Зимно из България и една година домо(око)шарване

Зимна Крушуна


Прекъсвам за малко поредицата от разкази за азиатското пътуване, които ще продължат с Филипините в следващия пост. Искам първо да сложа този, докато е още прясно, че лятото замръзналите водопади няма да са толкова "актуални" :) А и точно днес става една година, откакто корона-циркът ме окошари у дома. Ако не знаех колко глупост има по този свят, щеше да ми е трудно да повярвам, че това нещо върви успешно вече толкова време без всенародна съпротива и възражения. Но както и да е, на всеки поне малко мислещ човек му е ясно отдавна какво се случва и предстоящите ужасяващи тенденции. Спящите дълбоко презадоволени люде на 21 век се отказаха с лека ръка от права и свободи, за които поколения назад са проливали кръвта си. Но нищо вече не може да ме изненада, нищо лошо, идващо от човечеството. Мен лично всичко това пряко не ме бърка, тъй като имам твърде рехав и краткотраен контакт с обкръжаващия свят на хората. Никакви приятели, работа, зависимости, нужди, желания, телефон, банкова карта, медицинско досие и т.н. Както се казва - пълен маргинал. Лошото е, че все пак имам близки, които обичам и това още ме държи близо до града, което е голям проблем. В един аспект обаче китайската чума успя да ме удари - пътуванията извън страната. Те реално приключиха. Още миналото лято ми беше пределно ясно, че от България повече няма да изляза легално. Което ме устройва, не е проблем стига да мога да прекаравам цялото си време далеч и високо в планината. Само това искам. Човек без пътувания няма проблем да живее, но без принципи и достойнство поне за мен е изключено да се диша и една секунда. Никога няма да участвам в "новия ред" и съвсем съзнателно жертвам призванието си на глобален скитник, за да запазя принципите си. Така че с доза мъка анонсирам, че повече пътешествия май няма да има.


Искам да благодаря на всички, които са помагали по всевъзможни начини - със средства, екипировка, гостоприемство, усмивка и какво ли още не, за да осъществя пътуванията си. Имах близо 12 години време за прекрасни пътешествия по изумителни места, хванах един малък прозорец между една лудост със забрани (комунизма) и друга (корона-цирка), така че няма нищо, от което да се оплача. Е, не видях Исландия, Полинезия, Антарктида и Бутан, но нищо, сега чета за тях по книгите и им се радвам от разстояние. Нещата, които видях обаче, природата и животните, на които имах шанса да се радвам, са неизмерими и не е минал ден без благодарност в сърцето ми. За хората по света нямам много какво да кажа. Финално след всичките си пътувания разбрах, че навсякъде са еднакви. Има много добри постъпки, много гостоприемство и помощ, но добри хора няма. Просто моята дефиниция за добър човек обхваща абсолютно всичко и всички около него, всички живи същества. Към мен толкова много хора са били изключително добри, но същите тези хора не са добри към комарите например. Изпитвам огромна благодарност и признателност към всички тях, но нищо повече. С времето и пътуванията развих изключително силно отвращение към човеците и деянията им, преди това някак си не можех да осмисля ясно на какви зверщини са способни и каква е човешката същност. Сърцето ми се изпълни с мъка, която трудно нося. Тоталната липса на ценности, морал, благородство, чувство за справедливост, познаване на себе си и постоянния стремеж към оцеляване на всяка цена, са загрозили страшно много света на хората. Според мен като развитие не са стигнали още и до детската градина. И изборът да се развиват технологично, а не емоционално и духовно, ги прави изключително опасни за себе си и за всичко наоколо. Примитивизмът на хората ми се струва изумителен. 

Както и да е, за нищо не съжалявам и не мога да се нарадвам на красотите, които видяха очите ми. Все още неунищожената природа е изумителна, всичко преживяно си е струвало, за да се види, макар че една част от мен би казала, че ако не бяха пътуванията, щях да нося малко по-лек товар в сърцето си, нямаше да го има лично изстраданото от ставащото с природата по света. А България е толкова красива и пълна с невероятни кътчета, че никога няма да ми омръзне да я обикалям. Ако с времето и забраните това също стане нелегално, вече ще мисля за бягство в страна, където човек най-лесно може да изчезне. Но засега ме влече партизанството по нашите Балкани. А ако нещата с вируса се уталожат в България, ще мога да пътувам с колело и пеша из страната - ето за това копнея много повече от пътуванията зад граница. Да не ми е ограничено времето и да не ползвам кола за пътуванията.

Тъй като пътуванията в чужбина приключиха, на блога вече няма да има нови разкази скоро време. Ще допиша азиатското пътуване, а после и близо двата месеца в Кавказ. След което ако лаптопа ми още работи и имам желание, може да напиша нещо от неразказани пътувания и държави. И нещо от България, ще видим. Така или иначе в някакъв момент може би ще спра да пиша, особено ако успея да убедя близките да се изселим от града в планината. Вече изобщо не ми понася живота близо до хора и всичките им лудости, подчинени на думичките: бързо, лесно, мързел, его, суета. Блогът ще остане дори аз да изчезна, поне докато самият интернет не го заличи (гугъл спре блогър, направи го платен и т.н. безброй варианти в бързо менящото се време). Идеята е ако на някой му трябва някаква информация, да може да му е полезен. Направих го анонимен и скрит от търсачките, така че рязко намаля броят на отварящите го. Тесен кръг хора се интересуват от такъв тип пътувания, не трябва да е масовка.

