С колело до Нордкап и обратно - обща информация

Dalsniba, 1500 метра надморска височина, Норвегия

И така, най-после намерих време да седна и напиша първата публикация за това пътуване. Надявам се да бъде полезна на някой, който е решил да прави нещо подобно занапред.

Държа обаче да започна с благодарности към най-важните хора, заради чиято добра воля пътешествието ми се осъществи по точно този начин. Изненадващо бе колко много хора ми помогнаха за това пътуване, отделяйки от средствата си, времето си, споделяйки домовете си... и показвайки ми за пореден път, че писането на този блог има някакъв смисъл и се оценява положително от някои хора. Това е чест за мен и ме стимулира да проявявам все повече респект и отношение към читателите. Сърдечно благодаря за всеки жест, не само паричен и материален, но и всеки един окуражаващ коментар или готин мейл, който допълнително ме надъхва да бъда това, което съм, дори и когато стане много трудно и тежко!

Безкраен е списъка с хора, които помогнаха, тук искам да споделя някои имена на дарители на блога, както и  хора, които допринесоха по друг начин за това пътуване, било то с гостоприемство, почерпка или екипировка, с огромна благодарност към тях!!! Дано не пропускам някого!
Димитър, Валери, Беко, Миро, Иво, Емил, Елка, Деси, Радослав, Studio Folio Bulgraph EOOD, Маргарита, Венцислав, Елена, Таня и семейството й, Бале, Алекс, Златомира и Оги, Лео и семейството му, Георги, Величко, Даниел, Марек, Естер, Камил и Миша, Нела, Анди, Яни, Сергей, Андреас, Макс, Рейдун и Тим, Робърт, Ерленд, Патрик, Рикардо, Ян, Луси, Ееро, Томас, Ивла, Питър, Лига, Елиза, Тимеа, Керим, Роня, Золи, Мона, Едуард.........



Дати и километри

когато стигнах Видин, километражът закова 10 000 :)

Пътуването започна на 09.06.2017 и завърши на 28.10.2017
Общо 142 дни на пътя
Или 10 501 км, отчетени точно по километраж като отделно са фериботите и стопирането на тунелите в Норвегия, тоест в това число влизат само навъртените с колелото километри.


Маршрутът ми беше: Хасково - Сърбия - Унгария - Словакия - Чехия - Германия - Дания - Швеция - Норвегия - Финландия - Естония - Латвия - Литва - Полша - Словакия - Унгария - Румъния - България

Най-много изминати за един ден километри - 155,4 през последния ден (от Беклемето до Хасково)
Най-висока скорост - 61 км/ч по пътя до Нордкап в последните 30 км.
Най-много дъждовни дни - в Норвегия, почти всеки ден :)
Най-кофти шофьори - румънци и поляци
Най-готин момент - след дъъълго изкачване в студ и дъжд, Дявол и аз седим на 1500 м височина, гледаме околните върхове и планини, покрити със сняг, мислим си разни тъжни неща и тихо си плачем... няма нищо и никого, времето е спряло, светът не съществува. Облягам се на Дявол и си мисля, че той е единственото същество на света, което ме обича и което е винаги с мен, макар да не е баш същество :)
Най-гадно преживяване - нападението на наркоманите в Сърбия, които искаха да похитят  Дявол и които щях да умъртвя изключително болезнено, ако не бяха избягали навреме!
Най-красивата държава - Норвегия безспорно! Перлата на Европа, несравнима с нищо дива красота...
Спукани гуми - 0 !!! Да са живи и здрави тези от Schwalbe, създали са най-здравите гуми Marathon Plus!


