 |
| снимката е взета от интернет |
Едно от най-уникалните преживявания по време на пътешествието ми в Нова Зеландия е едноседмичния ми престой при новозеландско семейство. Още пристигайки в Уайтомо придобивам усещането, че ме очаква нещо неочаквано. Хората, при които оставам, ми дават работа за почти седмица, състояща се в ремонтни дейности и почистване на огромната им къща. Хелън и Крис са всичко друго, но не и стандартни. Живеят в голяма типично дървена новозеландска къща с огромен двор, отделна ливада за овцете, гигантски помещения, ползвани за склад на всевъзможни джади, които Крис събира от къде ли не. В тяхната къща има едно основно правило - нищо не се изхвърля, всичко се преизползва. Трудно ми е да опиша с думи огромното количество джунджурии, които Крис, по професия пещерен гид, е натрупал през годините. А когато ме остави на верандата да почиствам двайсетина вековни панти на врати, които е решил да вкара отново в употреба, си дадох сметка, че този човек и начинът му на мислене са всичко друго, но не и консуматорски. Гостуването ми у тях е като връщане назад във времето, дузината им овце подтичват весело около мен спирайки отвреме навреме да зяпат как кося ливадата с масивната косачка. Количеството котки също е внушително - цели 4 парчета. Само кученцето болонка е едно единствено, но не страда от самота с присъствието на толкова много котки.
