До Нордкап с колело - част 6 - Швеция


скалните рисунки Витлике - едно изумително място

On My Way :))) - https://www.youtube.com/watch?v=PmJzLipDbIA


Ден 39 - гора след Larod - гора преди Gullbrandstorp (17.07.2017)
километър 3030,74
за деня - 101,16
Маршрут: гора след Larod - Allerum - Kattarp - Hasslarp - Strovelstorp - Angelholm - Margretetorp - Ostra Karup - Skottorp - Skummeslovsstrand - Mellbystrand - Tonnersa - Tronninge - Fyllinge - Halmstad - гора преди Gullbrandstorp

С влизането ми в Швеция за мен започна истинската Скандинавия... Най-благата, приятна и гостоприемна част от Европа за пътешественици като мен. Можеш да разпънеш палатка свободно почти навсякъде, има безброй горски плодове за ядене, безплатни тоалетни, вода, библиотеки, спокойствие и ниска престъпност... Абсолютният Рай като оставим настрана лошото време... Шофьорите са възможно най-толерантните към колоездачи, населението не е многобройно и дори големите градове не са претъпкани и безкрайни. Цените в супермаркетите се вдигнаха още, но винаги се намираха и достъпни продукти, стига човек да не е претенциозен.

Първата сутрин в палатката се успах. Добре, че времето бе поносимо - не валеше. Имаше обаче силен насрещен вятър цял ден. В първия по-голям град Angelholm взех доста карти и брошури от инфоцентъра, припомпих задната гума на колелото с компресора, закачен на тоалетната в центъра. Навсякъде в Швеция има безплатни тоалетни, както и в Дания като тук на доста места има компресори за помпане на гуми на колела. Вероятно ги е имало и в Дания, но не ги забелязах. Докато помпех гумата, ме заговори възрастен швед и стана въпрос за безплатните тоалетни. Като му казах, че в Германия всичките са платени, той се шашна и възмути. Каза, че задължително трябва да е безплатно навсякъде.
След Margretetorp пътят стана нагорнище и прекосих малки планинки. Навсякъде беше много красиво и спокойно, още първия ден в Швеция започвах да я обиквам. Очаквах с нетърпение да видя лос някъде край пътя. Велоалеята, по която карах през част от маршрута, е маркирана като Kattegattleden 1 и е дълга 370 км. Започва от Helsingborg и свършва в Goteborg. На моменти карах по нея, но друг път я избягвах умишлено, защото е по-дълга, отколкото шосетата. Обаче пък те отвежда на много красиви места. Озовах се на готин плаж с пейки, наподобяващ магистрала, толкова бе широк, че явно немалко коли и мотори са опитвали да минат по него. В следствие на това има забраняващ знак. Недалеч от този плаж отидох и до друг, който бе в резерват с дюни и горички. Много беше диво и приказно, насладих се на карането по черните пътища, макар Дявол да не беше на моето мнение с тънките си гуми и товар.
В Халмщад пристигнах с празен стомах, но бързо открих спасение в Лидъла. Разгледах центъра на града след като хапнах мляко, шоколад и нектарини. Докато търсех wifi на площада, ме заговори възрастен швед, който ровеше по кофите и ме посъветва да остана да спя в някои от тоалетните в града, защото мога да се заключа и вътре е топло, той там спял. Стана ми интересно, че все пак има бездомници в Швеция, нали страната дава помощи на безчет бежанци и емигранти, как може да не помага на собствените си граждани... Имах опит със спането в тоалетна в Швеция при предното си пътуване на стоп тук, беше идеално, но сега нямаше причина да го правя, понеже не валеше, а и предпочитах да съм сред природата и да слушам птиците, сърните и катериците, а не градския шум. Излязох от града и се установих в една горичка след като преминах внимателно през нива с жито без да го газя.


в Helsingborg





по пътя, предупреждение за пресичащи патенца :)))

голяма част от почивките си прекарвах на гробищата


на плаж!

плажът явно се ползва и като магистрала :)

извън асфалта на Дявол не му харесва, но на мен - много :)

едва го извлачих до тук и се отказах

разкош!