Екипировка

с това тръгнах

Всички навсякъде ми казваха, че пътувам много леко, другите колоездачи по пътя се учудваха как се справям само с две дисаги. Не само, че трета не ми трябваше, но и едната бе наполовина празна през повечето време. Всичкият ми багаж се събра в двете дисаги, дадени ми от един невероятен човек, а само фотоапаратът ми бе отделно в предната чанта за кормило, дадена ми от колега колоездач от Сливен :) Дисагите излязоха изключително здрави, не пуснаха капка вода, при все това, че постоянно бяха мокри. Когато ме удари кола в Полша, едната дисага бе повредена при падането и това разби сърцето ми. Никога не ме е боляло толкова за една вещ... За щастие успях да се прибера с така повредената дисага, закрепена със свинска опашка, до Хасково, където да бъде поправена.
Друг важен елемент от екипировката бе багажникът, на който тежеше всичко. Два от болтовете му се счупиха към края на пътуването, а всички останали ръждясаха. Ръждата всъщност порази цялото колело. Всички нипли на спиците ръждясаха брутално, всички болтове по колелото, веригата започна също да ръждясва, но понеже през ден я почиствах и смазвах, изкара цялото пътуване без проблем.
Палатката ми от предишни пътувания Ферино Немези 1, нямаше да преживее и това. Нощта преди София бе дъждовна и се наводних, така че се наложи аварийно да си взема нова палатка от Декатлон за 42 лв и да оставя старата в София.
Тръгнах с две заключалки за колелото, едната бе тип пружина и беше прерязана от наркоманите в Сърбия, а другата, на която всъщност разчитах да бъде най-добрата защита, ми служи вярно до края. Тежи 1,6 кг и е доста скъпа, но си струва! Според мен е най-сигурната измислена защита за колела. Спалният ми чувал Trimm бе нов, беше ми подарък за Коледа и само зимата в Италия бях с него преди това пътуване, така че държеше сравнително топло, макар и някои нощи доста да се тресох от студ. Носех една торбичка с инструменти и части за колелото - резервна гума, масло за верига, щанги за сменяне на гуми, лепенки и лепило, помпа, отвертки, жила за спирачките и скоростите. Дрехите ми бяха: два панталона, три тениски (ярко зелен цвят, за да ме виждат шофьорите), една блуза, един полар, дъждобран само до кръста, тънко яке, два чифта чорапи, бельо и сандали на краката, без втори чифт обувки. В Норвегия се наложи да се сдобия със скиорски ръкавици, вълнени чорапи, шапка, още едно яке, а получих и две блузи подарък. Така дрехите се увеличиха, но отново се събираха в дисагите. Студът понякога бе толкова жесток, че дори карането с три чифта чорапи и ски ръкавици, причиняваше чести измръзвания на пръстите на ръцете и краката ми.
Останалите ми багажи бяха: фотоапаратът, чийто обектив за жалост малко се развали - автофокусът не работи, шалте, тетрадка и химикал, челник, зарядни, два телефона, карта на Европа, джобен нож, слънцезащитен крем, шампоан, четка за коса, каска, тоалетна хартия, паста и четка за зъби, 4 sd карти памет за апарата, свински опашки за закрепване на падащи и разпадащи се неща (много важно - ако тръгнете на велопътешествие, носете си поне десетина свински опашки!!!) Също така най-важната част от колелото, без която препоръчвам никога да не тръгвате да карате - огледалцето за задно виждане! Не можете да си представите колко пъти ще ви спаси от катастрофа.


