 |
| Чаровното Сирмионе |
09.09.2023
Утрото на паркинга в Пиза започна с посещение на "тоалетната" (клетата пластмасова кофа от кауфландски портокали, която събра немалко отпадъчна продукция по неволя). Поехме към емблематичната наклонена кула преди да я налазят тълпите и успяхме да я видим в идеалния момент. Стоеше внушително до огромната катедрала, баптистерията и интересното гробище, което също е част от музейния комплекс. Обиколихме всичко отвън и решихме да разгледаме центъра, защото все още сградите не бяха отворени. Впуснахме се в обиколка на града встрани от известната кула. Оказа се, че има доста какво да се види. Чевръсти негри и араби тъкмо подреждаха сергиите си по улички, водещи към кулата. Успяхме да влезем в немалко църкви и да се възхитим на красивата архитектура по улиците. Мама също така пи кафе в едно капанче, а аз отново се уредих с топъл шоколад. Хапнахме и любимите кроасани с крем от шам фъстък. Продължихме с разходката и докато видим всичко и се върнем при кулата и катедралата, стана 10:30. Ордите самовлюбени туристи, снимащи се на фона на кулата в най-странни и причудливи пози, вече бяха налазили навсякъде. Особено популярна беше снимката с подпиране на кулата, която явно беше някаква голяма мода. Страшно смешно беше да видиш редици от хора, вдигнали ръка под определен ъгъл така, сякаш са подпрели наклонената кула. Жалко, че по-рано обектите не бяха отворени и нямаше как да ги посетим без тълпи. Взехме си билети за 10 евро, включващи всичко без кулата, защото само за нея трябваше да платим по още 17 и да чакаме на опашка. Страшно надути цени, но не сме и очаквали друго. Щяхме да минем без блъсканицата за качване на кулата. Първо посетихме гробището Campo Santo поради моя нестихващ афинитет към гробища. Това беше адски интересно и красиво, имаше какви ли не фрески, саркофази, стенописи... После се насочихме към катедралата и баптистерия, където имаше опашки от народ, чухме и българска реч. За последно си оставихме двата музея на катедралата, където поне тълпите бяха малко по-скромни. Имаше доста интересни реликви в музеите и прекарахме много време вътре. Останахме доволни от всичко видяно и се отправихме обратно към буса. На паркинга имаше чешма, от която напълних тубите с вода. По-рано сутринта един негър си переше дрехите тук.
Отправихме се към град Лука, който беше следващата ни спирка. Имаше голям безплатен паркинг до лунапарк, където оставихме буса и се впуснахме в обиколка на този красив и пълен със старини град. Имаше доста църкви, улички с впечатляващи сгради, беше атмосферен и вълнуващ град. Успях точно навреме да се кача на кулата Guinigi с дървета на покрива, малко по-късно затваряха. Горе пускаха розов дим по залез, който оцвети небето и създаде интересно впечатление от гледките. Панорамата беше разкошна, а дърветата на върха на кулата бяха особено очарователни и съвсем не на място. Мама не искаше да се качва на кулата и ме изчака долу, след което продължихме разходката по улиците. Като започна да се стъмнява, се върнахме до буса, а панаирът тъкмо започваше да става страшно оживен. На паркинга вече нямаше места, а направих голяма грешка като реших да останем да нощуваме тук, за да не търсим тепърва други паркинги около града. Не подозирах, че тая лудница в лунапарка ще продължи почти цяла нощ. И все пак в синия корем на Биби се чуваше по-приглушено, отколкото навън, така че по някое време в малките часове с много зор успях да заспя. Даже не зная как ми издържаха нервите да не запаля буса и да се махаме. То не бяха музики, писъци, крясъци, движение на коли... имаше и куп негри, които щъкаха по паркинга, та трябваше и да се ослушвам някой да не реши да граби нещо от буса, въпреки че е заключен и сме вътре. На сутринта бях като пиян морков...