в Halmstad








Ден 40 - гора преди Gullbrandstorp - Heberg (18.07.2017)
километър 3072,02
за деня - 41,28
Маршрут: гора преди Gullbrandstorp - Haverdal - Steninge - Langasand - Boberg - Grimsholmen - Heberg

Спах до към 8:00, днес нямах бърза работа, защото следващият ми хост от Каучсърфинг се намираше твърде близо, за да бързам. Времето беше страхотно през целия ден - слънце и безветрие! Карах до първия плаж и там разпуснах към час. Снимах, събирах миди и ходих до скалите след кея. Като си тръгвах ме заговори колоездач от Берлин, отиваше 10 км в моята посока преди пътищата ни да се разделят, така че покарахме заедно. Работел в немския Телеком и взел седмица отпуск да покара колело из Швеция, много му харесало и сега наближавал краят на ваканцията му. На един кръстопът се разделихме, обадих се на Андреас и се разбрахме да отида в дома му в 18:00, когато се прибира от работа. Той живее в село на име Heberg, недалеч от което има страхотен плаж - резерват Grimsholmen. Подминах отбивката за Heberg и отидох направо на плажа, където прекарах целия следобед. Писах си разказите за предните дни в тетрадката, докато гледах към морето, а на метри от мен пасяха крави и овце за компания. Най-готиното бе, че видях и една норка, която успях да издебна и снимам преди да избяга. Имаше и множество птици около водата. Местенцето беше райско за писане и мързелуване, от време на време се появяваха и други посетители - местни или туристи, но беше супер спокойно.
Като наближи 18:00 минах 7-те километра до дома на Андреас. Той живее в голяма къща, част от която отдава под наем. Някои от наемателите са бежанци от Ирак и Африка. След като си изпрах дрехите в пералнята и хапнахме спагети, дойде и неговата приятелка с кучето си Роки, което обожаваше да лежи в широки пазарски чанти :) Андреас разказа, че е пътувал с колело през Франция и Испания, и показа карти на маршрута си. До късно си говорехме за пътешествия и приключения, а когато всички си легнаха, отделих малко време и за Интернет.




:)))

първи плаж за деня


шведската провинция

пак на плаж

на това му се вика колективна поща...

изненадах я :))))


у Андреас

Ден 41 - Heberg - гора до Hjalmared (19.07.2017)
километър 3190,70
за деня - 118,68
Маршрут: Heberg - Falkenberg - Glommen - Morup - Varberg - Karradal - Varobacka - Frillesas - Asa - Kungsbacka - Anneberg - гора до Hjalmared

Сутринта карах заедно с Андреас до Falkenberg, той отиваше да се види с приятел. Минахме по някаква велоалея, която я нямаше на картата ми и се оказа най-пряка. Разделихме се в началото на градчето, отправих се към пощите, които нямат отделна сграда, а навсякъде в Швеция се помещават в супермаркетите, тази поща беше в ICA Quantum. За да ми помогне, Андреас беше проверил в Интернет цените на пакетите още предния ден, така че всичко ми беше ясно. Сложих събраните карти и книжки в пакет за 85 крони (8,60 евро) и олекнах с две кила. Напазарувах храна и потеглих към Varberg, където се оказа, че има много за гледане. Крепостта и гледката от нея бяха страхотни, плажовете бяха пълни с народ, денят бе топъл и слънчев - време мечта. Нищо чудно, че шведите бяха наизлезли като плужеци след дъжд и навсякъде по улици и плажове кипеше живот.
След Kungsbacka се надявах лесно да намеря гора за палатката, районът беше хълмист и цял ден карах нагоре-надолу по баирите. Явно обаче бях твърде близо до Goteborg вече, тъй като районът стана доста населен. Малко се озорих докато си намерих добро местенце, първо се набутах в едно дере и едва се измъкнах, а после - в гора, близо до която имаше доста къщи. Отдалечих се на 100 метра от собствеността, измерени на око, за да нямам проблеми с властите и си легнах. Разпъването на палатка по закон е разрешено на не по-малко от 100 метра от частна собственост. Не че някой щеше да дойде да мери и да се заяжда, но исках да проявя уважение към закон, който дава достатъчно свобода на хора като мен да не се крият като кокошкари и престъпници, когато къмпингуват, както се налага в останалата част от самозабравилата се Европа. Да ти се отнеме човешкото право да си легнеш под открито небе върху майката Земя, е варварщина, която трудно може да се сравни с каквото и да било и никак не приляга на държави, където хората имат претенции да са по-развити! Оправдание за това безумие няма и докато дишам, ще нарушавам съзнателно и умишлено всички подобни "закони"! Добре, че в Скандинавия това не се налага. Освен, че хората имат право да къмпират свободно, също така могат да скитат из горите, дори когато се намират на територията на частна собственост, също така да берат боровинки, гъби и други дарове от природата.
През тази нощ сърните наистина се бяха развилнели, явно изобщо не ги беше страх да се разхождат в горите близо до къщите, бяха доста шумни и ме събудиха няколко пъти :)




