До Нордкап с колело - част 11 - Норвегия/ от Мо и Рана до Бодо и Лофотен

селцето Рейне на островите Лофотен


Красотата на Лофотен от птичи поглед - https://www.youtube.com/watch?v=mg67iIFivDo


Ден 75 - Storforshei - плаж преди Bodo (23.08.2017)
километър 5298,78
за деня - 75,45 + около 100 на стоп
Маршрут:  Storfordshei - Dunderland - Krokstranda - Polar circle - Rognan - Fauske - плаж преди Bodo


Изкарах доста тежка нощ заради студа, а сутринта тръгнах чак към 10:00. Слабото слънце се опитваше да затопли вледенените голи баири. Много километри продължи изкачването през високото плато Saltfjellet, по някое време спрях за почивка край пътя и двойка германци с каравана веднага отбиха да ме попитат дали всичко е наред. Продължиха след като им казах, че няма проблеми и просто си почивам. По някое време стигнах до къщичка, разположена в нищото. Имаше паркинг, а вътре в къщичката - стаичка с маси и пейки, ток и тоалетни. Беше идеално място за спане, но все още бе твърде рано за лягане. Заредих електрониката, изсуших палатката и продължих нататък по тясното шосе. За щастие нямаше много трафик, тъй като липсваха населени места и цялото движение се формираше от туристи с каравани и тук-там някой камион.
Не след дълго стигнах до табела, обозначаваща, че остават само 2 км до Полярния кръг. Обзе ме такава радост, че сякаш ги прелетях! Имаше голям паркинг с посетителски център, в който се продаваха всякакви сувенири и дрехи. Разходих се наоколо, обадих се вкъщи да се похваля, че съм на Полярния кръг и натиснах здраво педалите. Последва кратък равен участък, пейзажите бяха сурови и вдъхваха усещане за студ въпреки слабо напичащото слънце. Височината бе едва 690, а сякаш си на Луната. Дървета почти липсваха, само ниски треви и храсти се бореха със суровите условия на живот.
Около километър след Полярния кръг нещо лъскаво привлече погледа ми в канавката край шосето. Намерих си чисто нова тениска с надпис Arctic circle, явно някой току що си я беше купил и по неясни причини я беше загубил. Вероятно е изпаднала от нечия кола или каравана, не вярвам някой да я е изхвърлил чисто нова в опаковката. Много се зарадвах на късмета си!
За огромно съжаление денят щеше да придобие пълен обрат малко по-късно, защото следваше най-лошото - спускане! Дълго, сякаш безкрайно спускане... Лошото бе, че пътят не беше особено стръмен, но много продължителен. Нямах ръкавици освен тези без пръсти от тънък плат. Това се превърна в огромен проблем, след около 10 минути спускане ръцете ми бяха абсолютно вкочанени и не можех повече да стискам спирачките и да управлявам колелото. Не само ръцете пострадаха, пръстите на краката ми също бяха замръзнали въпреки вълнените чорапи. И като цяло ме втрисаше жестоко, явно имах лека хипотермия. Носът ми течеше безспир и постоянно трябваше да го духам. Наложи се да спра на една отбивка край пътя, където имаше паркирана каравана. Отдръпнах се встрани до една маса с пейки, с огромни усилия с вкочанените си ръце извадих всички дрехи от дисагите и ги облякох. Започнах да подскачам на едно място, за да върна чувствителността на краката си, а ръцете пъхнах под мишниците. Връщането им към живот беше много болезнено и сълзи ми избиха на очите. Докато подскачах, една жена излезе от караваната и се запъти към мен с усмивка. Каза, че мъжът й ме видял през прозорчето и ме канят вътре да се стопля. Приех поканата с охота, а освен топлина, вътре ме чакаха и току що сготвени нудъли и салата. Моите спасители бяха двойка германци (естествено, за кой ли път германци ме спасяват), веднага усилиха климатика и ми сервираха топла храна. Не можех да спра да им благодаря. Чак след около 30 минути вътре усетих, че се стоплям. Когато обаче отвориха вратата за малко, отвън нахлу такъв леден въздух, че веднага ме втресе отново. Само като си помислих за спускането, което тепърва предстоеше и нямаше скоро да свърши, лошо ми стана. Всъщност нещата май се промениха - надолнищата, на които толкова се радвах след поредния безумен баир, щяха да бъдат най-големия ми кошмар занапред и вероятно щях да се моля за нагорнище, чрез което да се стопля.
Германците изобщо не искаха да ме пускат и се притесниха за мен. Настойчиво предложиха да ме вземат с тях до Бодо, за да не карам това надолнище. Замислих се за момент, но не мислих дълго, защото знаех, че ако продължа надолу с колелото, ще се случи същото нещо и доникъде няма да стигна днес. Денят си отиваше и слънцето почти се беше скрило, а на тази височина нощта щеше да е кошмарна. Реших да се возя с тях и да сляза някъде преди Бодо. Нататък по пътя стигнахме тунели... Не можех да повярвам на късмета си! Тези хора не само ми спасиха ръцете, но и ми спестиха предстоящи проблеми и стопирания преди тунелите. Много се зарадвах, че толкова настояваха да се кача! Около 15 км преди Бодо слязох, за да си намеря местенце за палатката. На раздяла ми дадоха нектарина, ябълка и чифт зимни скиорски ръкавици. Преобърнаха цялата каравана, за да ги намерят. Невероятно мил жест! Повече нямаше да имам проблем с ръцете благодарение на тях. Ръкавици щях да си купя в Бодо ако не бяха ми подарили, тъй като стана ясно, че без такива повече не мога да карам. Остана да си взема шапка и още едни вълнени чорапи, а имах нужда и от още едно яке, което да слагам върху всички други дрехи. Следващият ден в Бодо явно щеше да е ден за покупки.
Разпънах палатката на полуостровче с чудна гледка и прекарах спокойна нощ, бях на морското равнище и беше значително по-топло от планините.



