Латинска Америка и Карибите в 770 дни - обобщение и разсъждения

  

груб чертеж на това, което обиколихме за 770 дни

Колко време сме пътували от началната до крайната дата:

• 66,528,000 секунди 
• 1,108,800 минути 
• 18,480 часа 
• 770 дни 
• 110 седмици 

  Или 2 години, 1 месец и 9 дни



Пътуването по дати

28.10.2013 - 02.11.2013 - пътуване на стоп от Хасково до Италия (Чивитавекия)
02.11.2013 - 13.11.2013 - круизен кораб до Сейнт Мартин
13.11.2013 - 06.12.2013 - Сейнт Мартин
06.12.2013 - 08.12.2013 - плаване до Доминика с карго корабче
08.12.2013 - 31.01.2014 - Доминика
31.01.2014 - 17.02.2014 - Сейнт Луча
18.02.2014 - 25.02.2014 - Сейнт Винсънт и Гренадините, плаване
26.02.2014 - 11.03.2014 - плаване до Тринидад
11.03.2014 - 25.04.2014 - Тринидад
25.04.2014 - 23.05.2014 - Венецуела
23.05.2014 - 16.06.2014 - Колумбия
16.06.2014 - 13.09.2014 - Еквадор
13.09.2014 - 26.11.2014 - Перу
26.11.2014 - 15.02.2015 - Чили
15.02.2015 - 22.02.2015 - Аржентина
22.02.2015 - 19.03.2015 - Чили
19.03.2015 - 28.03.2015 - Аржентина
28.03.2015 - 16.04.2015 - Чили
16.04.2015 - 18.05.2015 - Аржентина
18.05.2015 - 15.06.2015 - Боливия
16.06.2015 - 21.06.2015 - Парагвай
21.06.2015 - 28.06.2015 - Аржентина
28.06.2015 - 06.07.2015 - Уругвай
06.07.2015 - 04.08.2015 - Бразилия
04.08.2015 - 18.08.2015 - Венецуела
18.08.2015 - 23.08.2015 - Колумбия
23.08.2015 - 31.08.2015 - Панама
31.08.2015 - 23.09.2015 - Коста Рика
23.09.2015 - 27.09.2015 - Никарагуа
28.09.2015 - 28.09.2015 - Хондурас
28.09.2015 - 08.10.2015 - Ел Салвадор
08.10.2015 - 17.10.2015 - Гватемала
17.10.2015 - 25.10.2015 - Белиз
25.10.2015 - 01.12.2015 - Мексико
01.12.2015 - 06.12.2015 - прибиране през Германия




                                                                        
Автостопът

Имаше държави, където стопът беше срамно лесен и други, където просто никой не искаше да спре. Лесни бяха повечето карибски острови, както и Еквадор, Чили, Ел Салвадор, Белиз.
Със средна, тоест нормална степен на трудност беше стопът в Перу, Боливия, Парагвай, Уругвай, Бразилия, Панама, Коста Рика, Никарагуа, Гватемала, Мексико.
Изключително труден с дълго чакане беше стопът в Аржентина, Колумбия, Венецуела.
Имаше специфики на стопа в някои държави. В Сейнт Мартин и Тринидад например имаше много нерегламентирани таксита, така че беше важно да се пита дали возенето е за без пари, иначе човек може да налети на искащ пари шофьор. В Перу и Боливия важи същото правило - винаги трябва да се пита дали возенето ще е безплатно. 
В Аржентина и Колумбия трябва да се планират дълги часове чакане и да се запасите с достатъчно вода и храна, особено в пустата аржентинска пампа. Във Венецуела поради дългото чакане, стопът излиза по-скъп от автобуса, понеже докато се чака, трябва да се яде, а автобусът е жълти стотинки.
В Коста Рика се разчита основно на туристи във ваканция с коли под наем да ви вземат, местните трудно вземат стопаджии. В Ел Салвадор пък стопът е толкова безумно лесен, че обикновено първата кола спира и реално няма никакво чакане. В Бразилия за да върви стопа, не трябва да се отделяте от магистралите и винаги се стопира с табела с името на следващия град, слиза се на бензиностанции и не се стопира и къмпингува другаде, освен там.
Относно стопа на частни яхти, имам една по-стара и изчерпателна публикация - http://tery-robin.blogspot.bg/2014/04/blog-post_3277.html