любимото ми ядене :)

плажовете са пълни с народ


крепостта във Varberg

гледка отгоре







гледка от център за наблюдение на птици в защитена територия

вътре в сградата




в гората с шумните сърни :)

Ден 42 - гора до Hjalmared - Goteborg (20.07.2017)
километър 3234,22
за деня - 43,52
Маршрут: гора до Hjalmared- Anneberg - Molndal - Goteborg

Денят не обещаваше да е особено почивен въпреки малкото останали километри до големия град. Исках да разгледам колкото може повече от Гьотеборг. Още сутринта беше доста топло, чак започнах много да се потя, но всякаква жега бе за предпочитане пред дъжда и студа, така че през ум не ми мина да се оплаквам (че да не чуе Дявола, когото яздя и държа за рогата :))) В Molndal спрях в парка да си почина, а после велоалеята беше успоредна на магистралата и бързо стигнах Гьотеборг. По обяд се захванах с второто си любимо занимание след карането - разглеждането :) Обиколих с размах централните улици като първо се сдобих с карта. На едно кьоше чух българска реч - циганка просеше, а двама мангали седнали на пейка близо до нея си обсъждаха нещо разпалено. Направи ми впечатление, че във всички по-големи шведски градове е пълно с емигранти от всякакви държави. И ние да не останем по-назад сме дали на Европа просещи по улиците цигани...
Отидох до крепостта, където се насладих на гледката, разходих се и в чудесното китно кварталче Хага, където ми се прииска да си отмъкна един голям плюшен мечок, седнал на пейка :)) Късният следобед се обадих на домакина ми Сергей и тръгнах към дома му, намиращ се на 7 км от центъра. Беше само нагорнище до квартала му и се озорих малко. Точно в този квартал сякаш имаше най-много бежанци, явно защото е отдалечен от центъра. Апартаментът на Сергей беше в сграда с добре заключващи се входни врати и мазета, така че оставихме колелото на сигурно място. След като взех душ, отидохме до супермаркета да вземем продукти за вечеря. Сергей беше решил да сготви дал бат, много се кефех, че ще ям индийска храна и беше адски вкусно! През остатъка от вечерта отдадохме цялото си внимание на Дявол :) Сергей бе възможно най-подходящият домакин за мен. Не само маниак колоездач, но и инженер и професионален веломеханик, който не само си разбираше от работата, но и правеше чудеса. Имаше всички възможни инструменти и машинарии за поддръжка на велосипеди, разглобихме колелото и първо направи щателна проверка на напрежението във всяка спица като ги регулира една по една до пълно съответствие. Настрои скоростите и затегна спирачките, подари ми звънче, което веднага монтира на кормилото, също така и нова заключалка за колелото, която да замести прерязаната от наркоманите в Сърбия. Докато работеше по колелото, ми обясняваше абсолютно всичко подробно, така че научих много от него. Това е първия човек, когото признавам за истински професионалист в областта на велосипедите, не познавам друг такъв. На него просто му е мания, надали има нещо, което да не знае и да не може да поправи в едно колело. След като тествах колелото на другия ден, беше по-добро и хвърчащо отколкото в деня, когато го получих чисто ново от Драг! Без майтап! Колелото на Сергей, което "живее" в стаята му до леглото, (всеки вманиачен колоездач мисля ще ме разбере като кажа, че спя с колелото си :))), беше брутален Cannondale с цена около 3000 евро, ако помня правилно. Преди него имал друг за 5-6000 евро, но му го откраднали и полицията естествено не го намерила. Има също така едно колело за града и един планински байк. Освен, че е много начетен и компетентен по всякакви въпроси, Сергей знае и доста езици. Наполовина е руснак, наполовина французин, а английският му е толкова добър, че по моя преценка го владее доста по-детайлно от мен. Много държи на чистотата и подредеността, перфекционист е. От него научих, че шведската полиция изобщо не струва и че никак не е добре да ми се налага да чакам помощ от тях. Успеваемостта им в разкриване на престъпления като кражби например била никаква. Което ме подсети, че на един познат колоездач, който отиде до Швеция с колелото си преди години, му го откраднаха точно тук и повече не си го получи. То е ясно - ще продължавам да пазя Дявол както и досега.