 |
| Баптистерия, катедралата и кулата малко след изгрев - без тълпи |
 |
| Баптистерия |
 |
| Един от музеите |
 |
| Наклонът е доста видим |
 |
| Река Арно |
 |
| Обратно при катедралата и кулата, тълпите вече са навсякъде |
 |
| Религиозни стенописи за плашене на страхливите вярващи |
 |
| Поглед от баптистерия към катедралата |
 |
| Най-шумната и тежка нощ заради лунапарка |
10.09.2023
Още по тъмно тръгнахме от Лука към Модена като първо исках да се отбием на Дяволския мост до Borgo a Mozzano. Така пресметнах изминаването на разстоянието до там, че да стигнем точно като съмва. Не беше никак далеч от Лука, а и с ранното тръгване избегнахме ужасяващия градски трафик. Мостът силно ме впечатли, оказа се прекрасно средновековно инженерно творение с красиви гледки наоколо. С голямо удоволствие минахме по него и дори уцелихме момента на преминаващ под едната му арка влак. Всъщност тази арка е била добавена допълнително в началото на миналия век заради нуждата от път и железопътна линия. През 19-ти век пък мостът е пострадал от наводнение, но е бил възстановен. Докато го обхождахме, духаше вледеняващ вятър и се наложи да облечем якета. Лятото май си отиваше...
Пътят нататък към Модена беше прекрасен. Занизаха се само планини, невероятни гледки и за първи път в Италия ми хареса обстановката, през която преминаваме. Нямаше и следа от отвратителна индустриална и пренаселена Италия. Тук най-сетне видяхме природа и отдъхнахме от задръстените шосета, вонята на канал в равнините, пълната липса на отбивки край пътя, огромните кръгови движения с безчет изходи, където винаги имах чувство, че хващам грешния изход, особено ако беше четвъртия... Отдъхнахме си от всички недъзи на италианската "цивилизована", урбанизирана и болна земя. Само в планините злата ръка на безскрупулното и алчно човечество, ненаситно да граби и подчинява природата, не беше още пуснала дългите си мазни пръсти. В България все още има доста повече такива места поради по-малкия брой население, както и забавеното "развитие" на болното общество и болните му нрави, но Италия за жалост, както Германия или Нидерландия например, е погубена и осакатена доста отдавна. Такива места като този район са бели петна на една тъжна географска карта.
Гледките и горите край пътя ми напомниха на моменти на родопските и за първи път, откакто бяхме влезли в Италия, се почувствах добре. През останалото време въпреки интересните музеи, исторически градове и какви ли още не вълнуващи места, в гърлото ми винаги беше заседнала една буца. Когато носиш душа на планинец и си дете на гората и природата, никога не можеш да се отпуснеш и дори за миг да се почувстваш у дома си в което и да е населено място. Има безкрайно много интересни места по света, но тези, които наистина ме грабват и печелят изцяло, винаги са творения на природата. В нея усещам дом и убежище, а в градовете и селата - враждебна среда, където изобщо не ми е мястото. Затова и днешният полуден на каране през италианските планини, ми беше в пъти по-приятен от всички останали дни в страната.
Непрекъснато спирах да снимам гледки и селца, така че пътуването доста се проточи, а нали вече бързахме бавно към България. В селцето San Pellegrino in Alpe съвсем се отплеснахме. То е най-високото в района и се намира на 1525 м надморска височина. Посетихме църквата, която беше изключително интересна, имаше и малък етнографски музей, а зад нея отидохме до един кръст, от който се откриваше умопомрачителна гледка чак до Апуанските Алпи. Незабравимо място, от което изобщо не ми се тръгваше. Седнахме в единственото селско капанче, мама пи кафе, а аз ядох сладолед. Взехме си и магнит за спомен от това приказно място. Целият път до тук беше от любимите ми - безчет завои, стръмно, тясно колкото за една кола да мине, а си имаше трафик. Истинска почивка от равното и широкото, където шофирането е жива досада. Още доста време карахме все през планините, но знаех, че като наближим Модена, всичката тази красота ще остане зад нас, а напред ще се облещи голямото равно, с неговата опустошеност и отчаяност. Равната земя лесно се дава да бъде завзета, унизена и умъртвена от човека. Планината е спасението, където двуногите изроди трябва да се мъчат повече, докато я унищожат. Не, че не успяват, но им е зорно, а те обичат лесното. Затова и планинските големи градове и индустриални зони са рядкост, сякаш дори и в Италия.