Толкова за блога и китайската чума, сега ще сложа снимки от последното зимно скитане в България, ограничено само до 10 дни, заради избора, който направих още миналата година по това време - да върша задачите на близките си, за да не влизат в контакт с хора по магазини, институци и т.н. Не можех да отсъствам повече, а последната ми такава обиколка беше миналото лято. Този път се наложи да наема кола, защото семейната кола не може да се движи при зимни условия, гумите й са 23 годишни, колкото нея и нямат никакъв грайфер. Намерих кола от Пловдив за 10 лв на ден, Рено Клио. Добра сделка и никакви проблеми с колата или с фирмата. Пътуването беше комбинация от три елемента - каране на сноуборд, пешеходстване и обикаляне по интересни забележителности. Няма да пиша подробен разказ, само кратки обяснения кое къде е и как се стига до него, за да бъде информацията полезна и за други ентусиасти.

В Пловдив колата беше готова за вземане в 13:00 следобед на 6-ти февруари, така че не остана много от първия ден. Целта беше спане на Узана, за да последват три пълни дни каране на сноуборд. За съжаление снегът беше на друго мнение и вече се беше поразтопил, но все пак ставаше за два дни преди съвсем да се оголи пистата. По пътя към Стара планина впечатление ми направи красивия проход Свети Никола в Средна гора. Макар гората да беше без зелената си премяна, районът е много живописен и красив. От другата страна на прохода е прекрасното село Турия, в което се намира къща-музей на Чудомир. 7 км преди самото село, на главния път откъм Зелениково, има прекрасна отбивка с кът за отдих вдясно, където може да се порадвате на кичест габър - през лятото вероятно по-примамлив като визия, отколкото през зимата. Нататък по пътя, стигайки Павел Баня, може да се хване разклона към село Виден и да се посети магическата Потопена църква "Св. Атанасий" - уникално място! Имах късмет да го видя точно по залез. Кътчето е вълшебно и има интересна история. Църквата е построена в средата на 19 век, намирала се е в центъра на селото. През 60-те години на 20 век обаче бива потопена при създаването на язовир Копринка, цялото село се изгражда отново на днешното му местонахождение, а част от църквата все пак оцелява, за да разкаже тъжната си съдба. За времето си тя е била много красиво изписана, с отлична акустика и радваща се на голямо внимание от страна на вярващите. Понастоящем има построена нова църква със същото име в село Виден. А старата остава за търсачи на минало, любители на мистерии и разпалени откриватели. 

Как се стига до Потопената църква:

Хващате пътя за село Виден от Павел Баня (има табела), след около 2-3 км сте в селото. Няма маркирана пътека до църквата, но лесно се ориентира човек. Тръгва се по пътека, която започва съвсем близо до новата църква. Потопената е на около 500 метра от селото и се вижда, наоколо е поле и няма как да я подминете. Не се подлъгвайте да продължите по пътя за коли след новата църква, ще се отдалечавате от целта. Язовир Копринка е съвсем близо и също може да се посети.

 

Готин самолет в центъра на село Зелениково

Потопената църква "Св. Атанасий" край село Виден


Нощта падна и "плановете" да видя тракийските могили край Казанлък по светло, претърпяха неуспех. Това ни най-малко не ме отказа обаче, видях ги по тъмно. Преди години идвах тук и посетих някои от тях, а сега просто повторих, само че в мрака на нощта. Голяма Арсеналка, Голяма Косматка, Шушманец, Сарафова могила, Светицата... има и още, но се задоволих с тези. Е, в тъмното не се вижда много, затова препоръчвам да ги посетите през деня. За някои се плащат входни билети ако искате да влезете вътре. До повечето има изградени нови асфалтирани пътчета, много са близо до главния път. Eто ги като разположение:



Шипченският манастир "Рождество Христово" е красиво осветен в ранните часове на нощта, но ако окъснеете, ще го заварите потънал в мрак. Все пак в основата му има лампи и може да се види нещо, а на мен не ми беше първо посещение, така че не се ядосвах. Манастирът се намира в село Шипка, денем златните кубета на църквата се виждат отдалеч, а в селото има обозначителни табели, водещи към него.

След първа нощувка на поляна с разтопен вече сняг на Узана, на сутринта не успях да устоя на изкушението на връх Исполин. Едно качване до върха преди карането на сноуборд ми се стори страхотна идея. Върхът е висок 1523 метра и предлага чудни гледки едновременно към северна и южна България. Шипка се вижда отлично, както и много природна красота, накъдето и да погледнеш. 

Как се стига до връх Исполин:

От асфалтовия път на 100 метра след хижа Узана се отделя маркирана пътека за върха. Ходи се около час в посока. Изкачването е плавно и по силите на всеки, нищо трудно. Първо се върви през вековни букови гори, а по-нататък пътеката излиза на открито и се откриват чудесни гледки.

Местността Узана от своя страна, предлага не само възможност за ски през зимата, но и множество други пътеки за разходка (от тук минах през 2013 г., когато вървях Ком-Емине, идвайки откъм хижа Мазалат), красиви кътчета и също така се счита за географския център на България. До хотел Географски център, до който се стига по асфалтов път, отклоняващ се малко от главния, се намира обозначаващ самия център паметник.

