Ново пътешествие - АЗИЯ за втори път, по-обстойно :)

твърде оптимистичният маршрут, който вероятно няма да се осъществи точно така и в пълният си вид :)


Дойде време да се стягам за ново предизвикателство, което по нищо няма да отстъпва на предишните. След известно чудене дали пътят най-напред ще ме привика към Азия или към Исландия, първото надделя и определено има защо. От последното ми пътешествие през този континент измина доста време, а то ми беше и първото мащабно пътешествие изобщо. И тъй като в последно време доста обикалях из Европа, реших че почивката от "дивите" държави ми е била предостатъчна след двете години в Латинска Америка. Затова - напред към Азия! :)

къща някъде из Лаос, 2009 г.




Една кратка ретроспекция в снимки към пътуването, за което няма писано на блога ми, а именно първото ми дълго пътешествие преди да се роди този блог. То премина през следните държави и бе с продължителност 10 месеца: Румъния, Украйна, Русия, Казахстан, Китай, Тибет, Непал, Индия, Нова Зеландия, Австралия, Сингапур, Малайзия, Тайланд, Лаос, Камбоджа, Виетнам и обратно в Европа. Пътуването беше белязано с множество "грешки на начинаещия", в които най-големите фалове бяха самолетите и естествено завърши трагично - със самолет. Време е да вдигна проклятието и да направя едно по-добро, надявам се този път успешно пътешествие през Азия!

някъде в Тибет :) 2008 г


Първоначалните ми намерения за новото пътуване бяха да тръгна през Турция, Иран, Пакистан, Индия и нататък през Югоизточна Азия към Индонезия и после на стоп по островите в Океания с надеждата да стигна до Френска Полинезия. Направих обаче кратко проучване за визи и граници и се оказа, че Бирма отново е затворила границата си с Индия за индивидуални пътешественици, пускат само с предварително закупени турове от агенции. Понеже няма никакъв воден транспорт от типа на ферибот между Индия и Тайланд, се очертава брутално зацикляне в Индия без опции за измъкване, освен самолет, което за мен не е опция и би провалило пътуването ми. Щях да се озова в същата ситуация, в която бях през 2008-ма и която наложи вземане на самолет и съответно - личен провал. Така Пакистан и Индия отпаднаха от плана, но тъй като вече бяха подадени документите ми за иранска виза, Иран си остана в маршрута.

дворецът Потала в Лхаса
 
Това пътуване ще е възможно най-отворено по отношение на маршрута, нямам никаква представа докъде ще стигна, но ще се опитам да е до Полинезия ако съм на кеф да търся яхти. Засега нещата стоят така в главата ми като това е най-оптималния вариант, който честно казано не вярвам да се осъществи точно така поради неяснотата със стопирането на яхти :)

Стоп през Турция, Иран, Туркменистан (ако успея да взема адски трудната 5-дневна транзитна виза) или Афганистан (ако не успея с Туркменистан), Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан, Казахстан, Китай, Монголия, пак Китай, Южна Корея, Япония (последните две с фериботи от Китай, има такива), Китай пак, ферибот до Тайван, пак Китай, Хонг Конг, Макао, Виетнам, Лаос, Тайланд, Камбоджа (опционално, ако взема многократна виза за Тайланд), Бирма (ако е отворена границата с Тайланд по суша), пак Тайланд, Малайзия, ферибот за Индонезия, ферибот за Борнео и стоп до Бруней, обратно в Индонезия, Източен Тимур, Папуа Нова Гвинея, Соломонови острови и нататък нищо, ама нищо не се знае, но като цяло - стопове на лодки с надеждата да успея да видя Фиджи, Вануату, Тонга, Самоа, Френска Полинезия, Тувалу, Кирибати, Науру, Маршалови острови, Микронезия, Палау, Филипини, след което връщане до континентална Азия и прибиране по неясно кой маршрут, вероятно обратно през Китай и Казахстан, тъй като дори да е отворена границата на Бирма с Индия, визата за Пакистан може да се вземе само в държава, на която си гражданин, тоест в моя случай само в България.

