Лаос - част 3 - Луанг Прабанг и по пътя към Тайланд

Водопадите Kuang Si

Отвъд любимо... Принцеса Мононоке - https://www.youtube.com/watch?v=bCM3clq-_c0

03.01.2019

Рано сутринта раздигнах лагера и посрещнах изгрева на крак. Учудващо тази нощ мина без проблеми, въпреки спането буквално до улицата. Нямах търпение да започна разглеждането на Луанг Прабанг. Специално място е това. През 2009 г бях на път да го посетя, но ме отказа информацията, която някой ми беше пласирал - че може да се стигне до това съкровище на Меконг само по вода и че до там няма път. Това бе причината да го пропусна, понеже трябваше да плащам тлъста сума за плаване, а бюджетът ми както винаги беше крайно ограничен. Сега обаче до Луанг Прабанг има път, а това значи - има и стоп :) Много се радвах, че съм тук и с трескаво нетърпение хукнах по улиците да разглеждам.

Градът е в списъка на ЮНЕСКО и според мен е задължително за посещение място в Лаос. Бил е кралска столица, от тук са се управлявали северните земи на днешен Лаос. Архитектурата е зашеметяващ микс между традиционна и колониална, французите са оказали влияние. Храмовете са водещата причина безброй туристи от цял свят да посещават града, приказна е и природата около него. Будизмът е силно изразен навсякъде, на всеки ъгъл дебне храм или манастир. Монасите са толкова много, колкото едва ли може да се видят в цял Лаос на куп. Градът е важен религиозен и културен център, който с времето се е превърнал и в силно посещавана туристическа дестинация, особено от бекпекъри и по-алтернативни туристи. Някои от тях идват за медитация, уроци по готварство и други видове междукултурен обмен, а други като мен - да се пошляят из града и околностите, да усетят атмосферата на мястото и да зяпат храмове и други старини.

Започнах деня с идеална закуска - оризови печенки на пръчка, имащи вид на близалки, ама солени на вкус. Купих си ги от улична продавачка, която още от рано беше почнала търговията. Походих известно време до центъра като пътьом посетих всеки храм, който ми се изпречеше пред погледа. Стари, интересни и запомнящи се - така мога да определя будистките храмове из града. Разходих се покрай бреговете на Меконг, водите на тая река си бяха все същите мътно кафяви от 10 години насам. Предния път ми се наложи да пия директно от нея, а водата с цвят на мляко с какао беше гадна на вкус, но приятна на вид. Докато се разхождах из центъра, зърнах един хостел, в който се настаних. Нямах такива намерения първоначално, но като видях колко е як този град и колко много ми се остава тук, мисълта за място, където да се настаня и хвърля раницата, се загнезди в главата ми и докато стигна центъра се беше поошлайфала достатъчно, че да ме накара да питам на едно-две места. Е, този беше истински джакпот - малко над 3 долара за спане със закуска, намираше се на пъпа на центъра сред туристическия пазар. Имаше и чай на разположение - неограничено количество. Местенцето беше чисто, приятно и реших да остана.

Лаос - част 2 - новогодишен Виентян и пещерите на Ванг Виенг

Буда парк, Виентян

The Ocean - https://www.youtube.com/watch?v=aI3yNckfSvU

31.12.2018

Прекарах целия ден в приятно обикаляне на интересните места във Виентян. Първата ми спирка беше храма Wat Sisaket, който добре си спомнях от предното ми посещение тук през 2009 г. Жалко, че във вътрешната част на храма имаше забрана за снимане и охранител зорко следеше посетителите, та не успях да щракна нищо от уникалните стенописи. Поне статуите, които създаваха усещането, че са безброй, бяха достъпни за снимане и много им се радвах. Бяха ми се запечатали в съзнанието предния път и сега отново ме впечатлиха много. Над 2000 са на брой. Билетът струваше 10 000 кип (близо 1 долар).