Къмпингуването

национален парк Лаука, Чили

Спането на палатка или така нареченото диво къмпингуване варира брутално от държава до държава. Дори на Карибите бе смешно лесно на Доминика и на повечето други острови, но трудно и изнервящо на Сейнт Мартин, където всичко е застроено и пренаселено. В Латинска Америка вариациите са още по-големи. В Еквадор и Чили на повечето места е като детска игра, разбира се винаги трябва да се криете - в Еквадор от местните, а в Чили от властите. Тоест в бедните държави ако властите ви видят на палатка, нищо няма да ви кажат, но ако местни гамени ви видят, ще дойдат да ви оберат. В развитите държави като Чили например, всичко е оградено и е частна собственост, така че спейки зад огражденията, трябваше да внимаваме да не ни види някой, който да викне полиция. Във всяка държава, освен в Доминика, трябваше да се крием от някого, защото или беше опасно, или беше забранено в частната собственост. Реално по време на цялото пътуване гледахме да оставаме незабелязани, винаги разпъвахме палатката почти по тъмно и я събирахме рано, освен ако не бяхме сигурни, че никой няма да ни види. В Колумбия беше много трудно да се намери място за палатка, както и в Боливия, Никарагуа, Гватемала, Ел Салвадор, поради пренаселеността на държавите. В Бразилия спахме винаги на бензиностанции, както и в голяма част от Аржентина. В Коста Рика и Белиз не беше никак трудно да се намери добро място за спане. В перуанските и боливийските Анди очаквахме да спим необезпокоявани навсякъде, но се оказа, че трябва да се крием постоянно, защото именно там въоръжени крадци дебнели и нападали туристите. Като цяло препоръчвам криенето при къмпингуване във всички държави, освен в Доминика. А в Еквадор, Боливия и Перу, горещо препоръчвам да се спи на палатка в полицията, защото така или иначе тя за друго не става.


Храната

Откакто се върнахме, с другарчето често си говорим, че ако някой някога ни подари пакет овесени ядки, ще го умъртвим бавно и болезнено! Надали има нещо, което да мразим повече след това пътуване. Основната част от менюто ни се състоеше от овесени ядки, накиснате в студена вода със сол.  Е, аз намразих и чипса малко, след като го повръщах на едри парчета през носа си по време на хранителното ми натравяне в Перу, получено благодарение на "хигиената" на лилипутите. Като цяло храната в Латинска Америка не беше кой знае колко разнообразна, ако изключим Мексико. Имаше вкуснотии и в някои други държави, но нямаше чак голямо разнообразие. Някои държави все пак останаха в спомените ми с определени вкуснотии. В Доминика например плодовете бяха безплатни, огромни и напълно натурални, така че се тъпчехме с чудовищни количества. Там открихме бредфрута, или хлебния плод, който често консумирахме и който така и не открихме на континента. Също така кореноплодните касава и дашийн правеха менюто ни пълно. В Тринидад и Тобаго се влюбихме в пикантните "дабълс", продавани на всеки ъгъл, както и в "сно-кон" - лед, залят със сиропи. Във Венецуела харесахме адски много сиренето, доматите, поничките и арепите. В Еквадор постоянно си хапвахме пържени картофи, супер вкусна варена царевица, овъргаляна в пармезан и какви ли още не вкуснотии. В Перу наблегнахме на сладките изделия, бяха вкусни, привлекателни, но понякога токсични. Увлякохме се и по яйцата от пъдпъдъци, както и по сандвичите с яйце и сок от киноа. В Чили най-много ни хареса сладкия манхар и подправката меркен. В Боливия имаше вкусна храна, при това много и постоянно ядяхме сирене, домати, мандарини, царевица, картофи и какво ли още не. В Парагвай оценихме подобаващо всички млечни продукти на достъпни цени като направо се оляхме с консумацията на сирене и мляко. В Бразилия храната беше адски вкусна и разнообразна, искаше ни се да пробваме всичко! Няколко пъти ядохме на бюфет по покана на шофьори на камиони. В градовете си купихме няколко пъти прясно изцедени натурални сокове от странни плодове, както и "салгадо" - вкусни закуски от типа на баничките. В централно американските държави нямаше кой знае какво разнообразие, там се появи свръх консумацията на тортияс и ние основно това ядяхме, заедно с паста от млян боб. В Ел Салвадор имаше вкусни комбинации улична храна - касава със зеле, морков и сос. Сиренето продължи да е все така вкусно. В Мексико вече се оляхме от ядене и пробване, всичко беше адски вкусно и надали успяхме да се докоснем и до процент от разнообразната им кухня. Слава богу, имаше много неща, подходящи за вегетарианци. Прекалихме сериозно и със сладкарските изделия като забърсвахме поне по няколко пастички на ден.