Нощувки

с гледка към Trollstigen

Спането бе предимно на палатка, но и доста нощи прекарах при каучсърфинг домакини или готини българи, които ме приеха в домовете си :) Изключително приятен бе престоят ми в Пирна при Таня - приятелка на майка ми и нейното семейство, последва гостуване на Бале в Берлин, който ме прие много сърдечно и като почетен гост :)  и среща с Алекс, който през не толкова далечната 2015-та спаси мен и другарчето от мръзнене по пътищата и направи изключително много за нас, а сега - две години по-късно отново показа гигантското си сърце като взе на Дявол нови накладки и гуми - най-добрите гуми, измислени някога за велосипеди, и ме гости с невероятни кулинарни изкушения в Берлин :) После бях на гости на друг българин - Георги в Копенхаген, който живее на яхта и си спомних чудните времена, когато плавах на Фидлер и се наслаждавах на безкрайното синьо :) По пътя обратно към дома се отбих в Пори, Финландия, при учителката ми по пиано от времето, когато бях на 5. Златомира и Огнян ме  разглезиха отново, 7 години след като им бях на гости през 2010-та, а не стига това, но ме препратиха към семейството на сина си в Хелзинки. След толкова българско гостоприемство изумителна и неочаквана бе срещата ми с Величко - шофьор на ТИР, който случайно видя българското знаме, веещо се на една от дисагите ми, спря камиона, с Дявол се повозихме малко и прекарахме една нощ в каросерията на ТИРа, а Величко ме черпи един куп храни в ресторанта на бензиностанцията. Освен невероятните българи, много други хора също ме подслониха и нахраниха! Домакините ми от каучсърфинг все бяха страхотни, не знам дали имах луд късмет или просто е пълно с готини хора, готови да споделят дома, времето, храната си с теб.
Два пъти за цялото пътуване останах и в хостели. Първият път в Братислава, когато ми беше много лошо след седмици непрекъснато каране,  вторият в Люблин, където имах отчайваща нужда от сухо място да спя и да се изкъпя. Първият хостел бе 13 евро, а вторият 9 евро.
Къмпирането си е цяла отделна тема. Беше изключително лесно в Скандинавия, направо като детска игра. В останалата Европа беше малко по-тегаво, но става навсякъде, просто трябва да се криете добре и винаги търсете гора. В Сърбия ме нападнаха, защото разпънах палатката до църквата в малко село и съответно не се скрих - огромна грешка! Особено на Балканите криенето трябва да е приоритет! В Норвегия няма никаква нужда да се криете, както и в останалата Скандинавия - безопасно е, законно е да се къмпира и никой няма да ви притеснява. Условието е да сте на минимум 100 метра от частна собственост.


Храна

ежедневната ми закуска и вечеря в Норвегия :)

Хранех се сравнително добре по време на това пътуване, даже доста добре. Единствено ми липсваха плодовете, бяха много скъпи в Скандинавия, но пък на кой му трябват други плодове като в гората има купища сини, черни и червени боровинки, малини и ягоди :) Домакините ми все бяха адски гостоприемни и особено българите ме угояваха сякаш ще ми теглят ножа още преди Коледа :)) Всеки път като бях на гости имах възможност да ям готвена и топла храна, което бе огромен плюс. Основните храни, благодарение на които колелото вървеше, бяха: хляб, сирене, картофена салата с майонеза, течен шоколад, чипс, кисело мляко, мляко с какао, банани. Мисля общо изядох повече от 30 буркана течен шоколад от по 400 грама, поне 30-40 опаковки чипс от 400 гр, безброй много сирена и хлябове, и още повече кисели млека. И при всичкото това ядене загубих 18 килограма, повечето във втората част от пътуването, а представете си без тези храни какво би останало от мен. Изводът е - яжте, ама много и до насита! Не пестете пари от храна!
Искам да обърна специално внимание на храните в Норвегия. На фона на всичката скъпотия има супер евтини неща, които ще ви нахранят идеално. Едно от тях е картофената салата! 900 грама кутия за 1 евро! Същото и течния шоколад - 400 гр за 1 евро! Такава евтиния и в България няма. При това храните са качествени и вкусни. Така че не си мислете, че не може да се кара евтино в Норвегия. Има и сравнително евтино сирене настъргано - 500 гр за 3,50 евро. Една кофичка плодово кисело мляко е малко под 2 евро, бананите често са на промоция като почнат да почерняват, а в някои супери се намира и евтин хляб за 1 евро, че иначе хич не е евтин, по 4-5 евро самуна. Най-евтините супермаркети са Kiwi, Rema 1000, Coop. И задължително си купете от кафявото козе сирене, този традиционен специалитет се превърна в любимата ми норвежка храна :)

