До Нордкап с колело - част 5 - Дания

в Копенхаген

Надали поздравът ми този път би могъл да е по на място :)  - I LIVED !


I...I did it all 
I...I did it all 
I owned every second that this world could give 
I saw so many places 
The things that I did 
Yeah, with every broken bone 
I swear I lived

Ден 36 - гора до Norre Alslev - Copenhagen (14.07.2017)
километър 2830,34
за деня - 125,27
Маршрут: гора до Norre Alslev - Vordingborg - Nyrad - Tappernøje - Ronnede - Køge - Copenhagen

Излизането от гората през нивата беше доста мъчително, едва избутах колелото и добре, че не беше валял дъжд. До Vordingborg беше равно и лесно за каране, минах по дълъг мост и разгледах центъра набързо, имаше руини от крепост, а доста търговци нареждаха сергиите си по главната улица. След града обаче сбърках пътя и навъртях 6 км отгоре, докато се усетя. Велоалеите винаги много ме объркват. Някои вървят успоредно на шосето и са просто идеални, но други те отбиват някъде встрани и като нямаш детайлна карта, почваш да се губиш.

Поех по шосето към Koge, беше идеално за каране, макар да нямаше велоалеи в някои участъци. По някое време изпреварих момче и момиче с онези колелета, които ги караш легнал, много са модерни в Западна Европа. Не ми изглеждат особено практични, бързи, удобни и безопасни, но гарантирано спестяват болките в дупето, които мен си ме мъчеха почти всеки ден :) В този район Дания не беше съвсем равна, занизаха се хълм след хълм, но като наближих Køge пак стана равно. Преди града един бус отби до мен и отвътре ме заговориха мъж и жена българи :) Видели знамето, веещо се на дисагата ми и веднага спрели да ми дадат една доза положителна енергия. Живеят в Køge, а са от Кърджали, така че сме почти съседи. Приятни и разговорливи хора, съвсем ми повдигнаха настроението и карах с неслизаща от лицето ми усмивка през остатъка от деня. Поривите ми да плача бяха намалели значително през последните дни, прекарвах в рев сумарно около час на ден, което бе едно голямо нищо, а нощем започнах да заспивам по-бързо - след само час въртене и мрачни мисли. Когато не плачех, усмивката не слизаше от лицето ми. Място за безразличие в живота ми нямаше, никога не е имало. Или тъгата е навсякъде и всичко е черно, или бузите ме болят зверски от смях :) Беше напълно достатъчно да видя някое мъничко кално езерце,проскубано косе-босе, дърво с широка корона, човек с два различни чорапа, стръкче зелена трева или малка капчица дъжд, за да изпитам онова толкова характерно за мен въодушевление и тотална еуфория от абсолютно всяко нещо, което видят очите ми и в което намирам красота и уникалност. Сетих се за хората, които казват, че щом са видели един водопад, значи са видели всички и ми стана много жал за тях. Искрено се радвам, че мога да изпитвам толкова силни емоции към всяко нещо - убийствена мъка, която ме срива всеки ден, както и нечовешка радост от досега с почти всяко нещо... И за протокола - всеки водопад, стръкче трева, кално гьолче, крехък комар или проскубано пиле, са уникални, неповторими и заслужават да бъдат видени, независимо колко сте видели преди това! :) А носенето на два различни чорапа трябва да бъде закон!
В Køge центърът много ми допадна. Освен всичките готини стари сгради, имаше и две чешми със сладурски каменни животинки. След като се поразходих из града, продължих към Копенхаген. Докато наближавах центъра му, плисна страхотен дъжд. Скрих се под един навес на сграда и хапнах на крак, надявайки се дъждът да спре, че да видя нещо от града. Обадих се на домакина ми Яни, който предложи да се срещнем на гарата в 21:00. Идеално, така щях да имам време да разглеждам. Да, ама не - дъждът нямаше никакво намерение да спре, така че се наложи да отида направо на гарата и да седя там няколко часа, ставайки вир-вода по пътя до там.
Яни дойде да ме вземе в уречения час, той също беше с колело и се придвижихме бързо до дома му, недалеч от центъра. Когато пристигнахме пред блока, Яни каза да си заключа колелото отвън на паркинга, където той си оставя неговото. Това беше меко казано неприемливо за мен и означаваше да прекарам нощта на паркинга, който си беше точно на улицата. В Западна Европа толкова брутално се крадат колелета, доста повече, отколкото в България, така че няма сила на света, която да ме накара да изоставя Дявол на улицата и да си спя спокойно горе. Яни беше учуден от отказа ми, но прояви разбиране и отвори мазето, където заключихме колелото. Самият той е супер спокойно типче, понеже е голям фен на марихуаната и общо взето не му пука за нищо, освен за това как да си вземе почивка от реалността :) Вечерта проведохме много дълга миролюбива (без да се караме и бием) дискусия на тази тема и той самият призна, че ползва всякакви наркотици точно с тази цел. Установих, че ужасно много си приличаме, макар методите ни да са напълно различни. Него също страшно го боли от това, което е светът и човечеството, иска само да избяга в красив и безоблачен свят. Аз правя същото нещо, само че без употреба на наркотични вещества, защото вярвам, че човек трябва винаги да остане в пълно съзнание към заобикалящия го свят, за да може с нещо да го промени към по-добро. Ако си омаен и опиянен, никога няма да можеш ефективно да промениш нещата, които не харесваш, а си обречен вечно да бягаш илюзорно от тях. Но те са си там и стават все по-деструктивни, отчайващи и грозни, защото няма достатъчно хора, които да променят първо себе си, а после и нещата в света, които не харесват! Всеки избира лесния път - да избяга... от неразумните си близки, от отговорностите, от държавата, от грозната си реалност. Било то с алкохол, цигари, дрога, хазарт, зомбиране с телевизия....... Ако и аз опитвах да избягам от мъката си с тези методи, нямаше да ми стигнат всичката дрога и алкохол на планетата! Само че от цялото си сърце предпочитам най-грозната, страшна и зловеща истина пред най-красивата лъжа!
Различното в разговора ми с Яни беше, че и двамата научихме по нещо от другия. На него му станаха интересни моите идеи и аргументи, а на мен - неговите. Дадох си сметка, че жертви на дрогата и опиянението стават точно чувствителните хора, онези които ги боли наистина, които имат сърца. Проблемът им е, че нямат достатъчно воля и сила, за да останат в грозната реалност, създавайки си паралелна красива такава без намесата на опиати и им липсва умението да поддържат постоянно тази красива реалност и дори да опитат да я споделят с други хора. Лесно е да избягаш, трудно е да останеш с пълно съзнание в кацата с лайната, натопен до шия и да се бориш с вятърните мелници, да е жив и здрав вовеки моят идол - Дон Кихот! :)
Разговорите продължиха до малките часове на нощта, докато на Яни много му се доспа след като беше изпушил голямо количество марихуана. Заспивах, гледайки невероятната картина на черна пантера, която висеше на стената - излъчваше неописуема агресия и болка... беше една от рисунките на Яни, явно създадена в състояние на някакъв транс.