В Аржентина и Колубмия, както и на остров Сейнт Мартин, бяха най-тежките ни дни по отношение на храненето. На острова, поради скъпотията, живеехме с по няколко гадни бисквити на ден, в Колумбия се отвратихме тотално от всичката храна, поради наличието на захар във всичко, в Аржентина пък в хляба и бисквитите дори имаше говежда мас и нямаше какво да се яде, освен супер скъпи плодове и зеленчуци. В Уругвай също беше много скъпо и не можехме да си позволим никаква свястна храна.

По отношение на готвенето - другарчето постоянно готвеше на Карибите, особено в Доминика, както и в Чили, където изцяло разчитахме на готвена храна, понеже другата беше скъпа. В останалите държави си купувахме или от супермаркетите, или улична храна, или пък от пазарите. Най-често комбинация от трите.


Бюджетът

колекцията ми банкноти от различни държави

Всички сметки са за двамата общо и включват абсолютно всички направени разходи

На Карибите общо изхарчихме за транспорт - 1482 лв за круизния кораб, 346 лв за карго корабчето до Доминика, 382 лв за ферибота до Сейнт Луча, 288 лв по време на плаването до Тринидад с Фидлер, или общо всичко 2500 лв за транспорт за двамата.
Сметнахме и всичко общо, което сме изхарчили за тоя период - на Сейнт Мартин 478 лв, на Доминика 825 лв, на Сейнт Луча 244 лв, по време на плаването 449 лв и ако добавим и круиза 1482. Общо 3478 лв, това е заедно с всичкия транспорт. Тоест ако махнем транспорта сме изхарчили около 500 лв на човек за всичко останало. Тотално изхарченото в Тринидад също го сметнахме: храна 450 лв, други разходи 204 лв, колети за България 162 лв, ферибот до Венецуела 338 лв
Във Венецуела похарчихме (в долари) - храна 114 долара, други разходи 22 долара, пътни разходи (автобуси) 16 долара, изходна такса 3,50 долара
В Колумбия олекнахме с 424 лева общо за двамата.
В Еквадор сме похарчили общо 1216 лв за 90 дни, от които близо 500 са за пощенски пакети за вкъщи. Грабежът реално не се отрази, понеже си върнахме загубените пари.
В Перу за 74 дни сме олекнали с цели 1886 лв! Там за първи път се наложи да ходим по квартири, а аз изхарчих значително количество пари за входове на забележителности, самолетчето над Наска, лодката до Байестас и какво ли още не.
В Чили първият път седяхме 82 дни и похарчихме 1948 лв, от които немалко отидоха за пощенски пакети. Вторият път похарчихме 292 лв за 25 дни, а третият и последен купих новия фотоапарат за 900 лв и общо похарчихме 1740 лв за 20 дни, между които прескъп пощенски пакет за вкъщи и неевтин ферибот през фиордите.
В Аржентина първият път сме олекнали с 62 лв за 8 дни, вторият път със 116 лв за 9 дни,  третият - 456 лв за 32 дни, четвъртият и последен - 109 лв за 7 дни, между които почти 40 лв за посещението на водопадите Игуасу. Не пратих нито един пощенски пакет от Аржентина, не отидохме на нито една квартира, така че парите са за изхранването и оцеляването ни.
В Боливия основното количество пари замина за квартири, нови супер скъпи сандали и такси за посещения. За 28 дни похарчихме 1320 лв, с което Боливия ни стана най-скъпата държава в пътуването и направо ни разори. Сандалите ни струваха общо около 600 лв, платих доста за посещенията на солника Уюни, мините в Потоси, острова на Слънцето. Но безспорно много похарчихме за квартири, а няколко пъти вземахме и автобуси.
В Парагвай живяхме 5 дни със 120 лв като си поживяхме добре и не се лишавахме от нищо вкусно. Всичките пари отидоха за храна.
