко преди рудник Цар Асен
|
|
Водопадите са доста
|
|
Рудник Цар Асен
|
|
Полето и планината
|
|
По път към Жаба могила край Стрелча
|
|
Езерото на жабите, дали името на могилата
|
|
Гробницата |
|
Парк на миниатюрите в Стрелча
|
|
Музея в Стрелча
|
|
Уникална техника за боядисване на яйца
|
|
Църквата "Св. Архангел Михаил"
|
|
Скумсале - в началото
|
|
Цялото Сукмсале е гъмжило от чудновати изсичания и скални форми
|
|
От върха на група скали се виждат следващите
|
|
Всеки може да развихри въображение и да си представи...
|
|
Стрелча се вижда в ниското
|
|
Драконът ми е любим
|
|
Това си има и оченце
|
|
Нощувка до Скумсале
|
21.05.2022
Маршрут:
Скумсале - Копривщица - Стрелча - Кръстевич - Старосел - Старо Железаре
- Хисаря - Михилци - Карлово - Сопот - Аневско кале
Примката
около врата ми се затягаше все повече - пътуването отиваше към своя
край, оставаха броени дни и още купища места, които исках да посетя.
Стана страшно, защото вече трябваше да избирам, а това най го мразя!
Нямаше как да се откажа от светилището, колкото и времеотнемащо да беше,
така че още от ранни зори се захванах с любимите ми камъни. Другарчето
този път пожела да дойде. То почти винаги идваше на сутрешните
забележителности, а към 10-11:00 излизаше в сиеста, продължаваща до към
17:00. След това отново се включваше в разходките.
Вместо да
тръгнем по черния път вдясно от шосето за светилище Кулата, реших да
влезем от другия край на маршрута, който започваше от Нонина чешма.
Въпросната чешма е до шосето, над нея тръгва пътечка до близък заслон
със страхотни гледки - идеален за пикник и нощувка. А пътеката за
светилището тръгва вдясно от шосето, от противоположната страна на
чешмата, има табела. И тук изобилието от спиращи дъха култови камъни е
огромно. С другарчето ги обхождахме един по един, изкачвахме се до
върховете им, хвърляхме по един поглед към следващите... Още в началото
се сдобихме с личен гид, маскиран като котка. Уникално беше това място,
първо до един от камъните съзрях дремещо овчарско куче (изключително
мила каракачанка), то тръгна с нас и малко след него в бандата се включи
котката! Насред гората, ей тъй в нищото - котка екскурзоводка! Беше
много, много глезена и мила писана, даваше се да я гушкам, снимам и си
просеше ядене, каквото нямахме никакво. След поне двайсетина минути с
нас, се предаде и изчезна яко дим. А ние се забихме до далечни скални
комплекси с огромни камъни, виждащи се отвсякъде и така продължавахме
все по-навътре в дебрите на гората, докато стана късно, стреснах се от
напредналия час и разпоредих връщане към шосето. Излязохме от другата
страна на прехода и походихме нагоре по пътя, докато стигнахме Нонина
чешма и колата.
Запалих към Копривщица, където нямах търпение да
се разходя за пореден път. Последно бях тук една зима, валеше сняг и
снегоринът чистеше цяла нощ, а сега всичко беше зелено и цъфнало. Лошото
бе, че при хубаво време изпълзяват хората, а градчето е много
посещавано от туристи, понеже е изключително запазено, с безчет къщи във
възрожденски стил. Реших, че този път няма да влизам в къщите-музеи,
защото целият останал ден щеше да замине. Вместо това прекарах два-три
часа в разходки из градчето, което за пореден път силно ме впечатли.
Къщите, уличките, гледките, реката... Копривщица не може да се опише,
трябва да се види. Тук има най-голяма концентрация на запазени български
къщи и сякаш целият град е един музей на открито.
Имах намерение
и голямо желание да се кача до връх Богдан, дори тръгнахме по пътя към
него като се очакваше да изминем първите пет километра с колата по уж
асфалтов път, за да съкратим малко многочасовия преход до върха и да има
време за другите обекти нататък в пътуването. Пътят обаче се оказа
ужасен за лека кола, така че след кратки размишления, се отказах от връх
Богдан. Не исках да претупвам нещата, този преход заслужава време, а не
просто да се претича набързо. Очевидно щеше да остане за друг път, а ми
се искаше да си го припомня. По-късно днес се наложи да се откажа и от
второ изискващо време място и това всъщност беше по-големият удар, тъй
като там щях да ходя за първи път - тракийска резиденция Кози грамади.
