 |
| Дивите божури на Яйлата - едно от любимите ми места на света |
09.05.2021
След не особено тихата и спокойна нощ на паркинга зад Билла в Добрич, скокнах нетърпеливо още преди съмване за обиколка из града. Среднощните хулигани с далавери за дрога и още кой знае какво се бяха разотишли от паркинга и градът скоро щеше да принадлежи на работещите хора. В ранните часове около изгрев обаче принадлежеше само на мен и това ми доставяше огромно удоволствие. Още преди хората да се разшават по улиците, обиколих стария град, центъра и дори градския парк. Малкото красиви възрожденски къщи, оцелели от стария Добрич, са обединени под названието "етнографски комплекс" и макар да не са никак многобройни и да се простират на ограничена площ, затворена между високи панелни кокошкарници, заслужават голяма доза внимание. Музеят, помещаващ се в една от тях, беше затворен точно днес за лош мой късмет, освен ако човек не се обади на телефонен номер, оставен на вратата, за да заяви желание да посети. В моя случай това нямаше как да се стане, нямах телефон, от който да мога да звънна, а да искам от случайни минувачи въобще не ми се нрави, даже да е за нещо важно, та какво остава за посещение на музей. Останах си само с мерака да го посетя и си тръгнах с подвита опашка. Часовниковата кула, макар и не оригиналната отпреди 200 години, а нейно копие, е красива и въздействаща. Има и уличка на занаятите с различни работилници.