След двата дни сноубординг не ми беше останала здрава екипировка, освен борда. Единият автомат се счупи, другият - аха да се счупи, двете обувки се разпаднаха, дали от старост или нещо друго. На така очаквания ден 3 влекът нямаше да работи, нямаше сняг, така че карането приключи за два дни. Почти всичко се разтопи и още на втория ден пистата приличаше на кален склон с петна сняг. Толкова с карането. За жалост вече нямам никаква екипировка, освен дъска, а няма и да купувам изобщо, за да не допринасям за консуматорството. Ще карам с каквото намеря - обикновени обувки, скалъпени от кой знае какво автомати...Или ще вземам екипировка под наем. Ски зоната, на която за първи път идвам, се казва Емар и имаше две писти с работещи влекове. През първия ден не ползвах влек и се качвах само пеш, а през втория - ползвах. Долната писта е къса и полегата, подходяща за начинаещи, а горната е по-дълга и на места с по-готин наклон. Картата за влека е 15 лв на ден.

След карането беше ред на посещение на интересни места в района. Първа спирка - Соколския манастир. За втори път идвам тук и всеки път ми харесва. Манастирът е приятно място за разходка, интересен е като обект и наколо цари красота. Малко след него, по пътя нататък, има разширение като паркинг с горичка наоколо, където може да се опъне палатка ако човек замръкне тук. Чешмата в двора на манастира е впечатляваща, има осем чучура и се твърди, че е строена от майстор Кольо Фичето. Църквата беше затворена по това време на годината, но човек може да се разходи из двора, заслужава си.

Как се стига до Соколски манастир:

От Габрово хващате пътя за Етъра. От Етъра има два варианта - пешеходен маркиран маршрут 3-4 км, който отнема около час, или с кола по асфалтирано шосе до портата на манастира. Около манастира има паркинг, поляни и две адски мили кучета :)

Човек като е дошъл до тук, няма как да не се отбие до Етъра, независимо колко пъти преди това го е посещавал. Та така и аз. Платих 3 лв билет и направих двучасова разходка из комплекса, който благодарение на корона-цирка беше доста пустеещ откъм посетители. Прекрасно място, особено през зимата. Изобщо след това пътуване стигнах до категоричния извод, че най-хубавото време за пътуване и обикаляне из България е зимата. Основната причина - няма хора. Навсякъде е спокойно, тихо, замряло и пусто, а това страшно много ми харесва! За Етъра няма какво ново да напиша, кой не знае Етъра, кой не е чувал за него?!


Из Етъра...

Една малко позната забележителност край Габрово е крепостта Градище, предлагаща приказни гледки и досег с вълнуващо минало. Останките от самата крепост не са много, но си заслужава да се видят, а гледките към града са задължителни за всеки, който обича да вижда всичко от птичи поглед. Крепостта е ранновизантийска, около 4-6 век.

Как се стига до крепост Градище:

Намира се на около 3 км от града, по път с много завои, който се изкачва доста нагоре и добър вариант е да се питат местни за посоката на всяко място, на което човек се чуди. По друг начин не успях да се ориентирам, не видях табели. На гугъл картата се вижда, че ако се слeдва само улица Градище, се стига до целта, но човек може лесно да се залута по разни други улички. Ето така изглежда спрямо града:

Гледка към Габрово

Следваща спирка - Батошевските манастири. Не един, ами два. Плюс бонус - църквата в село Батошево. Девическият манастир "Въведение Богородично" се намира до самото главно шосе. В него е строго забранено да се снима и явно монахините са вманиачени на тема забрани за фотогафия. Цялата порта изобилства с табели за забрани, дори в двора щракането е табу. Мъжкият манастир "Успение Богородично" беше затворен, нямаше признаци на живот в двора, който беше ограден и със заключени порти. Останах с усещане, че имаше човек или хора вътре, никой от които не пожела да отвори. Мъжкият манастир е по-впечатляващ от девическия не само по отношение на сградите, но и местоположението. Женският е първоначално построен през 17 век, но опожарен. Сегашната църква е от началото на 20 век. А мъжкият е възстановен през 19 век.

Как се стига до манастирите:

Девическият е в края на село Батошево, до самото шосе към Априлци вляво от пътя. В селото има също и красива църква, която беше затворена. Мъжкият манастир се намира на 8 км от селото. Карате по пътя към Априлци и в село Попска се отклонявате вдясно, има табела. Карате още 3 км по стръмен и тесен, но асфалтиран път нагоре и стигате манастира. Целият район около него е много живописен.