Като наближихме Модена беше следобед. Бяхме пътували повече от 8 часа тези прекрасни 150 км. Така и не стъпихме на магистрала в Италия, пари да ми даваха нямаше да стъпя. Веднага щом планините останаха зад нас и наближихме големия град, доловихме във въздуха типичната воня на канал, характерна за равнината. Имаше удобен безплатен паркинг, където оставихме Биби и поехме на опознавателна обиколка на поредния исторически град. Църквите тук бяха безплатни за посещение, но повечето бяха затворени в неделя следобед. Имаше и много интересен безплатен музей с богата експозиция, който посетихме с мерак. Попаднахме и на безплатна тоалетна, което беше изключително нетипично и явно в този град всичко беше безплатно за посетителите. Много гостоприемно и изненадващо. Следобедът беше доста горещ и след спускането от хладните и свежи 1500 метра отново на нажеженото поле, на мама й стана леко отпаднало и се върнахме до буса да си почине малко. Като отмина жегата отново излязохме на разходка, а аз използвах нейната почивка да наваксам със записките, с които както обикновено изоставах. Продължихме разходката из места, които не бяхме опознали по-рано. Оглеждахме се и за ресторант, защото искахме да ядем някъде паста. Не бяхме яли нито веднъж това емблематично за страната ястие, а сега ни бяха последните дни тук. Мама не можа да си хареса, защото все виждахме кафенета и барове, и сякаш нямаше вечерящи хора, а по улиците гъмжеше от тълпи в неделя вечер. Аз съм с нулева компетенция на тема заведения, така че я оставих тя да си избере къде да седнем, абсолютно ми е все едно. Храната за мен не е суетня, а средство да избуташ още един ден и накрая всичко отива на едно място - в кенефа. Така че каквото и да натъпча в търбуха, стига да няма нищо убито в него, ме устройва. Накрая пастата се отложи и седнахме на една пицарийка с две маси, която явно се стопанисваше от двама турци и иранец. Такива вкусни пици Вегетариана ни приготвиха, че свят ни се зави. И бяха огромни, за 7 евро се наяждаш и преяждаш. Не успяхме да се справим с пиците и ни остана и за утре, взехме си кутиите за дояждане.
Шофирах още час и нещо в тъмното, за да стигнем до Мантуа. Утре рано ми се искаше да започнем разглеждането тук, пренощувахме на чудесен безплатен паркинг с доста зеленина около него, точно до брега на река Mincio, която побългарихме на Минчо. Нямаше почти никого на паркинга и спахме отлично, беше много тихо и спокойно за разлика от предната нощувка в Лука до лунапарка.
 |
| Дяволският мост в Borgo a Mozzano |
 |
| Гледките навсякъде бяха невероятни |
 |
| Прекрасна църква край пътя |
 |
| На централния площад Piazza Grande |
11.09.2023
Оставих мама да се наспи и щом развидели тръгнахме към центъра на Мантуа. Преминахме по впечатляващия мост над река Минчо, нашият паркинг беше точно до него. Щурмувахме стария град с неговите красоти: замъка, катедралата, площадите, базиликата... и разбира се - витрините с традиционни сладкиши, които изпълниха устите ни с лиги. Това беше специфичното и различното в Мантуа, а иначе градът беше пълен със смайващи архитектурни шедьоври и исторически ценности - като всеки друг италиански град. Аз нямам насищане на всякакви старини и внушителни антични творения, но и на сладкишите се позалепнах. Характерните за Мантуа най-популярни са три: Anello di Monaco - кръгло кексче с дупка в средата, Sbrisolona - трошлива торта с груба текстура, която се прави от смес от царевично брашно, пшенично брашно, захар, масло и бадеми. И разбира се - най-атрактивната, вкусна и уникална торта на Мантуа - незабравимата Elvezia. Не мога да я оприлича на нищо, уникална е, трябва да се пробва. И трите сладкиша не са вегански, но са вегетариански, така че пак направих нарушение на веганството, но то цялото пътуване протече така, за да опитам доста неща. Трудна работа да си веган в Италия...
След доста зяпане по витрините, си купихме и от трите вида сладкиши. Ядохме ги не само днес, но и следващите дни - страшно вкусни бяха! И хич не бяха евтини, освен Sbrisolona, цената на която беше много атрактивна - две за 5 евро. Доста добре се разходихме из града, отидохме и до по-отдалечените забележителности като Palazio Te например. Стана и мина обяд, докато приключим обиколките. Път ни чакаше към следващата ни спирка - езерото Гарда, така че се върнахме до паркинга и поехме натам. Кой знае още колко пъти щях да се отбия някъде спонтанно, преди да стигнем езерото...