в Gotenborg се разхождат динозаври :)



готиното кварталче Хага


на крепостта

гледката си я бива




красавец!!!

любимите ми безплатни тоалетни :)

паркинг за колелета



Ден 43 - Goteborg почивка (21.07.2017)
километър 3266,94
за деня - 32,72

Сутринта със Сергей отидохме до Chalmers University of Technology, където той е учил и продължава да ходи много често. Запозна ме с Доцент Майкъл Енелунд, който е лидер на програмата MScEng по механично инженерство - https://www.chalmers.se/en/Staff/Pages/mikael-enelund.aspx . Под неговото лидерство, програмата е обявена за Център на отличие за високо образование. Точно този човек ми подари нови накладки за спирачките. Посрещна ме  приятелски и жестът беше неочакван, а накладки са ми нужни винаги, още в Норвегия сложих новите. Самият Сергей пък използва работилницата на университета, за да ми направи една метална скоба, която да прикрепи към рамката на колелото откъм багажника и да закрепи багажника на тази скоба. До този момент багажникът беше много кофти скрепен към болта на седалката - лош вариант, при който ако искам да регулирам седалката, размествам сериозно цялата конструкция на багажника, а освен това болтът се бе изкривил и очаквах всеки момент да се счупи. Намесата на Сергей беше от изключително значение и вероятно ми е спестила хиляди проблеми и часове мъки в случай, че багажникът се беше разпаднал някъде по пътя...
След като Дявол се сдоби с тази нова скоба, със Сергей се разделихме - той отиде да си върши негови неща, а аз - да разглеждам музеите в града :) Отново благодарение на него денят ми се очертаваше да е изключителен - той ми даде билет, който важи за няколко от най-интересните музеи в Гьотеборг! Назад в блога се е случвало да споделям, че единственото нещо, за което съжалявам, че не ми достига бюджет в пътуванията ми, са музеите и това би било единственото нещо, което ще променя ако имам неограничено количество средства. Абсолютно нищо друго не би се променило, защото безкрайно много обичам начина, по който пътувам, и всъщност точно този начин е причината да го правя. Но музеите винаги са ми били интересни, още от първите класове в училище, когато ни водеха по къщите-музеи на Левски и Вазов. Е, надали щях да ходя в абсолютно всички музеи даже и да имах средствата за това, но определено щях да посетя доста повече, отколкото досега успявах.
Та този ден в Гьотеборг прекарах изцяло в музеите. Понеже бях с Дявол, се наложи да го заключвам пред сградите на музеите и макар колелото да беше без дисагите, пак си изпъвах нервите от напрежение дали ще го намеря като изляза. Все пак заключалката ми беше една от най-сигурните възможни и се надявах никой да не се опита да я разбива. За щастие нямах никакви проблеми. Първо отидох в градския музей, в който имаше какво ли не... всичко беше интересно, всяка зала бе изпълнена с вълнуващи реликви, на места имаше интерактивни методи, чрез които можеш да научиш повече за историята на града и страната. Прекарах сигурно към два часа вътре, тотално се отнесох. После отидох до музея на изкуствата, там се насладих на картини и скулптори, и още повече се улисах. Накрая се отбих в природонаучния музей, който освен, че предлагаше уникални колекции от камъни, фосили, миди и т.н, имаше и купища животни, част от които видимо не бяха истински или бяха скелети, намерени кой знае кога, но друга част мисля, че бяха препарирани. Ужасих се адски много и избягвах залите, в които ми се струваше, че има препарирани животни.
