ВЕНЕЦУЕЛА - пристигнахме!!!! :)

На 25.04 в 16:00 стъпихме окончатнелно на южноамериканска земя :))))

 Няма такава радост, след 6 месеца опити да достигнем Южна Америка, най-после УСПЯХМЕ!
Сърцето ми щеше да изхвъркне при вида на Голямата Суша :) И само като си помисля, че вече сме СВОБОДНИ, пътищата са НАШИ, континентът е НАШ ! Можем да отидем където си искаме и да правим каквото искаме! Въртенето в кръг по островите приключи, върнахме си оптималната свобода, очаква ни огромен необятен континент за обикаляне. Вече трети ден сме във Венецуела! НЕВЕРОЯТНО Е! Минахме повече от 1000 километра от Тукупита (където ни остави малката моторна лодка от Тринидад) до Санта Елена де Уарен, която е на границата с Бразилия. Няма обаче да ходим изобщо към Бразилия, дойдохме до тук, за да обикаляме стотиците километри национален парк наоколо, наречен Гранд Савана, който е част от национален парк Канайма (където е Анхел - най-високия водопад в света)! Днес минахме с един камион по главния път надолу през парка и онемяхме, загубихме си акъла по тая красота!!

Изкуството да стопираш яхти

Симпсън бей марина, Сейнт Мартин

Написах тази публикация с идеята, че може да бъде полезна на някого, така че е много повече информативна, отколкото развлекателна.

Още в Сейнт Мартин исках да напиша специална публикация за стопа на яхти. След като толкова много сме опитвали, проучвали, изпробвали какви ли не варианти и в крайна сметка успели, понаучихме доста неща.
Подчертавам, че тази информация е приложена на Сейнт Мартин и Сейнт Луча, не сме стопирали на други места. Все пак смятам, че основното от написаното се отнася генерално за стопа на яхти навсякъде.

Тринидад - Време за Карнавал :)

На 3-ти март, понеделник, в 4:00 сутринта, брутален звук раздира тишината в Порт оф Спейн. Музика! Сока! Десетки камиони с огромни системи от високоговорители и тонколони, по-високи от човешки ръст шестват по улиците на будната столица. Карнавалът започва!!! Време за лудост, свобода и музика! Карнавалът стартира с "Ж'оверт" - шествието на покритите с тонове кал, бои, шоколад и какво ли още не. Всички крещят, танцуват, пеят и се заливат с всякакви цветове бои. Бандите налазват улиците на столицата доста преди изгрев слънце. Те не спят, готови са за най-важното събитие в годината. За тринидадци няма нищо по-важно от Карнавала! Готвят се за него цяла година, от приключването на предишния. Спестяват всеки цент за костюм и участие в една от многото банди.

По вода - плаване от Сейнт Луча до Тринидад

плажовете на Мейру са като снимка от календар :)

Тази публикация просто трябва да я започна с една любима песен (и филм) - https://www.youtube.com/watch?v=AMGXq9_IQBQ   

Ще продължа с малко статистики за плаването :)

Напуснахме Родни бей марина на 14.02, пристигнахме в Тринидад на 02.03. Плаването бе 15 дни тотално.
Родни бей - Питоните - 21.9 мили (4 часа)
Питоните - Бекуа (първи остров от Гренадините) - 59.4 мили (11,30 часа)
Бекуа - Мейру - 27.5 мили (4 часа)
Мейру - Барадел (Тобаго кейс) - 4.66 мили (1,15 часа)
Барадел - Юниън айлънд (Чатъм бей) - 7.29 мили (1,30 часа)
Юниън айлънд (Чатъм бей) - Юниън айлънд (Клифтън бей) - 6.17 мили (1,45 часа)
Юниън айлънд (Клифтън бей) - Кариаку - 9.10 мили (2 часа)
Кариаку - Гренада - 53.1 мили (9 часа)
Гренада - Тринидад (Чагарамас) - 90.3 мили (14,45 часа)

Сейнт Луча - междинното звено

източният бряг

Както споделих в предната публикация, дните ни в Сейнт Луча не започнаха добре. След драмата с бананите, тръгнахме да търсим място за палатка извън столицата Кастрис. Поехме на север, тъй като от ферито ми се видя, че има някакви незастроени хълмове в тази посока. Като се занизаха едни магистрали, хиляди коли, огради и къщи... По едно време видяхме пощурял кон да бяга по магистралата, явно беше избягал от собственика си. Колите го виждаха отдалеч и намаляваха, добре че имаше светлини покрай пътя, за да могат да го видят. По-нататък собственикът се опитваше да си догони коня, яздейки друг кон по магистралата :)

Тринидад и Тобаго - една държава, много култури

около Пария бей

Очаквайте отделна публикация за карнавала! Както и разказите за Сейнт Луча и плаването, които ще напиша скоро. Сега ми е поредната безсънна нощ, в която бързам да пиша за Тринидад, докато още всичко ми е свежо в главата :) Когато напиша предишните разкази, ще ги сложа със стара дата, за да са подредени, така че Тринидад винаги ще излиза отгоре.


Преди да пристигнем в Тринидад, имахме очаквания за равнинен, лишен от планини, лишен от рифове и подводен живот скучен остров, че и пренаселен с популация от близо 2 милиона души. За капак всеки нагоре по островите ни повтаряше колко било опасно, как не трябвало да си вадим фотоапарата на улицата дори и на карнавала, и как хората се стреляли навсякъде. Е, както обикновено пълни медиини глупости. Хората по света вече са с толкова промити мозъци и страховият контрол така добре работи и затяга обръча около тях, че е най-добре човек да не вярва на никого, дори и на местните, които всеки ден ни повтарят колко е опасна страната им. Тринидад определено ни изненада много приятно.

Доминика - последни дни

на източния бряг

Казават, че ако Христофор Колумб се върне на Карибите днес, от всички острови ще разпознае единствено Доминика. След като поопознахме Карибите, ние с другарчето мислим по същия начин. Това е единствения остров, който наистина си заслужава да се види и преживее. Останалите са доста поунищожени, много цивилизовани и не се вписват в представата ми за Карибите преди да дойда тук. Единствено Доминика и до голяма степен Гренада отговориха на очакванията ми...