Стига толкова църкви и манастири, време е за преходче по снега, който беше толкова фирнован и замръзнал, че повече приличаше на лед. Нагоре към връх Млечен чал и Ботев откъм хижа Плевен. Просто идеално време, идеален маршрут, но неподходяща екипировка - една котка вместо две :) Никога не правете това! С котка само на левия крак качването по такъв "сняг" при такъв наклон е тотална лудост. Шансът да паднете и да се сурнете по склона право в пропастта е огромен. Иначе маршрутът е прекрасен! Тръгва се от паркинга на час ходене от хижа Плевен. До хижата се стига по стръмна пътека през гората. От там нагоре се върви по неработещата ски писта. След още доза ходене се стига до началото на реброто на Млечния чал, от там става опасно ако сте без котки при такава консистенция на снега, или още по-лошо - с една котка. Има метално въже, за което да се придържате, но на места въжето липсва и тогава става наистина екстремно без котки, направо абсурдно ако снегът е заледен. Маршрутът след изкачването на Млечния чал продължава по билото на Стара планина към връх Ботев. Общо цялото ходене от паркинга до Ботев и обратно е предвидено за около 10 часа. Достъп до паркинга преди хижа Плевен има откъм Априлци по асфалтиран път, в частта след ВЕЦ Видима става тесен колкото за една кола и трябва да се внимава.

Ей го Ботев
Без котки по въжето не е шега работа, наклонът е много голям

Друг страхотен маршрут в околността е екопътеката до водопад Видимското пръскало. Един от най-високите в България със своите 80 метра, намира се в резерват Северен Джендем и до него води около 6 км пътека. Началото й е до ВЕЦ Видима, там може да се остави колата и да се продължи пеш по приятен горски път, който отвежда все по-навътре в приказните гори. Разходката е много освежаваща, върви се изцяло покрай вълшебната река Видима, която образува безброй водопадчета, прагчета и бързеи. Стига се до финално дървено мостче, след което има панорамна площадка с кът за отдих и гледка към водопада, който се вижда в далечината. Нататък пътеката продължава, макар и вече да не е за всеки. Става по-пресечена, по-стръмна и с елементи на катерене, когато наближите самия водопад. Екопътеката официално е до панорамната площадка.



По екопътека Видимското пръскало

В Априлци се намира тихия и спокоен Новоселски манастир. Много приятно място, намира се в самото градче, има указателни табели от центъра. Съвсем наблизо е и туристическата пътека "Кръстът", която отвежда до прекрасно хълмче с гледки във всички посоки. На него е издигнат метален кръст с височина 34 метра, в основата му има стълбичка, водеща до панорамна площадка. Наоколо са изградени беседки, пейки, площадки за игра. Мястото е изключително близо до центъра и лесно достъпно.

Априлци - гледка от туристическа пътека "Кръстът"

По пътя между Априлци и Троян се намира интригуващото село Скандалото. Едно малко известно съкровище се крие встрани от главния път и чака да бъде открито от любопитни минаващи. Противно на името си, селото е тихо местенце, особено когато вали и си единствения човек по улиците. Църквата от 19 век е малка и очарователна, жалко, че беше затворена и не успях да надникна вътре. Старите къщи и обрасли дувари сякаш разказват истории за отминали времена. Селото има и плаж, река Видима минава през него. Намира се на 3 км от Априлци и си заслужава отбивката.


Село Скандало

На 2 км вляво от главния път между Троян и Троянския манастир, се намира една сякаш никому неизвестна махала, наречена Баба Стана, в която направо се влюбих. В центъра има китен параклис, а атмосферата на цялото място е... Легенди, истории и приказки доукрасяват това приказно кътче. Повече нищо няма да кажа за нея, отидете и вижте сами :) 

Как се стига до Баба Стана:

От пътя Троян - Троянски манастир хващате отбивка вляво, намира се в самото село Миленча и има табела, на която пише "Баба Стана". Пътят е асфалтиран, стръмен нагоре, с много завои и супер тесен. Стискайте палци да не дойде кола отсреща :) След по-малко от 2 км ще се озовете в махалата.


Параклис "Света Богородица-Живоносен източник" в махала Баба Стана

Приятно за опознаване и разходка село в района е и Черни Осъм, където се намира училище за планински водачи и природонаучен музей. Видях ги само отвън, но разходка из селото си струва отделеното време. Съвсем близо е и Троянският манастир"Успение Богородично". Това ми е второ посещение на този манастир и отново ме грабна и впечатли силно. Разкошно място с много отворен и благ достъп - никой не те спира да се разхождащ навсякъде, снимането дори в църквата е разрешено, а има и музей, който аз не посетих, но предполагам е интересен, особено за християни.

В град Троян също има доста забележителности за разглеждане, но този път минаването беше по-скоро транзитно, напирах да видя повече природа и прекарах малко време в града. Следваща спирка - водопад Скока на река Лопошница. Той е висок около 8 метра и е достъпен откъм село Калейца по маркирана пътека.

Как се стига до водопад Скока:

От главния път Троян - Ловеч хващате пътя за село Калейца вляво, малко след Троян. Минавате цялото село и продължавате по пътя от другата му страна, навсякъде има указателни табели. Стига се до малък паркинг, по-скоро уширение на пътя. Там започва черен път, в началото му има табела за водопада. Нататък следвате стрелките и ще стигнете до него след около 200-300 метра. Вижда се отгоре, но може да се слезе и долу като хванете пътека покрай реката надолу, после я пресечете на удобно място и се върнете нагоре до водопада. Реката е плитка. Вирчето под него е идеално за къпане или плуване, а горе има пейки и маси за отдих.

Наблизо се намира и крепост Состра, но тъй като я посетих през 2017 г, по време на велопътешествието до Норвегия, сега я пропуснах. Тя е до самия главен път Троян - Ловеч, вижда се от шосето.