Но за това по-натам...
Поехме обратно към Стрелча, за да хванем
пътя за Старосел. Там ме очакваха две интересни места, които са нови за
мен. Асфалтов път тръгва от края на селото и води до могилата Хоризонт
(първа вляво, има табела) и до по-известната и посещавана Четиньова
могила. Край могилата Хоризонт имаше чудесен параклис и чешма, а самата
гробница е отворена за свободно посещение без билет и е покрита с
изграден навес, за да не се руши. И тук известният Георги Китов е
проучвал всичко, както и в останалите гробници в района, каквито има
много. Интересно при Хоризонт е колонадата на храм, който е изграден
върху могилата, датиран около V век пр. Хр. По-късно храмът се превръща в
мавзолей. Находките са сравнително скромни, тъй като могилата е била
ограбена още в древността. Край могилата е имало друга, върху основите
на която всъщност е изграден параклиса "Свети Спас". Останах с
усещането, че в района на Старосел където и да копнеш, ще налетиш на
могила, толкова са много.
Най-посещаваната и атрактивна за народа
могила се намира още малко нататък по асфалтовия път и се вижда
отдалеч. Четиньова могила също е проучвана от Китов, гигантска е и
всъщност е най-голямата по земите на траките. Строена е през IV век пр.
Хр. за важен тракийски владетел. Гробницата е меко казано внушителна,
отвън е обградена със зид от каменни блокове с обиколка 240 метра, които
стоят като крепостна стена. Във вътрешността всеки детайл заслужава
внимание. Имаше уредник, който разказваше интересни неща за мястото. От
него научих и за множество други изоставени могили в района, които били
открити, проучени и оставени да си ги погълне природата.
След
като посетите и усетите могилата, непременно я обиколете покрай стената и
се качете върху нея - има пътечки отзад, които водят до върха. Откриват
се невероятни гледки от там и си заслужава да се поседи повечко време.
Аз възнамерявах от тук да тръгвам на преход за мистичната тракийска
резиденция Кози грамади, скрита дълбоко в гъстите гори на планината, но
тъй като този преход изисква много часове, трябваше да избера или него,
или останалите обекти в пътуването. На 24-ти сутринта трябваше да бъдем в
Сливен, където да оставя другарчето за два дни, така че оставаше малко
време за обикаляне. След доста мислене и пресмятане, с много зор се
отказах от Кози грамади. Докривя ми страхотно след това, но бързо ми
мина, след като видях и други интересни места. Богдан и Грамадите щяха
да са за следващия път, още повече, че от едното до другото има пътеки.
От Старосел до Кози грамади доколкото разбрах се върви около 4 часа в
посока, а от там към Богдан са още доста часове. А то не е само един
тракийски обект, ами по пътя към Грамадите е пълно с други култови
камъни. Така че аз си знаех - тръгнем ли натам, пътуването след това ще е
директно към Сливен. Беше по-логично да избера повечето на брой обекти,
защото съм с кола, а друг път няма да съм и ще е по-удачно за дългите
преходи.
Денят продължи с дракинг приключение. Уредникът на
Четиньова могила ми беше казал за някакво светилище Гарванов камък,
което се намирало вдясно от пътя към село Кръстевич малко след Старосел.
До него водел черен път. И като подпалих - щом няма да се ходи до Кози
грамади, поне тук да отида. Излязохме от Старосел и по-нататък видях
голям скален масив вдясно на един хълм, та предположих, че това е
камъка. Оставих колата с другарчето на шосето и поех нагоре по черен
път. Няма пътека до светилището, но си проправих своя във високите
треви. За около двайсетина минути стигнах благодарение на това, че го
виждах през цялото време. Минах край готино блато с жаби и костенурки. А
камъните... ех, камъните! Както и другите светилища, това също беше
интригуващо, любопитно, откривателско и за бонус предлагаше страхотни
гледки към Средна гора и полето. Дълго му се радвах и обхождах камъните,
а като свърших, реших да хвана право надолу, по права линия, защото
виждах шосето в ниското. Отгоре никак даже не забелязах обраслите
гъсталаци, през които щеше да ми се наложи да мина, нито двете рекички,
които щях да прекося. Следващия половин час горчиво съжалих за избора
си. Издрах се яко, оскубах се още по-яко, прекосих огромни къпинаци,
всякакви бодливи растения и накрая за десерт цопнах с половин сандал в
калната рекичка. Е, все пак весело беше, особено когато подплаших един
огромен заек, който изскочи от храсталака.
