Панама - куни, небостъргачи и молове

едно от децата на куните в село Армила

Това ще е последната публикация, която ще сложа на блога преди да се приберем вкъщи (следващо включване ще е за Коста Рика, което вече ще пиша от удобния диван у дома, с чаша мляко с какао в ръка :)))
В момента сме доста напрегнати, защото остават по-малко от две седмици до прибирането ни. Ако случайно самолетът не падне, ще успея да доразкажа пътуването, имам да пиша за още 7 държави :) И ако не измръзнем по европейските пътища, разбира се. Използвам възможността да призова ако някой се прибира с кола от Западна Европа и му се вземат на стоп двама ни живи, ни умрели от студ, добре препечени с цигански тен пътешественици, да пише, защото както сме свикнали последните месеци на изпепеляваща тропическа жега и както ще ни изтърси самолета в зимна Европа, разболяването ще ни е най-малкия кахър. Нямаме почти никакви сносни дрехи, за обувки да не говорим :)) Също ако има хора по маршрута от Бон към България, които да четат писанията ми и случайно да искат да ни подслонят за една нощ, ще е от голяма помощ, но гарантирано ще дойдем и ще си тръгнем болни :) Поне ще се наслушате на истории от пътя, сега в Мексико си прекарваме много интересно! Бяхме на гости на българи, сега сме при майка мексиканка, чийто син съвсем наскоро е стопирал в България и е минал на 3 км от Хасково. Колко е малък вече света!!!
Приятно четене за Панама :)

Колумбия - карибското крайбрежие и дим да ни няма!

в красивия пристанищен град Картагена

Предупреждавам - тази публикация не е за хора със слаби стомаси и нерви, както и за фенове на Колумбия. Ако сте такива, най-добре прескочете първите 6 абзаца или отидете направо на снимките :)

Реално само ние си знаем какво беше ежедневието ни в тази "очарователна" латиноамериканска перла, към която за жалост положително чувство не храня, и колкото и детайлно да описвам, не мога да достигна такива лингвистични висоти, че да обясня дивотията, в която попаднахме на някои места. Второто ми посещение само затвърди и дори надмина отвращението ми към страната. Предишния път се мотаехме в общо взето доста по-читави райони и единственият ни проблем бяха лошите хора, докато сега се натресохме принудително на най-лошото - крайбрежието. Всички латиноамерикански страни без изключение, които имат крайбрежие с горещ климат, страдат от нашествието на негрите, които не жалят усилия в това да направят цялата си околна среда гнусна, мръсна, осрана и миризлива. Естествено и много опасна.

Венецуела - живот на опашка

в Каракас

https://www.youtube.com/watch?v=xhzCKEp7q2Y

Предишното ни посещение на Венецуела беше преди повече от година. Беше ни първата страна на континента, първият сблъсък с една не толкова щастлива реалност. След Карибите дойдохме разглезени, отпуснати и неподготвени за този континент. Не говорехме нито дума испански, което направи оцеляването ни доста трудно. Страната тогава ми се видя интересна, уникална, но пълна с негативи, най-големият от които бяха хората й. Повечето ни гледаха лошо и се държаха грубо. Отдадохме това на кризата и им простихме.

Сега, след като сме видeли останалите страни на континента, Венецуела ни се стори... доста приятна и гостоприемна държава :) Аз леко си промених мнението за нея в някои аспекти. Е, шофирането отново е най-лошото на континента и шансът за катастрофа - огромен (да припомня, че предния път тук катастрофирахме), но след като вече сме били в страни като Аржентина и Боливия, тази започна да ми се струва доста по-приятелска. Има си своите проблеми и би била доста зорна за начинаещи пътешественици, на каквито изобщо не я препоръчвам.