Това е така да се каже най-оптимистичният план, а то не може да се нарече и план, понеже в моите пътувания е излишно да се планира каквото и да било, това му е интересното. Нямам идея какво ще стане и дали ще успея с всички тези интересни дестинации, даже и с половината да успея, ще е супер. Единственото нещо, което си пожелавам за това пътуване, е никога, ама никога да не ми се налага да взема самолет. Иначе каквото и друго да ми се случва, все ще се оправя. Имам някакви събрани пари, които се надявам да стигнат поне за голямата част от пътуването, визите са голямо перо в бюджета, платих вече 50 евро на иранците и 160 долара на китайците, ще се опитам да взема още 1 виза от България и другите по пътя. Фериботите от Китай до Корея и от Корея до Япония са по около 150-220 лв на возене, в двете посоки си става сериозна сума. Между островните държави в Азия ще пътувам все с фериботи или товарни корабчета, няма да губя време и енергия за търсене на яхти, това ще си го запазя за онази част от пътуването, където други опции просто няма. Честно казано въобще не съм оптимист по отношение на яхтите, тъй като за да се чувствам поносимо на борда, трябва да намеря яхта, на която не се лови риба и екипажът е съставен от вегетарианци. Съжителстването толкова време в ограничено пространство с други хора също много ме притеснява, защото съм социопат и интровертен тип човек, и не се чувствам добре сред хора за повече от няколко дни. Още повече пък ми нагарча идеята да ходя да питам по марините, тоест да притеснявам хората с глупави въпроси и предложения. Стопът на яхти въобще не е като стопа на коли, където си седиш край пътя и чакаш да спре някой, който иска да те вземе, не ходиш да го "тормозиш" да те вземе. Но ще видим, да стигна първо до Югоизточна Азия пък ще го мисля тогава :)

камбоджански бит


Очаквам да потегля около края на юни. През последните дни чета доста за визи и гранични пунктове, за да не се набутам някъде, откъдето да не мога да се измъкна. Малко информация за първите извадени визи:

Иран - 50 евро е цената, плаща се в Сибанк, намираща се на около 300-400 метра преди посолството, на Симеоновско шосе също като самото посолство. Адрес на посолството - бул. Симеоновско шосе 55. Телефон 02 9878546 , работното време е от 9:30 до 12:30, делнични дни. Процедурата е отнемаща време и препоръчвам да си планирате поне 20 дни, точно толкова чаках аз. Преди да стигнете до самото посолство обаче, има стъпки, които се предприемат онлайн, без тях няма смисъл да ходите в посолството. Първо влизате на този уебсайт, където трябва да попълните онлайн формуляр за кандидатстване за виза, да качите снимка и цветно копие на първата страница на паспорта си - http://e_visa.mfa.ir/en/     Внимателно прочетете всичката предварителна информация, която дават на сайта!!! Имат конкретни изисквания за размера на снимката, както и за страницата от паспорта! Изключително много внимавайте да не попълните нещо грешно или да качите снимка и паспорт, които не отговарят на изискванията им. Владеенето на отличен английски е задължително за кандидатстването тук, ако не можете да се справите, трябва някой с отличен английски да ви помогне.
След като сте попълнили и качили всичко, остава да чакате. На мейла си веднага получавате потвърждение, че сте кандидатствали с номер за проследяване на апликейшъна си, който може да вкарате на този линк и да видите какъв е статуса му - https://evisatraveller.mfa.ir/en/request/status/   
Аз така си и останах - с чакането! На 12-тия ден не издържах и звъннах в посолството в София да питам какво се случва. Любезна жена ми обясни, че е най-добре да отида на място в посолството и ако няма проблем по визата ми, консулът можел да ми я даде веднага на място, тъй като проявявал разбиране към хората от провинцията. Отидох в посолството с разпечатка от потвърждението на мейла, което ми пратиха за кандидатстването за виза, две паспортни снимки (изискват да са задължително на светъл фон), копие от паспорта, една резервация за хотел в Кашан (отменяема без загуба на пари) и попълнен формуляр за виза, принтиран от сайта на посолството - http://www.sofia.mfa.ir/uploads/visa_application_form_43154.pdf    
Иранецът зад гишето може би беше консула, зададе ми няколко въпроса като например къде в Иран ще ходя и колко дни ще съм там. Много беше важно да се кажат дните, аз поисках 20. След като прегледа документите, ме изпрати да платя таксата 50 евро в Сибанк, върнах се с платежното и ми каза да се върна след 7 дни. Паспортът ми остана в посолството, след 7 дни отново отидох и след 30 минути чакане получих визата, 20 дни право на престой. Честно казано до последно мислех, че няма да ми я дадат, тъй като нещата много се протакаха и забавиха, но в крайна сметка неочаквано я получих :)