норвежко меню :)

Бюджет

шефът на това пътуване - моята финансистка и спътница Елиза :)

 Общата сума, която похарчих за 5-те месеца, е 1700 лв. Това е без да се лишавам от нищо, а немалко от тях отидоха за пощенски пакети (198 лв). Хранех се добре, за да върви колелото, пътувах в най-скъпите държави в Европа. Разбира се, би могло да се направи за по-малко пари ако не бяха глезотиите от типа на пощенските пакети, но от храната няма как да се икономиса, все пак това не е пътуване на стоп, когато можеш да не ядеш 4-5 дни, или да караш с три банана на ден. При велопътешестването трябва да се яде, защото иначе си оставаш на едно място :) Естествено Норвегия изсмука голямо парче от този бюджет, най-голямото. В останалите страни я карах доста икономично. Покупките на дрехи също вдигнаха разхода, якето беше 128 лв, шапката и чорапите близо 50 лв. Нощувките в хостели бяха общо 3 - две в Братислава и една в Люблин с обща цена 70 лв.

Взети фериботи: Рощок - Гедзер (19 евро), Хелзингор - Хелзингборг (5 евро), из фиордите: Oppedal - Lavik (38 NOK), Dragsvik - Hella (безплатен), Mannheller - Fodnes (безплатен), Vangsnes - Dragsvik (безплатен), Eidsdal - Linge (33 NOK), Vestnes - Molde (50 NOK), Rykkjen - Kvanne (33 NOK), Bodo - Moskenes (22 евро), Хелзинки - Талин (23 евро)

Преди да замина, разбира се имаше други харчове - покупката на самия Дявол. За която нито миг не съжалявам, излезе страхотно колело и верен приятел! Не ме предаде никъде, устиска до края с минимални повреди, които не ми струваха почти никакви пари. Два болта от багажника се счупиха и две жила на спирачките се скъсаха, смених и няколко чифта накладки поради износване. Също така тръгнах с нови сандали Keen, понеже старите ми от Южна Америка бяха късани и поправяни няколко пъти. Купих си и нова палатка, дъждобран и полар от Декатлон в София.



Елементи

сваляш ръкавиците докато караш = оставаш без пръсти...

Дъжд, вятър, студ, жега, глад, жажда, изтощение, лоши шофьори, криви ниви... пътуването с колело е една непрекъсната борба с елементите! Почти няма дни, които са перфектни. Винаги има нещо, някаква спънка по пътя. Било то ужасно време, което ви кара да се чувствате смазани, мизерни и незначителни, мокри до кокал, тресейки се от студ, докато ледените капки дъжд продължават да капят от каската в очите ви и да ви държат на ръба на инцидент, докато огромните камиони хвърлят всичката вода от шосето върху вас... Или пък безсънието от 10 часа лежане на криво в палатката, опъната на гадно място с коренища и камъни отдолу, което води до безсилие и унилост, а имате да минете 120 км съответния ден, за да спите на сухо вечерта... Или мъките по носенето на колелото на гръб с всичките му багажи по стръмен кален склон докато вали порой, опитвайки се да стигнете до разбита колиба с остатъци от покрив, за да се подслоните... Да не се подценяват и стотиците хиляди бесни шофьори, които почти умишлено и сякаш небрежно се опитват да ви убият всеки ден и ви карат да споминате толкова много майки! Ами вятърът...еххх вятърът! Тази гад не спря да ме тормози от ден 1 до ден 142. За куриоз - съботата 28.10, когато се прибирах от Беклемето до Хасково, бе най-силният вятър в цялото пътуване! Принуди ме да спирам толкова много пъти докато се пусках от Балкана... Не че в Норвегия нямаше толкова силен вятър, но сякаш този тук ще остане по-по-най! Та вятърът... това е най-голямата чума от всички! Никога, ама никога не пожелавайте на колоездач "попътен вятър". Повярвайте ми, никога не е попътен! Помня само 4 дни, когато вятърът е бил в моята посока. Всичките бяха точно дните преди да стигна Нордкап.
Да обеля една дума и за глада... когато не знаете, че в Норвегия в неделя нищо не работи и не си купите храна в събота, и имате да минете 100 км за деня, ще разберете какво е да карате само на "телесни запаси". В края на деня ще се люшкате в предприпадъчно състояние по пътя, ще бутате колелото и ще ревете за една кока-кола, бучка захар или каквото и да е, съдържащо въглехидрати! Златното правило е, че винаги трябва да имате храна в дисагите. Аз отбелязах няколко гладни дни по време на пътуването, всеки от тях бе с добър прогрес в километрите, но ми костваше много повече усилия да карам на гладно, отколкото на сито. Един съвет - яжте колкото ви се яде и гледайте да са неща с повечко калории, с грозде и круши няма да стигнете далеч!
Вода има навсякъде в Скандинавия, там жадни не може да останете. В останалата част на Европа пълнете от тоалетни, бензиностанции, чешмички край пътя... не би трябвало някой да има проблем с набавянето на вода при велопътешествие в Европа.