За да не се оплаче
другарчето, че го мъкна само по камъни и гробове, рекох следващия обект
да е плод на културния туризъм. И ето ни в село Старо Железаре. Кой да
предположи, че тук имало толкова много за гледане, та час-два да стигнат
едва-едва. Този път и другарчето дойде на обиколка като истински се
кефеше на графитите по стените на къщите. Ако не знаете - Старо Железаре
е може би най-арт селото в страната ни. Цялото е като галерия на
открито, много от къщите са изрисувани и веселяшки. Доколкото разбрах
инициативата е дело на художник, който е родом от това село и съпругата
му, която е полякиня. Те живеят в Полша и всяко лято се връщат тук,
водейки свои студенти (той преподава изобразително изкуство в
университет). Така цялото село се превръща в произведение на
изкуството.
Освен графитите в селото има и музей "Дом на
традициите", който много ми се искаше да посетя, но по това време вече
беше затворен. Другарчето толкова се зарадва на селото, че реши да
стимулира местната икономика като купи две коли в стъклени шишета от
кръчмето на площада. Изключително приятно изненадани и впечатлени си
тръгнахме от това място, много ни хареса.
Денят си отиваше и
нямаше много смисъл да се надявам да видя нещо в Хисаря. Все пак се
разходих около крепостните стени и из центъра по здрач, само колкото да
установя, че утре ще се идва отново тук. Имало цели три музейни обекта!
Да не говорим за останките от крепостни стени и други старини, които
заслужаваха часове обикаляне и бяха меко казано внушителни. Вече съвсем
по тъмно продължихме в посока Сопот и Анево с идеята да нощуваме в
подножието на Аневското кале, да се изкачим до него сутринта, после да
видим Сопот и като стане време музеите в Хисаря да отворят, да се върнем
там. С нощуването нямаше проблеми, спрях колата в края на черния път,
преди да се отклони пътеката за крепостта и макар че имаше някакви хора,
живущи наоколо, които на всичко отгоре минаха с коли покрай палатката,
никой не ни обезпокои.
|
Из другото светилище Кулата
|
|
Гледка от първите камъни на светилището
|
|
Котка - екскурзоводка
|
|
Конската глава май е от по-ново време
|
|
Другарчето определи плоския като леглото на тракийския цар
|
|
Нонина чешма, вижда се и заслона
|
|
Разкошно дърво по път към Копривщица
|
|
Копривщица....
|
|
Гледка към градчето от паметника
|
|
В червената къща е музеят на Каравелов
|
|
Река Тополница
|
|
Уникална архитектура има тази къща
|
|
Тук се помещават инфоцентъра и касата за билети за музеите
|
|
Ослековата къща
|
|
Музеят на Димчо Дебелянов
|
|
Църквата "Успение Богородично" |
|
Паметник на Тодор Каблешков
|
|
Музей Тодор Каблешков
|
|
Лютовата къща-музей
|
|
Читалището |
|
Църквата "Свети Николай"
|
|
Стените на храма са много интересни
|
|
Камбанарията отдолу
|
|
Музеите на града
|
|
На хълмчето вляво - Четиньовата могила край Старосел
|
|
Останки от могилата-храм Хоризонт
|
|
Могила Хорзонт
|
|
Параклис "Свети Спас" до могилата
|
|
Гроб на тракийски владетел край Четиньова могила
|
|
Четиньова могила
|
|
Вътре... |
|
Поглед от хълмчето над могилата
|
|
Цистерна |
|
Блато по трасето към светилище Гарванов камък
|
|
Нагоре към светилището е пълно и с други невероятни камъни
|
|
Гледка към Средна гора
|
|
Гарванов камък
|
|
На изхода, за нас входа към Старо Железаре
|
|
Уличното изкуство на село Старо Железаре...
