 |
| Златна исландска есен |
16.09.2022
Утрото започна със събиране на лагера и последна разходка с Андреас по пътеката край скалите наблизо, беше равна и подходяща за него. Имаше едно малко поточе за прескачане, но тъй като той не можеше да направи разкрач, му сглобих мостче от камъни, които събрах наблизо. Не спираше да ми благодари за всичко и определено щеше да качва всеки стопаджия, появил се на пътя му след опита си с мен последните два дни. Сега обаче пътищата ни се разделяха. Слязох от колата на паркинга на инфоцентъра в Ásbyrgi, който в момента беше затворен. Разделихме се с голяма благодарност от моя страна, благодарение на Андреас видях топлия водопад и Аскя - две места, които страшно много исках да посетя, а бяха труднодостъпни без кола. Андреас пък беше щастлив, че заради моето присъствие доби увереност да пробва да минава по терени, за каквито преди дори и не си помисляше. Той се отправи към Husavik, а аз - към последните два неизследвани от мен полуострова на Севера.
Доста време си походих преди да хвана стоп, трафикът тук беше много оскъден. Взе ме местен от Акурейри, пътуващ за Kopasker. Слязох до църквата преди градчето, която беше затворена, но красива отвън. Нататък по пътя имаше дузина колоритни плашила, които привлякоха вниманието ми и това на фотоапарата, симпатични бяха. И с това се изчерпваше всичко за гледане тук, минах през градчето, което си беше по-скоро село и продължих нататък по пътя, който от асфалтов стана черен, а трафикът напълно изчезна. Пътуването ми продължи пеша, започнах да усещам колко ми е натежала вече раницата. Имаше купища нови камъчета, брошури, карти. А ми оставаха около 50 км до първото градче. Вървях край прекрасни хълмчета с боровинки в есенна премяна, определено се усещаше смяната на сезона. Въпреки, че лято (такова, каквото ние си го представяме) в Исландия сякаш нямаше заради студа и лошото време, пожълтяването на пейзажа нашепваше за есента. Тя някак неусетно настъпи и дори беше в разцвета си, когато си тръгнах.
