Последния ден в Дуала си занесох обувките на обущар. Чисто новите обувки, които ми подариха приятелите ми от Кеип Таун, вече са за трети път на обущар, а сигурно ще има и четвърти преди да стигна България. Никоя обувка явно не може да издържи на африканско ходене! Цялата ми екипировка е в лошо състояние вече, само раницата на Ташев още се държи, макар съвсем да изсветля от слънцето. Евала на Ташев за здравите им раници, не зная просто как издържа на такива условия, всичко друго по мен се окаса, разпадна... Вечерта играем дарц с Арманд, а на сутринта той отива на работа, а аз тръгвам да излизам от града, което ми отнема повече от 3 часа здраво ходене. Стотици дразнители ми подвикват, агресивни автобусни шофьори се опитват на сила да ме вкарат в автобусите си, удрям няколко където и както мога, след като се опитват да ме дърпат за ръката, а двама дори се сбиват кой ме е видял първи и кой ще ме набута в автобуса си, което ми дава време да се измъкна без да употребявам насилие.