Край Черни Осъм

Троянски манастир

Водопад Скока до село Калейца


Има едно село, за чието съществуване научих неотдавна и посещавайки го, не можех да си представя, че толкова много ще ме впечатли. Ето го и него - Старо Стефаново. То не може да се опише, трябва да се изживее. Усещането в него е не просто като че времето е спряло, но и че всичко си е на мястото, в пълна хармония и тишина. Приказно кътче във времето и пространството на България. Селото е разположено на живописно място със смайващи гледки към Стара планина, прелива със стари къщи всяка със своята история, а църквата от 19 век и старото училище допълват атмосферата на една друга, по-истинска епоха. Тук са снимани ред български филми, селото е обявено за архитектурен резерват. Идеалният начин да усетите това място е да се разходите поне няколко часа по малките стръмни улички, да надникнете в изоставените къщи и плевни, да поговорите с някой любопитен местен и да нагушкате пухкав шарен пес. Всичко тук заслужава внимание.

Как се стига до Старо Стефаново:

Откъм главния път Троян - Ловеч хващате пътя за Севлиево. След около 6 км има отбивка с табела към селото обещаваща, че сте там след 3 км. Ако идвате откъм Севлиево, може да се мине и през село Малиново. Пътят е асфалтиран.

Църквата


Някои къщи са обитаеми и поддържани

Поради ограниченото време за това пътуване не успях да разгледам Севлиево така, както ми се искаше. Половин час в центъра не беше достатъчен, но поне добих представа, че градът е приятен. По-интересното място край него обаче беше крепостта Хоталич, основана през 5-ти век, която направо ме зашемети. Много яко място! Археологическият комплекс е доста мащабен и трябва време, за да се види всичко. Разкопките тук са започнали в далечната 1979 г и продължават и до днес. Открити са жилищни сгради, църкви, работилници. Крепостните стени са впечатляващи, а от върха на хълма се откриват чудни гледки към Севлиево и целия район. 

Как се стига до крепостта Хоталич:

Намира се на 4 км от Севлиево. Има указателни табели от центъра, следвайте ги. Минава се по път през вилни зони, отначало асфалтов, а към края, когато вече наближите крепостта, става черен. Пристигате на паркинг с будка за билети, цената за посещение е 3 лв. Моите 3 лв не напуснаха стените на джоба ми, дали защото се озовах там след работно време, или просто през зимата няма никой да събира пари - загадка.

Бронзова скулптура на Пенчо Славейков и Мара Белчева


Кой не знае Деветашката пещера, кой не е чувал за нея? Не всеки обаче знае, че не особено далеч се намират други две интересни пещери - Гарваница и Стълбица. И в двете се слиза по стълби, в Гарваница стълбата отвежда 50 метра надолу. И двете заслужават внимание, много са готини и запомнящи се. 

Как се стига до пещерите:

Гарваница е пропастна пещера, намира се на 300 метра встрани от пътя между селата Горско Сливово и Кърпачево, има табела. Около нея има изградени беседки, огнища, кътчета за отдих. 

Стълбица се намира по-встрани от главните шосета. Тръгва се от центъра на село Кърпачево по асфалтова улица, преминаваща в черен път през полето, който от един момент нататък не е проходим за ниска лека кола. Оставащите 2 км е най-добре да се извървят пеш. Ходи се само по черния път, само направо, докато стигнете указателна табела, насочваща към пещерата.

Пещера Стълбица

Крушунските водопади са твърде известно място, за да го описвам. Беше ми второ посещение 14 години след първото, през 2007 г бях тук за последно и дори спах на палатка до водопадите. Е, много се е променило, да не кажа, че няма нищо общо с това, което беше. Но самите водопади са си същите. Само циганията в началото - сергии, басейн, будки за билети и т.н. са дразнещи, иначе мястото е все така изумително. И най-хубавото е, че сега дойдох през зимата, когато няма хора. За нищо на света няма да припаря тук през лятото. Входната такса е 4 лв.

Тайният водопад

Още едно място, което се е променило след посещението ми през 2007 г, е Деветашката пещера. По онова време тук нямаше мост над реката, нито входна такса, а вътре беше идеално за палатка. Сега е популярно, има посетители и се плаща 3 лв за билет. До пещерата се стига лесно от пътя Александрово - Ловеч, има отбивка с табела. А за Крушунските водопади се минава през село Крушуна, също има табели навсякъде.


Деветашката пещера

Следваща спирка по трасето избрах да е Къкринското ханче. Намира се в центъра на село Къкрина и определено си струва да се отбие човек. Предполагам всеки знае, че тук Васил Левски е заловен от заптиетата на 27 декември 1872 г. В двора са запазени останки от вековен бряст, бил свидетел на залавянето. Оригиналната сграда е била опожарена, но по-късно е възстановена в сегашния си вид. Понастоящем е отворено за посетители, таксата е 3 лв и приятна жена разказва историята на мястото. Самото село Къкрина заслужава обиколка, стара църква и приятна чешма се намират встрани от главните улици.

