 |
| Една далечна, неизвестна и зашеметяваща красота... |
Питам се от доста време един въпрос - къде в България може да се избяга от българия… от улиците, от градовете, от селата, от човешките същества, от шума, от "прогреса", от "цивилизацията", от соларните панели, от изкуствените интелигенти, от "умните" коли, от банковите карти, от "здравните" терористи, от обществото, от робството... Къде може да иде човек и никога, никой да не му дойде на крака да го търси за нещо. Било то двуног изрод, било то робот, или пък дрон, или служители на ВиК, или такива дето ще прокарват поредния път за автомобили, или такива, дето ще копаят ресурсите на клетата майка Земя... Как да си купиш имот някъде супер зачукано високо в планината например като винаги може да ти се появи някой, който да реши да строи до тебе, за да има съсед. Или пък да ти се появи проверка за нелегална постройка, понеже си голям престъпник за майка българия ако си сложиш някой порутен фургон или навес без разрешение.
Та блъскам си главата от няколко години дали в колонията на Европа робска българия е възможно да се живее извън българия. Защото аз и сега реално съществувам извън държавата, отритвайки с огромно желание "благата" и задълженията към нея, обаче друго си е да няма жив човек около теб, при все това, че толкова много ги мразиш, толкова много ги ненавиждаш, че се чувстваш спокоен само, когато няма абсолютно никого километри наоколо.
Да, зная, че "българия" се пише с главна буква. На моя блог обаче никога повече няма да бъде изписвана с такава. Защото държавата българия вече не съществува за мен, тя е окончателно паднала под европейско робство и не виждам смисъл да я наричам отделна държава, защото не е. Тя е васална държава, която съществува само на хартия за успокоение на простия и деградирал народ, който я обитава. Във времето, докато ме нямаше и бях на поредното приключение, което се провали не за друго, а защото отново НЕ пукнах, въпреки че имаше всички предпоставки за това, покорната рая дори се е отказала съвсем доброволно от собствената си валута и се е съгласила безпрекословно да бъде ограбена легално и поробена окончателно. Не е случайно, че в българия има поговорка "Преклонена главица сабя не я сече". Любопитно, че корените на тази максима се срещат и в други култури, обаче с противоположен смисъл: "Високо вдигната глава сабя не я достига". Забелязвате ли разликата?! Всъщност като се замисли човек и погледне назад към историята, не се събират особено много годинки, в които наистина е имало България като държава. Винаги е била подчинена на някого, било то Византия, Османската империя, отвратителната Русия, а сега и безскрупулната Европа. Все същия сценарии, все същото до безкрай. Поради липсата на необходимите качества, за да имаш и поддържаш самостоятелна държава, българите винаги се бутат между шамарите при тоя или при оня. С охота приемат някой отвън да ги оправи, някой да ги превъзпита, да ги култивира... В същото време размятат знамена и носии, нагъват шкембе чорба и ракийца, и са големи "българи юнаци".
Та много е тъжно да се върнеш у дома, където няма дом за теб. Отиваш до магазина и си длъжен да плащаш с чужда валута, сякаш си чужденец в собствената си страна. Гледаш тоталния разпад в града, в който си живял цял един нещастен живот - безчет нови изкопи за нови ужасяващи строежи, все повече и повече таралясници, заели всеки ъгъл и тротоар, недишаем въздух, бетон и асфалт докъдето ти стига погледа... Връщаш се, но няма къде. Да, твоето място зад оградите си е същото, но нищо наоколо не е. Всичко става все по-ужасяващо, все по-безчувствено, все по-чуждо и студено. Всеки квадратен метър е или строеж, или бунище (ако има някаква останала природа, където да си изхвърлят отпадъците). Вече няма вилна зона с малки вилички от соца, китни лозя, джанки и череши, козички и кокошки... Има тонове бетон, огромни палати, нови и нови изкопи, лъскави страшни коли, зли, прости и жестоки човешки същества...
2026 г. аз все още съществувам като все по-ненормален маргинал тук. Защото продължавам да нямам нищо от нужното, за да съществуваш според нормалните хора - смартфон, хладилник, течаща вода, банкова сметка (за жалост трябваше да си отворя за кратко, пред закриване е), социални мрежи, "здравно" обслужване, отопление през зимата... Но пък имам компютър, котлон и си пера дрехите в пералня все още. А, имам и фотоапарат, и камера, значи все пак имам твърде много по моите собствени стандарти. Сметката ми за ток, засечена в края на миналата година преди да замина, продължаваше да бъде 5 лв. Тук е моментът да спомена, че ако изобщо реша да пиша някакви разкази на блога за отминалите пътувания през 2024-2026, всички суми за бюджета, които пиша към всяка държава, ще бъдат написани само и единствено в български ЛЕВ. Това е единствената валута, в която аз говоря, мисля и пиша. За мен еврото е мръсна валута на поробителя и повече не стои в моята уста и на моя блог. А омразата ми към европейския съюз, която беше изключително силна още през 2007 г., си е все така на място. Само че честно казано българите заслужават много повече моята омраза, защото те и никой друг са си виновни за поевропейчването. Не зная как е по другите градове, но аз откакто се помня, в Хасково се ползва израза " ще го потурчиш", когато говориш за нещо, което ще загубиш или затриеш. Сега спокойно този израз може да се замени с поевропейчвам.
