Белиз - една наистина зелена страна

край Дангрига

Останах с впечатление, че много хора по света дори не са чували за Белиз. А някои директно я пращат в Африка, защото явно името им звучи африканско. На мен географията винаги ми е била много силна, а по математика например едва връзвах тройката с връзки и рушвети, така че не мога да обвинявам незнаещите, понеже Белиз наистина е една малка, с нищо неизвестна по света страна и само хора, които са много на "ти" с географията, биха се сетили къде е.

Белиз са мен лично е уникална държава! Това, което би трябвало да бъде един средно голям град, е разпиляно в цяла една страна с население 300 000 души и територия 1/5 от България... И ако Ел Салвадор и Гватемала ме очароваха с шарки и колорит, то Белиз ме върна година и нещо назад във времето, когато почти безгрижно се наслаждавахме на карибското слънце и карибския английски на островитяните, и дори в най-лошите си кошмари не си представяхме какво ни чака на така бленувания по онова време - Контитента.

Гватемала - импресия от цветове и хаос

на пазара в Чичикастенанго

Поздрав с най-любимата ми музика - келтската! Enjoy :)
https://www.youtube.com/watch?v=jWObTfiovD8


Има нещо очарователно в целия бъркоч, в който съществува тази пренаселена и странна латино държава. В никакъв случай не ми е любимата и няма как да стане, при положение че хората имат по 17 деца, секат масово горите, за да си правят огън и да си приготвят тортияс, пълно е с всякакви гангстери и крадци. Но дали защото посещавахме все красиви места, или защото срещнахме един куп добри хора, или пък защото се забихме на шарения пазар в Чичикастенанго, страната ми се видя доста колоритна и интересна...

Ел Салвадор 2 - по "пътя на цветята" и на сърф

в Апанека

Поздрав за всички четящи с тази прекрасна песен - https://www.youtube.com/watch?v=xo1VInw-SKc

Вълшебството на Ел Салвадор не се изчерпи само с красивите градчета с колониална архитектура. Предстоеше да опознаем и най-известния по красота и автентичност "Пътят на цветята" (Ruta de las flores). Това е обособен туристически маршрут, минаващ през няколко на брой малки, китни и приятни планински градчета, заобиколени от цветя, кафени плантации и вулкани. Интересното в тази страна е, че туристи няма, освен местни такива през уикендите, обаче има много добре развита мрежа от информационни центрове, където дават безплатни карти и брошури - нещо, напълно липсващо във всички предни страни от Централна Америка. 

Първото градче, в което се спряхме, след като до там ни закара пикап, бе Хуауа. Много приятно и красиво, тъкмо беше се извалял проливен дъжд, когато се настанихме в парка да хапнем, след което се разходих из градчето. Наблизо имало някакъв водопад, но предположихме, че ще се плаща посещението и не ни се занимаваше да се промъкваме, а и ставаше късно. Стопирахме след града и веднага ни взе един човек, който сподели, че по пътя, където отиваме, имало въоръжено нападение преди два дни. Остави ни на близкия разклон към другите градчета по маршрута и веднага ни взе друг човек за Апанека.

Ел Салвадор - там, където хората са прекрасни, а стопът хвърчи!

на палатка в кафето

Харесвам много Ел Салвадор :) Знам, че звучи странно на фона на множеството ми негативни публикации за Латинска Америка, но на хубавото не мога да кажа лошо, нито пък обратното. Страната си има страшно сериозни проблеми, а престоят ни там теоретично можеше да свърши много зле, само че хората са златни и така се грижеха да не ни се случи нищо, че излязохме невредими, очаровани и щастливи като дори сравних страната с Еквадор по колорит, атмосфера и хора.

Ако погледнете географската карта, ще видите, че между Никарагуа и Ел Салвадор има още една държава, наречена Хондурас. По стечение на обстоятелствата ние прекарахме едва няколко часа в нея, минавайки с един ТИР от границата на Никарагуа до тази на Салвадор, така че сметнах за ненужно да пиша отделна публикация за Хондурас и тук ще ви разкажа за преживяванията ни там през тези няколко часа.