След този невероятен ден реших, че е време да се прибирам в дома на Сергей, покарах 7-те км и нямах търпение да му благодаря за всичко, което направи за мен. Пропускът за музеите доколкото разбрах ти го дават като посетиш един музей и платиш вход, след това получаваш този билет за няколко музея, който важи една година и можеш да ги посещаваш неограничен брой пъти. Така че Сергей може да го дава на всеки каучсърфър, който му е на гости - страхотно! И много добре измислено от страна на държавата, по този начин човек може да види доста музеи на цената на един.
В Швеция така и не намерих нещо, което да не ми хареса и да ми създаде проблем. Много приятна за пътешестване страна, никакви ядове с вода, място за палатка, шофьори... всичко си беше идеално. Е, скъпо е, но винаги се намира и нещо не толкова скъпо в магазина, пък и този кусур на фона на всички позитиви си е направо незначителен.
Като се прибрах при Сергей, се запознах с приятелката му, която тъкмо започваше да приготвя вечеря. Той самият беше много разстроен, защото някаква негова близка приятелка пострадала сериозно при инцидент с моторен парапланер. Не беше в настроение за каквото и да било, опитваше се да се свърже с въпросното момиче, което беше в Канада и въпреки всичко това, намери сили и желание да монтира на колелото ми задната червена светлина, която бе купил специално за Дявол. Освен това ми подари и страхотен комплект инструменти, който по думите му е ползвал преди и сега не му трябва, както и четири пликчета пълни с високо енергийна течност, които да ми помогнат ако някъде огладнея и няма храна, а трябва да продължа да карам. Отказваше да вземе пари, но почти насила му набутах пет евро за задната светлина, все пак я беше купил специално за Дявол.
Вечерта до късно играхме Нинтендо, не мога с думи да опиша какво удоволствие изпитах да играя "Супер Марио" отново! Преди много години и аз имах игра от обикновените телевизионни игри и превъртах "Супер Марио" по няколко пъти на ден :) Като се пробвах сега, след толкова години, отново можех да играя както преди! Не е за вярване, нищо не се забравя, всичко си е там :) Е, поубиха ме малко гадинките на трето ниво, но ако поиграя няколко часа, гарантирано ще стигна до края! Докато играхме, хапвахме шоколадов пудинг като десерт след вкусната вечеря. Сергей беше много притеснен, а на мен ми беше мъчно, че на такива добри хора се случват толкова гадни неща!
Сега, доста месеци след гостуването ми, Сергей продължава да помага на приятелката си да се възстанови и да си плати огромните болнични сметки, сложил е линк в каучсърфинг профила си и аз също държа да го споделя тук, може би някой ще има възможност и желание да помогне - https://www.gofundme.com/kristiannamay
Момичето е един от най-добрите пилоти на моторен парапланер в света, печелила е сребърен медал в световен шампионат.


в градския музей





в музея на изкуствата



в природонаучния музей



Ден 44 - Goteborg - гора доVindon (22.07.2017)
километър 3357,80
за деня -90,86
Маршрут: Goteborg - Kungalv - Kode - Jorlanda - Stenungsund - Myggenas - Mjorn - Svanvik - Varekil - Henan - Vindon