Ужасно боли да пътуваш и да видиш какво е по света... Навсякъде е свиреп погром на малкото хубаво и истинско. Природата откровено си е заминала. Хората са станали тотални идиоти, неспособни да мислят абсолютно неадекватни зомбита, облъчени от екрани. Само в рамките на моето скапано, късо и осрано съществуване, промените към всичко най-лошо са невъобразими. Природата, градовете, "мисленето" на хората, изкуството, музиката... всичко е зловещо деградирало и се къпе в упадък. Кацата с лайната уж е бездънна, а сякаш се копае още надолу.
Ако срещнете някой мореплавател и той ви каже, че си е взел лодка и плава, защото моретата и океаните са последното останало диво място на планетата, не му вярвайте много - не са. Дори и те вече са съсипани от раковото заболяване, наречено човек. Животът все така продължава да бъде един развъдник за смърт, защото нито хората, нито животните, достигат до ниво на развитие, при което да спрат доброволно да се размножават. Като един страничен наблюдател на живота и света, не мога да не отбележа, че все пак някога, много отдавна, имах някаква надежда, че живите същества ще се опомнят, ще се събудят и просто ще спрат. За да спре и живота, да спре и страданието, и цялото безсмислие също да спре. Но уви, отдавна разбрах, че нищо няма да спре, докато не бъде спряно по насилствен начин...
 |
| Още малко красота за цвят... |
 |
| Дали някой може да познае къде е това... |
 |
| Един остров - много лица |
4 коментара:
Искрено се надявам да решиш да споделиш пътешествията си. За да има нещо смислено да четем.
Липсваше много, поне на мен.
Споделям мнението ти за хората и днешната реалност.
Откъде са снимките, Тери? Приличат ми на някой екзотичен остров от Атлантическите - Мадейра, Канарите и т.н.?
Браво на теб, че още си запазила някаква искра за пътешестване. Аз от пландемията насам се отвратих тотално от пътуванията. Ходил съм само сухопътно из Балканите и вече я няма старата страст. Пътуването уж трябва да е еманация на свободата, а какво се оказва в действителност - низ от фашистки правила уж за "наша сигурност", които непрекъснато тъпчат достойнството на нормалния човек. То не са паспорти, то не са визи, то не са пръстови отпечатъци, то не са голи скенери, то не са проследяващи програми, то не е бигбрадърщина до самозабрава. За наша "сигурност", разбира се. В същото време "онея", спецЯлните, избиват наред и целият свят гледа в обратната посока. Гнусни лицемери!
Иначе напълно споделям песимизма и отчаянието ти. Напоследък съм изпаднал в подобни мрачни състояния. То бива повсеместно умопомрачение, бива, ама чак толкова не бива... Вече и хора, в които съм се клел, са се вдебилили до потресаващи нива. Ботове на самотек. Като хипнотизирани са - заучените реплички и бройлерското съществуване за тумбака. Тотално изтрещяване и погубено самоусещане за смисъл и път, за идеали да не говорим. Яде, сере и тъпче побратимите си наред в гонене на Михаля, но пък е цар на лустросаните пози за пред публиката, че да не го помислят за ходещ кенеф, какъвто всъщност е......
Ще ме прощаваш за просташкия изказ и крайният песимизъм, ама ми е писнАло тотално!...
Много си близко, Боре. Не са Канарите, нито Мадейра, но си в правилния район :) Да подскажа - не са и Азорите. Мисля вече се досещаш коя е страната, ама дали ще познаеш кой точно е островът? Един слабичък жокер - този остров е едно от най-красивите места, които са виждали очите ми изобщо в света.
Няма какво да те прощавам, на мен отдавна ми е писнАло и то без да общувам с абсолютно никакви хора. А крайният песимизъм е цялата ми същност, отвращението от човечеството е изпълнило всяка частица от мен. Нищо не може да ме убеди, че има каквато и да е надежда двуногите изверги да спрат да унищожават всичко около себе си. Докато не му видят края, спиране няма.