по пътя към платото Saltfjellet

идеалната реклама за привличане на бели мечки :)


къщичка с ток и тоалетни

високото плато Saltfjellet

последни два километра до Полярния кръг


в посетителския център

отвън






залез преди Бодо
нощувка преди Бодо

тениската, която си намерих край пътя


Ден 76 - плаж преди Bodo - Bodo (24.08.2017)
километър 5337
за деня - 38 км
Маршрут: плаж преди Bodo - Bodo

Пристигането в Бодо за мен означаваше три неща - каучсърфинг хост, фери за Лофотен и покупка на шапка и чорапи. Сутринта тръгнах към града късно, понеже не спираше да вали. Имаше велоалея по целия път и беше приятно каране. В центъра първо посетих църквата, където една жена свиреше на орган и останах да послушам. Седнах да обядвам на една пейка до пощата, но едва успях да преглътна храната, беше ми много студено. Влязох в пощата да попитам колко ще ми струва да изпратя всичките карти и брошури с общо тегло 6 кг, беше истинска лудост да ги нося, заемаха голяма част от дисагите и тежаха много. Така нямах място за допълнителни дрехи, от каквито се нуждаех. В крайна сметка прежалих цели 450 крони в името на лекотата на Дявол и ги пратих.
Следващата стъпка бе да си потърся шапка и чорапи. Обиколих доста магазини в търсене на ниска цена и накрая се разделих с 200 крони, срещу които получих страхотна шапка със северни елени и чорапи със същата шарка :) Поне щях да си ги нося и след пътуването (тази зима вкъщи не свалям чорапите от краката, даже докато пиша това, съм с тях). Цените на якетата обаче ме стресираха и реших да продължавам без допълнително яке колкото и да ми е студено. По-нататък, ако наистина имах огромна нужда, щях да си купя, но засега не.
Остатъка от деня прекарах в обикаляне на града с карта в ръка, благодарение на колелото успях бързо да отида и до форта, който се пада встрани от центъра. Накрая заваля и ми развали кефа, а докато стигнах до дома на хоста, бях вир-вода. Рикардо е италианец и учи биология в Бодо от 3 години, живее доста далеч от центъра, в посоката, от която дойдох по-рано.  На гости му беше също и негов приятел от Италия, който сготви много вкусни спагети за вечеря. С двама италианци под един покрив човек няма как да остане гладен :) Топлият душ ми се отрази много добре, а на сутринта със свежи сили поех обратно към Бодо, за да хвана ферибота за островите Лофотен. Все още не знаех, че това ще ми е последния каучсърфинг в Норвегия и съответно последния топъл душ.


по пътя към Бодо

в града...