В Уругвай пък похарчихме 149 лв за 8 дни, което беше добре на фона на страшната скъпотия в страната.
В Бразилия похарчихме 939 лв за 29 дни, доста от които отидоха за пощенски пакет до вкъщи. Спахме две нощи на хотел в Рио и платих няколко такси за посещение на забележителности. Също така 5 дни плавахме на корабче по Амазонка, което също не бе никак евтино.
Вторият път във Венецуела успяхме да похарчим 196 лв за 14 дни като си живеехме наистина царски и си купувахме от всичко. Спахме и много нощи на хотел.
Вторият път в Колумбия похарчихме 206 лв за 5 дни, но всъщност цялата тази сума бе за двете моторни лодки, които взехме, за да стигнем Панама. Не сме си купували нищо друго, не сме спали на квартира и не сме ползвали транспорт.
В Панама, благодарение на третата и най-скъпа лодка, която трябваше да вземем още първия ден, сме похарчили 525 лв за 8 дни. Повече от половината са за лодката.
В Коста Рика сме похарчили 559 лв за 23 дни. Мизерствахме и ядяхме боклуци, докато не се разболях от денге и трябваше да се купуват скъпи храни и напитки. Всичко беше толкова скъпо, че и най-малкото нещо ни удряше силно в бюджета.
В Никарагуа сме загубили 86 лв за 5 дни, половината от които отидоха за квартирата в Леон, както и за входна и изходна такси.
В Хондурас бяхме само един ден, обменихме малко пари, с които си купихме банани и останалите прибрах за колекцията си от банкноти.
В Ел Салвадор и Гватемала общо сме похарчили 516 лв за 19 дни, от които един пакет бе изпратен за вкъщи. Останалото бе предимно за храна
В Белиз сме загубили 214 лв за 8 дни, всичко похарчено за храна и бая скъпата изходна такса.
В Мексико похарчихме 1084 лв за 37 дни, от които голяма част бяха за хостели, забележителности, подаръци за близките. Не се лишавахме от никаква храна и наистина се отпуснахме, но големите харчове не бяха толкова за храна, колкото за гореспоменатите неща.
Билетите ни за прибиране до Европа бяха с общата сума 1040 лв.
В Германия и по време на прибирането до България сме похарчили 40 лв за куп шоколади и бонбони (подаръци), както и за малко храна за нас самите.

Следователно цялото пътешествие от ден 1 до ден 770 ни е излязло 20 000 лв, тоест ако го разделим на двамата - по 10 000 лв на човек! Ако приложим още малко деление, излиза че сме пътували с по 12,50 лв на ден на човек.
Тази сума включва абсолютно всичко, както безбройните пощенски пакети на баснословни цени и новия ми фотоапарат, така и всичките транспортни разходи по кораби и лодки, самолетните билети за прибиране. Сумата е потресающа, но моето категорично мнение е, че може да се направи много по-евтино, ако не се харчи за пощенски пакети и не се купува нов апарат, както и множество други неща, от които може да се спести. Мисля, че приблизително половината от тези пари са похарчени за ненужни неща, без които може да се мине, ако не си Тери и не искаш да си пращаш купищата карти, дрънкулки, книги и брошури, събирани по пътя, както и скъсаните гащи и сандали, обратно вкъщи. От друга страна пък спестихме много от входни такси по национални паркове, където се промъквахме нелегално. Разминахме се и с минимум оставания по квартири и то само в някои държави най-вече поради завишен риск от нападение по време на спане на палатка. Ако махнем лодките, по суша не сме харчили почти нищо за транспорт, така че и от това сме спестили много.