В пълна готовност и с перфектно функциониращо колело, напуснах дома на Сергей. След Гьотеборг започна да става все по-хълмисто и равните участъци намаляха. В Kungalv се насладих на прекрасна крепост, която видях само отвън, защото за посещение се плащаше и не беше евтино. До крепостта имаше туристически инфоцентър, където много приятно и услужливо момиче ми даде вело карта на всички райони до границата. Избрах да карам по живописен и вълнуващ път по мостовете след Stenungsund. В тази част на Швеция брегът е много нацепен и пълен с острови, които благодарение на построените мостове стават полуострови. Гледките са изключително красиви и още минавайки по мостовете към Tjörn - първия остров, онемявам при вида на пейзажите. За да разгледам този остров обаче трябваше доста да си удължа пътя и тъй като бързах за Нордкап преди зимата да ме хване, се наложи да продължа към моста за Оруст - следващия остров, който е и най-голям. Прекосих го целия по дължина като теренът бе хълмист, имаше много гори и симпатични малки градчета. Също така готини плажчета, на които се радвах благодарение на хубавото време. След Henan си потърсих място за спане, изкачих се по стръмен склон и разпънах палатката в борова гора, недалеч от група къщи. Беше спокойна и тиха нощ, сякаш и муха не прехвръкна.


крепостта в Kungalv

туристическият инфоцентър беше в готина стара къща

в Kungalv


готини коли карат шведите :)

и велоалеите си ги бива


гледките от мостовете към Tjörn са впечатляващи...


някъде на Оруст



Ден 45 - гора до Vindon - гора до Sannas (23.07.2017)
километър 3436,87
за деня -79,07
Маршрут: Vindon - Skredsvik - Munkedal - Haby - Dingle - Hallevadsholm - Rabbalshede - Tanumshede - Vitlycke - гора до Sannas

И на сутринта продължиха да се нижат готините малки градчета с яхти и плажчетата край тях. След като излязох от островния район, се върнах на главното шосе и продължих в посока Tanumshede, близо до което се намира едно от най-яките места, които посетих в това пътуване - скалните рисунки Витлике. Сергей ми беше казал за тях, аз не знаех за съществуването им преди, но категорично реших, че отивам да ги видя. Преди да стигна до там обаче прекарах дълъг ден в каране по баири, стана доста хълмисто-планинско тук и вече се усеща, че наближавам Норвегия. На един баир се засякох с германец колоездач на име Фабиан. Тъкмо почивах и пиех вода, когато той ме настигна. Много бързаше да стигне Норвегия, тръгнал да кара от Швеция и отиваше на север, само че не до Нордкап. Очевидно си поставяше амбициозни цели в изминаването на километри и караше бързо, което му отнемаше възможността да разглежда. Говорихме десетина минути и той си продължи. Казах му за скалните рисунки, той също не знаеше за тях.
Когато наближих Витлике, беше доста късен следобед. Направих огромната грешка първо да отида до самите рисунки вместо до музея. Рисунките са на открито и могат да се видят по всяко време, а музеят затваря в 6 следобед и много ме доядя, че го изпуснах, отидох 5 минути по-късно. И музеят, и рисунките са безплатни за посещение! Рисунките са в списъка на ЮНЕСКО и с ръка на сърце мога да кажа, че посещаването им ми достави несравнимо удоволствие! Много са интересни, сякаш всеки момент ще оживеят! Местата, където са направени, са в гората и целият район има особена атмосфера. Слагам линк към сайта на обекта, който иска и знае английски, може да прочете повече информация - http://www.vitlyckemuseum.se/en/   Аз лично доста се разочаровах от себе си, че не знаех абсолютно нищо за това място преди Сергей да ми го препоръча. Важно е да се знае, че рисунките са пръснати на няколко места. Най-главните са тези, които са на 200 метра от музея, на една голяма скала, но по-нататък по пътя има и други обекти, които аз също посетих. Тези до музея са над 500 и датират от 1700 до 300 г. преди Христа. Те всъщност се водят Витлике, а освен тези на голямата скала, от нея тръгва пътека през гората, която води до други по-малки скали с по-малко на брой рисунки. На върха на хълма, докъдето също има пътека, има две гробници, от които се открива хубава гледка към целия район. Освен рисунките Витлике до музея, има и още три места, които са наблизо и където също има рисунки - Fossum, Litsleby и Aspeberget.
Прекарах няколко часа край рисунките и все не ми се тръгваше. Мястото беше прекрасно, но трябваше да продължа, ставаше късно и беше време да търся гора за спане. Отправих се нататък по пътя и се установих в една такава като се качих на високо, с чудна гледка към залязващото слънце. Това беше последната ми нощувка в Швеция, вече бях съвсем близо до главната дестинация - страната на фиорди и троли :)



пълно е с яхти в Швеция




скалните рисунки Витлике...