Недалеч от Угърчин, 5 км след село Дерманци в посока село Садовец, се намира друго едно село с интересно и необичайно име - Ъглен. Тук може да видите два скални феномена - красива арка над река Вит и скала, наречена Слона, която наистина наподобява на слон с хобот. Разглеждането на самото село ми се изплъзна поради падането на нощта, но поне арката и Слона се видяха навреме. Когато дойде тук през зимата, човек неминуемо започва да си представя това място през лятото - тучна, зелена трева край реката, гъсти корони на дърветата, идеални за плуване топли води и гмуркане под сянката на арката... 

Как се стига до арката и Слона:

И двете скални красоти са една до друга. Още от моста над река Вит, по който се минава на влизане в селото, арката се вижда вдясно на разстояне. Минавате моста и завивате веднага вдясно, изкачвате се малко по черен път с къщи наоколо и след като оставите колата до една полуразрушена стара къща, тръгвате пеш вдясно, право в посока реката. Арката ви се пада отдолу, слизате по пътека между скалите. Слонът е на около 20-30 метра от арката, вижда се като се слезе до нея. Ако арката ви се пада вдясно, слона го търсете наляво.

Скална арка край Ъглен


При снеговалеж всичко около Карлуково става още по-интересно. Например стълбите до скалния манастир Св. Никола са хлъзгави и заснежени, а пътеката до скален манастир Св. Марина се превръща в истинско предизвикателство. Местата, които впечатляват и изумяват, нямат край около Карлуково. Ако някой ден ме изпратят в психо болница, нека да е тукашната, моля! Уникален е този район, мен ме остави без думи. Повечето хора идват тук да видят пещера Проходна, а то колко още има... скали, пещери, природа, манастири..... А, и каменните къщи - най-скорошната прелест тук. Но да карам едно по едно. Не успях да видя всичко тук, но поне някои неща сколасах.

Двата скални манастира Свети Никола и Света Марина се намират високо в скалите над река Искър, сътворила тук истински чудеса с релефа. И двата са възникнали през 13 век, а преди това са били обитавани от монаси отшелници. Гледките и от двете места са впечатляващи. До Свети Никола водят над 140 стълби, а до Света Марина - пътека, обезопасена с парапети и въжета.

Как се стига до Свети Никола:

Пресичате каменния мост край гара Карлуково и поемате по черен път, който се отклонява вдясно веднага след моста. Пътят е равен, горски, става за всякаква кола и върви само покрай реката. След 3 км стигате до разширение с чешма, от там тръгват стълбите към манастира.

Как се стига до Света Марина:

Има пътека, започваща от сградата на Пещерен дом, слизаща надолу по склона и съединяваща се с друга, идваща откъм пещера Проходна. Последният участък е обезопасен с парапети, дървени стълби и въже. Не е никак дълъг и би трябвало да е по силите на всеки да се справи, не е нещо особено. Е, ако има сняг, да се минава с повишено внимание. Църквата на манастира беше затворена, но предполагам през лятото я отварят. Мястото е приказно.

Следваща забележителност в района са каменните къщи, по пътя към които може да се отбиете и до скалното срутище Струпаница. Скалите се падат вдясно на шосето, има обозначение с табела и пътека с жълта маркировка, по която можете да минете. Върви се около огромни каменни блокове и е приятно и интересно. Каменните къщи пък са още нататък по пътя, съвсем близо. Те са творение на природолюбител и пещерняк от Луковит, който е вложил душа и сърце в сътворяването им. Къщите са изключителни и през цялото време ме глождеше как мога да си направя такава, в умален размер само за мен, и колко би струвало това удоволствие при положение, че всичко е от естествени материали... Собственикът го нямаше да го разпитам, доколкото разбрах обича да си говори с дошлите да се радват на творенията му посетители. Освен тук, има още едно място до Луковит, където също е настроил няколко приказни убежища, но за него по-надолу. Също така е облагородил целия район с табели, скулптури, чешмата в подножието на манастира Свети Никола, беседки... Евала на този човек!

От каменните къщи се вижда и един скален феномен от другата страна на река Искър, намиращ се съвсем близо до Свети Никола, но не се вижда от там. Тук обаче се открива идеалната гледка към него - Проврътеника. Извисяващата се на голяма височина скална халка грабва погледа и провокира размисли - как, кога, защо...Чудно място е Карлуково!

Проврътеника
Скалния манастир

Посещение на Карлуково би било незавършено ако не се отбиете до пещерата Проходна. Наричана още "Очите на Бога", пещерата е смайваща. Пред небесния поглед всеки застива, толкова е внушително, че думите се губят. През този ден валеше сняг, но ми е интересно какво ли е усещането да си тук, когато вали дъжд и от очите се сипят сълзи. Акустиката в пещерата е идеална, а според историята е била обитавана още от траките. Висока е 56 метра и дълга над 300 м. Оформена преди близо 60 милиона години, има два входа, от всеки от които може да се премине. 

Как се стига до Проходна:

От шосето между Карлуково и Пещерния дом има табела и отбивка, има паркинг съвсем близо до пътя и от там се върви няколко минути до входа на пещерата. Може да се подходи и откъм Пещерния дом по пътека. Във всички случаи разходката е кратка и всеки може да посети това невероятно творение на природата.

Съвсем близо до Проходна се намира друга интересна пещера - Свирчовица. Дълга е 230 метра и дълбока 40 метра. За да стигнете до нея трябва да подходите откъм паркинга на Проходна и да продължите в противоположна посока, малко трудно се локализира пещерата, понеже е огромна дупка в земята и не се вижда, докато не я доближиш достатъчно. Слиза се по стълби. Малка част от нея е достъпна без екипировка.