Екипировка

част от багажа ми

За двете години на път, сменихме една палатка, по 4 чифта обувки, безчет тениски, по няколко  панталона, един фотоапарат, един челник. Палатката Ferrino, с която тръгнахме, почна да се скапва още на Карибите, след близо 6 месеца употреба. Накрая не остана здрава рейка, но издържахме с нея до Чили като вместо рейки ползвахме шиш от щори. Там си купихме нова палатка Doite, с която се прибрахме до вкъщи. Нейните рейки също започнаха да се чупят по време на пътуването, така че сменихме няколко. Спалните ни чували са все същите, моят е от 2005-та и в Латинска Америка ципът му нацяло се разши. Тъй като аз не мога да шия, а другарчето отказваше да ми го зашие, си ползвах до последно чувала без цип и беше поправен чак сега, когато се прибрахме. Раниците ни на Ташев устояха и това брутално пътуване, особено моята, която е от 2005-та, а тази на другарчето бе много по-нова и почна да се къса и разваля много по-често от моята. Така или иначе за мен Ташев е номер 1! Освен раниците и чувалите нищо друго не успя да устои на това пътуване. Дори фотоапаратът ми след 8 години интензивна употреба и след над 90 пропътувани държави, се развали точно на прага на Торрес дел Пайне в Чили и се наложи да го изпратя вкъщи и да си купя нов. Лаптопът на другарчето се завърна вкъщи здрав и работещ. Малкото апаратче Кодак, което беше откраднато и което си върнахме, също е на линия и работи. Външният харддиск, който купих в Чили, външната записвачка от Колумбия и външната батерия на другарчето от Перу, също работят и ги ползваме. Другарчето още плаче за откраднатия си телефон Нокия N95, който така и не можахме да си върнем след грабежа.


Травми и болести

Безспорно най-лошата болест по време на пътуването беше денгето, което прекарах в Коста Рика и което така и не разбрах как хванах, след като не ме хапят комари. За късмет другарчето не се разболя. Също така прекарах няколко тежки хранителни натравяния в Боливия и Перу, другарчето не остана по-назад с хранителните ядове и редовно беше разстроено, поради липсата на хигиена в лилипутските държави. Няколко пъти се спъвахме и падахме като другарчето веднъж си удари сериозно предната част на едното ходило и не можеше да ходи нормално около месец, а аз в Мексико си ударих жестоко крака и куцах около две седмици. В Еквадор пък успях да си заклещя ходилото между два остри камъка по време на преход и отстрани се образува дупка до кокал. Раната продължи да кърви и се замърсява месеци напред, беше постоянно отворена, докато не излязохме от Перу и влязохме в Чили, където благодарение на чистата околна среда се затвори и зарастна. Другарчето беше ухапано от кърлежи няколко пъти, но никой от тях не бе заразен и не успя да прекара марсилска треска за втори път през живота си. И понеже то постоянно се пръскаше с репеленти, маларията също го подмина. Други дребни травми, драскотини и леки наранявания имахме често, но нищо сериозно. Височинната болест ни удари във Венецуела за кратко, но след това не се обади повече. Морската болест ни съсипа в първото ни возене на карго корабче от Сейнт Мартин до Доминика. За капак имахме и една катастрофа във Венецуела, на другарчето му бе първа, а на мен четвърта.