След посещението се насочих към автогарата, откъдето хванах рейс номер 14, отиващ до Буда парк - интересно място с множество огромни статуи малко извън пределите на града. Горях от любопитство да посетя това място, предния път го пропуснах и после съжалявах. Скулптурите са интересни, във вътрешността на една се влиза, а билетът за посещение на парка беше 15 000 кип. В автобуса до там имах лошия късмет зад мен да седи малко дете, което не спираше да ме тормози, дърпайки ми косата. Изтеглих се колкото можах напред на седалката, но диването не се спря. Едва се сдържах да се обърна и да му плесна един шамар, но за да не изреве някоя майка тигрица, реших просто да стана и да стоя на крака през остатъка от возенето, понеже други празни седалки нямаше. Веднъж стигайки до парка, се почерпих чепка банани от една сергия, за да си успокоя нервите.

Паркът е създаден през 1958 г и съдържа над 200 скулптури на Буда, хинду божества и митологични същества. Най-впечатляващата от тях е полегналият Буда, който спира дъха с размерите си. Прекарах доста време там, разглеждайки обстойно всяка скулптура. Обратно във Виентян, се отправих пеш към златната ступа Phra Thatlaung. Преди да стигна до нея, се качих на Триумфалната арка, наречена Patuxai и наподобяваща известната френска такава. Интересното е, че е построена именно в чест на тези, които са се били за независимост от Франция. Много впечатляваща конструкция, красива отвън, а гледката отгоре си заслужаваше 3000-те кип за билет. Ступата пък е най-важното свято място за будистите в Лаос. Смята се, че първоначално на това място е възникнал хинду храм още през 1-ви век. И по-късно е претърпявал множество опустошения по време на инвазии и войни, и възстановявания след тях. Ступата е наистина красива, сякаш цялата от злато. Последно е реконструирана след Втората Световна Война. Само малка част от нея е от истинско злато, останалото е боя. Вътрешната част не беше отворена за посетители, когато аз бях там. Само дворът беше достъпен и много ми хареса, билетът е 10 000 кип.

Лаос - 4000 острова и Чампасак

Гледка от изумителния храмов комплекс Wat Phu в Чампасак

Просто любимо :) - https://www.youtube.com/watch?v=6zTc2hD2npA

И в Лаос, както в Камбоджа и Виетнам, бях за първи път през 2009 г. Тогава ми стана любимата страна в Югоизточна Азия. Размечтах се да се върна някой ден да я обикалям с колело, просто е идеална за вело туризъм, понеже няма коли по пътищата. Стопът тогава беше много куц, нямаше трафик и едва се докопах до камбоджанската граница. По онова време пътувах в другата посока - от Лаос към Камбоджа, а сега обратно. Твърде малко места посетих тогава като най-много ме беше яд, че не отидох до Луанг Прабанг. Е, беше време да поправя грешката си. Предното пътуване тук ще запомня с гостуването на чудесно каучсърфинг семейство във Виентян, мъжът беше австралиец, а жената местна. Както и с еднодневното обикаляне на храмовия комплекс в Чампасак - любимото ми място от тогава. Останалото време прекарах основно в стоп и дълги часове на пътя. Сега всичко обещаваше да е по-различно и имах намерение да посетя много от пропуснатите преди места. Най-важното и просто задължително - Луанг Прабанг. Но преди това като за начало след границата, се отправих към един невероятен район в Меконг, наречен неслучайно 4000 острова, или Si Phan Don. Същински архипелаг насред огромната река. Намира се съвсем близо до Камбоджа и е задължителна спирка за всеки, който би желал да опознае заспалия островен живот на приятелски настроени местни, да види водопади, или пък да си почине истински, далеч от лудостта на градския живот.

Преди да стигна това райско кътче обаче, трябваше да мина границата, останала в спомените ми като мястото, където почти умрях от жажда по време на миналото пътуване. Нямах понятие дали нещата са се променили и сега има трафик по този път, или пък всичко си е постарому и минават 1-2 коли за деня. Предстоеше да разбера...

Камбоджа - между храмове и делфини

Готин мост, потънал в оранжев прах :)

Разкош :) - https://www.youtube.com/watch?v=a7tAPh06kIg

За първи път в Камбоджа бях през 2009 г. Тъй като тогава й отделих доста време, сега възнамерявах само да мина набързо и да се отбия на две места, които не посетих предния път. Ангкор Ват реших да го пропусна, за да не плащам отново прескъпия билет. Не че не ми се ходеше там - напротив! Но нали бързах и да се прибера у дома някъде края на март, трябваше каквото мога да съкратя по пътуването. Някой ден ако имам време да пиша и кача снимки от онова първо азиатско обикаляне, ще има за Камбоджа и Ангкор - едно от най-впечатляващите места в света, което наистина ме остави без думи. А самата страна тогава ми се стори много колоритна и вълнуваща. Стопът беше труден поради липсата на коли и без малко не умрях от жажда някъде след границата с Лаос. Но като цяло си прекарах супер в Камбоджа и пазя все хубави спомени от там.