|
|
Църквата също не е подмината
|
|
Стените около музея са най-изобилно изрисувани
|
|
Рисунките с "Междузвездни войни са ми любими
|
|
Крепостна стена в Хисаря
|
|
Залез в Хисаря
|
22.05.2022
Маршрут: Аневско кале - Сопот - Карлово - Хисаря - Карлово - Калофер
Щурмът
на крепост Аневско кале започна още преди разсъмване. Само дето
объркахме пътеката, сгрешена табела ни подведе и започнахме да се
изкачваме по съседния склон. По едно време пътеката изчезна и се
усетихме, че изобщо не сме натам. Върнахме се обратно до голямата
поляна, откъдето бяхме хванали грешната пътека и продължихме още нататък
по черния път, който ни отведе до вече правилната пътека. Запомнете -
ако не видите вляво от пътеката още преди изкачването към крепостта
руини от Средновековна църква, значи не сте на прав път. Тези руини са
много впечатляващи и с тях започва цялата прелест на този маршрут. След
тях пътеката тръгва стръмно нагоре през гората като ключовата дума е
"стръмно", от началото почти до края е така и се върви около 40 минути.
После ако духа свиреп вятър, какъвто ни съпровождаше през този ден, се
добавя и "опасно". Пътеката горе става тънка и е голо, така че вятърът
буквално може да ви събори, особено докато се изкачвате по вече
паянтовата метална стълба, която някой е инсталирал, за да може да се стигне до непристъпната южна кула.
Гледките
са зашеметяващи, природата наоколо - страшно красива и дива, крепостта е
много внушителна и напълно автентична ако изключим стълбата. Това е
едно от местата, които си заслужават всяка секунда усилие, за да се
стигне до тях. Другарчето имаше и късмета да види пепелянка на
сантиметри от ръката си, аз нямах тоя късмет, вече беше избягала. Самата
крепост е една от най-запазените в страната, стените са високи около 14
метра, а някога площта на оградената част е била 5 декара. Не смея дори
да си представя колко труден е бил градежа на това непристъпно място,
отвсякъде има пресечен терен и никакъв достъп. Смята се, че е изградена
по време на Второто българско царство. Уникално място, частично оцеляло и
до днес. Макар вече да не грее в разцвет крепостта, мястото наоколо
вероятно си е същото, каквото са го виждали предците ни.
След
калето денят продължи с обиколка на Сопот. Първата спирка беше водопада
над града, до който се стига по приятна пътека, тръгваща от манастира
"Св. Спас". Върви се по течението на река Манастирска и разходката е
освежаваща. Водопадът беше маловоден, но заслужаваше внимание, висок е
около 15 метра. А преди него имаше много интересно параклисче насред
гората. Местна жена, която срещнахме на връщане, ни издаде сопотска
тайна, въпреки че била карловка по рождение. Имало и друга пътека до
водопада, която минавала някъде отгоре и също започвала от манастира.
Местните я знаели, тя предлагала повече гледки от тази.
Влязох
в манастира "Св. Спас", където Левски е бил ръкоположен за дякон
Игнатий и се е укривал често. Хареса ми много, а наблизо открих и друг
интересен обект - Дядо Стояновата воденица. Беше отворена за посетители,
оказа се един от четирите музейни обекта на Сопот и изключително ме
впечатли. Уредникът ми разказа историята на мястото, част от която е
тясно свързана с "Под игото". Накратко - Вазовият герой Бойчо Огнянов
убива двама турци тук, за да спаси дъщерята на воденичаря, на която
турците искали да посегнат, защото я видели да спи в едната стаичка. А
чисто материално погледнато тази воденица е единствената оцеляла от
десетките, които са се намирали край бреговете на реката. Сега е
реставрирана и много атрактивна за посетители.
Въпреки,
че добре познавам Сопот от предишни посещения, влязох по музеите да си
ги опресня и обходих уличките с голямо удоволствие. В Сопот има три
много интересни музейни обекта - къщата на Вазов, Радиното училище и
Етнографския музей. Предлага се комбиниран билет за всичките плюс Дядо
Стояновата воденица. На музейни откачалки като мен ще отнеме поне три
часа да разгледат всичко. Така се врътнаха тия часове, че стана и мина
обяд много преди да тръгнем за Хисаря. Другарчето си почиваше в колата,
докато разглеждах Сопот, а после просто го преместих в Хисаря да си
почива там. Е, там поне се засели на една пейка в парка с безжичен
интернет.
В Хисаря
обиколих римската гробница, римските терми и историческия музей с
комбиниран билет. Всичките обекти бяха много интересни и вълнуващи!