Китай - посолството се намира на бул. Джеймс Баучер 58, тел: 029733851. Работното време е само във вторник и четвъртък от 9:30 до 11:30. Сайт на посолството с инфо за визите: http://www.chinaembassy.bg/bjly/lsyw/t1369843.htm    Формуляр за визата може да принтирате от тук - http://www.chinaembassy.bg/bjly/lsyw/t1090747.htm
В посолството се отива с подготвени и оформени документи, иначе няма смисъл да се разкарвате, ще ви върнат. Формулярът се попълва внимателно, залепвате си и снимката в полето (в стаята, където приемат граждани, има лепило, ножици, химикали и въобще всичко необходимо). За туристическа виза искат двупосочен самолетен билет, резервации за хотели за всичките нощувки, една паспортна снимка, едно копие на паспорта. По тяхно усмотрение може да поискат застраховка или банково извлечение с налични по 100 долара на ден за всеки ден от престоя. Аз носех само извлечение и не ме питаха за застраховка, такава нямах. Направих си всички резервации в booking.com, безплатно и веднага щом вземеш визата, може да ги отмениш. Самолетните билети се правят през turkish airlines, има опция "плати по-късно", изпращат ви резервацията на мейла и сте готови, а тя автоматично отпада след два дни. Горещо препоръчвам да си направите пълен план по дни за пред посолството, пишете го на отделен лист и го слагате към документите, това при мен сякаш много помогна. Разбира се, това е само за пред тях, после като ви дадат визата си правите каквото искате. Аз кандидатствах за многократна с валидност 6 месеца, дадох план за 4 месеца пътуване. Цената на тази виза е 160 долара, еднократната е много по-евтина, но тъй като ще ходя до Монголия, Корея, Япония, Тайван и ще се връщам всеки път в Китай, не ме устройва друга освен тази.
Горещо препоръчвам да отидете в посолството час и половина преди началото на работното време! Опашките са огромни, аз отидох в 8:00 и имаше вече хора преди мен. Двама много любезни пазачи ви подреждат в две опашки - за получаване и за подаване на документи. Като влезете, си вземате номерче и чакате да ви дойде реда. Пазачите минават и ви поглеждат документите и ви разпитват дали имате всичко, дават насоки и препоръки, и двамата са много мили и любезни! После на гишето документите ви биват прегледани и ако ги одобрят, получавате листче с номер, както и листче с банковата сметка на посолството, където да преведете таксата за визата. Като основание на превода трябва да сложите номера от другото листче, пазете всичко, което са ви дали! Преведете парите възможно най-скоро и внимавайте да бъдат точна сума ако банката си взема комисионна. След 7 дни визата ви трябва да е готова и да отидете да си я вземете. Паспорта ви остава в посолството.


Таджикистан и Киргизстан предлагат онлайн визи:

https://www.evisa.tj/index.evisa.html

http://evisa.e-gov.kg/

Скоро ще кандидатствам и ще напиша отзиви.