25.12.2018

Незнайно предградие на Пном Пен. Коледната утрин. За християните - празник, за материалистите, очакващи нови вещи да им бъдат подарени - празник, за камбоджанците и за мен - ден обикновен. Още преди разсъмване някой от монасите ме изтръгна стресово от и без това супер нестабилния и накъсан сън като се опита да повдигне палатката, явно мислейки си, че няма дъно. Имаше нещо много сбъркано в този манастир, нещо не им беше на ред на тези хора (и кучета). Отворих ципа на палатката при това рязко събуждане, за да видя какво става, а тъпакът се смееше. Кефеше се, че ме е събудил сякаш от земетресение. Добре, че поне не счупи палатката. Веднага се заех със събиране на лагера, за да се омета от това шашаво място час по-скоро. Кучетата не спираха да лаят и съвсем истерясаха като свалих рейките на палатката. Горките животни, явно и те бяха врътнали покрай ненормалниците, които ги отглеждаха. Изпратиха ме до главната порта подтичвайки зад мен със свиреп лай. Добре, че монасите не дойдоха да ме изпратят и те.

По изгрев тръгнах по пътя към Пном Пен. Намирах се в някакъв краен квартал. Видях, че минават градски автобуси и се качих на един. Момиче в рейса ме заговори и попита къде отивам, след което каза да не се отделям от нея, тя също отивала към центъра. На слизане не ме таксуваха, защото нямах камбоджански риели, а шофьорът нямаше ресто да ми върне за 1 долар, колкото му подадох. В Камбоджа и доларите вървят много и навсякъде, но за някои дребни суми си трябват риели. Слязохме на една спирка и момичето каза, че ще сменяме рейса с друг към центъра. След още едно кратко возене се озовахме там и се разделихме. Използвах възможността, че съм в Камбоджа, за да се запася с долари и дръпнах 200 от един банкомат. Пном Пен нямах намерения да разглеждам, предния път като бях в Камбоджа прекарах много на брой приятни дни тук, под грижите на невероятната ми каучсърфинг домакиня глухонямата американка Таши - прекрасен човек! Тя ме запозна наистина добре с града и хубавите неща из него. Едно от нещата, които никога няма да забравя, е сока от захарна тръстика, с който тя редовно ме черпеше. Приготвя се и се продава на улицата с едни специални ефектно изглеждащи машинки.

Виетнам - част 4 - с мотор из Да Нанг, Хой Ан и Ми Сон + българско гости в Сайгон

Виетнамско ежедневие :)

Hungarian Rhapsody No.2 :)  - https://www.youtube.com/watch?v=E1JKd1C7izQ

17.12.2018

Очертаваше се много натоварен ден. И най-лошото ми очакване се сбъдна - дъждът ни най-малко не спря и днес. Вече имах чувството, че след толкова много дни непрекъснати валежи, това е нормалното състояние на времето и никога няма да се промени. Слънцето го забравих как изглежда и как топли, а мокрите ми дрехи, раница, сандали (които никога не изсъхваха и почнаха да миришат яко) бяха сякаш съвсем нормална част от ежедневието и почнах да ги приемам за даденост. Мечтаех си някой ден тези дъждове да спрат и да се покаже Слънчо най-сетне, но тая мечта ми изглеждаше твърде недостижима.