в църквата

обяд




из центъра

гледка от форта


Ден 77 - Bodo - плаж след Ramberg (25.08.2017)
километър 5382,76
за деня - 45,76 км
Маршрут: Bodo - ферибот - Moskenes - Reine - Hamnoy - Ramberg - плаж

Островите Лофотен са голяма моя мечта от много години и нямах търпение да стигна до тях! Всъщност те не са съвсем острови, понеже са свързани с автомобилен път чрез безброй мостове и тунели, които ги правят достъпни и без ферибот. Само че ако трябваше да мина по шосето вместо да взема този ферибот, щях да загубя поне седмица и да карам два пъти по един и същ път в двете посоки. Фериботът бе идеално решение, тъй като пътува до най-западната част на Лофотен и от там караш еднопосочно на североизток. Цената му е 212 крони за човек с колело, пътува 3,5 часа и е доста удобен и приятен. Вътре има чакални, заведения, магазини. Аз си прекарах времето на горната палуба, времето беше прекрасно и имах огромна нужда от слънчева топлина. Хубаво се напекох и наснимах, докато плавахме наоколо се виждаха различни острови и беше много красиво. Не видях никакви морски бозайници, въпреки че постоянно се взирах във водата. Освен мен имаше и няколко други колоездачи на борда, но не бяха особено разговорливи, те си бяха по двойки и явно не им се приказваше с никого. Имаше също и доста бекпекъри, които най-вероятно щяха да обикалят на стоп из Лофотен.
Интересно за островите е, че са най-северната точка на света, в която средната температура е над нулата през цялата година. През януари средната температура е -1,5 градуса, а през лятото -  13 градуса. Основната дейност на жителите тук е риболовът, а морето гъмжи от живот. Биоразнообразието е доста голямо като включва много видове птици, една от които е морският орел, имах възможност да го видя няколко дни по-късно. Жителите наброяват около 30 000, а най-големият град и столица е Сволваер. Всичко останало са малки селца, разположени сред отвесни планини, врязващи се право в морето.
Пристигането в Москенес беше запомнящо се, навсякъде се извисяваха стръмни склонове и пейзажите бяха като от някоя компютърна анимация. Още първите километри по пътя започнах с възклицанията и не можех да повярвам колко е красиво. Правех безброй снимки и се притесних, че ще ми свършат картите памет ако продължавам така. Всички селца и планини нататък бяха смайващи! Единственото нещо, за което съжалявах, беше че заради колелото няма да направя преходите из планините, от които се откриват фантастични гледки. Щях да ги гледам само отдолу. Това е най-големият недостатък на пътуването с колело - вързан си за пътя.
Привечер стигнах плажа край Рамберг. Пясъкът беше фин и бял като на Карибите, с Дявол си направихме плажа там, радвайки се на слънцето и хапвайки чипс и нутела. По-нататък имаше друг плаж, до който на крайпътен паркинг бяха спрели много на брой каравани. Имаше тоалетни и явно туристите смятаха да спят там, въпреки че не е разрешено. На всеки от тези паркинги за отдих има табели, любезно молещи да не се къмпингува там, тъй като са само за отдих. Дивото къмпиране в Лофотен е малко сложно, тъй като всички склонове са стръмни и няма много равни участъци край пътищата. Така хората с каравани могат или да отидат на платен къмпинг, или да спят на крайпътните отбивки като тази. Казано по норвежки това не е забранено, а просто не е разрешено :) Всеки да го тълкува както иска. Хората явно масово предпочитат да не плащат за къмпинг и правят неразрешени неща. Аз реших да използвам възможността и също да спя там, минавайки между капките и споделяйки вината с много други. И без това не беше никак лесно да се намери равно място за палатка в този район.
Още преди да започна да разпъвам палатката, двойка белгийци от една каравана ми махнаха и ме викнаха при тях. Зарадваха се да ме видят, защото вече три пъти ме изпреварвали по пътя предните дни и ме запомнили. Явно се движеха със скоростта на колоездач :) Имаха страхотно куче, по което се побърках и не исках да го пускам следващите няколко часа. Белгийците бяха от Мехелен, тръгнали да обикалят Норвегия като смятат да останат около месец само на Лофотен. Катерачи и сърфисти са, целия ден ходили да се катерят на някакви близки скали. Караваната им беше пълна с какви ли не екипировки за екстремни спортове, имаше и каяк на покрива. Почерпиха ме соево шоколадово мляко, подариха ми чифт непромокаеми чорапи и седнахме да си говорим до към полунощ. Преди това обаче станахме свидетели на прекрасен залез, който заснех от плажа. Един от малкото залези, които видях в Норвегия. Обикновено времето в този час от денонощието беше ужасно и нямаше какво да се види, освен сиви облаци. Нощта мина добре и не беше студена. Още каравани дойдоха и на сутринта нямаше празно място на паркинга.

на ферибота


горната палуба



пристигаме на Лофотен

опашка от чакащи да се качат за Бодо

в Москенес

по пътя







в селцето Рейне




сушилни за убита риба :(











странна скулптура между скалите


ама и пътят си го бива

забележете уникалното возило вдясно :)

по пътя...







