 |
| както се вижда от картата - упорито се придържаме към Андите |
Днес е поредният слънчев ден в Ла Пас - столицата на Боливия. В момента е почти 2 през нощта, седя си в квартирата, която си намерихме тук и гледам клипчетата от африканското ми пътуване (на тази страница - http://tery-robin.blogspot.com/p/blog-page_6317.html ). Сълзите текат безспирно, спомените ме отвеждат на приказни места, пълни с хора-ангели, които ме накараха да се влюбя в континента въпреки трудностите там. Спомням си как хората непрекъснато се грижеха за мен, колко прекрасни мъже, жени, деца и семейства срещнах, колко пъти спях по къщите и дворовете на мили, добросърдечни хора... колко пъти ходех на потенциално опасни места и срещах ангели по пътя си, които ме канеха на обяд, обясняваха ми как Сомалиленд не е опасна, а прекрасна държава и това трябва да се знае от света... Как се разхождах из гетата на африканските градове, стопирах нощем, спях на пътя и никога никой не се опита да ме нарани. Днес, докато се разхождах в центъра на Ла Пас посред бял ден- огромната и пълна с хора и туристи боливийска столица, се опитаха безуспешно да ме отвлекат чрез така наречения скам за туристи (фалшив полицай, уж проверка на документи и натиск да се качиш във фалшиво такси, за да те откарат в "полицията", вместо това те карат в Ел Алто - гетото на Ла Пас, и те ограбват под заплаха с пистолет... изключително популярно тук и много наболял проблем) и тъй като отвлякоха една перуанска туристка, преди няколко часа бях в полицията да разкажа за случилото се.