За Туркменистан ще подавам в Иран, а за Узбекистан мисля да подам в посолството им в Анкара. За Афганистан ще подавам в Иран ако не ми дадат виза за Туркменистан.
За Казахстан визите за българи отпаднаха. Също няма визи за Корея и Япония, Тайван също. Няма визи за Малайзия и Сингапур, а за Бирма има онлайн виза доколкото видях, тя важи само на летищата и границата с Тайланд - https://evisa.moip.gov.mm/newapplication.aspx#
Камбоджа и Лаос са с визи на границата, Виетнам - в посолство, но не е трудна.

Между другото, Азербайджан също предлага онлайн виза, ето линк - https://evisa.gov.az/en/information   На връщане може би ще се възползвам от нея.

Толкова за визите, сега чета за отворените и затворените за чужденци граници, че и там има много специфични моменти, които могат да те вкарат в ужасни ситуации.

Има един сайт, който е претъпкан с полезна информация за визи, посолства и граници, препоръчвам го на всеки, който ще пътува в "становете" - https://caravanistan.com/planning

И така, стига с бюрократичните спънки. :) Сега за по-свежата част от пътуването.

пощене край храмовете Ангкор Ват :)


Подариха ми нова раница - Ташев Кентавър 60+10 камуфлаж :) Прекрасната ми 13 годишна раница същия модел, която вече наистина е за пенсиониране и ми причинява много болки в раменете поради жестоката амортизация, ще си остане вкъщи да почива този път :) Имам и две нови карти памет за фотоапарата, както и нова батерия - пак подаръци. С две батерии и 5 карти памет от 64 GB и една от 16 GB би трябвало да мога да снимам на воля без да завися от ток и памет :) До тук приключвам с технологиите, единствената електроника в това пътуване ще бъде апарата с втория му обектив и малкото ми телефонче Нокия с копчета.
Това всъщност е много лоша новина за блога. Без лаптопа, който другарчето си носеше в пътуването в ЮА и без онзи телефон с gps-а, който купихме евтино в ЮА, блогът ще бъде много ощетен откъм текстове и снимки за дълъг период от време, както и няма да има живо проследяване с координати. Всъщност снимки надали ще мога да кача до края на пътуването, защото няма сила, която да ме накара да си пъхна картата памет в съмнителен компютър в интернет кафе :) А текстове ако мога да пиша, то ще е точно както беше в Африка - кратко, времеотнемащо, на шльокавица, писано в някое затъмнено интернет кафе, пълно с хлапетии, играещи игри и крещящи като за последно. В Африка спираше и тока много често, та тъкмо напишеш нещо и хоп - вземе че изчезне! :)

детска радост в Камбоджа :)
И докато блога все някак ще мога да го удостоявам с внимание от време на време, то координати няма как да има, защото няма да нося "умен" телефон. Някой да не ме разбере погрешно - няма да нося такива неща не защото не мога да си ги позволя финансово (няколко човека вече ми предлагаха да ми подарят смартфон, което предизвика огромното ми недоволство), а защото ги мразя от дън душа. А някак не върви човек да ползва нещо, което мрази, та даже и да е за уж добра кауза, все пак координатите биха могли да бъдат от полза на всеки следващ по това трасе. Лаптопите не ги мразя, защото на тях наистина може да се свърши нещо смислено, да се сътвори нещо, а не само да се приема облъчване от едно малко екранче, но не искам да нося никаква излишна електроника, изобщо нищо, което да ме отклонява от смисъла на пътуването и всеки един реален момент в него. Тъй като няма да имам никакви карти, навигации и т.н., ще се налага да питам за всяко нещо хората, както във всичките ми досегашни пътувания. И от това по-голямо приключение здраве му кажи! Чувстваш се изгубен постоянно особено в държави с брутална езикова бариера като Китай, и когато се намериш, кефът е пълен :)

