Малко инфо за пътуването досега

Долният текст е кирилициран автоматично, така че може да има много грешки


Най-после спрях за 1 ден почuвка и ми се отвори малко време и достъп до компютър, така че реших да напиша няколко реда за това как върви пътуването засега :) С две думи - пълна лудница!

Първо искам да изкажа огромна благодарност за подкрепата от читатели на блога, които явно виждат смисъл в налудничавите ми начинания и ги финансират, което пък ми дава възможност да спра за един ден истинска почивка на хоctел, да се изкапя, изпера, наспя, да си сготвя топла храна след 15 дни на суха и изобщо да се почувствам като човек. Пътуването с колело няма нищо общо с това на стоп, милиони пати по-трудно и изморително е, постоянна борба срещу елементите е и освен физически, е много изморително и психически. Така че всяка възможност за отдих е голяма благодат! Сега за първи път откакто заминах съм на хоctел в Братислава и прекарах един ден в пълноценна почивка, имах огромна нужда от това! Откакто излязох от България карам всеки ден без почивка и се изтощих до краен предел. В момента съм на 1400-ния километър от дома. Колелото слава богу се държи, все още няма сериозни проблеми. Гумите се поизносиха и сте ги сменям в Германия. Редовно смазвам и почиствам веригата, натягам някои болт ако се разхлаби... засега нямам проблеми.



В резюме пътуването досега...

В България всичко мина добре, освен че пътищата бяха много натоварени и шофьорите безразсъдни, поне 50 пъти излизах аварийно в канавката преди някой да ме блъсне. Първия ден като карах до Пловдив имаше много силен насрещен вятър, които ме поизнерви и забави. В Пловдив и в София бях на couchsurfing, домакините ми бяха прекрасни и си прекарах супер! Преди София нощувах една вечер на палатка до Костенец, там ме удари страшен порой и се оказа, че палатката ми тече отвсякъде, наводних се и можех да плувам вътре. Добре поне, че това се разбра преди да изляза от България. В София оставих палатката и си купих една от Decathlon за 42 лв, която се надявам да издържи поне това пътуване, защото все пак е нова. Освен това не е тежка, само 2 кг като махнах металните и колчета.

В Сърбия шофьорите станаха още по-агресивни, пътищата още по-лоши, а за капак още втория ден докато спях в палатката, ме нападнаха двама наркомани и се опитаха да откраднат колелото. Единият успя да пререже наполовина едната заключалка още докато се усетя какво става. Излязох от палатката и ги атакувах с джобен ноj, избягаха за щастие, а аз събрах всичко набързо и газ към най-близката полиция да дам отчет. Там писаха ли писаха и после ме оставиха да спя при тях. Кофти начало в Сърбия. Друг ден получих нещо като топлинен удар, цял ден под слънцето на не знам каква температура, много прегрях и легнах на една пейка да умирам, след няколко часа се освеctих. По-нататък пък ме удари гръмотевицна буря с порой докато карах, подгизнах, а и без това изкъртените сръбски пътища станаха и хлъзгави, поради което паднах много лошо на шосето и си ударих главата. Добре, че имах каска... главата ме боля няколко дни, както и врата, но вече ми минаха.

В Унгария нещата бяха малко по-добре, пътищаta по-асфалтирани, но шофьорите пак не бяха особено толерантни. В Бyдапеста бях при CS хост, много готин, но не можах да си почина, защото пристигнах късно и си тръгнах рано. Досега цялото ми ежедневие всеки ден е само каране и каране, спирам обаче във всяко градче и селце да разгледам. Посетих много места... Пирот, Ниш, Смедерево, Белград, Нови Сaд, Сyботица, Бyдапеста, Комарно, Братислава... все красиви градове и по-малки градчета с много история. А междy два града в южната част имаше страхотна велоалея за каране, така че изобщо да не стъпваш на шосето. Има също и така известното Евровело 6, пробвах по него, но не ми харесва, през повечето време е черен път и много трудно и бавно се кара, особено с колело като моето. Затова се придържам все към пътищата за коли.

В Словакия засега карането е супер защото целия им главен път от Комарно до Братислава има нещо като аварийна лента и е широк, няма нужда да караш с колите и да те отнасят камионите. Времето обаче е ужасно, изключително силен насрещен вятър, валя ме пак и дъжд с гръмотевици, а жегата е просто убийствена като си цял ден на слънце. Доста често прегрявам и нямам сили да въртя, притъмнява ми като прекарам два-три часа на слънце. Гледам да почивам често под сенките да не се тръшна отново от претопляне. Интересно, че през всички страни досега винаги имаше много насрещен вятър, никога не е попътен или страничен, всеки ден е насрещен и това много ми пречи. Понякога не мога да карам с повече от 12 км в час по равното заради вятъра, даже няколко пъти щеше да ме изхвърли от пътя. Като гледам прогнозите за времето нататък, задават се дъждове и това хич не ми харесва... Дано поне жегата намали, защото е нетърпимо докато карам...

Иначе пътуването с колело, както си и мислех, е супер скучно начинание. Никoй не ме заговаря по пътя, много рядко в Сърбия някой да размени две думи и то нищо смислено. Абсолютно нищо общо с пътуването на стоп, където всеки ден научаваш интересни и нови неща от местните хора. В това пътуване с никого не се говори и общо взето само каране и спане е всичко. Чувствам, че започвам да затъпявам...
Физически освен болките в д-то, без които явно не може като седиш цял ден на седалката, много ме боли и лявата ръка около китката, особено към пръстите, някак си като изтръпнала е постоянно и е много неприятно. Вероятно е от постоянното положение на кормилото, странното е че само лявата ме боли, дясната не. Мислех си, че като си почина един ден без да се качвам на колелото сте се оправи, но уви, няма промяна. Иначе в краката нямам никакви болки, а те уж най-много се натоварват. Само д-то и ръката ме мъчaт.

В общи линни това е накратко, предстои ми да вляза в Чехия утре и да видим там как ще е... После Германия, която хич не е малка. Имам още около 900 км до Дания и след това мноооого още нагоре до Нордкеип :)

Съжалявам само, че не мога да кача снимки, но този компютър няма SD четец. Днес се разходих из Братислава и много ми хареса, големи красоти!  :)