Опасности

двама от изродите, които ни обраха в Еквадор - с нов таблет и маратонки

Латинска Америка е опасна. Категорично заставам зад това си твърдение. Няма нищо общо нито с Азия, нито с Африка. Основната опасност за туристите идва от организираните гангстерски групи и дребните крадци. Краде се много и безмислостно. Докато пътувахме, непрекъснато срещахме чужденци и местни, ограбени многократно. Като се прибрах вкъщи, изчетох един куп блогове на други пътешественици и всички от тях са били ограбвани минимум веднъж. Има десетки схеми за завличане на чуженци, от измами с банкомати и джебчийство, до заливане с урина и "почистване" на жертвата, както и отвличане с цел източване на банкови карти. Дрогата е навсякъде и населението на континента като цяло я употребява, а това го прави много опасно. Общоприетата представа за чужденците е, че имат пари и ценни вещи, тоест са мишена. Единствените държави, които мога да определя като безопасни, са Чили и Уругвай. Всичко останало, дори любимият ни Еквадор, където ни обраха, влиза в графа "опасни държави". Степента на опасност е различна разбира се, класирам като най-опасни и с най-висок шанс нещо да ви се случи: Бразилия, Колумбия, Венецуела, Боливия, Ел Салвадор, Хондурас, Гватемала. Това обаче не значи, че другите са съвсем безопасни. Общо взето човек трябва да е нащрек където и да отиде. Багажът трябва да е под око постоянно и особено да се внимава със скъпите вещи и документите. Всъщност пътуването на стоп на континента е едно от най-безопасните неща, които може да правите, много по-опасно е да ходите по улицата в някой град. Обяснението е просто - хората с коли в повечето държави са нещо като висока класа и не са прошляци, крадци и подобни, докато по улиците е пълно с всякакви зложелатели, които си щъкат свободно.
Една сериозна опасност, която ви грози на целия континент, е автомобилната катастрофа. За съжаление уменията за шофиране на местните са под всякаква критика и в почти всички държави без Чили, може да се очаква инцидент.


Отношения с другарчето

новите ни маратонки, Чили

Мога само да благодаря на другарчето, че ме изтърпя на първо място. След това, че ми помагаше много и благодарение на неговата самоотверженост винаги да стои с багажа, успях да разгледам каквото разгледах, иначе щеше да ми е много по-трудно. Във всеки град, село, планина, водопад... другарчето предлагаше да пази багажа, за да мога да се разхождам без раница. Това ме улесни значително, имайки предвид, че в другите пътувания си оставях раницата при каучсърфъри, а в това поради липсата на такива, трябваше да я нося нонстоп и навсякъде. За мен пътуването с втори човек беше огромно изпитание, което за пореден път затвърди мнението ми, че човек като мен трябва да пътува сам. Отговорността, която носех за него, ми тежеше, непрекъснато живеех в стрес да не му се случи нещо и това въобще не ми се отразяваше добре, накрая станах кълбо от нерви и нарочвах за престъпник всеки, който се доближеше до другарчето. След грабежа в Еквадор развих и тежка параноя, че някой ще ни дръпне багажа и започнах да внимавам за вещите ни повече отвсякога. От друга страна обаче се радвам, че другарчето дойде именно на това пътуване, защото поради естеството на местните хора по пътя, щеше да е доста скучно пътуване ако бях само аз, а така поне имаше с кого да споделя разочарованията и радостите си. Освен това другарчето е толкова готино, умно и интересно, че разговорите постоянно бяха вълнуващи и откривахме много нови неща за хората и психиката им, просто докато ги обсъждахме. Караниците и побоищата рязко намаляха след втората половина от пътуването, когато стана наистина трудно и имахме толкова много проблеми, че нямахме време да се разправяме помежду си и се обединихме в борба срещу околната среда.
Понастоящем, както и преди пътуването, отношенията ми с другарчето са повече от прекрасни. Вече не се караме, нито бием.

Топ 30 мои любими места (по ред на посещаването им):

Торрес дел Пайне, Чили

1. Доминика (цялата, всеки метър от този приказен остров)
2. Тобаго кейс - малкия архипелаг от острови с рифове и костенурки
3. Гран Сабана - част от парк Канайма във Венецуела
4. Венецуелските Анди край Мерида
5. Вулканите Котопакси и Чимборазо - Еквадор
6.  градовете Отавало, Куенка, Баньос и други - Еквадор
7. Кордилера Бланка - Перу
8. островите Байестас - Перу
9. линиите на Наска и каньонът Колка - Перу
10. Куско и Салкантай трек - Перу
11. езерото Титикака - Перу и Боливия
12. национални паркове Лаука, Сиете Тазас, Конглийо, района на Кочамо - Чили
13. Ушуая и национален парк Тиера дел Фуего - Аржентина
14. Торрес дел Пайне - Чили
15. Каретера Аустрал и остров Чилое - Чили
16. ледникът Перито Морено - Аржентина
17. Фиц Рой - Аржентина
18. Кебрадата Кафаяте и Пурмамарка - Аржентина
19. солникът Уюни - Боливия
20. Пътят на смъртта - Боливия
21. водопадите Игуасу - Аржентина
22. Рио де Жанейро - Бразилия
23. река Амазонка - Бразилия
24. районът около национален парк Корковадо - Коста Рика
25. Леон и Гранада - Никарагуа
26. Пътят на цветята - Ел Салвадор
27. езерото Атитлан - Гватемала
28. Сан Кристобал де лас Касас - Мексико
29. Оахака - Мексико
30. руините Чичен Ица, Тулум и Монте Албан - Мексико

