Отново е време за... АФРИКА :)

грубо съчинен маршрутът ми ще е нещо подобно на това

Peponi :) - https://www.youtube.com/watch?v=Cgovv8jWETM

Ето, че дойде време за ново приключение - северната част на Западна Африка! Негово величество Пътят започна доста силно да ме вика през последните 2-3 седмици и не мога да не го послушам, иначе почва да ми крещи и става доста кисел. :) Идеята за там ми се въртеше още миналата година есента, но все още не знаех дали наистина Пътят ще ме призове така скоро или ще зимувам в България тази година. С нищо не се подготвих досега, понеже нямах ясно решение дали ще тръгна или не, а и нямах много време да се занимавам (под подготовка разбирам най-вече четене за визите, коя откъде да взема и колко пари е, също така и кои граници са отворени и кои - не). Та сега си сядам на д-то и следващите няколко дни трябва да "си напиша домашното" по отношение на тези две неща. За визите прочетох малко последните дни и новините никак не са добри - повечето излизат около 100 лв или нагоре.

Ако първоначалната ми идея се осъществи и успея да посетя и разгледам всички държави по крайбрежието от север на юг, а после да се върна през Буркина и Мали, то ще мина през общо 13 държави в Африка като ще повторя Мавритания и Мароко на връщане. Започвам с безвизовите: Мароко, Сенегал и Гамбия. За съжаление само толкова :( Мавритания е с виза на границата, цена 55 евро. От там нататък става пълен ужас... Визите за останалите държави варират като цени, но все гравитират около стотачка! За Либерия четох някъде, че е 150 долара :( Честно казано това доста ме притеснява, защото става въпрос за много пари, хвърлени само за визи. Сигурно ще излязат над 1000 лв общо :( Направо ми се реве... А така ми се иска да посетя тази част на Африка, още от 2012-та ми е цел. Тогава посещението ми в Западна Африка се ограничи само с Камерун, Нигерия, Бенин, Буркина, Мали, Мавритания и Мароко като се наложи да пропусна всичките малки държави по крайбрежието, заради липса на страници за визи в паспорта. Преди две седмици се сдобих с нов паспорт като ме глобиха 100 лв за невърнат стар (напълни се целия в азиатското пътешествие, само за 1 година време и трябваше да го сменям). А тъй като пазя всичките си паспорти, за всеки от тях имам по глоба. И нашата държава подобно на африканските знае как да дои лесни пари!

Япония - част 4 - Киото и Нара - в царството на елените

утро с жителите на град Нара :)

Вместо с музика, започвам този разказ с кратко филмче на BBC за Нара, в което можете да добиете представа за елените и техните нрави. Обърнете внимание как са се научили да се покланят :) - https://www.youtube.com/watch?v=GcLg0qSsdDE  (на английски)

Ето и едно клипче как елените в Нара пресичат улиците - https://www.youtube.com/watch?v=3TRGngk4h2M

18.10.2018

Цял ден се борих геройски да надвия поне половината забележителности на Киото, но се оказа невъзможно, особено изцяло пеш. Е, поне опитах. Рано сутринта събрах всичко и хукнах нагоре по стълбите с цел да се кача до мавзолея на върха. За нула време се изкачих и седнах горе да закуся набързо. Нямаше гледка към града заради дърветата, много ме зарадва, че японците не са ги отсекли, за да стане мястото площадка с гледка за туристите. На слизане видях японец, който се изкачваше по стълбите свирейки на флейта, много приятно ми стана и дори забавих ход, за да го слушам. Беше единственият човек на това място по това време, помислих си, че може би всеки ден започва деня свирейки и качвайки се към върха.

Първо се отбих до храма Sanjusangen, който обаче се плащаше и не влязох, а и още беше затворен. Следващият храм Chishakuin беше свободен за посещение и тъкмо хванах монасите в сутрешна молитва и ритуали. Тичаха от статуя на статуя в двора и се покланяха. Продължих към известния и включен в ЮНЕСКО храм Kiyomizu-dera като за да стигна до него, минах през голямо гробище, изкачвайки се по хълма. До храма вече имаше тълпи от ученици, прииждащи на групи. Голяма част от комплекса беше безплатна за посещение, а вътре в главните му сгради искаха билет. Заобиколих по външния път, за да стигна до по-закътани зали и храмчета. В басейнчето имаше много риби - шарани кои или още наречени брокатени шарани, които са навсякъде в Япония по басейните из градини, замъци и подобни места, отглеждат се само с декоративна цел и живеят по 30-35 години. Сиви чапли също крачеха важно около водата.

