Какво ново :)

Здравейте,
Напоследък много хора ми пишат с въпроса какво ново при мен след Африка, затова слагам тази публикация и се надявам тя да отговори на въпросите ви. :)
С публикуването на последния разказ за Занзибар, завърших публикациите за Африка в блога. Тези дни прегледах някои от старите, писани по време на самото пътуване, които определено са в много съкратен вид и без снимки. Помислих дали има смисъл да ги правя отново в пълен вариант и съответно със снимки, но реших, че няма смисъл да променям оригиналния им вид. В близко време ще им оправя правописните грешки обаче, които са в следствие на кирилизирането на текстовете, писани на латиница. И вместо да пиша пълните разкази на блога, ще ги опиша по един по-различен начин в книгата, която искам да издам за това пътуване.
През последната почти една година откакто съм си у дома, в главата ми се въртят доста идеи и се зародиха много нови мечти за осъществяване. Този път обаче ще действам по малко по-различен начин.

Занзибар - парченце от Рая

Ето и последния от поредицата липсващи в хронологията на блога разкази - този за Занзибар :)

Когато един средностатистически българин чуе думата "Занзибар", той си представя нещо може би екзотично, нещо накрай света, нещо, което дори не знае какво е точно, но вероятно няма да доживее да види. Много хора наистина нямат представа нито къде е Занзибар, нито пък дали е град, страна, море, остров... Също както немалко хора все така използват изрази като "чак до Тимбукту", а хич не са запознати, че Тимбукту е град в Мали. Патагония също е култово нарицателно - "ше идиш ти, до Патагония чак ше идиш." Та идеята за Занзибар в главата на един не особено запознат с африканската география човек, не е много по-различна от тези за Тимбукту и Патагония. И докато Патагония вярно е на майната си гледано от България, то Занзибар и Тимбукту са в съседна Африка. Е, не върви да си викаме "комшу" както с братята турци, но пък не сме и толкоз отдалечени, че да не се знаем въобще. :)

Йордания - една различна Петра

"Манастирът" на Петра

Още от самото начало Йордания се оказва едно райско кътче за мен и до края ми носи само положителни емоции и свежи приключения...
След като си вземам довиждане с Уилем и близките му, поемам по така наречената "King's highway" или "Кралската магистрала", чийто скалисти каньони и планини са слабо казано главозамайващи. Пейзажите ме очароват, стопът е динамичен, защото ме вземат само на къси разстояния и имам възможност да посетя почти всяко градче по пътя. Най-весело е в Тафила, местните ми казват, че в културата на страната жителите на Тафила са жестоко "употребявани" за всякакви шеги. Намирисва ми на Габрово и горките хорица там, за чиито котки без опашки се носят легенди в България. И с Тафила е такава работата, има ли някакъв известен майтап в Йордания, той задължително ще се отнася до населението на Тафила :) А самото градче си е доста голямо и много време го вървя от край до край.