Исландия... предстартови изненади и проблеми

 

Снимката е от интернет

Update:

Пълен обрат в предстоящото пътуване - колелото остава вкъщи :( Това е лошата новина. Всъщност за мен е много лоша, защото ми се искаше адски много да отида до Дания с колелото. Но хубавите новини са, че спасението дойде откъдето най-малко очаквах и ще имам превоз до Дания преди да отплава ферибота, навярно няма да го изпусна йеее :) И за да е още по-хубаво - реално аз ще се самозакарам до там с чужда кола :) Колелото обаче не може да се вземе, така че велопътешествието ще остане за друг път. Последните дни звъних на десетки телефони на превозвачи - автобуси, легални бусове и нелегални бусове. В автобусите отказват да качат колелото ако не е разглобено. Цените са около 200 лв на калпак до Бавария. С бусовете цените са още по-умопомрачителни, няма под 400 лв за човек с колело в посока от България до Нюрнберг например, но поне вземат колелото цяло. А аз изчислих, че с дните, които в момента ми остават до отплаването, ще успея да стигна ако тръгна от някъде в Бавария. Затова търсих превоз до там. Вчера обаче всичко претърпя обрат и се оказах с алтернатива пред себе си, която ще ми спести всички кошмарни часове транзитно пътуване през Европа с кой знае какви хора, които пушат като комини и надуват мазни чалгии, направо тръпки ме побиват от мисълта. Трябваше да реша много бързо и реших, че вместо да дам 400 лв от и без това оскъдните си средства до Бавария и да агонизирам с опаковано с маски и шалове лице, да не видя нищо по пътя си и да дишам тютюнев дим, ще приема предложението за къде по-независим превоз с колкото искам спирки по пътя. И така, утре или в събота - газ на север и така до Дания :) Разкази на блога - вече на есен или зима, не зная кога ще се върна. И дали. Ако пак сложат мерки, може и да си остана някъде по пътя.

-----------------------------------------

У мен се зароди надежда след раздигането на корона-цирка в някои страни, много крехка надежда, че това лято ще мога да пътувам... И си казах преди няколко месеца: "Хайде към Исландия!" Ама някак си сякаш всичко е срещу мен и още не мога да тръгна...

Понеже здравата я загазих, а имам вече закупен билет за ферибота от Дания за Исландия, си позволявам да започна тази публикация с голям призив за помощ. Накратко ситуацията... трябваше да тръгна с колелото за Дания около 12-13 юни. Нищо такова не стана - не само всичко с ремонтите по къщата се проточи неочаквано дълго, но за капак ме наводниха със спукана тръба на поливна вода и се наложи аз собственоръчно да отстранявам аварията поради пълната апатия на живущите по къщите наоколо да се включат. Няма да навлизам в подробности за нервите, времето и копането, които ми костваше тая глупост, но така или иначе всичко свърши - оправих я. Ако ви трябва ВиК пишман майстор, мазач, бетонобъркач, шпакловчик, зидар, бояджия, копач, пишман майстор за покриви - ламаринени и керемидени, реставратор на допотопни вещи и помещения и т.н. битовизми, насреща съм. Та сега съм в много кофти позиция - вече и да искам не мога да стигна до Дания с колелото. За тази цел са ми нужни около 35 дни, а в момента ми остават едва около 25. Освен това досега нямах и пет минути време да се подготвя за това пътуване, колелото не е готово, дрехи нямам, не зная къде какво ще гледам и какви хайкове ще правя... изобщо всичко е пълен ужас. Ремонтите ги почнах активно още април, но заради тоновете градинарска работа през април и май, не успях да ги свърша навреме. Сега почти ги свърших, на финалната права съм, но в комбинация и с аварията тотално изтървах срока за тръгване. И седя и се чудя какво да правя... Много държа пътуването да е с колелото, поне на връщане да е изцяло с колелото. Но на отиване ще се наложи да си потърся друг превоз, в който да можем да се возим с колелото и багажа. 

В търсене на съкровища - Средна гора, Стара планина и между тях - част 3

 

Природен парк "Сините камъни" над Сливен

  

23.05.2022

Маршрут: Калофер - екопътека Бяла река - Калофер - Скобелево - Казанлък - Бузовград -  Сливен

Още от ранни зори поехме по пътя към манастира, след близо час ходене стигнахме до него. Все още беше много рано и беше затворен, така че си го оставих за на връщане. Продължихме към екопътеката и следващите часове до обяд прекарахме сред невъобразимата красота на Бяла река. Пътеката е приказна, зашеметяваща, очароваща... много красиво място! Навсякъде има изградени дървени мостчета и стълби, които позволяват да се видят потайни и трудно достъпни места край реката. Има и много информационни табели за животните и растенията в района. В началото има зона за къмпинг, а самата пътека е в пределите на Национален парк "Централен Балкан". Любимият ми резерват "Джендема" е на един хвърлей от тук. Мястото е райско, не е чудно, че е доста посещавано. Благодарение на ранния час бяхме единствените по пътеката, но като си тръгвахме по пътя към колата, срещахме доста коли с хора, поели натам. Всичките спираха да ни питат дали остава още много по лошия път и дали пътят ще се оправи. От мързел бяха решили да си трошат колите. А всъщност пътят беше лош, но наближавайки манастира започва да се пооправя. Сякаш във втората си половина се е запазил най-добре, а първата част е направо покъртителна. 

След часове по екопътеката и небивала радост от всичката красива природа наоколо, се върнахме до манастира и влязох да го разгледам. В двора имаше няколко глезени котки, а вътре снимането не само беше разрешено, но дори и насърчено от монахинята на пост. Което е крайно нетипично за подобни места. Явно тази монахиня толерираше хората като мен, които са дошли просто да се порадват на красивите стенописи и архитектурния чар на мястото, без да имат каквото и да е отношение към божества, свещи и подобни щуротии. На други места винаги усещам, че остават възмутени и разочаровани, че не паля свещи. Очакват да си купя още като вляза, а аз гледам, снимам (ако не е забранено) и си тръгвам. Та този манастир ще го запомня с най-толерантната монахиня. Основан е през 1640 г, но по-късно е разрушаван многократно и е изцяло възстановен и възобновен чак в края на XX век.

В търсене на съкровища - Средна гора, Стара планина и между тях - част 2

 

Аневското кале

20.05.2022

Маршрут: Бъта - Баня - Бъта - Левски - Цар Асен - Росен - Овчеполци - Стрелча - Скумсале

Мисия "крепост Красен" започна още преди изгрев. Тръгнахме по черния път към моста, пресякохме по него река Луда Яна и продължихме успоредно на реката от другата страна. После нацелихме правилната пътека според описанието в Интернет и се изкачихме до останките от крепостта. Уникално красиво място с доста руини, оказа се значително по-голяма, отколкото очаквах. Гледките са феноменални, село Бъта дреме в ниското, а навсякъде се ширят розови насаждения и гори. Наблизо се вижда и голям кръст на съседен връх, до който имало пътека откъм Панагюрище, а също така имало и пътека до крепостта откъм кръста. Доста време се застояхме край руините като ги обикаляхме отвсякъде. Малко по-ниско от върха, в гората има голям резервоар за вода, доста запазен. По пътеката най-напред се стига именно до него като се изкачвате към крепостта. Красен има дълга и богата история, още през пети-шести век тук е кипял живот. През Средновековието става важен административен център, многократно е унищожавана и възстановявана до окончателното й унищожение от османските нашествия в края на XIV век. Находки, намерени при разкопките на крепостта, се съхраняват в историческия музей в Панагюрище.

Обратно в колата се отправихме към село Бъта, през което минахме сравнително транзитно и продължихме за село Баня. Целта ми беше да видя още една крепост, за която не знаех преди ден, а научих от снощното проучване как се стига до крепост Красен. Оказа се, че в района има още една старина - Банско кале. Самото село Баня се оказа неочаквано интересно - църквите бяха очарователни, а имаше и римска гробница наблизо, която по-късно посетих. Първо обаче оставихме колата в центъра и поехме към крепостта. Пътеката за нея започва от най-северозападния край на селото, от църквата "Света Троица", сгушена в гората. За около 15 минути по стръмна, маркирана пътека, се изкачвате до върха, където са останките от калето, датирано от четвърти век. Като площ това, което е оцеляло до днес, е в пъти по-малко от руините на крепост Красен, но абсолютно си заслужава разходката, има останки от крепостни стени, кули и информационно табло с историята на крепостта. Гледките към село Баня и околността също са прекрасни. Съвсем наблизо, ако се продължи по пътеката на билото, се излиза на малка полянка с пейки и древно оброчище. Там също гледките си ги бива. Може да се слезе обратно до селото по пътека, започваща от оброчището и събираща се с другата. 

В търсене на съкровища - Средна гора, Стара планина и между тях - част 1

Долмен "Плочата" край село Златосел

Това пътуване нямаше как да се получи по-добро като за финал на международната изолация и то малко преди да отпътувам за Исландия (най-сетне това лято ще скитам зад граница и ще осъществя една голяма мечта - ледената земя!) Затова реших да побързам да го напиша, докато още ми е прясно. През 12-те дни, описани в предстоящите публикации, осъществих една голяяяяма мечта (полет с парапланер, еййй невъобразим кеф!!!) и обиколих невероятни места, които силно ме впечатлиха и очароваха. Някои от тях повтарям, на други се озовавам за първи път, но всичките ги обединява една голяма истина - много ми харесаха! Особено скалните светилища, пътеките през горите, приказните водопади, китните селца със стари къщи, величествените върхове, потайните параклиси и манастири, интересните музеи.... Просто няма нещо, което да не застъпих в това пътуване. А полетът беше черешката на тортата, върха на сладоледа :) Пък не беше и само един полет, бяха два - един с парапланер и един с балон :) Почнах да си осъществявам големите мечти, които не са свързани с пътувания, сега ми остана най-голямата - скок с парашут. Само парите ме спират, но ако човек дебне разни намаления и спести някой лев, може да си го позволи, парапланерът например беше малко под 80 лв, а балонът - 26 лв за човек при ваучер за двама. Парашутът обаче си е цифра, а най-лошото е, че аз като пробвам нещо такова и ми хареса - край! Започвам постоянно да мечтая за него даже още повече от преди. Сега например ужасно ми се иска да се науча да летя с парапланер, за да мога постоянно да го правя, обаче курсът е по 100 лв на ден. По-рано от пътуванията не ми оставаше много време за други хобита, но последните две години все такива работи ми се въртят в главата, свързани с летенето или с високите скорости на пистовия мотор, за който си мечтаех още преди да започна да пътувам. Но нито мотор някога ще си купя, нито разни екипировки за нещо, защото не желая да бъда консуматор и защото никак не е добре човек да има искания и да трупа вещи.