40 дни до Италия с мама и Биби - част 10 - още красоти от Тоскана и необятната Флоренция

Basilica Santa Maria Novella, Флоренция


07.09.2023

Нощта мина спокойно и рано сутринта поехме на разходка из красивото градче San Gimignano. То неслучайно е в списъка на ЮНЕСКО, забележително е със запазената си средновековна архитектура и впечатляващите емблематични кули. Оцелели са цели 14 кули с различна височина. Градчето е много туристическо и добре, че излязохме рано и обиколихме всичко преди да тръгнат тълпите. Не влязохме в една от кулите срещу 5 евро, за което честно казано сега съжалявам, гледките горе щяха да са невероятни. Иначе пък обиколихме всички възможни улички и гледни точки из центъра. Наистина красиво и чаровно градче, а за закуска седнахме на кафене да хапнем кроасани и мама да пие кафе. Тук цените бяха доста надути, платихме повече от обикновено, но пък имаше веган кроасан, та си взех да го пробвам. Е, не беше чак толкова вкусен, колкото тези с крем от шам фъстък, но поне успокои леко гузната ми съвест за нарушаването на веганството ми в Италия. Взехме си едно магнитче за спомен и си тръгнахме доволни от San Gimignano.

Нататък по пътя видях старата част на градчето Certaldo, кацнала на баира и спонтанно реших да спрем да го разгледаме. Мама не пожела да драпа нагоре по хълма в жегата и остана да си почине в буса, а аз поех на обиколка. И тук старият град се оказа магнит за туристи, беше пълно с народ. Типичното италианско бутиково историческо градче, което пък долу в ниското си беше обикновен модерен град. Посетителите бяха само в старата част. Хареса ми видяното, обиколих уличките, имаше страхотни гледки и прекрасна архитектура. Църквата също заслужаваше внимание, това градче беше пилигримско и имаше и поклонници освен туристи. Върнах се при мама, която четеше книга и отмаряше на сянка. Имайки предвид каква натоварена "програма" измислих и за днес, добре беше да си почине малко. 

40 дни до Италия с мама и Биби - част 9: джуджето Сан Марино и прелестите на Тоскана

 

Сан Марино

 Сан Марино беше съвсем нова за мен страна, досега все някак ми оставаше настрани и се радвам, че все пак успях да я видя. Изненада ме много приятно въпреки тълпите туристи. Има специфичен чар и красота, особено поради разположението на голям баир, предлагащ страхотни гледки. Микро държавите по принцип са ми интересни и обикновено ми допадат, огромното изключение е Монако, което считам за най-отвратителното място в Европа и дори няколко часа там в друго пътуване ми се отразиха много зле. Сан Марино обаче няма нищо общо с Монако, очарователно е. Обградено е отвсякъде с Италия и обхваща възвишението Монте Титано - 749 метра надморска височина. Столицата и едноименен град е изцяло доминирана от прекрасния замък, който сякаш обхваща населеното място от край до край. Вижда се отдалеч и на мен през цялото време, докато бяхме в околността, ми действаше като магнит този замък и живописните му кули. 

Смята се, че Сан Марино е основан като държава през 301 г., което го прави най-старата все още съществуваща държава. Също така е и петата най-малка по площ страна в света, притежава едва 61 кв. км, а населението е около 34 000 човека. Говори се италиански, страната няма собствен език, нито различна валута - ползва се така омразното ми евро и тук. Туристите идват не само заради невероятните гледки, замък, музеи и исторически обекти, а най-вече да пазаруват какво ли не на по-ниски цени от Италия. Май всичко е по-евтино и това привлича доста народ.