Нямаше дискомфорт, с който да не свикнах. Дъждът от един момент нататък не ме безпокоеше, приемах го за даденост. Също и вятърът, примирих се с присъствието му. Студът бе част от приключението, некъпането и липсата на възможност да си изпера дрехите в северните части на Скандинавия също преглътнах леко, всички болки ги търпях мълчаливо и по някое време съвсем спря да ми пука за тях. Развих страхотни мускули, железни крака, силно сърце и трескав ум. Организацията ми беше перфектна във всяко отношение, дисциплината - желязна! Километрите се нижеха като мъниста на гердан. Всичко и всеки, който се опитваше да ме спре от постигане на заветната цел, бе пратен да духа супата. Елементите винаги бяха фактор, но аз ги превърнах в незначителен такъв, научих се да ги игнорирам.

течното гориво на Дявол :) мляко с какао!

Инциденти, проблеми и болести

из фиордите...

И в това пътуване не минах без нищо. :) То е вярно, че си го търся цял живот, а сега отново с моята най-скъпа дружка Смъртта се надигравахме няколко пъти. Първо нападението на наркоманчетата ме принуди да извадя нож и да се превърна в един много опасен и лош човек. Не вадете нож ако нямате намерение да го използвате! Аз имах ясното намерение да ги нараня жестоко, което явно си е личало, защото избягаха навреме.
Отбелязах цели 4 падания от колелото, за две от които ми помогнаха "любезни" шофьори :) Първото беше в Сърбия - вали пороен дъжд, пътят брутално разбит и надупчен като швейцарско сирене и хоп - предната гума на Дявол попадна в бая дълбока дупка, пълна с вода и невидима. Изпльоках се на асфалта и видях много звезди в иначе облачното небе. Ударих си много силно главата и само каската я спаси от пукане! Но пък ме боля зверски няколко дни. За късмет колелото беше ОК. Второто падане бе в Германия, семейство диви прасета пресичаше шосето и след майката се заточиха поне 12 малки прасенца! То хубаво, ама отсреща идваха коли и аз зверски се панирах да не бъдат блъснати, в следствие на което тотално загубих контрол над Дявол и той за благодарност ме метна в канавката. Късмет, че не паднах на самото шосе, защото зад мен също идваха коли. Слава богу всички прасета пресякоха!!!
Третото беше в Полша, една кола ми помогна да падна и да се ударя здраво. С други думи - удари ме! Идиотът наби спирачки в последния момент, явно си е мислел, че ще мине между мен и идващия отсреща камион. Удари лявата дисага, в следствие на което паднах в канавката на камъните и дясната дисага пострада от удара, тя понесе тежестта. Бях с доста натъртвания, синини и мнооооого болка в цялата дясна половина, която после не зная защо се прехвърли отляво. Шофьорът избяга от местопроизшествието!!! Дори не спря да се извини. Други коли спряха да ми помогнат да стана и да ме питат дали съм ОК, искаха да викат линейка - отказах. Следващите дни бяха много тежки, защото всичко много ме болеше и не спираше да вали, така че карането бе истинска мисия.
Последното падане бе в Румъния, където изрод изпреварваше в насрещното и хвърчеше към мен с невероятна скорост, за да предотвратя удара трябваше буквално да се метна в канавката доброволно, а тя бе така издълбана, че Дявол с тънките си гуми и товара отзад, не успя да вземе скока без да ме хвърли. И така отново обърсах "чистата" румънска канавка...
Сега да минем на травмите и болестите. Лявата ми ръка се прецака тотално и до ден днешен е често изтръпнала. Това започна още в началото на пътуването и така си остана през цялото време. Често трябваше да спирам и да я разтривам, защото ставаше нетърпимо. Дупето ме болеше ежедневно като с времето болките намаляха значително, но минех ли 100-те километра за деня, винаги се появяваха. Вратът и раменете също ме наболяваха често, но не обръщах внимание и свикнах. Китките на двете ръце също ме измъчваха.
Няколко дни след като стигнах Нордкап и тръгнах на юг разбрах, че около месец и половина вече карам с лаймска болест. Точно най-трудния месец, прекаран изцяло по планините в Норвегия. Изобщо не знаех, че имам такава болест, но срещата с швейцарката Луси ме просветли, че растящият червен кръг на коляното ми хич не е безобиден. Спомних си, че някъде в Германия или Дания си махнах едно кърлежче от коляното, то явно е било носител. А тази болест е много шибана, защото може изобщо да не умреш от нея, а само да те мъчат проблеми със ставите и подобни години на ред. В моя случай единственият симптом беше изключително лесната уморяемост, която ме мъчеше целия месец в планините. Мислех си, че е просто защото баирите са огромни, стръмни и навсякъде, и е нормално да се уморявам, но не - оказа се, че е от тази гадост! Беше ясно, че няма да мога да продължа да карам и ще се проваля в пътешествието си ако не се излекувам, защото нямах много останали сили, затова както никога реших да пия доксициклин, за да се отърва от гадната болест и да продължа да карам. След като го пих не остана и следа от хроничната умора, която ме мъчеше.
Честите премръзвания също станаха проблем на север, постоянно се налагаше да слизам от колелото, да събувам сандалите и да масажирам пръстите на краката си, преди да ги загубя завинаги. Когато се възвръщаха към чувствителност, болките бяха страшни и очите ми се насълзяваха. Същото се случваше и с пръстите на ръцете, обикновено след дълги спускания. Почти всеки ден ми беше студено, понеже постоянно валеше, панталоните и краката ми бяха винаги мокри. Когато не валеше и не духаше, беше празник. Истински празник!
Тъй като вече от няколко години страдам от безсъние, то се превърна в още по-голям кошмар по време на пътуването. Мислех си, че като карам по 100-120 км на ден, ще се уморявам достатъчно, че да спя като пън - мечти, няма такова нещо! Лягах вечер в палатката и се почваше около 3 часа въртене, рев и размисли, от тежки по-тежки, за всичката мъка по света, за моята лична мъка, за хората, които ми разбиват сърцето постоянно и за безнадеждността. Това беше ежедневие, изключение правеха нощувките при хора, когато си говорех с тях до късно, омаявах се от приказките и заспивах една идея по-лесно. Сутрин винаги ми се спеше ужасно, в първата половина от пътуването едва успявах да стана в 8 и да тръгна в 8:30-9, а във втората половина дисциплината ми бе по-съвършена от тази в казармата и ставах още в 5:30 по тъмно, без значение колко часа спя. Научих се да пътувам с малко сън, да спя съвсем леко, за да чувам какво става около палатката, да ставам рано, да събирам всичко и товаря колелото за по-малко от 20 минути, а последните дни дори тръгвах да карам сутрин по тъмно.



