У дома!!! :)
Преди два дни пътешествието ми завърши щастливо у дома при сладка кучешка муцунка и любими прекрасни хора!! Още съм в тотален емоционален шок - микс между луда радост и жестока тъга! Не мога да се изразя с думи, просто няма толкова силни думи в българския език. Още не знам къде се намирам и се стрескам като се събуждам, всичко ми е много странно и всички говорят български наоколо, с това още не мога да свикна :) Ядох баница, пих айрян и сега се точа на поредната манджа на баба :)) Много е сладко у дома! А как зверски ми липсва Африка вече и колко сълзи изплаках по пътя до дома... Ще пиша скоро разкази, сега се опитвам да разгледам хилядите снимки и да си събера мислите какво по дяволите стана, като в сън са ми тези 8 месеца, направо не знам къде се намирам... Поздрави на всички!!!!!! :)))))))))
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
13 коментара:
О, мила Тери :))) Добре дошла :))
Между другото, искам да ти споделя нещо странно :)) Може да ти се стори леко налудничаво, то и аз се чудя как да го разбирам,но все пак...
Миналата вечер те сънувах. Не знаех, че си се прибрала, сега виждам публикацията ти. Сънувах те, че ... сънуваш. И в съня си виждах какво сънуваш. Сънуваше пътищата, по които си минала, усещаше емоциите, виждаше местата, улиците, по които си вървяла, хората, които си срещала. Сънуваше море и град с тесни улички. Днес...т.е. вчера, се събудих с мисълта къде ли си и реших да ти пиша, когато проимам нет. И сега виждам, че си у дома... И толкова се вълнувам :)))
Ти си човек, на който от цялото си сърце желая най-пълното щастие. Ти си олицетворението на всичко, което искам да видя във всеки човек :)
Добре дошла :))
Страхотно! Добре дошла! Наслаждавай се сега на емоциите и манджичките на баба. :) Но после да не забравиш да ни доразкажеш и покажеш снимки. :)) До скоро!
Добре дошла, Тери!
Добре дошла в зелена пролетна България! Наслаждавай се на родното щастие и език. Завладяващо е чувството да си си 'у дома'. Кроиш ли планове за ново пътуване вече...:)) Или май всичко е пътуване..
Добре дошла у дома :) Почивай, попивай па после може и да разкажеш ;) ...
леле, ти си по-бърза от самолет! Ние за 8 месеца само 11 страни в Африка минахме и то с доста бързане...ти колко страни успя да прекосиш? чакаме историите за западния бряг с нетърпение!
Еее безкрайно много ви благодаря на всички за чудесните пожелания!!! :)))) Ще разкажа съвсем скоро вече както си му е реда със снимки :)
Юлиана, градът с тесни улички на морето е Сауера в Мароко, все на там ме тегли като съм в Мароко и пак там отидох :)
Гена, аз планове не правя, просто един ден вземам раницата и тръгвам :) Не знам нито накъде ще е нито кога, сега искам само да съм у дома с любимите същества и да плача за Африка, когато те не могат да ме видят. С ръка на сърцето мога да кажа, че нищо, никаква сила на Земята не би ме върнала в България ако не беше заради шепата същества, които обичам. Африка със сигурност щеше да е моят нов дом по време на това пътуване.
Лора, много вдигнах скоростта след Мали, в Мавритания нищо не можеше да се прави нито дори да се пътува заради жандармите, така че отпаднаха и плановете ми за там. В Мароко пък не ме свърташе знаейки, че близките ми са вече на три дни стоп от мен! А в Европа изобщо не ми се разглежда каквото и да било така че по най-бързия начин се придвижих без да влизам в град и да спирам да стопирам. За нула време си бях вкъщи въпреки, че минах през Германия, за да избегна Италия с ужасния й стоп. Испания бе най-мъчителна както винаги, но от Франция насам нямах забавяния и бързо се прибрах.
