Бразилия - до Рио де Жанейро

плажът на Ипанема

След като получихме входни печати от федералната полиция, която трябва да издирваш в граничния град, защото въобще не е на самата граница, продължихме с камиона още 400 км до Порто Алегре. Изсипа се голям дъжд и продължаваше да вали като пристигнахме посред нощ в големия град. Шофьорът спря на една бензиностанция, която бе затворена и той самият каза, че е много опасно да се седи там, така че се преместихме на друга, където имаше нощна охрана. Цялото преживяване бе зловещо, защото първо слязохме на затворената с намерение да опънем палатка, но на входа на бензиностанцията под дъжда стоеше жена с колело. Шофьорът много се притесни, жената вероятно бе съгледвач на нападатели, които ще дойдат по-късно. Каза че не бива да оставаме там и пак се качихме в камиона, за да ни закара от другата страна на друга бензиностанция. Разстоянието бе 100-200 метра, но той каза, че ако тръгнем пеш, ще ни нападнат. Бяхме на магистралата преди града и нещата хич не изглеждаха розови. Порто Алегре е почти двумилионен град и се води доста опасен.

Уругвай - една малка Европа

в Колония дел Сакраменто

Тръгнахме пеш към границата, имаше 16 км до моста и съответно миграционните. Стопирахме всяка минаваща кола, но никой не спря. Стигнахме разклона за Конкордия и оставих другарчето на една бензиностанция, след което тръгнах към града да търся супермаркет. Имахме останали около 20 долара в аржентински песос и трябваше да ги изхарча за хранителни запаси, обменянето обратно е голяма загуба. След километър и нещо имаше супермаркет и накупих много храни с парите. Върнах се при другарчето, натъпкахме раниците до пръсване и така запасени поехме към границата. Този път имахме късмет - взе ни пикап. Хората бяха уругвайци. На границата слязохме да оправим документите. Оказа се, че тук не се давал изходен печат от Аржентина, а само входен от Уругвай. Нямало изобщо аржентински миграционни, само уругвайски и те ни казаха, че не ни е нужен изходен печат. Удариха ни входен и казаха, че имаме 90 дни, след което ни информираха, че е забранено да се минава пеш моста и трябва да си хванем превоз до другия му край.

Аржентина - за последен път

водопадите Игуасу

Понастоящем сме в Централна Америка, по-точно Коста Рика, вече започнахме да търсим лодка или кораб за евакуация към дома, което надявам се да стане след като обиколим всички страни до Мексико включително. За САЩ се отказах категорично да пробваме за визи поради няколко много основателни причини, които ще споделя по-натам. А и честно казано САЩ и на снимка не ща да ги гледам :) Канада може би си струваше, но здраве да е, така или иначе до гуша ми е дошло от америките, латино манталитета и кривите хора. Умирам от мерак да ходя по други държави с къде по-читави хора, а не надрусани незнаещи на кой свят се намират, каквото е повече от половината население на Коста Рика например. Блогът изостана доста, но да се върнем 6 държави назад, по време на последния ни отчаян напън да се отскубнем от суровата аржентинска действителност... този път завинаги!