мостовете са хиляди

още една странна скулптура, която беше на картата със забележителности

тук се е разписал някой, който мисли като мен
"оставете животните на свобода "



на плаж с Дявол, пясъкът е като на Карибите






мястото, където нощувах

страхотното куче на белгийците

направо ми иде да го изям!

тоалетните



време за залез






новите покупки, които веднага вкарах в употреба

сутринта на паркинга

Ден 78 - плаж след Ramberg - кула за птици Gardsvatnet (26.08.2017)
километър 5445,40
за деня - 62,64 км
Маршрут: плаж - Leknes - Borg - Alstad - кула за птици Gardsvatnet

За съжаление прогнозата за времето, която белгиецът ми показа на телефона си предната вечер, се оказа невярна. Предричаше се сух ден с вятър, а се оказа много дъждовен ден със силен вятър. Още като тръгнах вятърът се зае с мен, блъскаше ме във всички посоки, беше насрещен и много жесток. Непрекъснато носеше нови и нови тежки дъждовни облаци, които изсипваше върху мен, отнасяше ги нататък и довличаше нови. Беше ми адски трудно да карам и бързо се уморих. Въпреки това не губех присъствие на духа, все пак се намирах на едно от най-красивите места в света. Преди Leknes обаче се появи препятствие - подводен тунел, дълъг 1776 метра. Вътре имаше спускане от 200 метра денивелация и после изкачване. Направих огромната грешка да не го стопирам, а да карам и после горчиво съжалявах. Вътре не можеше да се диша заради газовете от колите, шумът също беше непоносим. Когато излязох ми беше ужасно зле, имах главоболие и не можех да спра да кашлям. Много неприятно преживяване, не препоръчвам на никого да кара в тунелите, особено подводните!
В Leknes пекна слънце за малко, обядвах на една пейка, напазарувах храна и доста време отлетя неусетно. Нататък по пътя времето пак се скапа и доста се изнервих. Заради вятъра валеше хоризонтално и капките влизаха право в очите ми. Подминах викингския музей, който исках да посетя, но скъпият билет ме отказа. За късмет в около 19:30 попаднах на къщичка за наблюдение на птици до една влажна зона край пътя. Влязох и прецених, че няма смисъл да продължавам за днес, защото това място е спасението ми за нощувка. Вятърът бе толкова силен, че щеше да счупи палатката на открито, а дъждът така и не спираше. Преди тъмно двойка холандски туристи с кола под наем се отбиха до къщичката. Поприказвахме си, гледахме за птици, но нищо не видяхме. Те си тръгнаха към хотела, а аз постелих шалтето и чувала, приготвяйки се за поредната дълга нощ. Вятърът блъскаше здраво по къщичката и сякаш щеше да я вдигне всеки момент.


от сутринта времето се развали

но пейзажите останаха все така красиви





за малко пекна и слънце



викингския музей

отново дъжд


карам постоянно с ръкавиците



кула за наблюдение на птици, в която нощувах

Ден 79 - кула за птици Gardsvatnet - горичка след Laupstad (26.08.2017)
километър 5445,40
за деня - 62,64 км
Маршрут: плаж - Gardsvatnet - Lyngvaer - Kabelvag - Svolvaer - Sildpollnes - Laupstad

Едва към 10 сутринта вятърът започна да утихва и преваляваше слабо. Стигнах до отбивка с тоалетни,  в които имаше ток и парно. Останах да заредя батериите на телефона и апарата. Докато се зареждаха, закрепих за колелото двете нови шишета за вода, които си взех. Старите бяха тотално зеленясали и вмирисани вече, още от България бях с тях. Наложи се да ги подменя, за да не ми мирише водата, взех един Швепс и друга напитка, наречена Zero, само че нито едно от двете не влизаше по мярка в кошничките за шишета. Реших проблема като сложих по една свинска опашка да придържа всяко шише, иначе шансът да паднат по пътя беше много голям. Малко след тоалетните забелязах готина скулптура с огледала от всички страни, спрях да се позабавлявам и много ми хареса визията ми на огромно грозно зелено чудовище в едно от огледалата. Приличах едно към едно на грамаден тлъст трол :) Обожавам да се подигравам със себе си, нито ден в живота ми не ми е пукало как изглеждам. А в тези огледала наистина се забавлявах и се кефех на уродливостта си :)
В градчето Kabelvag се задържах доста време. Имаше готини стари къщи по брега, както и красива църква, наречена "катедралата на Лофотен", която се отразяваше вълшебно във водите на фиорда. Като се оправи времето, всичко наоколо стана още по-красиво и постоянно спирах да снимам. В Сволваер купих храна и хапнах до църквата. Направих приятна разходка из центъра на градчето, където имаше инсталирани сергии, на които се продаваха всякакви дебели дрехи и сувенири. За жалост хубавото време не продължи дълго и след като излязох от града, отново започна да превалява. Дъждът се усилваше непрекъснато. На една отбивка с паркинг и тоалетни, откъдето тръгва кратка пътека, водеща до гледка, се засякох с швейцарка, тръгнала с колело за Бодо. Поприказвахме, черпих я чипс и се молехме дъждът да спре. Отидох и до гледката Austvagoya, докъдето водеше пътеката и се очаровах за пореден път от всичко около себе си. Навсякъде беше толкова красиво... простено да му е на лошото време!
Не намерих барака или друг подслон по пътя нататък и легнах да спя в малка горичка на брега на фиорда. Беше приказно местенце за нощувка!