Япония - част 3 - Ширакава-го, Каназава, Маруока, Хиконе и първи ден в Киото

на фестивал в Ширакава-го

 Нов безкрайно любим филм и песен:

https://www.youtube.com/watch?v=TD5xDiFeXRQ

13.10.2018

Утрото започна с вкусна закуска, Орие ми приготви филийки със сирене и индийска масала плюс хапки мочи, увити във водорасли и топени в соев сос :) Отлично начало на деня! На изпроводяк Орие ми връчи писмо, което ми каза да отворя по-късно следобед, не сега. Благодарих от сърце и душа на гостоприемното японско семейство, получих от тях и още един подарък - малък сгъваем чадър, който до ден днешен ползвам и който се оказа супер здрав и полезен в пътуването. Те в Япония ползвали все големи чадъри и този не им се вписвал в представата за чадър, с който да останеш сух, а за мен беше идеален, понеже беше малък и лек. Също ми връчиха и една торба сладки лакомства и чайове за из път.

Поех пеш по шосето, за да се отдалеча колкото може повече от къщата и да не ги тревожа като ме гледат, че чакам и никой не спира на стоп. За голям късмет доста скоро ме качи момиче, пътуващо за Нагоя. Остави ме на добро за стоп място - голям паркинг с много коли до входа на магистралата, както и до разклона за националния път. На раздяла ми даде огромна ябълка, неин близък бил производител, беше много вкусна.

С широка усмивка и в чудесно настроение застанах на стоп... и така си останах цели 4 часа. Една баба от близка къща дойде да ми помогне със съвет къде да се преместя и ме прати към входа на магистралата, а не на стария път, където аз стопирах. Поседях си и там доста време, към 13:00 вече реших, че няма да сработи стопът и ще тръгвам пеш, пък каквото ще да става. Поех по стария път и след около половин час ходене и стопиране на рядко минаващите коли, две жени спряха и ме закараха до друг разклон по живописния път. Навсякъде наоколо беше гора и планина, всеки ден се изумявах колко е красива Япония. На този разклон седнах да хапна набързо обяд, след което ме взеха мъж и жена, докато вървях и стопирах. Явно това беше правилната стратегия в Япония - ходене и стопиране, вместо чакане на едно място. По магистралите нямаше как, но поне по националните пътища можеше. Те отиваха право в следващата ми дестинация - Ширакава-го. Уникално красивото селце със стари къщи високо в планината беше задължителна спирка в обиколката ми и отдавна ми се беше забило в главата като изключително важно за посещение.

Япония - част 2 - приказна есен в Японските Алпи

цветовете на есента в Камикочи

Като за начало - едно любимо кънтри. Да живее стопа! :) -

https://www.youtube.com/watch?v=hvKyBcCDOB4

06.10.2018

Утрото започна с много дъжд, събрах всичко рано и изтичах до сградата на тоалетните, където метнах палатката да съхне под навеса и зачаках водата по нея да намалее, за да мога да я сгъна без да протече вода в раницата. Чаках до 10:00 като в това време четох и писах, и размишлявах върху нравите японски :) Много ми беше трудно да разгадая как функционира тази страна. До момента ми стана ясно, че японците са като роботчета, които са програмирани да работят за държавата и общото благо, а сякаш не за себе си. Много са дисциплинирани и сериозни, това им се вгражда във възпитанието още от деца. Никъде не можеш да видиш шумни деца например - да крещят по паркове и улици, да се бият, да играят... Някак си много е тиха и скована тази страна. Супер трудно е и да стигнеш до същината на един японец, всичките не свалят маските от лицата си и е направо невъзможно да "пробиеш" тази защита и да разбереш нещо повече за тях като хора, какви са всъщност, за какво мечтаят, какво обичат да правят... Предполагам ако някой европеец се премести да живее в страната, би му било трудно да си намери приятели, с които да е толкова близък, колкото би бил с тези у дома си. Тук сякаш целият живот минава в работа и японците едва ли имат много време за семействата и приятелите си. Интересно ми е дали като другите нации имат нужда да "разпускат" и какво разбират под това разпускане. Никъде не видях пияндурници, наркомани и подобни отрепки, а все трябва да има и черни овце това общество, не може всичките да са еднакви и нацяло програмирани. Интересно ми бе да разпитвам тези, които ме возеха на стоп, но езиковата бариера почти винаги беше сериозна. А каучсърфинг домакини нямаше как да си намеря, понеже рядко имах достъп до нет. Така че не успях да поразпитам много местни относно нравите им и разбиранията за света. Само две нощи гостувах на японци за целия си престой, останалото време спях навън и освен чрез стопа, друга комуникация с местни нямах.

След като събрах палатката почти суха, поех пеш и на стоп в дъжда, надявайки се да ме качи някой и да ме закара на по-сухо място. Хванах много късметлийски далечен стоп - жена за Нагано. Знаеше английски, беше учителка (по японски) и доста образована, сподели че отива да види сестра си в Нагано. Докато слизахме от планините към Кофу, навсякъде валеше, но като наближихме града в ниското, се появи синьо небе.