На полето до Карлуково

В град Луковит се задоволих само с бързо посещение на центъра, а следващата по-важна спирка беше Златен парк, който първоначално подминах по грешка и стигнах до екопътеката Искър-Панега. Така тя стана първа по ред, а Златен парк - втори. Екопътеката е самото съвършенство за разходка, дълга е около 6 км в двете посоки ако стигнете до пещера Темната дупка. Доколкото разбрах може да се продължи и към Карлуково като пътеката се отклонява от реката след пещерата. Иначе през цялото време се върви край река Златна Панега - много красива и сравнително малка река, водеща началото си от карстовия извор "Глава Панега" край село Златна Панега (който за съжаление видях по тъмно само на светлина от челник). Природата около пътеката е възхитителна, а самата пътека е изключително приятна с направените на места дървени мостчета, прилепнали плътно към отвесните скали.

Как се стига до геопарк Искър-Панега:

Началото на пътеката започва от голям паркинг, намиращ се малко преди началото на град Луковит ако идвате откъм юг. Маркирана е отлично и няма шанс някой да се изгуби. Отделете си поне 2-3 часа за това място, разкошно е.

Как се стига до Златен парк:

Малко след началото на град Луковит откъм юг има табела вляво от пътя, малка уличка отвежда към Златен парк. Там можете да се порадвате на още каменни къщи, плаващи къщички, феи и всякакви красоти, плод на въображението на твореца.

Ето нагледно кое къде се пада:

Когато натрупа сняг, няма по-добро място да си тествате колата от неразчистени пътища, по които се потъва в тежки преспи и се рискува живот и здраве. Ето например един такъв - от село Малък извор до Гложенския манастир. Път мечта за зимния авто скитник - не се разчиства, планински, тесен, със завои... по надолнище става пълен купона. А когато колата е ниска и се сурне по корем, е още по-интересно. Единственият път до манастира е откъм село Малък извор, още 8 км по асфалтирано шосе ви делят от светата обител. До него може да се стигне и пеша, по пътека откъм село Гложене. Наблизо се намира и пещера Моровица, ходенето до която отпадна поради липса на време, ходи се около 40 минути от манастира и още толкова обратно. Манастирът е уникално място с умопомрачителни гледки във всички посоки. Ако трябва да посетите само един манастир в България, нека да е този :) Вълшебно е, особено когато е облечен в зимна премяна. Издигнат е на такова място, че да се вижда отвсякъде, но прилича повече на непристъпна средновековна крепост, отколкото на обикновен манастир. В двора се намира красива църква, а в някои от стаите се помещава музей. Тук е била една от най-сигурните бази на Левски, в едно от помещенията се вижда негово скривалище.

Край село Гложене, съвсем близо до главния път към Тетевен, се намира един не толкова известен, но впечатляващ водопад. През зимата голяма част от него е замръзнала и вдъхва много респект, заставайки под ледените шушулки.

Как се стига до водопада:

Около километър след село Гложене в посока Тетевен има отбивка с ресторант от ляво на самото шосе. Паркирате на нея и се връщате около 20 метра назад, там тръгва черен път в посока водопада, който е видим дори от шосето. Вървите няколко минути нагоре по пътя, стигате малка рекичка, която го пресича, но не я минавате. Тръгвате вляво по стръмния склон нагоре, пътека няма. Проправяте си път през гората и след доза драпане в рамките на десетина минути стигате до водопада. Теренът е подходящ за хора с добра двигателна култура, стръмен е и пресечен. Особено хлъзгаво, когато има сняг. Усилията си заслужават обаче.


Водопад Гложене

Град Тетевен много ми харесва! За втори път идвам тук и нямам търпение да потретя. Историческият музей е страшно интересен и приятен, а цялата околност гъмжи от пътеки, върхове, водопади... Този път целта беше екопътеката "Под пръските на водопада", отвеждаща до водопад Скока и този вдясно от него, наречен Пръскалото, който беше очарователно замръзнал като брадата на Дядо Коледа. Скока е висок 30 метра и краси река Козница, а цялата пътека изобилства с по-малки водопади и прагчета, които са не по-малко красиви. Има кътчета за отдих и магията на мястото е неописуема. Не ми се тръгваше!

Как се стига до екопътеката:

От центъра на Тетевен минавате по моста покрай пазара и продължавате нататък, следвайки табелите, има такива. Минава се през квартал Обединение. След около 2-3 км ще стигнете до широко място, идеално за паркинг, от другата му страна има табела и започва пътеката. След 15-20 минути ходене по нея сте до водопада, по-точно и двата водопада. Преди тях има още един големичък, който също е разкошен.

Замръзналият водопад Пръскалото


От Тетевен към Етрополе може да се мине по пътя през село Голям Извор. В него се намира къща-музей на Левски, но нещо се разминах с работното време. Самото село също е интересно и подходящо за разходка.


Дори на смрачаване Етрополския манастир "Света Троица" беше отворен за посетители. Много красив е, църквата е изографисана богато и ако няма никой може да се снима, не забраняват. Зад манастира тръгва пътека до друго едно чудо - водопад Варовитец. Намира се на метри от светата обител и е страшно красив, не трябва да се пропуска. До манастира и водопада може да се стигне както по шосе с кола, така и по маркирана пътека. На около 6 км е от Етрополе и на 2-3 км от Рибарица.


