Йордания - вълшебните арабски земи

Петра!

Последният ми положителен спомен от престоя ми в Ливан, остава деня, прекаран сред руините и уличките на Тир. След като се сбогувам с Миладин на следващата сутрин, се отправям директно към границата със Сирия, горейки от нетърпение да напусна най-после Ливан! Стопът до Бейрут и след това до границата, ми осигурява поредната доза срещи със странни, очевидно недобронамерени субекти. Жалко... тъкмо започнах да свиквам с лошите около себе си и сега си тръгвам! Отказах се от първоначалните си планове да отида и в северната част на страната да се полюбувам на кедровите гори... огромния брой "мъртви души" по улиците ме наведе на мисълта, че дори 5 дни са много за тази страна. Видях достатъчно от Ливан, напред към Йордания!

Ливан - море, руини и Али Джафар

гледката от терасата на домакина ми в Тир :)

 
Дните ми в Ливан не започват добре в странния Бейрут, но успявам да запазя позитивизма си спрямо останалата част от страната и се надявам на по-щастливи мигове в следващата ми дестинация - Баалбек. Стар исторически град, пълен с руини от времето на римската империя...
Стопът на изхода на Бейрут не се развива добре. Спират кола след кола, не се качвам в нито една. За пръв път в живота ми се случва да откажа толкова много стопове един след друг. Много рядко, може би веднъж на 1000 пъти, съдбата ме е срещала с хора, чиито недобри намерения усещам още преди да отворя вратата на колата и се е налагало да откажа стоп, поради това неприятно чувство. Тук това се случва непрекъснато. Преброявам осем коли, преди да спре "моят" шофьор в лицето на приятен и интелигентен ливанец.

В памет на Тейлър - околосветски стопаджия и прекрасен човек!

http://www.youtube.com/watch?v=kvYEHoLC8Eg

Съболезнования на прекрасното семейство на Тейлър - сестра му, майка му и баща му- също като него запалени пътешественици!

Пиша тази публикация със смесени чувства - голяма тъга за нелепата загуба на Тейлър, който преди броени дни е загинал в автомобилна катастрофа в Чад. И огромно отвращение, което тая в сърцето си към всички шофьори, които казано по нашенски "карат като луди" и които са 80% от шофьорите в България по моя лична статистика! Един такъв ме вози преди броени дни на път за кукерите в Широка Лъка.

Днес влязох в Каучсърфинг да си прочета съобщението от Камел от Алепо с надеждата да ми е писал, че е добре и войната ще свърши. Но на дневен ред излезе покъртителната новина за смъртта на Тейлър. В първия момент онемях, не можех да повярвам!