Коста Рика - маймуни, денге и дрога

любимите ми обитатели на костариканските реки :)

Пристигнахме в Коста Рика с очакванията да ни стане любимата страна в Централна Америка, защото бяхме чували, че има много животни и е спокойна, с ниско ниво на престъпност. В действителност се оказа, че има много животни, но страната хич не ни се стори чак толкова спокойна, пък и преживяхме някои доста неприятни моменти... Природата обаче е прекрасна, или поне това, което е останало от нея. Доста от земите са за продан и се купуват от американци или европейци пред пенсия, които искат да живеят тук, основно заради топлия климат.

На границата ни пуснаха да минаваме бързо, беше доста оживено и пълно с бекпекъри. От панамската страна имаше молове и магазини, успях да направя почерпка за рождения ден на баща ми, който беше точно този ден. Другарчето беше разстроено, защото телефона, на който ползваме Интернет и който си беше купило в Перу втора ръка, се развали предния ден и сега нямахме Интернет. Даже мислеше да си купува нов от мола, но не му се харчеха пари за подобна макар и необходима глупост, и се чудеше как ще изкараме до края на пътуването без Интернет на телефона. Интернет кафетата са много скъпи, а този мобилният ни излизаше адски евтино и беше удобен.  

ПРИБРАХМЕ СЕ!!!

След 2 години и 36 дни, на 06.12 вечерта, след 6 дневен маратон, който единодушно нарекохме "Голямото прибиране", с другарчето се прибрахме по къщите :)))) Оставих го на петолъчката до Сливен в гъстата мъгла, откъдето родителите му го прибраха и продължих с камион за Хасково. В момента съм в нещо като тотален културен, емоционален, психически и какъв ли още не шок, не знам къде се намирам, нито защо съм тук, а като се събудих днес сутринта в стаята си, не се съмнявах, че сънувам. Не мога изобщо да се ориентирам в обстановката и имам чувство, че са ме взели от Марс и са ме сложили на Земята. Нямам идея колко време ще ми отнеме поне да осмисля, че вече сме в къщи, че пътуването приключи. Много ще ми е трудно. Поне се радвам, че свалих раницата от гърба, защото вече беше стигнала 28 кг със 7 кг книги само :) На пук на всичката човешка тъпотия, на която се нагледах по света, реших да продължа мисията си да направя мозъка си склад за база данни като ще използвам тази информация за нови открития относно справянето с човешкия идиотизъм. :) След толкова пътешествия по света май най-сетне открих едно единствено нещо, от което ме е страх - да не затъпея!!! Няма нищо по страшно от това да си тъп! Gracias a Dios, че го разбрах навреме! Благодаря ти, Латинска Америка! Дори само заради това заслужаваш да те обичам! Мили хора - четете, интересувайте се! Спасете се от бичовете на 21 век - идиотизма, простотията и апатията!