Не знам колко точно страни успях да прекося в Африка, не ги броих, но скоро ще правя голяма равносметка на пътуването и ще ги преброя, май са повече от 20. Ще пиша скоро за Бенин, там доста добре разгледах. Айде поздрави, че не ме свърта на компютъра, отивам да карам колелоооооооооо :))
Разказите се бавят, защото се захванах със снимките, което си е голямо предизвикателство, имайки предвид боят им :) За капак ме чакат и чудовищно количество неотговорени мейли и трябва да изпълня един куп обещания към хора, които дадох, лесно било да се обещава ама сега съм под пара :)) Та всичко е супер, ще пиша за Бенин възможно най-скоро :)) Ягодите почнаха, вчера една кофа! Скоро и черешките ехааааа :))))))))))
ОК, Тери, не се притеснявай :))
Тери напълно те разбирам аз бях в Мозамбик за 6 месеца и съм тотално и завинаги влюбен в Африка, за тези 6 месеца открих най-щастливите и невероятно любвеобилни хора на тази планета, и оттогава се зарекох че един ден като се поуспокоя малко и спря да обикалям ще живея някъде в Африка къде не знам но определено ще е Африка.
Поздрави от мен и добре дошла.
Димитър
Мерси, радвам се и че още някой се чувства като мен и копнее за Африка :)
Много ми е мъчно за Африка и сякаш всеки ден все по-зле изглежда всичко... а аз само мисля ли мисля за какво ли не. Вече не мога да си разхождам кучето никъде, навсякъде има шибани табелки за глоби и забрани. Гледам близките ми как изхвърлят пластмасовите шишета от вода или тоник и си мисля как в Африка със сълзи в очите ми се молеха да им дам празна бутилка, за тях бе истинско съкровище. Гледам тук растящия всеки ден брой забрани, закони, ограничения, табелки, фалшиви усмивки и реално нацупени физиономии, разяждаща алчност и убийствена завист... потъналите в БИТОВИЗМИ хора, деградирали души, удавени в тинята на болното гладно за още и още по-големи и по-лъскави материални неща общество, вечното им съревнование кой има по-хубава кола, по-голям плазмен телевизор, на коя женска задника й е по-разголен, а и родителите ми, каращи се за това кой бил измил тенджерата не както трябва, кой бил забравил да прибере обувките............................... и ми иде да КРЕЩЯ, задушавам се в тая помия, наречена цивилизация, забелязвам все повече и повече неща, които ме отвращават и потрисат... И ми е някакво тъжно... и някакво загубено и странно, и не ги разбирам тия хора, и НИКОГА НЕ ЩЕ ГИ РАЗБЕРА ако ще цял живот да са ми пред очите! Аз все пак си живея изолирано в моя свят и ми е хубаво, ама какво да правят тия, дето са осъзнали целия ужас и нямат своя свят да си живеят там щастливо и далечно.
Къде отидоха сега глинените къщички на масаите, къде отиде щастието да се изкъпеш в реката, защото няма течаща вода вкъщи, да си легнеш като се стръмни, защото няма ток, да те заговаря всеки на улицата и да ти казва "здравей", да пиеш топло млекце от току що издоената крава.............................
Хубаво ми е у дома, защото любимите същества са тук... но май само заради това. И местата, на които ходя, и гъбите в гората дето набрах онзи ден и се нагъбих докато не можех вече да дишам от ядене... и колелото, и Родопите, и горите... радвам им се, не мога да отрека, но хората... в Африка хората бяха богатството колкото и трудности да имах с някои от тях, колкото и ядове, проблеми... хубавите неща и хубавите хора бяха мноооооооого повече!
Поздрав с една любима песен, която тотално отразява как се чувствам - http://www.youtube.com/watch?v=CyaI6EsWwt8
това е мръсен номер да се върнеш, а да няма къде
Добре си се разходила :)
ako iskash da se vidim dokato si v bg
Публикуване на коментар