Рано сутринта взех мотора под наем от момичето на рецепцията. Накара ме да подпиша договор, че нося отговорност ако го потроша или бъде откраднат. Лошо, на Кат Ба нямаше такъв договор, направо се качваш и караш. Сега щеше да ми бъде по-тревожно заради съществуващия шанс да бъде откраднат. Заредих пълен резервоар за 70 000 донг и препуснах в дъжда. Не спираше да вали поройно и капките направо ми вадеха очите, каската нямаше прозрачна преграда отпред и много се измъчих. Изобщо не знаех пътя за Ми Сон и поне 20 пъти спирах, за да питам случайни хора за посоката. Упътваха ме добре и след доста каране стигнах. Имаше платен паркинг, където искаха да ме таксуват за мотора, така че паркирах в двора на един ресторант, за да не плащам. Купих си билет за руините на стойност 150 000 донг и се втурнах да разглеждам в пороя. Менташкият найлонов дъждобран, който носех, никак не помагаше дрехите ми да останат сухи. Всичко по мен беше мокро и още като бях на мотора започнах да се треса от студ. Определено имах лека форма на хипотермия, която продължи доста време. Ръцете ми съвсем се бяха вкочанили последните километри на мотора, та сега ми беше трудно да снимам руините, докато вали като из ведро и едва си движа пръстите, тракайки със зъби. Ако някой ми беше казал колко студ щях да бера във Виетнам, нямаше да повярвам. Дъждът тотално промени температурите, не беше пекло слънце повече от седмица. Е, поне карането на мотора беше голям кеф и успях често да вдигам 70-80, а за миг дори и 100 км/ч по мокрия, хлъзгав път, докато в очите ми се набиваха стотици болезнени капчици.

Виетнам - част 3 - дъждовни дни в Транг Ан и Хюе

Лодкари чакат туристи в Транг Ан

A Beautiful Lie - https://www.youtube.com/watch?v=4Kvd-uquuhI

08.12.2018

Денят започна с дъжд. Събрах палатката от паркинга на хотела точно преди да завали и поех пеш към края на градчето. Предстоеше ми да стопирам до северния край на острова, където ходих с мотора предния ден. От там тръгва фериботът за Ха Лонг, който исках да взема. Имах късмет със стопа, по тотално лишения от коли път все пак мина една кола и ме взе преди да стана вир-вода от дъжда. Хората отиваха до последното село преди ферито като дори ме откараха до самото пристанище, за да не вървя, докато вали. Трябваше да почакам до отплаването, така че се заех с разфасоване на огромния грейпфрут, който намерих миналия ден и който не исках да ми тежи в раницата. Местни с любопитство зяпаха как го "коля" с джобното ножче, беше наистина голям и с дебела кора.

Билетът за ферибота беше 80 000 донг и някъде около час пътува от остров Кат Ба до град Ха Лонг. През цялото време минавахме покрай приказни стръмни острови, същия тип като тези от залива Лан Ха. Целият район бе изпъстрен с такива феноменално красиви и впечатляващи скали, извисяващи се право нагоре от морската повърхност. Акостирахме на пристанището и поех пеш през града с цел да изляза от него. Отбих се до хубав плаж, на който нямаше никого, освен двойка младоженци на фотосесия. След доза ходене успях да хвана стоп с човек, който ме откара до главния път, а от там ме взе камион с двама до разклона за Хай Фонг. Там успях да се кача на магистралата с надеждата за бърз стоп по-нататък. Взеха ме мъж и жена с две деца за Thai Binh. Мислех си, че отиват наистина в Thai Binh, което е близо до Ninh Binh, но се оказа, че домът им е поне 40 км по-назад и се подведох да сляза от магистралата с тях. Беше много трудно да се разберем кой къде отива, не говореха английски. Бяха обаче много мили хора и спряха на едно заведение да ме черпят обяд. Нямаше нищо вегетарианско и накрая ми донесоха чиния със сварени без нищо нудъли, към които добавих соев сос. Дойде време да ме оставят в тяхното населено място, което бе далеч от магистралата. Явно щеше да се наложи да пътувам до Нин Бин по национала. Хич не ги обичам виетнамските национални пътища, претъпкани са с трафик и моторчетата страшно пречат да се стопират коли, шофьорите дори не могат да те видят заради гората от хора на мотори, които те закриват. Имах обаче голям късмет - спря ми камион право за Нин Бин. И най-хубавото бе, че не влезе в града, а продължи по околовръстното и ме остави само на два километра от следващата ми дестинация Там Кок. Тръгнах пеш като стопирах, докато вървях, понеже валеше. Взеха ме двама с лека кола и ме стовариха на паркинга до главното място, от което се вземат лодки и се плащат билети.