Тази снимка за мен символизира същността на Колумбия - спирка край пътя, преградена с бодлива тел, за да не може никой да седне да почине или чака автобуса. Вдясно до нея има крайпътно заведение. Идеята на преградилия спирката вероятно е била, че вместо хората да сядат на безплатната спирка, ще сядат на заведението му и ще консумират. В Колумбия не видяхме нито една автобусна спирка извън градовете, в селата и въобще никъде, освен в големите градове. Също така почти не видяхме парче земя без ограда (бодлива тел).
В момента сърцето ми е пълно с толкова обич и възхищение към Еквадор, неговите хора и неговото министерство на околната среда, че ми е много трудно да пиша за неприятните ни преживявания в северната му съседка. Но все пак това пътуване има две страни и няма да е честно да прикривам негативната.
