 |
| Прекрасния Стари мост в Мостар |
16.08.2023
В 5 сутринта тишината беше разтърсена от болезнено познат за мен ужасяващ звук. Сякаш се върнах в Индонезия за миг. Там всяка сутрин събуждането беше шок, сърцебиене и брутален гняв, провокирани от кошмарния рев на мюезина от поредната джамия. Тук се бяхме установили до джамия и въобще не помислих като си лягахме вечерта, че ще ни очаква адово събуждане. Колкото мразя християнството, толкова и исляма, но специално по отношение на шумовата агресия, натрапване и звуков терор, "мюслите" вземат превес. Иначе християните са ми по-противни, на базата на лични впечатления. По-мазни, хлъзгави и двулични са все пак. Благодарение на тази джамия и високоговорителите й, станах с гъза напред и цял ден не можех да се отърся от болезнените спомени, с които ме дари Индонезия - десетки безсънни нощи и кошмарни събуждания с отскок.
Преместихме се извън селото на отбивка до пътя, за да можем да закусим на по-спокойно място и да направим кафе за мама. Като минаха всички нейни сутрешни процедури, поехме отново по пътя край река Неретва, този път право към Мостар. Спирах да снимам, гледките бяха прелестни и по някое време стигнахме този безкрайно интересен град. Доста се измъчих с намирането на място за паркиране, но все пак се установихме около университета. Походихме към километър и половина до центъра, обменихме пари, че ни бяха на привършване и се заехме с разглеждането на града. Мостар е доста голям, има над сто хиляди човека население и старата му част е изключително интересна и атрактивна. Проблемът е, че не само аз мисля така. Тълпите в града са огромни, безкрайни и особено в района около Стари мост е някакъв ужас. Цените на всичко са по туристически завишени, посещение на тоалетна например струва 1 евро. Всички магазини продават сувенири, а ресторанти и капанчета има навред. Самият мост е символ на града и най-важна забележителност. Построен е първоначално през 16-ти век в характерен османски стил, извисява се над река Неретва и е бил нещо грандиозно за времето си. От двете му страни има кули, дължината му е 30 метра, а при най-високата арка е с 20 метра височина. За огромно съжаление е взривен през 1993 г. от хърватите по време на босненската война. Възстановен е през 2004 г. и е обект под защитата на ЮНЕСКО. Дано някоя друга война пак не му види сметката.