Дявол 

Моят любим, прекрасен Дявол - колелото, което се справи блестящо с това пътешествие, издържа стоически десетки дъждове, бури, жега, тръни, стъкла, дупки по пътя, крадци, падания.... Може да ми се смеете колкото искате, но за мен Дявол си има душа и не е просто колело. Още в началото показа характер, трудно си паснахме и често се опитваше да ме метне, отиваше в каквато посока си иска. Докато влезем в един ритъм и за двама ни беше трудно. Аз 10 години карам другото си колело - Нападател, а той е доста различен като нрав и поведение от Дявол. С него бяхме толкова идеални на пътя и в гората, че имах сериозни притеснения как ще свикна с Дявол. Но в последствие станахме неразделни, много привързани и наистина започнах да усещам колелото. Нямах нужда да чуя шум, за да разбера, че нещо не е на ред. Разбирахме се и без думи, знаех кога го боли, ако например пропусна да смажа веригата в правилния момент. Пазех го изключително много и той ми се отплати! Грижех се за него като за кон, цял живот мечтая да имам кон, а Дявол успешно замества тази ми мечта. Добре, че поне нямаше нужда да го храня :) Често пъти вечер бях пред припадък от глад, но преди да седна да се храня, се погрижвах за него. Сигурността и здравето му бяха главния ми приоритет и за него бях в състояние да направя всичко. Когато го заключвах пред супермаркет, за да вляза да пазарувам, винаги избирах супермаркет със стъклена витрина, за да мога да го гледам отвътре. Отказах се от посещение на много яки места по пътя, само защото не исках да го заключвам за повече от 5 минути. Толкова се привързах към него, че започнах и да го обичам като живо същество. Разказвах му всичко, което ме вълнуваше и той ме изслушваше търпеливо. Чудех се на другите велопътешественици, които третираха колелата си като парче желязо и бяха готови да ги зарежат на всякакви абсурдни места и да си гледат кефа без да им пука дали ще си ги намерят. Никога не посегнах на Дявол, не си изкарах гнева на него, не го ударих. Понякога ситуацията бе адски изнервяща, но в най-напечените моменти той се държеше на ниво. Например когато се спусках по стръмен път, жилото на предната спирачка се скъса в движение и едва успях да спра с крак преди да изхвърча от пътя. Дявол остана стабилен, аз запазих самообладание и спирането ни се получи без инцидент, а беше много вероятно да полетим в пропастта.
Дявол е най-страхотното колело за пътуване, не ми е минавало и през ум да го сменя с каквото и да е друго. И е перфектното колело за мен, просто си пасваме. А хората, които все ме питаха защо е кръстен Дявол - погледнете го, не ви ли прилича баш на едно сладко дяволче :) Пък аз така обичам да яздя Дявола и да го държа за рогата, хехе :)
Майтапа настрана, но тези от Драг са създали прекрасно колело! Само да му бяха сложили други педали, тези са просто ужасни и ще ги сменям в близките дни, че голям зор видях с тях.