Термите може да се видят и без билет, намират се в парка и се виждат
отвсякъде. Като минаваш край тях, ги разглеждаш отгоре. Обаче има една
уловка - отгоре се вижда почти всичко, не всичко. Само като
влезеш сред руините, можеш да видиш двата басейна, пълни с чиста,
примамлива водица. В Хисаря ми направи впечатление, че и трите обекта са
дигитализирани, тоест има някакво приложение за "умни" телефони, което
посетителите да си инсталират и чрез него да научат повече за обектите.
Още на входовете ми препоръчваха да си го инсталирам, но бързо им
минаваше ентусиазма като им казвах, че нямам "умен" телефон. За щастие
не последва дежурния въпрос "защо", на който аз да им отговоря с
любимата ми вече фраза: "защото предпочитам да имам умна глава".
Римската
гробница е особено впечатляваща с подовата си мозайка, която я прави
единствена по рода си в България. Намира се леко извън центъра, но е
близо и има табели. Историческият музей предлага доста за разглеждане и
поне един час задължително отлита в размисли над видяното и прочетеното.
След като успях да видя всичко преди края на работното време, се
отдадох на пълна обиколка на крепостните стени. Определено много ми
хареса Хисаря и въобще не съжалявам, че навъртях допълнителни километри,
за да се върнем тук.
Поехме
обратно в посока Карлово, тук музеите нямаше да ги обикалям и се
задоволих само с една вечерна разходка из старата част на града. Както и
посещение на водопада Сучурум, намиращ се много близо до града, точно
до ВЕЦ "Левски". Висок е 15 метра и беше по-пълноводен от сопотския, а
освен да се види от моста и скалите долу, може да се доближи по една
тънка пътечка, тръгваща от метална стълбичка вдясно на пътя около
стотина метра преди ВЕЦ-а. По нея се излиза точно над водопада и така се
вижда от друг ъгъл. А надолу по течението, точно покрай алеята, водеща
към Сучурум, има още един красив водопад, пада се отляво на пътя и се
вижда.
За завършек на
деня се почерпихме веган сладолед от карловския Кауфланд и като взе да
се стъмнява, вече наближавахме Калофер. Идеята ми беше да спим някъде по
пътя за екопътека Бяла река, която исках да посетя на другия ден. След
града обаче пътят, водещ към
Калоферския манастир и съответно началото на пътеката, се оказа ужасяващ
за лека кола. Покарах няма и километър навътре, до първото удачно за
спане място и спрях за нощувка. Оставащите 4-5 км до манастира щяхме да
ги минем пеша.
|
Гледка по трасето към Аневското кале
|
|
Южната кула и желязната стълба
|
|
Поглед от северната към южната кула
|
|
Дядо Стояновата воденица
|
|
Към Сопотския водопад
|
|
Параклис по пътя
|
|
Водопадът е маловоден, но пак е красив
|
|
Манастир "Свети Спас"
|
|
Вътре в Дядо Стояновата воденица
|
|
В Сопот...
|
|
Къщата на Вазов
|
|
Експозиционна зала до къщата
|
|
Възстановка на бръснарницата на Хаджи Ахил с героите от разказа "Хаджи Ахил“
|
|
Църква "Св. св. Петър и Павел" и Радиното училище |
|
В Радиното училище
|
|
В девическия метох
|
|
Църквата от близко възвишение
|
|
Параклис на възвишението
|
|
В етнографския музей
|
|
Ковачницата |
|
Мозайка на пода в римската гробница в Хисаря
|
|
Входа към гробницата
|
|
Гробницата отвън
|
|
В Хисаря
|
|
Останките из центъра са внушителни
|
|
Римските терми
|
|
Амфитеатър |
|
Музеят |
|
На обиколка около крепостните стени
|
|
Южната порта
|
|
В двора на църквата
|
|
Водопад Сучурум до Карлово
|
|
Друг водопад малко по-надолу по реката
|
|
Табели, които ме примамват и изкушават :)
|
|
Изоставена джамия в центъра на Карлово
|
|
Вътре е голяма мизерия
|
|
Джамията отвън
|
|
Из Карлово... Бухалов хан
|
|
Църква "Успение Богородично"
|
|
Патевата къща
|
|
Паметник на Левски
|
|
Църква "Свети Никола"
|
|
Историческия музей
|
|
Залез по пътя към Калофер
|
1 коментар:
Благодаря!
Силва от София
Публикуване на коментар