гледка от кулата за птици

морски орел, за съжаление отдалеч



топли тоалетни с ток



огледалната скулптура

околните красиви пейзажи се отразяват
за първи път наистина ми харесва как изглеждам :))

и не само - чудовищата също


красоти по пътя


люлки с чудна гледка





срамежлив котак

в Kabelvag






някой си е удавил колелото :(




катедралата на Лофотен







Сволваер




в центъра








в края на града





пътеката с хубави гледки Austvagoya








срадурче :)

нощувка с приказна гледка

ето я и нея


Ден 80 - горичка след Laupstad - гора край Gratangsbotn (27.08.2017)
километър 5563,20
за деня - 50,64 км + около 100 на стоп
Маршрут: Laupstad - Hinnoya - Kongsvika - Evenskjer - Bogen - Bjerkvik - Gratangsbotn

Този ден никак не тръгна добре... След като подминах Fiskebol, започнаха да се появяват тунел след тунел... Нямах идея колко са и все си мислех, че като мина един, няма да има повече. И така минах общо 5! Първият беше кошмарен - подводен тунел 3,5 км дълъг, от който излязох като зомби. Главата ме заболя и много кашлях, но от инат продължих в следващия тунел, дълъг 2 км, после два по-къси и един 1,5 км, след което чашата на търпението ми беше преляла! Бутах колелото през всичките тунели, понеже беше твърде опасно да карам, имаше движение. Хората се прибираха към Нарвик след почивните дни, отделно имаше и туристи. Загубих много време в бутане, освен това ми стана много лошо и съжалих горчиво, задето не стопирах тези тунели. Предстоеше дълъг 6,5 км тунел, преди който застанах да стопирам. Чаках повече от два часа... Накрая спря пикап, теглещ каравана. Караше го мъж, връщащ се с двете си деца от мач в Сволваер. Пътуваха за Нарвик и след тунела човекът ми предложи да не слизам от колата до Нарвик. На въпроса ми дали има тунели нататък по пътя, той не можа да отговори категорично. Осъзнах, че за норвежците тунелите не са нищо особено и впечатляващо, те ги приемат за част от пътя. Щом местен от Нарвик не можа да ми каже дали има, явно въобще не им обръща внимание и просто ги минава без да ги отрази. Замислих се какво да правя, въобще не исках да зацикля пак пред някой тунел за още два часа. Беше неделя следобед и пътят бе много натоварен, а и тесен, така че беше най-умно да се повозя до Bjerkvik, където да хвана разклона на север, а човекът да си продължи за Нарвик. Така и направих, минахме около 100 км, които отлетяха неусетно за мен. Допълнителна тежест, за да взема това решение, имаше информацията от шофьора, че първият сняг в планините тъкмо е паднал. Това сериозно ме притесни, закъснявах много за Нордкап и той потвърди същото като ме увери, че ще имам доста проблеми с времето нагоре. Всъщност това ми беше последният стоп за доста дни напред, чак до Нордкап, тъй като нагоре нямаше повече непреодолими препятствия. Но аз още не знаех това и се тревожех.
От Bjerkvik започна дълго изкачване, което ми отне доста време, а след него дойде спускане, което бе поносимо благодарение на ръкавиците, шапката и чорапите. Карах с 3 чифта чорапи на краката. От двете страни на пътя имаше прекрасни гледки с огледалните образи на околните планини, на места по най-високите части наистина имаше паднал нов сняг. Като стана късно и се намръзнах, легнах да спя в горичка с чудна гледка към фиорд. Беше една много, много студена нощ!




на това полуостровче нощувах, от другата му страна

преди да започнат тунелите


гледка при изкачването след Bjerkvik







слънчева утрин
гледката от палатката



Няма коментари: