 |
| Скалата Hvitserkur на полуостров Vatnsnes ми прилича на динозавър, пиещ вода |
05.08.2022
Не можех да повярвам на очите си - утрото предлагаше разкъсана облачност, синьото небе най-после обещаваше да надвисне над Ледената земя и Слънчо плавно се плъзна нагоре по хоризонта след едноседмично тотално отсъствие. Днес щеше да бъде празник за мен и изгнилите ми от мокротия крака. Връхлетяха ме спомени как на велопътешествието до Нордкейп в такива редки часове исках просто да легна на някоя поляна и да ме топли слънцето, да сгрее премръзналите ми кокали, да изсуши подгизналите ми дрехи. И днес още от сутринта ме обзеха такива желания. Моите домакини ме поканиха в кухнята да закуся, топлият чай ми се отрази много добре. След нощта на топло и горещия душ нямаше и следа от хипотермия у мен, възстанових се добре. После се натоварихме на колата и потеглихме към Акурейри. Момичетата и техните приятели гонеха автобуса за Рейкявик и щяха да си заминават обратно за Швейцария, а мен ме очакваше приказен ден във втория по големина град на Исландия Акурейри - столицата на севера.