не бях единствен посетител





последна нощувка в Швеция


Ден 46 - гора до Sannas - езеро до Rade (24.07.2017)
километър 3549,04
за деня -112,17
Маршрут: гора до Sannas - Balerod - Stromstad - Hogdal - Annerod - Svinesund - Skjeborg - Sarpsborg - Rade - езеро

Сутринта карах директно към Stromstad, където намерих ток в супермаркет ICA и седнах да зареждам телефона, чиято батерия бе умряла от предната вечер, докато ползвах wifi пред музея Витлике. По едно време се появи германецът Фабиан от предния ден, изглеждаше много зле. Каза, че карал 150 км вчера и днес не можел въобще да кара, бил адски изтощен. Не се отбил изобщо до Витлике, явно е бързал. За къде - не е ясно. Не ги разбирам тия "рекордьори", и какво като е минал 150, а аз 80 км предния ден - в момента и двамата сме на едно и също място като аз имам сили за още 80 и успях да разгледам куп неща по пътя, а той едва си стои на краката и вероятно цял ден ще дреме на някоя пейка и ще недоволства. В края на деня дори може да си е на същото място, а аз - 80 км напред, или както в случая - 112 км напред. Жалко, че светът е пълен с толкова глупави пътешественици, които се напъват, бързат, не виждат нищо по пътя си и накрая окапват, защото нямат никакви сили. Този немец ми напомни на италианеца Алфонсо от Камино де Сантяго, който си прецака краката в стремежа си да ме изпревари и му пропадна цялото Камино. Фабиан освен, че е много изморен, ми се оплака и че не успял да си намери място за диво къмпингуване предната нощ и платил 29 евро за една нощувка в къмпинг... Е, това да не можеш в Швеция да си намериш къде да спиш в природата, при положение че си с колело... нямам думи просто!
Напазарувах си храна и след като ми се зареди телефона, продължих да карам. Не след дълго видях стопаджийка на пътя и спрях да си говорим. Жалко, че не можех да я кача и повозя :)) Беше хърватка и много ми се зарадва, каза че другите колоездачи били студени и неразговорливи хора, а от мен лъхала топлина като от стопаджия :) Е, аз без бой си признах, че всъщност пътувам на стоп, а не с колело и това е само изключение, за да опитам нещо различно. Само като ми каза, че преди няколко дни била на Нордкап, а аз се замислих, че имам поне месец даже и повече, докато стигна до там, леееко и завидях и ми домъчня за стопа :) Но бързо се сетих, че ще имам още много възможности да дойда тук на стоп и че велопътешестването си има куп други предимства. Определено ми липсваше стопа през тези месеци, но гледах да изтъквам плюсовете на пътуването с колело, а не минусите му. Хърватката ми даде много съвети и препоръки за оцеляване в Норвегия - спане в тоалетните, в които има парно, тъй като на север е твърде студено да спиш навън; преравяне на кофите за боклук до супермаркетите, където се изхвърлят много неща, а храната е твърде скъпа... Когато тя била на Нордкап, температурата била 6 градуса, валял дъжд и духал вятър. Започнах да се притеснявам - щом сега, в разгара на лятото, там е толкова студено, какво ще е, когато аз пристигна....
По пътя към границата направих голяма грешка - хванах някакъв пряк според картата път, който обаче се оказа черен горски път с чакъл и след доста бутане на колелото, което не върви по такава настилка, пътят се превърна в горска пътека и осъзнах, че трябва да се връщам преди да се забутам още повече. Така изгубих ценно време, но пък си направих приятна разходка в гората. Продължих по асфалтирания заобиколен път и не след дълго стигнах Свинесунд - градът на границата. Пресякох моста с чудна гледка и се озовах в така дългоочакваната Норвегия! Вълнението беше голямо, макар да оставаха много километри и дни до Нордкап. А теренът ставаше все по-планински и умората ме принуждаваше да бутам на един баир. Докато почивах и пиех вода, ме настигна немски колоездач на име Мартин. Заговорихме се, стана въпрос и за Фабиан и се оказа, че и двамата сме го срещали. Продължихме да караме заедно по пътя и си говорехме кой откъде е минал, колко дни, колко километри... Мартин имаше навигация и всякакви велокарти на телефона, така че като се зачудехме накъде, той вадеше телефона и намираше пътя. Чудеше се как се оправям с хартиената карта, на която имаше само основните градове в района, а за тази част от Норвегия още и карта нямах дори. Е, аз имах навик да питам хората като се замисля на някой кръстопът, ако нямаше хора - да следвам интуицията си, а ако се загубя - да не се ядосвам и да се намеря бързичко. На телефона, който взех за пътуването преди да замина, имаше свалени разни гугъл карти за обща ориентация, но той постоянно нямаше батерия и го държах изключен, така че почти никога не го ползвах, само в случаи на тотално объркване.
С Мартин карахме около два часа и стана време за търсене на място за спане. Решихме да къмпираме на едно място, тъкмо да си говорим повече време. Отбихме от главния път близо до Rade и отидохме до езерото, където имаше малко полуостровче. То явно беше частна собственост и къмпирането там беше забранено, но пък попаднахме на идеалното място леко встрани от пътя преди самото полуостровче и се установихме там. Разпънахме палатките, Мартин си сготви вечеря на котлона като предложи и на мен, но аз си имах достатъчно сухи храни и се задоволих с тях, почерпих го чипс. Беше му интересно как оцелявам без котлон и готвене, а за мен пък беше странно как всички колоездачи носят котлони, тенджери и прочее посуда, и отделят толкова време да седят и бъркат разни манджи... на мен тези неща винаги са ми били крайно неприятни. Ако трябва да готвя, за да ям готвено, предпочитам сухия хляб със сирене. Добре, че има кой да готви за мен вкъщи, че иначе стомахът ми щеше да е станал на пихтия :)
Нощта мина тихо и спокойно, легнах си рано и вероятно Мартин е направил същото. А на сутринта той тръгна първи, докато аз закусвах бавно и мързеливо, понеже не бързах за никъде, имах едва 60 км да минавам до следващия ми домакин от Каучсърфинг...