Лирично отклонение

Велопътешестването е тотално различно от пътуването на стоп. Не тръгвайте сами ако не харесвате собствената си компания. Ще имате всичкото време на света да мислите и по-лошо - да чувствате. Всичката онази мъка, която сте таили и опитвали да стъпчете години наред, ще ви обгърне отвсякъде и ще ви задуши. Всички мисли, от които сте се опитвали отчаяно да избягате чрез работа, хобита, срещи с други хора, ще ви връхлетят и вероятно никога повече няма да можете да се отървете от тях. Може би най-после ще намерите отговор на екзистенциалния въпрос, който ви е мъчил години наред и заради който сте тръгнали да пътувате изобщо... и този отговор въобще няма да ви хареса. Може би ще загубите и надежда, а тя уж винаги умира последна... В това пътуване усъвършенствах едно изцяло ново занимание - каране и плач в комбинация :) Ако можех да събера сълзите, които излях, в някакъв съд, вероятно щях да напълня няколко 500 литрови бидона. Интересното бе, че през цялото време плачех докато карах, отначало това силно затрудняваше карането понеже не виждах къде карам, но с времето се научих как да рева и карам ефективно без да застрашавам трафика. Трикът е да мигате много, за да падат по-бързо сълзите и да не се задържат в окото. И не забравяйте да си перете ръкавиците след като бършете сълзите и сополите с тях, че стават бая мръсни :) По време на това пътуване най-после успях да открия отговора на въпрос, който ме мъчеше от много години. И този отговор ми разби сърцето. Не, че не беше разбито отпреди, а има и няколко човека, които постоянно се стараят да го разбиват отново и отново. Но когато осъзнаеш, че смисълът на живота ти не може да бъде постигнат по никакъв начин, съкрушението е пълно. Така или иначе всеки си носи кръста. Моят просто е по-тежък, защото включва не само личната ми мъка, но и мъката на света. Боли ме общо взето за почти всичко и всеки. Понякога толкова ме боли, че искам само да се врежа с колелото в някой камион... но не го правя само заради близките си. Защото се опитвам да бъда нещо повече от човек, опитвам се да се науча да обичам... Човешкото същество е изтъкано от съвършен егоизъм и почти никой не знае как да обича друг освен себе си. Както се казва - чипът е повреден. Генът на любовта за съжаление не е развит у хората, а малкото, у които се задейства, свършват в лудница. Но светът продължава да се върти, човекът продължава отчаяно да търси любовта някъде навън, обречен никога да не може да я изпита вътре в себе си. Имах възможност да мисля и наблюдавам много през тези пет месеца, да се върна мислено назад във времето и да открия стотици отговори на стотици въпроси и най-вече - да открия своята истина. Тя е много тъжна и с кофти край, но аз предпочитам грозна истина пред красива лъжа, затова споделям малка част от нея тук с надеждата, че някой може би ще се замисли върху отношението си към близките си например и дали наистина знае как да ги обича. Започнете от тези, които са до вас, замислете се дали сте извършили дори едно действие в името на тяхното щастие, действие, от което вие не печелите нищо, даже губите и ви боли...
Но стига толкова, просто исках да споделя нещо, над което може би някой ще се замисли и ще открие отвратителния егоист у себе си, който след това ще се опита да промени?!


За завършек - поздрав с една любима моя песен - https://youtu.be/0mvm2FI_xV0

Tu m'as demandé pardon, j't'ai repoussé (repoussé)
J'voulais qu'tu comprennes que je souffrais (je souffrais)
Mais t'as laissé ton odeur sur les draps (sur les draps)
J'donnerai tout pour être dans tes bras (dans tes bras)

[Pré-refrain : Maître Gims]
Et j'ai tenté d'te haïr mais la colère est partie
Les bons souvenirs l'emportent sur la haine et la rancœur

I forgive you, you know not what you have done
Ohh I, I forgive you, now it's time for me to move on
Ohh I, I forgive you, you did not see right from wrong
Ohh I, and I love you, always in my heart you'll live on
You'll live on
You'll live on

И още една, с тази се самопоздравявам - https://www.youtube.com/watch?v=t-kz21N6U78

Musing through memories,
Losing my grip in the grey.
Numbing the senses,
I feel you slipping away.
Fighting to hold on,
Clinging to just one more day
Love turns to ashes,
With all that I wish I could say.

I'd die to be where you are.
I tried to be where you are.

Every night, I dream you're still here.
The ghost by my side, so perfectly clear.
When I awake, you'll disappear,
Back to the shadows
With all I hold dear.
With all I hold dear.
I dream you're still here.
I dream you're still here.

Hidden companion
Phantom be still in my heart
Make me a promise that
Time won't erase us
That we were not lost from the start.

I'd die to be where you are
I tried to be where you are
.......