Сирия - част 1 - Алепо и тихата революция

град Алепо, гледка от Цитаделата

 
Поздрав за ценителите на хубавата музика и филми - http://www.youtube.com/watch?v=et4QtggkagA


Точно преди съвсем да се стъмни, късметът ми отново отчита присъствие - минава пикап и ме взема за Алепо. Отзад се возят семейство с три деца. През целия път до Алепо се гледаме и усмихваме, те не говорят дума английски, аз въобще не разбирам арабски, но усмивките им не слизат от лицата, толкова приятелски настроени са, толкова свежи и позитивни! Отначало и мъжът, и жената, се опитват да ме заговорят, но аз нищо не разбирам и ми е мъчно, че не можем да общуваме. А после всички осъзнаваме, че и общуването само с усмивки никак не е за подценяване. Децата им пък ми разглеждат раницата и също не спират да се усмихват.

Турция - първи стъпки в любимото неизвестно

Започвам поредица от разкази - ретроспекция към първите седмици на пътуването. Последователно ще пиша за Турция, Сирия, Ливан и Йордания, тъй като нямах възможност да пиша, докато пътувах из тях. Обаче за щастие имам подробни записки на хартия, които ми помагат да си възстановя спомените и да ги разкажа :))

Искам да започна с един от любимите ми цитати:

"Once upon a time, I, Zhuang Zi, dreamt I was a butterfly, fluttering hither and thither, to all intents and purposes of a butterfly. I was conscious only of following my fancies as a butterfly, and was unconscious of my individuality as a man.
Suddenly, I awoke, and there I lay, myself again. Now I do not know whether I was then a man dreaming I was a butterfly, or whether I am a butterfly dreaming that I am now a man."

Zhuangzi (369-286 BC)

В превод: "Едно време, аз, Zhuang Zi сънувах, че съм пеперуда, пърхаща насам-натам, както нормално прави една пеперуда. Осъзнавах се само като пеперуда и не осъзнавах същността си на човек.
Внезапно се събуждам и ето лежа отново като себе си. Сега не зная дали тогава бях човек, сънуващ, че е пеперуда или съм пеперуда, сънуваща, че сега е човек"