Топ 10 най-ужасни места според мен (по степен на ужасност):

край Трухийо, Перу

1. село Ел Манго - Колумбия
2. град Лас Кларитас - Венецуела
3. град Есмералдас - Еквадор
4. гетата край колумбийските крайбрежни градове
5. гетата на Чиклаю и Трухийо - Перу
6. бразилските фавели
7. остров Сейнт Мартин
8. град Уюни - Боливия
9. град Рио Гранде - Аржентина
10. град Куепос - Коста Рика

МУЗИКА!

танци в Сан Кристобал, Мексико

Това са част от песните, които слушаме повече от една година... в коли, къщи, в парка, на бензиностанциите, в магазините, на предизборни кампании, протести.... Това е популярната музика на Латинска Америка. Има и няколко, които аз свързвам с определени страни и неща. Ето страните с по една песен:


Венецуела - https://www.youtube.com/watch?v=xhzCKEp7q2Y

Колумбия - https://www.youtube.com/watch?v=HWyEEj2pSt0

Еквадор - https://www.youtube.com/watch?v=6Ktc-8zagd0    (не е за хора със слаби сърца :)))

Перу - https://www.youtube.com/watch?v=ZuupMrAhGXw

Чили - https://www.youtube.com/watch?v=0U3SkZEBGDY

Аржентина - https://www.youtube.com/watch?v=lBztnahrOFw

Боливия - https://www.youtube.com/watch?v=FqE2QtS_H3w

Парагвай - https://www.youtube.com/watch?v=hXI8RQYC36Q

Уругвай - https://www.youtube.com/watch?v=m3We7p78XTo

Бразилия - https://www.youtube.com/watch?v=a3I7wBck0e4

Панама - https://www.youtube.com/watch?v=qRp3-D3SMwI

Коста Рика - https://www.youtube.com/watch?v=QBaIMZ8QjcU

Никарагуа - https://www.youtube.com/watch?v=ME2Hufquz0k

Хондурас - https://www.youtube.com/watch?v=ZahqnIEDcak

Ел Салвадор - https://www.youtube.com/watch?v=0yr75-gxVtM

Гватемала - https://www.youtube.com/watch?v=1G2-r-5ZwnY

Белиз - https://www.youtube.com/watch?v=hsOrZAnQTgc

Мексико - https://www.youtube.com/watch?v=ApeC2AGENgo


Латинска Америка като цяло- https://www.youtube.com/watch?v=VMp55KH_3wo

И накрая - назад към Карибите - https://www.youtube.com/watch?v=zUxfgSdYNN4  (любимата ми песен на карнавала в Тринидад :))))

Докато подготвях тази публикация, истински се забавлявах. Припомних си много слънчеви моменти, места и природа, зададох си много нови въпроси, на които ще търся отговори и в сърцето ми се родиха нови мечти, които ще заместят вече осъществените :) Върнах се назад, в началото на това дълго пътешествие и си зададох въпроса - ако знаех какво ме очаква, дали щях да тръгна? Отговорих си - ДА, без да се замисля! Но при всички случаи щях да прекратя пътуването по-рано, още след Чили, ако знаех, че накрая ще завърши с прибиране със самолет. Щях да взема билети за първия круиз от Буенос Айрес или Рио де Жанейро до Европа през април-май 2015, беше идеалният момент, защото тъкмо бяхме приключили с разглеждането на Чили, а следващите държави само затвърдиха убеждението ми, че латиносите са кофти хора. Ако бяхме спряли до Чили, щяхме да се върнем по-позитивни. До този съответен момент се бяхме пренаситили от латино културата и освен нови красиви места и животни, не ни се гледаше нищо друго (визирам хората), така че бе точният момент да спрем и да си тръгнем от континента не толкова разочаровани. Но понеже спирачки нямам, реших че ще се обикаля до последно и няма да се откажа, когато все още има доста неразгледани страни на континента, тъй като не възнамерявам да се връщам там така или иначе. Може би пък беше за добро, сега нито миг няма да се ядосвам за нещо пропуснато и нито секунда няма да си помисля - защо пък да не се върна там отново, останаха толкова много неща за гледане... Сега зная, че за мен Латинска Америка е затворена страница и нямам никакви намерения да се връщам там, колкото и много да обожавам природните й дадености, уникално красивите пейзажи и страхотни животни! Всъщност ако някой ден се случи нещо и населението и изведнъж изчезне с магическа пръчка, аз ще съм първият човек, който ще се засили натам :) В крайна сметка природата там е вълшебна, както и навсякъде по света, но именно хората във всяка страна превръщат престоя на посетителя в рай или ад.