Великата стена, 2008 г


Смятам да взема малко багаж и само най-необходимото, идеята ми е да мога да се запасявам с храна и вода, за да навлизам повече в планините и пустините по маршрута. Пътуването ще е все на стоп, с фериботи, пеш, а ако някъде има евтини колела под наем, ще ми е голям кеф да си взема и да обикалям ден-два. Искаше ми се и към Азия да тръгна с колелото, но е лоша идея, тъй като ме лишава от възможността за преходи в планините, връзва ме към шосето, ограничава тотално контактите ми с местни, които иначе биха ме взели на стоп. Да не говоря колко стрес да не ми го откраднат ще бера по пътя и никъде няма да мога да го оставя даже за малко. Освен това при фериботите и стопирането на яхти колелото се превръща в тотално бреме и оскъпява и усложнява и без това скъпите и сложни водни транспорти. Иначе ужасно ме блазнеше карането през Памир, но нищо, ще вървя пеш :)

виетнамски трафик, 2009 г


плажовете на Гоа, Индия 2008 г
В това пътуване ще се опитам да видя доста от пропуснатите при предишното места, а може и да повторя някои, които много са ми харесали.
Особен интерес ми представлява Бутан, но там надали ще успея да се уредя, нещата са много скъпи и сложни, влиза се само с тур агенция и се плаща по 250 долара на ден. А и не зная дали може по суша да се влезе, всички турове започват от летището. Има вариант ако Бирма отворят границата с Индия, да се опитам все пак да се върна през Индия, защото ужасно много ми се ходи там, но само ако има някакъв реален шанс да си намеря воден транспорт нататък. Или ако реша да си остана там завинаги :)

работещи индийки
Това е в общи линии, нямам идея какво ще стане и как ще се получат нещата, но се надявам да нямам сериозни визови спънки и да не зацикля в някоя държава. Много са местата, които искам да посетя и ако остават някакви средства извън храната и визите, ще влизам повече по археологически обекти, музеи и все такива яки неща, които в предното пътуване съвсем не можех да си позволя и много съжалявах. Сега ще пробвам да икономисвам повече от други неща, за да има за музеи :) Сърбят ме краката за трекове в Таджикистан и Киргизстан!

За завършек - едни от любимите ми песен и филм на всички времена, съвсем в унисон с това пътуване:    https://www.youtube.com/watch?v=cPAbx5kgCJo    Смята се, че родината на Моана е някъде в Тонга или Самоа, та се надявам до там поне да стигна :)


See the line where the sky meets the sea? 
It calls me 
And no one knows, how far it goes 
If the wind in my sail on the sea stays behind me 
One day I'll know 
If I go there's just no telling how far I'll go

красоти в Бангкок



11 коментара:

Kalyana каза...

Успех Тери! Дано успееш да стигнеш до Френска Полинезия! Колко дълго го виждаш това пътешествие?

Tery каза...

Благодаря ти! Да ти кажа честно нямам реална представа колко ще е като време, нямам много конкретен план, освен да тръгна пък каквото стане. Може би около година, може би по-малко или повече. Зная само, че ужасно ще ми липсват близките, пътуването определено ще е дълго.

Ivaylo каза...

сама ли ще си тоя път

Tery каза...

Мда, абсолютно :) Е, всъщност ще съм с двете ми най-добри приятелки - Свободата и Самотата :)

Ivaylo каза...

Как решаваш маршрута в дадена държава, имаш ли предварително набелязани места, които трябва да се посетят на всяка цена.. разкажи с 2-3 изречения за планирането

Tery каза...

