 |
| Връх Газей (2761 м) с Газейското езеро, наричано още "Дамата с кока" - поглед откъм връх Полежан |
Update на моментното положение: все още търся дом и семейство за котето Елзьо, за което споменах две публикации назад. А поради раздигането на корона-цирка в доста страни в Европа, може би ще успея да попътувам зад граница това лято и да осъществя една голяма мечта, стискайте палци :)
Миналото лято имах възможността да се отскубна от дома и роднините за двайсетина дни и ги използвах по възможно най-добрия начин - пеша през планинските прелести на България. Планът ми беше да започна с Пирин, после да се прехвърля в Рила и евентуално да продължа към Родопите ако остане време. Най-добрият вариант щеше да е да си стигна чак до вкъщи пеша, започвайки от Добринище и минавайки през всички високи върхове на трите планини, ехх какъв кеф! Почти се получи, не достигнаха само няколко дни, за да се измине трасето от Хвойна до Хасково, което пък в голямата си част го вървях пеша предни години. Но за тия двайсетина дни видях и се порадвах на толкова много красоти по пътя, че за нищо не съжалявам. Ще започна с Пирин - най-алпийската, най-стръмната и най-козята планина у нас. През този преход повторих много любими мои места и открих някои нови, на които се озовах за първи път.