Разбира се, точно така и стана - видях един замък по пътя в градчето Valeggio sul Mincio и спрях да го посетя. Оставих буса с мама на паркинг на супермаркет Eurospar, тя искаше да си почине малко от търчене по забележителности. Обиколих старата част на градчето и видях замъка, чийто двор беше достъпен. Имаше и страхотни гледки, в ниското погледът ми се спря на Borghetto - мъничко старо селце на брега на река Минчо. Нямаше обаче да имам време да сляза и до там, денят напредваше яко и нямаше да успеем да видим нищо около езерото Гарда ако не побързах. Така че се насладих на Borghetto само от високо. Върнах се в буса и тръгнахме отново. Втори опит да стигнем до езерото без да спирам никъде - пълен провал. Видях църква и замък в градчето Monzambano и моментално спрях. Не ми даваше сърце да подминавам такива красиви и интересни места. Църквата и замъкът бяха затворени, но пообиколих отвън, старата част на градчето беше приятна.
Следващият напън вече беше успешен и "акостирахме" в Peschiera del Garda - град на брега на езерото. Имаше много удобен безплатен паркинг, оставихме нашата синя мечка Биби и поехме към старата част на града. Разгледахме уличките, трите острова, свързани с мостове и станахме неволни свидетели на някаква спасителна операция. Издирваха удавник с хеликоптер и се бяха събрали доста зяпачи. За нас подобни сеирджийски работи не са интересни, така че си продължихме разходката. Обратно на паркинга и газ към Сирмионе. През 2008 г. за първи път посетих това красиво градче и дори имах домакин от Couchsurfing тук. Сега беше време за втора визита, споделена с мама, за която всичко в това пътуване беше тотално ново.
Безплатен паркинг в Сирмионе намерих доста далеч от старата част, която беше целта ни, а денят си отиваше и тъмното заплашваше да ни отнеме възможността да разгледаме. Затова хванахме градски транспорт за 2 евро в посока стария град, за да може да го видим по светло, а на връщане си минахме километрите до буса пеша. Припомних си красотите на Сирмионе, най-вече замъка, който ме посрещна все същия. На една пейка наблизо хранех врабчета преди толкова много години. Разходихме се добре по всички улички, посетихме църквата, ядохме супер скъп сладолед за 4-5 евро, който беше невероятно вкусен и отидохме до руините Grotte di Catullo в края на полуострова, но бяха затворени. Много ме беше яд, но нямаше какво да се направи. Огледах дали не може да се промъкнем нелегално отнякъде, но нямаше опции. Поне за късмет хванахме църквата San Pietro in Mavino отворена. Една жена тъкмо почистваше и щеше да я затваря. Вече почти в пълен мрак снимах различните по форми стари маслинови дървета с техните уникални извивки и хралупи, след което се върнахме в централната част и седнахме на ресторант, за да изпълним заветната цел, докато още сме в Италия - да ядем поне веднъж паста. И наистина, тук имаше такава, даже си взехме два различни вида да пробваме. Хич не беше евтино, ама като за последно се решихме. Беше пълно на всички маси и имаше пианист, който свиреше. Именно това ни привлече в този ресторант - истинска музика, не модерен боклук. Все пак трябваше да уважим колегата на мама.
Изминахме четирите километра до буса на пълни стомаси и в пълен мрак. За да навъртя все пак някакви километри днес, тръгнах да карам към едно градче Montebello Vicentino, намиращо се след Верона. Идеята бе да избегнем големия град и трафика край него, защото така или иначе нямаше да имаме време да го разгледаме, макар много да ми се искаше. За мен щеше да е второ посещение. За жалост обаче го подминахме по разни кръгови и въртележкки, тътрехме се час и половина по пътищата и направо не зная как в тъмното не обърках някой от безбройните изходи на проклетите италиански кръгови движения. Накрая много ми се спеше, но докретахме до голям паркинг в Montebello Vicentino, който беше тотално пуст и тих - идеално място за спане. Трудно ми беше да осмисля, че утре щеше да е последният ни ден в Италия. Имаше още толкова много за разглеждане.
 |
| Катедралата отвън |
 |
| На тази витрина може да гледаш как се приготвят вкусотиите |
 |
| Rotonda di San Lorenzo |
 |
| Невероятната торта Elvezia |
 |
| Из центъра на Valeggio sul Mincio |
 |
| В центъра на града |
 |
| Залез над езерото Гарда |
 |
| Айде на пастата! |
12.09.2023
Утрото започна с разходка до замъка на Montebello. Той обаче се оказа недостъпен, явно частен имот и го видяхме само от разстояние. Днес беше последният ни ден в Италия и вече беше крайно време да се поразбързаме към България ако не исках да карам пак целодневно и целонощно по сръбската магистрала в края на пътуването. Италия обаче не искаше да ни пуска, имаше намерение да ни задържи възможно най-дълго. Като за начало се попиляхме в градчето Cittadella, чиято стара централна част имаше идеално кръгла форма и предразполагаше към обикаляне. Паркингът беше точно до крепостните стени, от външната им страна - много удобен. Обходихме всички улички, посетихме катедралата, но не се качихме да обиколим крепостните стени, защото се искаше доста време, а ние вече бяхме обходили улиците и само щяхме да ги видим от високо. Имаше билет 5 евро за разходка по стените, не беше много скъпо, ако имахме време щяхме да се възползваме.