Моята "искра" за пътешествия също си е позаминала, но малко пътувам все още, защото ми е пределно ясно, че това са последни издихания преди тоталното дигитализиране на всичко и пълното лишаване на хора като мен от опция да пътуват където и да било. Освен това начините, по които пътувам, изключват самолети и яростни проверки. Например с кола из Европа все още се търпи, но предполагам няма да е далеч времето, когато без смартфон и банкова карта хич няма да те пуснат да минеш границата. Ако си със собствен транспорт по море също минаваш между капките (все още). Но ако си на круизен кораб, не е работа. Голямо мазало е, можеш да станеш затворник по неволя и да трябва да скочиш в морето, за да избегнеш здравния тероризъм. Напълно те разбирам, че не ти се пътува. Една огромна част от мен се чувства по същия начин. Вече всичко навсякъде е толкова осрано, толкова абсурдно, че ако примерно някой човек в друга държава разбере, че нямаш смартфон, те гледа така, сякаш си някакво извънземно, някакъв пълен убитак. Докъде се докара човечеството за едни десетина години... направо не мога да повярвам. Тъпоумието, лошотията и празноглавието са абсолютно навсякъде. Хората ми изглеждат като някакви тотално деградирали безмозъчни ботове.
Здрасти Тери! :)
За всички ни с малко светлина в кратуните е ясно, че Европа се поамериканчва с главозамайващи темпове. На почти всичките ми набори, доволни от размножения си статус, съм им посочил, че са тотален родителски фейлър и това, че пиянски секс ги е направил отговорни за други гукащи създания не е родителство. Аз, лично, съм зарязал т. нар. цивилизация, живея на село, не се виждам с кой знае колко народ и, учудващо, така ми е по-добре. Прехранвам се от градината, която върви ама много яко, както и с едни изкл. редки умения, които ми помагат да не съм част от съвременната бангаранга...
Не съм нито аскет, нито мизантроп, просто се учудвам, науадейс какво радва хората...
Аз още съм щастлив, че имам възможността като посъбера пари да триангулирам света, като за мен това сега означава: Монголия - Намибия - Гренландия. Говоря свободно Африкаанс и Руски, а в Илулисат имам приятел, с който навремето заедно създадохме там компания за приключенски туризъм и все ме тегли... От друга страна, тук ми е райско, например, миналата неделя водих бившия ми тъст на гъби. Времето бе идеално и намерихме една торба манатарки. Всъщност, аз ги виждах отдалеч и му казвах кое къде и какво е. Той се радваше като дете, а аз като дете за него. Дъщеря му е водеща психоаналитичка в Зап. Европа и с нея често бистрим по нощите съвременните човешки болести, страхове и желания, с които тя се сблъсква директно всеки ден.
За разлика от теб съм оптимист, вярвам че раковото образувание наречено човешка популация е хранителна основа за създания с по-ясна визия защо съществуват. Преди месец племенницата ми имаше абит. изпращане и аз се сблъсках с нейния свят и поколение. Лапетата искаха масово да учат в Италия, да се напушват в Амстердам, а балоните им бяха пълни с бутиков хелий... Като им заразказвах неща като как съм водил работно интервю в нелегален кофишоп на 50м под земята в нацистки бункер насред Ам-дам в два посреднощ със синиър дев архитект от амазон, как качих леден Вихрен бос, заради шерпа тръпката, как това че ходех бос в Босна ме спаси в едно минно поле, а после в съседна Албания всеки ден успявах да се докосна до смъртта. Как в Черна гора купонясвах здраво, качвах 2К върхове директно след купони в Котор и Херцег Нови, където намерих гробовете на Иво Андрич и бащата на Е. Кустурица и им сложих китки, как аха да преплувам тази лагуна, защото бях в делириум тременс вече... Как като дете се загубих в Багдад, и цял ден попивах и проговорих Арабски, докато намеря изгубеното си семейство, Как цяла вечер в пущинака на Албания един местен ме гледаше през оптиката на карабината си, а аз му виждах само силуета на хълма над мен, после цяла нощ минаваха хора, на сутринта цялата кола в отпечатъци, а обратно на човешката логика нищо не липсваше, а до входа на палатката шише леденостудена вода... Нищо! Десет чифта уж живи и съвсем празни очички ме гледат и се питат, тоя друсан ли е, сложил ли ни е нещо в уискито и ни гледа сеира, какво с него не е наред... А аз, единствения непиещ и тн, гледах поне мъничко да им предам един мироглед, който явно вече е толкова архаичен, още повече откакто разбрах, че в момента в Намибия след туристическия бум, вече има такъв на строителството и банковите кредити... Така че, решил съм отново да пътувам, далеч от магистрали и банкомати, че да си допопълня алмаха от простотии, за които после да се сещам и да ме усмихват! :) Пък, след мен и потоп от бетон, щом ги влече людете, явно на тоя свят има много мръсни кинти за препиране... Този свят ще да стане една идея по-скучен, но пак ще си остане шарен. Просто ще трябва да се взираме повече. Като примери - как албанския народ единно нарита мераците на президентския зет, а заради картинките ти - Кабо Верде, дето са едно село китарджии официално плесна хикс на футболния колос Испания, а след това изпрати в забвение няколкократния свет. шампион Уругвай. Това по повод картинките ти от дерето на Паул.
Та, свещта съвсем не я виждам угаснала... :)
Публикуване на коментар