От днес си имам още една виза в паспорта - тази за Мозамбик. :) Та по случай този успех викам да седна да понапиша малко за събитията след Занзибар (а Занзибар го оставям за по-натам, че ще ми отнеме много време да го опиша :))
И така... след разкошните безгрижни занзибарски дни и точно преди Нова година, се върнах в Дар Ес-Салаам да си прибера mp3-плейъра, който пристигна при каучсърфъра Чит, индиец работещ временно в Дар, който ми предложи помощ да прибере mp3-плейъра при него и да ме хостне след като се върна в Дар. Останах при него една нощ, защото на следващия ден той самият отплава за Занзибар. :) По случай Нова Година остров Занзибар бе може би най-претъпканото с туристи място в Танзания. Аз пък се преместих при друг хост, който живее недалеч от така любимия ми отнесен от наводнението мост и отново се разхождах по познати улици, дори като стопирах от центъра до квартала на хоста, ме взе за втори път същия човек, който ме бе взел преди да отида на Занзибар :)
Светлина в края на тунела :)
И така - ще го напиша кратко и ясно - успях да вляза в Зимбабве и то законно :) Историята е много интересна и нереално изненадваща :)) Не се отказах до последно и се появих на границата без виза, какво се случи после ще разкажа след като изляза от страната. Засега само ще кажа, че съм тук с 30 дневна виза и имам реален шанс да взема виза за ЮАР. Сутринта подадох за Мозамбик, утре сутрин ще е готова. Не искат никакви документи, нищо. Любезни, усмихнати, мили хора ми приемат паспорта и ми казват да мина утре да си го прибера. Ако навсякъде бяха такива щеше да ми е много лек живота :)) После намерих адреса на българското посолство и познайте какво - изненада, закрито е миналата година ноември, на негово място има турско посолство. Посреща ме турчина Ахмед и ме препраща към последното оцеляло БГ посолство - това в Претория.
Ужасът продължава с пълна сила!
Пиша нова публикация защото случилото се е нова страница в пътуването ми. Днес, 20.01.2012 за първи път откакто пътешествам получих ОТКАЗ за виза! БЕЗ ПРИЧИНА!!! Днес се добрах до Габороне след като последните 6 дни обикалях из страната, тази сутрин пристигнах в града и право в посолството. Двете груби, вулгарни, отвратителни женички, които още първия път ме посрещана с нескрита злоба, този път ехидно ми се присмиваха в лицето, след като ме информираха, че молбата ми за виза е ОТХВЪРЛЕНА! Причини няма, пазят се в тайна. Говорих с висшестоящата им по телефона, тя ми шепти на ушенце "има разни причини..." на въпроса какви са причините: "ами не можем да Ви кажем, пазят се в ТАЙНА!!!" Взех от тях телефона на имиграционните в Зимбабве, казват ми да звъня на някакъв си господин Мукуку. Звъня на Мукуку - той не вдига. Пак звъня - пак нищо! Te щастливи, аз на ръба на нервна криза! 40 долара на боклука, първото нещо което ми заявяват е, че няма да получа и стотинка от парите си обратно!!!
Едно зло НИКОГА не идва само!!!
Кратко и ясно - последната седмица от пътуването ми се превърна в истински АД. За два дни ми отказаха 3 визи. Върнаха ме на границата на Зимбабве. Отрязаха ме и за Намибия, и за Южна Африка. Сега съм в Ботсвана. Сeдя и чакам да минат 7 дни и ЕВЕНТУАЛНО да ми дадат виза за Зимбабве. Хората по посолствата са СТУДЕНИ, ГРУБИ и всячески се опитват да ми попречат. НИКOЙ не иска да ми помогне по какъвто и да било начин. От два дни съм без храна, не мога да ям от стрес и напрежение. Хората на юг от Танзания станаха по-лоши от европейци. Студ и духовна пустота. Никаква човечност, никакво разбиране. Цените се вдигнаха до небето, духовността потъна в земята. На границата със Зимбабве ме изритаха като мръсно куче!!! Нито усмивка, нито молби, нищо не можа да ги накара да ми дадат виза, при все това че всички други европейци минават без проблем. Същото и за Намибия, същото и за Южна Африка - всеки минава бзе виза и без пари, само ние българите сме прецакани. Никoй не ни обича, никъде не ни искат.
Абонамент за:
Публикации (Atom)