Откакто съм вкъщи, почти всеки ден се замислям върху един въпрос - защо латиносите като цяло не ми харесаха?! Понякога се чудя - да не би просто аз вече да съм един много лош човек, който да носи негативизма със себе си където и да отиде, но това не обяснява защо толкова много харесах Африка, Азия, Австралия и НЗ, както и защо толкова силно обичам България и се чувствам добре тук, въпреки че българите не са най-добрите хора на света. Спомням си, че по време на пътуването ми в Африка, имах същите негативни чувства и преживявания, когато бях в Етиопия. Тогава, също както в Латинска Америка, си казвах, че ако и останалата Африка е като Етиопия, направо си хващам пътя за вкъщи. След това обаче дойде Кения и отново се очаровах от населението на черния континент. И това ми очарование не умря повече, въпреки всички трудности и ядове, които имах занапред, особено с властите. В Африка всъщност имаше толкова много добри хора, които моментално ми връщаха вярата, дори след като срещнех по някой лош. Безспорно имаше и лоши хора, но те силно контрастираха на фона на множеството добри. В Латинска Америка пък срещахме толкова малко добри към нас хора в някои държави, че се борехме яростно да не загубим вярата си в доброто. Мислейки, че проблемът идва от мен и моя негативизъм, не можех да не отразя и факта, че другарчето се чувстваше по същия начин спрямо хората и пътуването, тоест ако аз бях лош и негативен човек, трябваше и то да бъде такъв. А то не е, познавам го от 8 години и по-толерантно и добродушно същество от него просто няма. Моят характер до известна степен е лош - безспорно, но аз виждам и оценявам добрите хора винаги и навсякъде. И когато те преобладават, се чувствам добре. Когато обаче другите преобладават и ме тормозят, агресията ми започва да изплува на повърхността. Другарчето пък не се ядосва, но се възмущава и чуди как може да има толкова лоши хора по света. И в крайна сметка всичко е въпрос на гледна точка... Някои хора, които са били лоши към нас, всъщност може да са много добри към други, или такива, които са били добри към нас, може да са много лоши към някой друг...
След това пътуване моето лично мнение за латиносите не остана особено позитивно, не ги харесвам, не ми допада културата им, липсата на принципи и интерес към знание. Не ми харесва това, че са покварени, алчни, мързеливи, шумни, но всичко това са мои впечатления и заключения, базирани на личните ми впечатления и опит. Напълно разбирам и ясно осъзнавам, че други хора, посетили съответните страни, биха могли да имат съвсем други впечатления и мнения относно хората. Затова е добре всеки сам да отиде и види за себе си.

В заключение - не съжалявам за пътуването ни най-малко. Единствено съжалявам за начина на прибиране, той реално обезсмисля всичко, понеже е в разрез с разбиранията ми. Но видяното и преживяното остават завинаги, а хилядите приказни места, незабравими спомени и снимки, толкова ме радват сега! Абсолютно си заслужаваше и се чувствам като най-благословения и богат човек, че имах възможност да пропътувам тези страни по начина, по който обичам да пътувам и с един от малкото ми близки и важни за мен хора.

Предстоят нови пътешествия и се надявам всяко следващо да е все по-прекрасно!

 

любимият ми остров на планетата - Доминика!