последен ден в Швеция...



в Stromstad


забутах се по горски път и се наложи да се връщам

границата с Норвегия е мост

гледката отгоре

най-после! дългоочакваната страна на троли и фиорди :)))
след границата




гледка към езерото от мястото, където къмпингувахме с Мартин


2 коментара:

Bore каза...

"Не че някой щеше да дойде да мери и да се заяжда, но исках да проявя уважение към закон, който дава достатъчно свобода на хора като мен да не се крият като кокошкари и престъпници, когато къмпингуват, както се налага в останалата част от самозабравилата се Европа. Да ти се отнеме човешкото право да си легнеш под открито небе върху майката Земя, е варварщина, която трудно може да се сравни с каквото и да било и никак не приляга на държави, където хората имат претенции да са по-развити! Оправдание за това безумие няма и докато дишам, ще нарушавам съзнателно и умишлено всички подобни "закони"!"

Респект за горния цитат, който напълно припокрива и моето мнение по въпроса. И де да беше само това отнето човешко право в името на някакви си там имагинерни понятия като "сигурност" и "спокойствие"... :(

Чакам Норвегииииия :)))))

Tery каза...

Аха, с въвеждането на тези понятия и втълпяването им в главите на хората, много лесно се управляват масите от уплашени за сигурността си същества. Интересно как на човеците все им убягва да осъзнаят, че на тоя свят има само едно сигурно нещо - напускането му :)))

До края на седмицата ще пусна първата част за Норвегия, сега подбирам снимките :) Трудно е човек да си представи колко време и работа е подготовката на един пост в блога, и аз не можех да си представя преди да почна да пиша. Голям кеф ми е, но си иска време :)