първа нощувка в Дания

през тази нива минах два пъти, за да стигна до гората и да изляза от нея

във Vordingborg

идеалната спирка за обяд :)

велоалеите в Дания са номер 1

имитация на Дивия Запад

из центъра на Koge...

 

пристигам в Копенхаген, посреща ме дъжд

в дома на Яни

Ден 37 - Copenhagen - Hundige Havn Hejren (15.07.2017)
километър 2845,58
за деня - 15 + около 20 с кола

Докато Яни се събуди, стана почти обяд. Това не ме тревожеше много, защото не се налагаше да карам днес, смятах да остана в града след като го разгледам. Имах още един уговорен домакин за втората нощувка в Копенхаген - Георги, който живее на яхта. Абсолютно неочаквано беше за мен да се сдобия с домакин българин точно тук чрез Каучсърфинг, той беше видял съобщението ми и ме покани да нощувам на лодката. Преди да се срещнем следобед обаче, прекарах няколко вълнуващи часа в обиколки на центъра, който надмина очакванията ми и доста ме впечатли. Изобилстваше от интересни сгради и улички, и макар да гъмжеше от туристи в този слънчев ден, разходката ми беше чисто удоволствие. Особено ми харесаха старите кораби на фона на разноцветните къщи :) Отидох и до известната в цял свят Кристияния - мини-държавата на беззаконие и дрога, където и полицията не смее да влиза. Беше пълно с кофти типчета, продаващи дрога, както и с много туристи, дошли да си купят. Графитите бяха готини, но доста бързо си тръгнах от това откачено място, не ми беше по вкуса с всичките изпадняци и друсалки на всеки ъгъл...
Следобед се обадих на Георги, точно след като ме бе заговорило семейство българи, видели знамето :) Ехх, чудесна идея беше това знаме! Той дойде с кола до мястото, където се намирах и заедно отидохме да видя статуята на малката русалка. Да застана до тази статуя бе една от големите ми мечти, така че мога да се похваля с още една осъществена :)
"Не ставай друсалка - стани русалка!" - предлагам това да е мотото на страната, дала на света "Малката Русалка" на Андерсен! Толкова обичам тази приказка... както и филмът на Дисни, цял живот мечтая да живея под водата, да се сменим с Ариел :) До статуята очаквано беше пълно с народ, всички се надпреварваха за снимки. Сърцето ми бе обзето от истинска радост докато я гледах, а Георги ме снима с нея за спомен. На връщане към колата минахме през форта, където се оказа забранено да се влиза с колело макар и само да го буташ, така че любезно ми направиха забележка и си тръгнахме.
Марината, където е лодката на Георги, е на около 20 км извън центъра на града, в посоката, от която дойдох предния ден. Тоест щях да се върна назад. Само че не с колелото, а с колата. Посрещнах с изумен и невярващ поглед инициативата на Георги да вкараме колелото в неговия Опел Астра, в който имаше и други багажи. Направо ми се стори невъзможно, а то взе, че се събра, при това без разглобяване! Возенето в кола ми беше странно, толкова свикнах с колелото и всичко изглеждаше различно на бързи обороти. Спряхме в Лидъл да купим храна, след което отидохме на плажа, намиращ се близо до марината. Ядохме сладоледи, плодово мляко, сирене... и поседяхме час и нещо на чудесния плаж с бял пясък. После се върнахме на марината, настаних се в чудесната яхта, която в момента Георги ремонтира и отидох на душовете да се изкъпя. Вечерта прекарахме в интересни разговори, Георги е инженер и знае адски много за какво ли не, ерудиран човек с широк спектър на познание. Скоро ще ходи до Виетнам за две седмици, не е излизал досега от Европа. Беше ми интересно и приятно през цялото време, научих много от него, а за десерт на хубавата вечер, гледахме "Моана" до 1 през нощта :) За първи път в това пътуване имах шанса да гледам един от любимите си филми и страшно се радвах! Заспах с емоции от филма, подейства ми много зареждащо за седмици напред.