Ами голяма част е импровизация, но има и места, които много ми се иска да видя, тъй като чета за тях от години по разни книги и енциклопедии и започвам да мечтая да ги видя на живо :) Такива са например Самарканд в Узбекистан, Персеполис в Иран, планините Памир, Теракотената армия в Китай, Ха Лонг бей във Виетнам........ Това са така да се каже "задължителни" точки, към които имам голям интерес, а иначе има и купища други по пътя, които откривам в движение и точно това най ми харесва. Силно е да се каже, че има детайлно планиране в пътуванията ми, но все пак има някаква структура и последователност. Примерно знам, че искам да видя колкото е възможно повече интересни кътчета, с особена важност са природните такива, историческите и археологически обекти, малките села, а градовете са просто помежду другото, не са цел сами по себе си. Информация за това къде какво интересно има, получавам от книги, от Интернет и от други хора. Преценявам дали съответното място представлява интерес за мен и ако да - отивам. Доста често си съставям маршрута в движение. Сега например имам някаква визия къде искам да отида в първата страна от това пътуване - Иран, също ми е ясно и откъде ще мина ако взема виза за Туркменистан, но нататък всичко ще го мисля в движение :)

георги каза...

Привет Тери,

в Бутан можеш да влезнеш по суша от Индия. Ето от тук: https://goo.gl/maps/wAQch4m4Wm92
Пресича се само пеша, но трябва да има някой от агенция, който да те посрещне. Както вече си проучила, влизането в Бутан е само организирано и струва 250долара/ден.

.колко време очакваш да трае пътешествието ти?
.ориентировъчно какъв бюджет планираш?

ПП: като стигнеш до Папуа Нова Гвинея пиши. Мога да помогна ако не с друго, то с информация поне. Преди време бях там за около 2 месеца.

успех!

Tery каза...

Privet Georgi!
Blagodarya za infoto! Moje na vrastane da se vazpolzvam ot nego, zastoto na otivane India i Butan nqma da gi minavam, otpadnaha ot plana. Kato vreme ne moga da kaja kolko ste e patuvaneto, no ste se opitam da e vazmojno nai kratko, dano da uspeq da go vmakna v 8 meseca i da ne otivam kum 1 godina, zastoto mi lipsvat ujasno blizkite. Prosto nqma da se zapilqvam tvarde dalgo vav vsqka darjava. Budjeta ne znam kolko ste e, mnogo e otnostielno, zasega v Iran adski ikonomi4no q karam i nqmam nikakvi har4ove osven vhodovete za zabelejitelnostite. Ne znam natatuk kak ste e, no kakto vinagi ste gledam s vazmojno nai malak budget da patuvam. Moje bi nesto ot porqdaka na 4-5 lv na den. Vizite sa golqmo pero, no nqma kak da se predotvrati tova.
Ste pisha nepremenno kato nablija Papua, ste se radvam na vsqkakvo info :)
Pozdrvai ot Kashan, Iran. Temperaturata e 42 gradusa v momenta, a natatuk v pustinqta mi kazvat 4e ste e nad 50 vseki den. :)

Penka Banova каза...

Здравей Тери!
Аз съм Пенка Банова. Много ми се иска да ми напишеш поне няколко реда ,за да знам,че си добре. Къде ли се намираш сега? Много ми липсва, че не мога да те чуя поне за малко или да си пишем.Обичам те, подкрепям те и те чакам да се върнеш.

Tery каза...

Zdravei Penka! mnogo se radvam, che pishesh! Az sym dobre, v Kitai sym v momenta, utre kym Korea. Vij po-novite postove na bloga, drasvam po nqkolko reda ot vreme na vreme, zastoto nqmam mnogo dostap do net. Blagodarq ti mnogo, pozdravi decata ot men - i tvoite, i tezi v uchiliste :)))

Penka Banova каза...

Здравей Тери! Радвам се,че ми писа...Стискам ти палци всичко да е наред с пътуването. Имаш поздрави от моите деца. Те направиха страхотна сватба-ще гледаш снимки,когато се видим. Не забравяй,че си ми обещала връзка по скайп....Ще те чакам да се прибереш и да се видим. Пиши ми как си и по няколко реда,за да не се изморяваш и да не ти отнемам от времето. Тези дни ще разкажа на учениците за теб, а миналогодишните вече са в други училища...
Прегръщам те!!!