Етрополски манастир "Света Троица"

Пътуването продължи с екстремално и супер напрегнато прекосяване на не достатъчно почистения от сняг Златишки проход в късните вечерни часове. Снеговалежът продължаваше яростно, имаше снежна виелица и див студ. Други луди на прохода освен снегорините почти нямаше. Минавайки Златица, реших да пробвам щурм на Еленската базилика посред нощ. Донякъде с колата, рискувайки да затъне в преспите до пролетта, а после пеш във виелицата. В някакъв момент се отказах, беше буквално невъзможно дори да я намеря в тъмното, а при тези условия - абсурд. Не виждах нищо от набиващия се в очите сняг. За друг път остана базиликата. Нощта продължи динамична чак до Копривщица. Утре колата трябваше да бъде върната и беше много важно спането да се осъществява колкото може по-близо до Пловдив. Първа нощувка не в палатката, а в колата заради бруталната снежна виелица. Вятърът не позволяваше разпъване на палатка. Паркирах в центъра на Копривщица, възможно най-близо до трасето на работещите цяла нощ снегорини. 

На сутринта - зимна приказка в Копривщица. Жалко, че времето беше кът, но не попречи на половинчасова разходка. Криво ми беше, че връх Богдан отпадна по принуда.


Зима в Копривщица

Прекрасната Средна гора

Последна спирка - бойното Панагюрище. Църквата, историческия музей, Дудекова къща и къщата на Райна Княгиня - за толкова имаше време. Останалото - другия път. Ако посетите Панагюрище, непременно се отбийте до изброените места. Всичките са едно до друго и си заслужават отвсякъде. 


В Панагюрище


Карта на цялото пътуване



9 коментара:

Unknown каза...

Тери, гледам снимките от последния ти пътепис,и си дам сметка , колко добра си станала.Като чета форумите, изведнъж всички се ударих по главата и откриха пътуването като опция. Надявам се след някоя и друга година нещата да се поразпушат.защото независимо, какви безобразия правим ние хората, земята е едно (всъщност много) прекрасни места, които заслужават да се видят
Ми

Tery каза...

Така е, има много прекрасни места, но честно казано не вярвам нещата да се върнат към нормално. Щом веднъж мина необезпокояван целия този цирк, едва ли ще се допусне масите да бъдат изтървани. Вървят си по сценарий нещата, много мрачен сценарий. Силно се надявам да греша, но за съжаление май не греша. И даже някой ден китайската чума да си отиде, всичките тия тестове, ваксини, сертификати и прочее изродщини, които тепърва предстоят, ще си останат. А иначе се обзалагам, че има много хора, които ще се подчинят на всичко, което им се постави като изискване, за да пътуват - бъркане по разни дупки на тялото, инжектиране на серуми с напълно неясно съдържание и кой знае още какво. То и пътуването е вид наркотик, бас ловя, че има хора, на които им е много гадно, задето им се е развалил кефа. Особено тези, дето хвъркат за по уикенд или седмица отпуск с билети на смешни цени. Добре, че поне това безобразие спря засега - един малък бонус за природата.

Анонимен каза...

Здравей Тели, ходила съм в част от обектите, които си посетила и намирам за полезна и практична информацията, която даваш за тях. Убедена съм, че твоите пътешествия не са приключили, ще има продължение след като това безумие приключи, дано да е по-скоро. А аз с нетърпение ще чакам твоите пътеписи.Успех!

Tery каза...

Благодаря ти, аз не се и надявам на пътешествия в чужбина, но пък се радвам много на всеки миг, прекаран в скитане из България, заслужава си! Голям късмет, че тук поне човек е затворник в една красива, пълна с планини страна.

Анонимен каза...

Когато ми стане тъжно и отчаяно, те чета. Вдъхваш ми сила и спокойствие. Благодаря ти. Разказите ти са като приключенията на Робинзон Крузо, съпреживявам всеки момент от тях.

Tery каза...

Еха, благодаря! Радвам се :)

Katy каза...

И аз те чета и препрочитам ,като алтернатива на лудостта по българските медии.Старателно ги избягвам ,но на моменти от любопитство отварям и настръхвам от манипулациите на злия гений сътворил сегашната ни реалност.И се връщам отново към толкова земните ти разкази пропити със здрав разум .Благодаря.
Katy

Анонимен каза...

https://www.youtube.com/watch?v=WOHV6-E9eeA

Поздрав за Терито!

Tery каза...

Анонимен, мерси за поздрава! Много добра песен, съвсем в унисон с моментната ситуация :) Харесва ми!

Katy, мерси! А ако успееш да го надвиеш това любопитство, само ще спечелиш. Едва ли ще намериш нещо смислено и градивно из медиите, пък ако заровиш глава в някоя хубава книга, седнала на прясно зелена полянка, отрупана с разноцветни ухаещи творения на природата, ще ти стане друг деня, направо ще забравиш за цялата идиотщина, която по хората и медиите ходи, не по гората :) Реалността всеки сам има силата да си я сътвори, но много малко хора се възползват.
Бъдете здрави!