из центъра на Копенхаген...

 

в известната Кристияния

из форта

време за плаж

яхтата на Георги

на марината

Ден 38 - Hundige Havn Hejren - гора след Larod (16.07.2017)
километър 2929,58
за деня - 84
Маршрут: Hundige Havn Hejren - Copenhagen - Klampenborg - Taarbaek - Vedbaek - Mikkelborg - Humlebaek - Krogerup - Snekkersten - Helsingor - Helsingborg - гора след Larod


Сутринта въобще не ми се ставаше, защото времето бе просто ужасно. Нищо общо с предния слънчев и топъл ден. Небето беше сиво и пръскаше ситен дъжд, който на моменти се усилваше. Чак към обяд тръгнах като Георги предложи да ме закара до центъра, но аз отказах, не исках да се разкарва заради мен, а и никак не беше лошо да навъртя и малко екстра километри, караше ми се въпреки дъжда. Отново минах по същия път, по който и предния ден. В Копенхаген се опитах да доразгледам центъра в дъжда, бяха останали няколко места, които исках да посетя. По едно време дъждът така се усили, че се наложи да се крия в един подлез и да подскачам на едно място, за да се стопля, беше ми студено с мокрите дрехи. Не посетих ботаническите градини за жалост, тъй като беше забранено да се влиза с колело.
След града се натъкнах на поредната прекрасна безплатна тоалетна, където можех да вляза заедно с колелото и да се стопля и изсуша за малко. Извън Копенхаген по велоалеята стана почти невъзможно да се кара, понеже беше пълно с плужеци. Спирах на всяка крачка да ги местя и това невероятно много ме забави. На някои места нямаше откъде да се мине, целият асфалт бе покрит с крехките животинки и не смеех да се кача на колелото, за да няма дори минимален шанс да прегазя някой. Изпитвах невъобразим ужас от мисълта, че имам "властта" да прекърша живота на тези създания... "с голямата власт идват големите отговорности". Моя отговорност бе да ги преместя на безопасно за тях място. На шосето за коли противно на всякаква логика нямаше нито един плужек, така че след време изоставих велоалеите и карах по шосето, след като се убедих, че други колоездачи не минават и няма кой да сгази плужеците.
Когато наближих Елсинор, дъждът най-после спря. Всичко по мен беше мокро и ме тресеше яко. Въобще не губех присъствие на духа обаче, адски се вълнувах, че ще видя замъка на Хамлет и не ми пукаше особено за мокротията и подутите ми ръце, които бяха станали като гъби и кожата по пръстите ми сякаш щеше да падне всеки момент.
Първо разгледах центъра на града, беше много спокойно и явно дъждът бе прогонил хората по домовете им. Замъкът Кронборг, известен като замъка на Хамлет (макар да е построен векове след живота на датския принц) беше прекрасен и му отделих заслуженото внимание, обиколих го от всички страни и го наснимах, мислейки си за гения Шекспир и творчеството му, и спомняйки си цитати от "Хамлет".
По някое време реших, че е дошъл момента да се прехвърля в Швеция и взех ферибота за 40 крони, който за около 20 минути ме метна от другата страна - в Helsingborg. За съжаление денят си отиваше и нямах почти никакво време да видя града, който обещаваше да предложи доста интересни места. Направи ми силно впечатление, че беше пълно с емигранти от всякакви етноси и раси, и сякаш нямаше да е особено безопасно след смрачаване, така че побързах да се изнеса, за да не посегне някой на Дявол и останалото ми имущество. Отдалечих се на 7 км от града и си легнах да спя в малка гора между две ниви. Имаше вятърна мелница наблизо, а докато разпъвах палатката, един заек притича край мен. Опитах се да го последвам с надеждата, че ще ме отведе в Страната на чудесата, но изчезна тъй бързо, както се бе появил... По-късно нощем сърните се чуваха и ме събудиха няколко пъти, много са шумни тези сладури :)

И за завършек пак музикален поздрав :) - https://www.youtube.com/watch?v=K5KAc5CoCuk

отново в Копенхаген

по пътя за Helsingor

любимите ми датски къщи :)))

датски крони

в центъра на Helsingor

замъкът на Хамлет

обграден е с ров, пълен с вода

отсреща е Швеция - Helsingborg

:)

идеално приложение на боклука :)