Ако някой ми беше казал, че това ще ми се случи и то точно при това пътуване, изобщо нямаше да му повярвам...
Сега в резюме, а скоро и разкази.
Някъде около месец преди Коледа реших, че тази зима е време да отлетя на юг и да се завърна в така любимата си Африка. Избрах да посетя две нови за мен страни - Тунис и Алжир. Научих, че има ферибот до Тунис от Италия, който струва 36 евро и реших, че цената е добра. Така или иначе тези две страни са недостъпни по суша от съседните, Либия не издава никакви туристически визи, а откъм Мароко границата с Алжир е перманентно затворена. Реших да си извадя алжирската виза докато съм си в България, после стоп до Сицилия, фери до Тунис и разглеждане на двете страни с връщане по същия път. Смятах да прекарам около месец и половина в двете общо. До последно се чудех дали да предприема това пътуване, спираше ме единствено факта, че спестявам пари за велопътешествието до Норвегия, което предстои. И не исках да изхарча спестеното по фериботи и за визи. Първоначално не смятах да вземам никой с мен на пътуването, но когато другарчето (същото онова от пътешествието в Латинска Америка) изрева: "Айде, води ме в Африка", реших, че ще прежаля парите и ще се ходи. Другарчето никога не е стъпвало в Африка и много се вълнуваше.
