До Исландия и назад - част 14 - ледници, лагуни, диаманти и потоп - последно от Юга

Ледника Hoffellsjokull

 

 06.09.2022

Тъкмо като събирах лагера след съмване, се появи човек и ме изненада. Оказа се също турист - швейцарец, така че нямаше да ме обади на рейнджърите. Беше колоездач дори и се разприказвахме на тази тематика. Беше дошъл тук толкова рано, за да гледа изгрева, а колелото и палатката му бяха в къмпинга. Доколкото разбрах е от хората, които пътуват С колело, а не НА колело. Аз като любител велопътешественик правя доста отчетлива разлика между двете и много рядко срещам истински велопътешественици, които пътуват само на колело, а не с него, вземайки автобуси и влакове за доста голяма част от пътуването. Той сподели, че пътува с приятел и са вземали автобуси за немалко от разстоянията, всеки път щом времето било нестабилно. Което в Исландия си е направо всеки ден. Явно твърде малко бяха карали. 

Отидох до инфоцентъра в 9:00, веднага щом отвори. Включих да зареждам една от батериите на фотоапарата в контакт в тоалетната и седнах да пиша, докато чаках да се зареди. Забелязах, че в тоалетните има също шкафове за багаж, за чието използване се плащаха 300 крони и предположих, че планът ми да оставя раницата при персонала за деня ще пропадне, защото ще ме пратят тук да я оставя. Все пак реших да опитам и за голям късмет момчето на рецепцията веднага се съгласи да я оставя като не спомена нищо за шкафчетата. Каза, че трябва да си я взема преди 19:00, защото тогава затварят. Ейй голяма радост, днес щях да летя по баира с 20+ кг по-малко. Дори успях да се върна преди да затворят, че иначе щях да остана без дом за нощта. 

До Исландия и назад - част 13 - гореща вода, студен лед, полярни сияния и красотите на Лаки

Едно от любимите ми места в Исландия - района на вулкан Лаки

29.08.2022

След тежката нощ на сутринта поне не валеше. В 7:00 бях на пътя и тръгнах пеш в посока Синята лагуна. Реших да отида да я видя, поне това, което е достъпно от нея без да си платил 80 евро билет. Дори да беше безплатно пак нямаше да вляза да се плацикам с купища туристи, идващи тук, за да се изфукат, че са били. Мястото е много популярно и това го прави силно отблъскващо за мен. Докато вървях по пътя, опитвайки се да държа права линия безуспешно заради свирепия вятър, по пустото шосе мина една кола и спря. Едва влязох вътре, защото като отворих вратата, вятърът се опита да ми я изтръгне от ръката и с много мъка успях да се набутам с раницата на задната седалка възможно най-бързо. В колата пътуваха французойка, която живеела тук от години и някакво момче, което беше на гости и го развеждаше по забележителности. И те се бяха отправили към лагуната, която е само на 5 км от Гриндавик и не пътувахме никак дълго. Посетихме само външната й част, която беше достъпна без билет и водата наистина беше примамлива за къпане, имаше интересен млечно синкав цвят. Всичко наоколо е лава полета, така че контрастът е забележителен. Курорт и СПА център - това представлява въпросната лагуна. Тя не е природно творение, а е изкуствено направена през 1976 г. покрай построяването на геотермална електроцентрала. Лагуната всъщност е предназначена за отвеждане на отпадните води от производството на енергия. Водата се счита за лечебна за кожни болести. Има високо съдържание на силициев диоксид и това допринася за цвета й. Температурата в зоната за къпане е около 38-39 градуса, водата се сменя цялостно на всеки два дни. Милиони туристи се изсипват на това място, може да се каже, че е най-посещаваната атракция и категорично не е за хора, които бягат от тълпите.