Следващата спирка днес беше Castelfranco, където пак открих удобен безплатен паркинг до стария град. Имаше красива цитадела, катедрала, а се отбихме и до музикалната консерватория, където послушахме отвън как някой свиреше на пиано. На площада пък имаше пазар, който явно беше към своя край по обяд и търговците тъкмо раздигаха. Ядохме по един последен италиански сладолед, след което изминахме доста километри до Palmanova. Днес явно ни беше ден за градове със странно перфектни форми. Този не беше кръг като Citadella, а имаше форма на палма. Това беше най-забележителното тук, ако се погледне от въздуха впечатлява, но иначе в самия град няма кой знае какво да се гледа, освен площада и катедралата. За да има нещо и като за мама в цялото това пътуване, се отбихме до някакъв известен мол наблизо - Outlet village Palmanova. Представляваше дълги коридори от магазини, беше на един етаж. Аз ужасно много мразя ходене по магазини и не виждам абсолютно никакъв смисъл в това абсурдно губене на време, но веднъж реших да си преглътна отвращението, за да може мама да зяпа по италианските витрини. Вътре всичко ми вреше и кипеше, цялото ми същество се бунтуваше, гледайки как мама подмята разни парцали като накрая дори не си хареса нищо и още повече се издразних. За мен купуването на нещо се случва за не повече от 30 секунди. В първите десет го виждам, във вторите десет преценявам дали ще ми стане, в третите десет го плащам и излизам. А тя като почне да оглежда и опипва тия нещастни дрехи все едно парцал не е виждала... стоя отстрани и някакъв гняв напира в мен. Опитвам се да не е така, да проявя някакво разбиране, но явно нямам толкова капацитет да прозра дълбокия умисъл в пазаруването. Все пак мама се съобрази с моето нетърпение и след като стана ясно, че нищо няма да си купи, си тръгнахме.
И така, последната ни спирка за деня и за държавата беше Gorizia - граничния град. Пристигнахме почти по тъмно, паркирах на озеленен и закътан паркинг, на който имаше няколко кемпера, но очевидно просто бяха изоставени там. Юрнах мама да се изкачваме до замъка преди съвсем да се е стъмнило и се качихме по една готина пътека през гората. Интересно бе, че под този хълм с гората и замъка имаше един тунел, който водеше право в центъра от нашия паркинг, обаче беше затворен по непонятна причина. И на отиване се изкачихме до замъка, а на връщане обикаляхме по доста заобиколен маршрут. Замъкът беше внушителен, от 12-ти век е и за съжаление беше затворен, но поне го видяхме отвън. Имаше и чудесна гледка, спуснахме се към центъра по тихи улички и се разходихме из малкото градче. На площада си взехме по едно парче пица, беше изключително вкусна и последна в Италия, а и за това пътуване. Градчето изглеждаше много спокойно, обаче имаше един проблем - беше пълно с бездомни бежанци като някои от тях спяха в парк съвсем близо до нашия паркинг. Като се връщахме към буса видяхме палатки из гората, но само някои от тях имаха късмет да спят така. Повечето бяха увити с одеала, легнали директно на тревата. Явно всички чакаха да си оправят документите, защото на другата сутрин като тръгвахме рано, още по тъмно, минахме покрай тумби бежанци, чакащи на опашка пред бившия граничен пункт със Словения. Може би очакваха някакви разрешителни от имиграционните - не зная, но беше голямо стълпотворение. Спахме спокойно на паркинга в Gorizia и с това приключи обиколката на Италия. Мисля, че успяхме да видим изключително интересни места и определено мама доби впечатление от тази страна.
 |
| Паркинг край стените на Citadella |
 |
| Пазарът в Castelfranco |
 |
| Катедралата в Palmanova |
 |
| Последна нощувка в Италия |
И за завършек - микс от шашави снимки от Италия с GoPro:
1 коментар:
Тери, къде се загуби толкова време?! Първо да те питам как си, пък после ще чета :)
Публикуване на коментар